Докато родителите ни са живи – ние сме деца! И тяхната загуба е удар в живота на каквото и възраст да бъдем.
Изследванията потвърждават, че скръбта от загубата на родителите може действително да промени работата на нашия мозък и да има дълготрайни физически последствия.
Цингуларният гирус, фронталната кора и мозъкът са отговорни за усещането за болка и скръб. Те също така са отговорни за спомените, съня и апетита.
Това обяснява защо, когато сме в състояние на дълбока скръб или депресия, сме изправени пред нарушения в съня и апетита.
Загубата на родителите в по-ранна възраст е внезапна скръб, която може да доведе до гняв и депресия.
Имайки време да се подготвим и приемем загубата на родител, когато бащата или майката е болна – това ни помага да се справим с мъката по-лесно.
Загубата на родител може да доведе до повишен риск от дълготрайни емоционални и психически проблеми като депресия, безпокойство и злоупотреба с вещества.
Загубата на родител в детството само увеличава тези коефициенти. Около едно на 20 деца под 15-годишна възраст са загубили един или и двамата си родители.
Когато става дума за смъртта на един от родителите, няма такова нещо като “ще премина през това”.
Без значение каква връзка сте имали с тях или какви родители са били, смъртта ни променя дълбоко и завинаги – умствено, физически и емоционално.
Ценете родителите си, обичайте ги, докато са живи!
