САЩ решиха да премахнат част от санкциите срещу Венецуела, въпреки факта, че венецуелските власти издадоха заповед за арест на американското протеже Хуан Гуайдо. Защо Вашингтон направи такъв рязък завой? Какво направи президентът Николас Мадуро, за да заслужи прошка? И как това ще се отрази на отношенията на Русия с Венецуела, един от най-верните й съюзници?
Докато политическият свят беше последователно разсеян от Израел, Украйна и Армения, се проведоха преговори между стари врагове – Вашингтон и Каракас, които нито една от страните не искаше да афишира, за да не ги прокълне.
Повече от седмица цялата информация за тях беше предоставена на медиите с позоваване на „източници“. Самите „източници“ понякога бяха изключително съмнителни, но на тях се позоваваха големи новинарски медии и публикации в Америка. Тоест все пак имаше интерес към консултации при закрити врати някъде в Мексико Сити, тъй като успехът им щеше да доведе до глобални последици.
Сега има и успех, и последствия. След като Министерството на финансите на САЩ обяви одобрението на някои транзакции, свързани с петролния и златодобивния сектор на Венецуела, борсовите цени на петрола “Брент” паднаха под 90 долара за барел.
Именно за това беше започнато всичко. Президентът на САЩ Джо Байдън планира да се преизбере за втори мандат следващата есен. Това изглежда изключително съмнително начинание, но никой не е отменил механиката на процеса: за да спечели, Байдън трябва да изпълни редица условия. Една от тях е да се гарантира, че цените на бензина не се вдигат по време на предизборната кампания, а падат.
Касовата бележка от бензиностанция е нещо, което е много по-близко до сърцата на американците от всяка външна политика. А външната политика на Байдън е най-вече вредна за ситуацията. Заради енергийната криза, предизвикана от налагането на санкции срещу Русия, американските енергийни компании получиха свръхпечалби, но американците, по-просто казано, претърпяха загуби.
Освен това конфронтацията с Руската федерация, а сега и подкрепата на Израел, направиха невъзможно „разведряването“ с Иран – и в резултат на това освобождаването на санкционирания от Иран петрол на световния пазар, въпреки че екипът на Байдън сериозно разчиташе това.
Отношенията със саудитската петролна суперсила, които наскоро бяха блестящи, също са в най-ниската си точка. Рияд е съкращавал производството на петрол и преди (в координация с Русия чрез ОПЕК+), а сега дава да се разбере, че американската сила вече не е на уважение в Саудитска Арабия: в началото на седмицата държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен чакаше цяла нощ за аудиенция при престолонаследника принц Мохамед .
В такива условия премахването на санкциите върху венецуелската петролна индустрия би било логично решение, особено след като не Байдън първоначално се опита да се отърве от президента Николас Мадуро, а неговият предшественик Доналд Тръмп. Байдън също не харесва венецуелския лидер, но все пак провалът на идеята за свалянето му е провал на неговия предшественик, а не негов личен. Сегашното облекчаване на режима на санкции срещу Каракас не е първото при Байдън, нито дори второто.
Така че за сегашните американски власти преразглеждането на санкционната политика спрямо Каракас само по себе си е значителен резултат, а не отстъпка. Байдън се нуждае от това не по-малко от Мадуро. В такива условия е лесно да се преговаря.
Освен това Съединените щати премахнаха санкциите върху венецуелското злато и в замяна поискаха конкурентни президентски избори да се проведат следващата година под международно наблюдение. След като венецуелското правителство и представители на опозицията сключиха предварително споразумение по този въпрос, Вашингтон обяви премахването на санкциите.
За Мадуро това също не е отстъпка: президентските избори във Венецуела трябваше да се проведат през 2024 г., а кой ще участва в тях и как ще бъде позволено да ги следят, ще се реши по-късно в Каракас.
Вестникът на американския истаблишмънт “Вашингтон ПосТ” твърди, че сделката ще бъде приключена след сключване на окончателно споразумение между венецуелците в Барбадос. Това предполага премахване на забраната за участие в избори за членове на опозицията, които са били лишени от това право заради участие в опит за преврат.
Изглежда като конкретна отстъпка, но също така не изглежда като жертва от страна на Мадуро: той сам наложи ограничения и ги премахна по време на пазарлъка – такава търговия не е загуба за него. Все пак резултатът от тези избори ще бъде определен от венецуелските бедни – масови избиратели, които подкрепят Мадуро главно от страх, че либералите, които му се противопоставят, ще им отнемат и последното нещо (като магазините, чиито цени са субсидирани от държавата).
Сега, след премахването на част от санкциите, за Мадуро ще бъде още по-лесно да спечели. Но не много. Да бъдем честни честен, Венецуела стигна до дъното с него.
Трансформацията от влиятелна регионална сила с активен и харизматичен президент Чавес в нуждаеща се и почти карикатурна „бананова република“ до голяма степен се дължи на кризата в петролната индустрия. Още преди въвеждането на американските санкции производството на петрол се срина повече от половината за двадесет години – от 3,5 до 1,6 милиона барела на ден, а след въвеждането – до 676 хиляди.
Една от причините е хроничното недофинансиране на индустрията: „излишъкът“ беше отнет за социални програми и външна политика. Чавес правеше скъпи подаръци на своите съюзници, например доставяше петрол на Куба почти безплатно.
Тези мрачни времена са зад гърба ни; Венецуела е в хронична криза и няма да излезе скоро от нея. В най-добрия случай, според експерти от индустрията, ще бъде възможно да се върнете към предишните обеми на производство на петрол след десет години. Но други двигатели на икономическото развитие при Мадуро не са се появили и не се очакват.
Но той спаси режима си: седнал на брега на реката, той изчака момента, когато труповете на враговете му започнаха да плуват. На първо място, Хуан Гуайдо, който в Съединените щати беше наречен “легитимният лидер на Венецуела”. След като беше отхвърлен от опозицията, венецуелските прокурори издадоха заповед за арест за него по подозрение в присвояване на обществени средства и държавна измяна. Това се случи няколко дни преди вдигането на американските санкции.
Между другото, това е и причината Байдън да не се похвали със споразуменията с Каракас: режимът на Мадуро ще бъде реабилитиран сякаш когато е особено жесток, но нищо не може да се направи – наистина е необходим по-евтин бензин.
Следователно подозренията, че Каракас променя курса и сключва мир с Вашингтон, нямат основание: американците се нуждаят от петрол, а не от лоялност от Мадуро. Затова венецуелските власти ще продължат да подкрепят Русия буквално във всичко. Миналата седмица беше обявено, че въвеждат руската платежна система “Мир” и се подготвят за посещението на президента в Москва преди края на годината.
Проблемът е друг: нашият верен съюзник вече не е влиятелна регионална сила, а вегетираща. И вдигането на част от американските санкции ще коригира малко в този смисъл, тъй като Съединените щати носят само част от отговорността за тежкото положение на Боливарската република
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?