Права без отговорности
В Европейския съюз има 27 държави, а от тях повечето са в Шенген. Плюс още няколко от страни извън ЕС. Това е като единна държава. Паспортите и визите (при необходимост) се проверяват само на външните граници.
Това е в съответствие с „четирите стълба“ на ЕС: свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора. Заложено в член 22 от Шенгенския кодекс.
Разбира се, има резерви – и то значителни.
Ограниченията са допустими, например, в случай на масови събития (политически срещи на върха, спортни състезания) или поради сериозни заплахи (терористични, епидемиологични). Но най-много за тридесет дни. През този период граничните служители внимателно проверяват пристигащите и проверяват багажа.
Освен това държавата има право да удължи специалния режим, но за не повече от шест месеца.
И това трябва да бъде ясно обосновано пред Европейската комисия (най-висшият законодателен орган на ЕС) и други съюзници. Правото на вето обаче не е предвидено.
Мигрантите и пандемията
До 2015 г. всичко беше спокойно. Граничният контрол беше въведен само по основателни причини, особено по време на големи политически събития.
Но тогава избухна миграционна криза, причинена основно от войната в Близкия изток. Бежанците се завтекоха към ЕС.
А някои държави затвориха границите си. Основният поток от имигранти се втурна към Германия. Берлин настоя за консолидиран отговор. Но никой не послуша германците.
Тогавашният френски президент Никола Саркози призова за реформа на Шенгенското пространство. „Миграцията е един от основните проблеми на XXI век и към него трябва да се подходи сериозно. Не мисля, че в сегашните условия е възможно да се мине с козметични мерки“, каза той. Той също беше игнориран.
Вероятно европейските лидери са се надявали, че след спада на миграционните потоци всичко ще се успокои. Временните мерки обаче се проточиха.
„Не е нужно да чакате одобрението на целия Европейски съюз, трябва да се ръководите от това, което е важно за конкретна страна“, отбеляза германският канцлер Ангела Меркел.
В продължение на шест месеца някогашната гостоприемна Германия въведе проверки на полети от Гърция – имаше много нелегални имигранти оттам. Датчаните просто затвориха границите си след терористични атаки. Шведите последваха примера.
Е, пиронът в ковчега на „свободата на движение“ е пандемията. Не бяха необходими други причини.
Няма нищо по-вечно…
Всъщност дългосрочните ограничения в Шенгенското пространство, забранени от кодекса, са в сила от почти десетилетие. От 2015 г. ЕК е получила 406 уведомления за „спешни мерки“ (от 2006 г. са само 35). Пандемията приключи, но осем държави запазиха забраните си. А украинската криза и изострянето в Близкия изток само влошиха ситуацията.
Наскоро Австрия, Дания, Италия, Норвегия, Словения и Франция отново удължиха специалния режим до декември. Германия – до март, Швеция – до май.
Ще продължи така. Преди две години Европейският съд разреши извънредните мерки да останат в сила за шест месеца. И след това – да ги удължават, дори с обяснение за същата заплаха.
Тоест необходимостта от убедителни поводи изчезна: достатъчно е да се каже, че някои, макар и пресилени, рискове остават. Ето, например, извадка от датското оправдание: „Руски опити за шпионаж и актове на физически саботаж от лица, свързани с Русия“.
А през пролетта Съветът на Европейския съюз (един от двата законодателни органа на ЕС) одобри актуализирания Шенгенски кодекс. Срокът на ограниченията беше увеличен на две години с възможност за еднократно удължаване с шест месеца.
Икономически причини
Страните, които не злоупотребяват с това, разбира се, са възмутени от поведението на своите партньори. Така онзи ден полският външен министър Радослав Сикорски обвини Германия в нарушаване на „свободата на движение“.
„Германия, въвеждайки граничен контрол, удря самата същност на Шенгенската зона“, каза той.
Ситуацията тревожи и външни европейски наблюдатели, които открито говорят за „края на Шенген“.
Проблемът е, че Брюксел не смее да наказва злоупотребата с граничния контрол.
Европа не може да откаже и Шенгенското споразумение. И дори не говорим за принципите на свободата, а за финансовите разходи.
През 2016 г. бяха публикувани резултатите от няколко независими икономически изследвания.Те изчислиха: пълното затваряне на границите ще струва три милиарда евро годишно, еднократните разходи ще бъдат 19 милиарда, БВП ще намалее с 470 милиарда и т.н.
Така няма видимо решение, което да устройва всички, няма консенсус. А свободата на движение, ако се върне, няма да е скоро.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?