В България вече има AI- изкуствен интелект. Задавате му въпроси и той отговори. Реших да опитам да разговарям с бъдещето и му зададох въпроса, който според мен нашите политици би трябвало да му зададат преди да решат как и каква ядрена централа ще строим.
Въпросът беше: Може ли в България да се съхраняват ядрени отпадъци?
AI отговори много подробно и внимателно, като използва всички знания които може да има обществото. Въобще аз мисля, че няма да е лошо да се замислим вместо 240 депутати да вкараме в следващото НС 120 депутати и на всеки депутат – по едно AI. То отговаря много честно и изчерпателно на всеки въпрос и може да помогне на депутатите да се научат да отговарят правилно на въпросите на суверена (както често бива наричан от тях българския народ). Разходите за AI бързо ще се върнат с икономията от заплати.
Докато разсъждаваме по проблемите на НС ето как отговори AI на моя изключително важен въпрос:
Съгласно действащото законодателство в България, съхранението на ядрени отпадъци е забранено. Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ), изхвърлянето и съхраняването на радиоактивни отпадъци се извършва само на територията на страната. Законът обаче не уточнява къде точно могат да бъдат съхранявани тези отпадъци.
През 2015 г. беше предложен проект за изграждане на национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци край село Хърлец, близо до Козлодуй. Проектът обаче беше спрян поради съпротива от местните общности и опасения относно безопасността .В момента няма официално разрешено място за съхранение на ядрени отпадъци в България.
В обобщение, съхранението на ядрени отпадъци в България изисква комбинация от подходящи съоръжения, строг регулаторен надзор, институционален капацитет, финансиране, обществена ангажираност и международно сътрудничество. Ето някои стъпки, задължителни за безопасно съхранение на ядрени отпадъци в България:
Оценка на риска: Извършете задълбочена оценка на риска, свързана със съхранението на ядрени отпадъци, включително потенциални опасности за околната среда, здравето и безопасността на населението. Това ще помогне при определянето на най-подходящото място и метод за съхранение.
Геоложки хранилища: Най-често срещаният метод за дългосрочно съхранение на високоактивни ядрени отпадъци е чрез дълбоко геоложко хранилище. Това включва изграждането на стабилен подземен слой, обикновено в стабилна скала, където отпадъците могат да бъдат изолирани от биосферата за хиляди години. В момента няма действащо дълбоко геоложко хранилище за високоактивни ядрени отпадъци в България.
Регулаторен надзор: Трябва да има строг регулаторен режим за наблюдение на управлението на ядрените отпадъци, включително редовни инспекции и проверки за осигуряване на съответствие със стандартите за безопасност и опазване на околната среда. Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) изпълнява тази роля в България.
Планове за извънредни ситуации: Разработете и поддържайте планове за извънредни ситуации, за да се справите с всякакви неочаквани събития, които биха могли да възникнат по време на операциите по съхранение, като например природни бедствия или инциденти.
Институционален капацитет: Необходими са добре обучени специалисти по управление на ядрени отпадъци, както и ефективна координация между различни заинтересовани страни, включително оператори на електроцентрали, изследователски институции, правителствени агенции и местни общности.
Научноизследователска и развойна дейност: Инвестирайте в научноизследователска и развойна дейност за разработване на нови технологии и методи за обработка, съхранение и погребване на ядрени отпадъци.
Финансиране: Дългосрочното управление на ядрените отпадъци изисква значителни финансови ресурси. Това включва не само строителството и експлоатацията на съоръженията за съхранение, но и програми за мониторинг и извеждане от експлоатация. Разходите за тези дейности трябва да бъдат включени в тарифите за електроенергия, генерирана от атомни електроцентрали.
Обществено ангажиране и комуникация: Прозрачността и ангажираността с обществеността са от решаващо значение за изграждането на доверие и получаване на подкрепа за управлението на ядрените отпадъци. Това включва предоставяне на точна информация за рисковете и ползите от съхранението на ядрени отпадъци и включване на местните общности във вземането на решения, свързани с такива дейности.
Международно сътрудничество: Споделянето на знания, най-добри практики и технологии между държавите е от съществено значение за подобряване на безопасността и ефективността на управлението на ядрените отпадъци. Международните организации, като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), играят важна роля в насърчаването на такова сътрудничество.
Виждате колко хубаво и подробно отговаря AI на въпроси от такава важност. Нека сега да се запитаме: На кой от тези важни въпроси отговориха политиците, преди така устремно да се засилят да одобряват фирмата, която ще строи новата ядрена централа в Козлодуй. Отговорът е: На нито един! Нашите разсъждения по този случай могат да ни насочат към два извода.
Първо: Те (става дума за народните депутати) не знаят нищо по този въпрос и гласуват както са свикнали по нареждане на своите ръководители. Тогава може би трябва ръководителите на парламентарните групи да бъдат привлечени към отговорност. А ние да се замислим дали всичките 240 депутати да не ги заменим с едно AI, което добросъвестно да отговаря на нашите въпроси. И без това експертите предвиждат освобождаване на много работни места с навлизането на AI в нашия живот. Защо пък да не започнем с депутатите!
Второ: Всички много добре разбират катастрофалните последици, които едно подобно прибързано решение може да има за страната. Само че нашите депутати вярват, че към момента когато бъде построена централата и започне да отделя ядрени отпадъци те заедно с целите си семейства вече няма да живеят в България.
Ето това трябва да ни подскаже как да действаме в тази твърде опасна ситуация.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?