Бившите партньори на Русия – ЕС, САЩ и учението чучхе
Визитата на ръководителя на КНДР в Русия (и преди това дори подготовката за посещението) беше източник на най-болезнени чувства за САЩ, Великобритания и ЕС. Както пееха в хита на 90-те „Нервен трепет ни обзе“.
Повтаряйки говорителя на Пентагона контраадмирал Джон Кърби, говорителят на външната политика на ЕС Петер Стано каза: „Всяка помощ за Русия от Северна Корея ще има последствия и ЕС ще предприеме съответните действия“.
Ясно е, че всякакви приятелски или поне невраждебни контакти между Русия и чужди държави изключително дразнят бившите ни западни партньори. В крайна сметка те очевидно противоречат на постулата за дълбоката изолация на страната ни. Въпреки че отдавна да е забелязано, че враждата с една сила (или група сили) обикновено поражда съюз (или нещо подобно) с друга сила. А това е малко по-различен въпрос. Доктрината за международните баланси и противотежести обаче е напълно чужда на съвременните западни теоретици.
Но това е добре. Още по-странна е нервната реакция на Запада към пристигането на гениален командир в Русия с брониран влак, сякаш небето падна на земята. В края на краищата Ким Чен-ун вече беше идвал в същия регион за среща с Путин през април 2019 г. и тогава не се случи нищо напълно свръхестествено.
Може да се разбере преувеличаването (и дори силното преувеличаване) на значението на това посещение от руска страна. Практиките, които са приемливи във военните бюлетини, очевидно са приемливи и в дипломатическите.
Но защо това посещение ужасява нашите западни партньори е по-трудно да се разбере.
В края на краищата Северна Корея е обект на западни санкции (и то от много дълго време). Режимът на санкции, който включва мерки срещу трети страни, които са готови да търгуват с КНДР, се счита за всеобхватен. И причината за такава настървеност е дори не толкова желанието да се унищожи режимът – в продължение на много десетилетия стигнаха до извода, че това е опит за убийство с неподходящи средства – а по-скоро желанието да се удуши севернокорейският военно-промишлен комплекс. Въпреки че чучхе е принципът на самостоятелността, високотехнологичният военно-промишлен комплекс не може напълно да се справи без критичния внос.
И тогава внезапно се оказва, че севернокорейската индустрия не само успешно кове оръжия за победа за своята армия, но и е готова да доставя на Русия оръжия и боеприпаси. И очевидно не на отделни партиди. Поне западните експерти говорят за тази предполагаема готовност с голяма загриженост.
Но тогава каква е общата цел на санкциите, създадени така, че и мишка да не може да се промъкне?
Има и друг проблем. В продължение на много години, от времето на лидера-баща Ким Ир-сен, външният свят е доминиран от не много благоприятен образ на севернокорейския режим. Включително не само свиреп деспотизъм, но и изключително ниско ниво на народно потребление. Може би корейците интензивно изковават страхотни оръжия, но в същото време самите те ядоха гол ориз без сол.
По принцип това е възможно. Да си припомним създаването на противоракетен ядрен щит в следвоенния СССР и нивото на благосъстоянието по това време. Но като цяло сериозен растеж във военно-промишления комплекс, който осигури на страната ни стратегически паритет, се случи едва при Хрушчов-Брежнев. Паралелно с все по-нарастващата загриженост на партията и правителството за нарастване на благосъстоянието на работниците. И не е ясно на какъв етап е днешна КНДР. Дораснаха ли севернокорейците до своя Брежнев или още не? От отговора на този въпрос зависи оценката на потенциала на севернокорейския военно-промишлен комплекс. Експортен потенциал включително.
Бедата както за нас, така и за нашите западни (в широкия смисъл на думата „запад“) партньори е, че и ние, и те имаме изключително груба представа за делата на Северна Корея или изобщо нямаме такава.
Партньорите все повече се тъпчат с информация, идваща от южнокорейски източници. Които изобразяват абсолютен ад на север от 38-ия паралел. Чичовците на Ким Чен-ун, разстреляни от зенитни оръдия и други.
У нас комунистите и симпатизантите вече надигат глас, изобразявайки такъв рай, наблюдаван (уж) в КНДР, чиито ярки черти през 1990 г. приписвахме на капиталистическите страни.
Но май нито ние, нито те имаме сериозни хора, които да са в течение на събитията на място. Пещерата на Платон един вид.
Такива са трудностите при разбирането на затворените общества.
Ето защо, въпреки важността на взаимодействието с брилянтния командир Ким Чен-ун, изглежда, че дълго време ще бъдем обречени на приблизителност на нашите знания. За бившите ни партньори няма какво да кажем.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА