АНАЛИЗИ
Времето на наемниците
Макар че търканията с Кремъл зрееха от месеци, метежът на групата „Вагнер“ предизвика изненада. Наемниците най-често се подчиняват на поръчителя на мръсните поръчки. Това добре знаят в Африка, откъдето минаха голям брой от т.нар. „ужасни“ (affreux) – платените наемници на частните милиции.
Букет от информация за частните армии.
Не, не само “Вагнер”… “частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.”
И извън Русия…
“…В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“…”
…
Петък, 23 юни 2023 г. Бойците на частната военна компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин напуснаха позициите си на украинския фронт. Зададената посока бе Ростов, където метежниците поеха контрола върху стратегически генерален щаб, център за ръководство на военните операции от руска територия. Въоръжени с бронирани машини и системи за противовъздушна отбрана, те продължиха своя „марш на справедливостта“ в посока Москва, сваляйки по пътя си няколко хеликоптера и самолети на руските военновъздушни сили. „Създанието избяга от своя създател“, отбеляза Пер де Йенг, бивш полковник от френските военноморски сили, автор на книга за наемничеството и частните военни компании (1).
Конфликтът назряваше от месеци. След превземането на Бахмут от „Вагнер“ през миналия май, Кремъл организира поемане на контрола над тази структура, превърнала се в армия в армията. На 10 юни Министерството на отбраната разпорежда войниците от частните батальони доброволно да подпишат индивидуални договори с редовната армия. Така наемниците ще преминат под командването на началника на Генералния щаб на въоръжените сили Валерий Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу – същите, които ръководителят на частната милиция месеци наред ругаеше от бойното поле и от гробищата (където почиват хиляди негови подчинени), като ги упрекваше за неефективното провеждане на „специалната военна операция“ в Украйна.
Механизмът, задействал метежа, е очертаващата се перспектива за принудително включване в армията. В началото конфронтацията изглежда непредотвратима. Но за да „избегне кървава баня“, Кремъл, със съдействието на беларуския президент Александър Лукашенко, устрои преговори с Пригожин. Последният, наречен предния ден „предател“, спаси живота си по силата на споразумение, сключено на 24 юни, чието съдържание остава засега мъгляво. Поканен да потъне в забрава в Беларус, Пригожин продължава да се подвизава в Русия, чак до Кремъл, където е бил приет от Владимир Путин (2). От това можем да заключим, че предводителят на наемниците се е показал тъй полезен за руската държава, че получава възможност да уговаря подробности относно разпускането на неговата структура.
Официално незаконни, частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.
Още от началото на 2010-те години руското правителство осъзна ползата от тези бойци, по-маневрени от редовните сили. Те помагат на Кремъл да се освободи от черната работа и да се оневини в случай на гаф или протести чрез практиката на „правдоподобно оспорване“, прилагана от редица негови предшественици: какво по-удобно наистина от бойци без знаме, без униформа, без статут, дори без лични данни и гроб, по примера на прословутите „зелени човечета“, навлезли в Крим през февруари 2014 г., които откриваме малко по-късно в сепаратисткия район Донецк, в Сирия, а след това и в някои африкански страни. Дълго време Кремъл отричаше каквато и да е връзка между тях и руските власти.
Какво ще стане със „завода за тролове“?
ПРАВНАТА и политическа неяснота на статута на „Вагнер“ беше една от главните ѝ добавени стойности. Завесата се прокъса и сега силовите ѝ действия ще доведат до разплитане на езиците на върха на държавата. В своята реч на 27 юни пред руските служби за сигурност Путин трябваше да признае, че от май 2022 г. е изплатил на „Вагнер“ равностойността на 1 милиард евро. Холдингът „Конкорд“, от чието име се извършват всичките твърде разнообразни дейности на Евгений Пригожин, рискува да бъде разформирован. Най-застрашена се явява ЧВК „Вагнер“, наброяваща само 9 хиляди служители през 2021 г., преди да достигне 50 хиляди тази година, при най-жестоките сражения на украинския фронт. Кремъл стигна до там, че през 2022 г. ѝ отстъпи привилегията да набира кандидати пряко в затворите, срещу обещания за амнистия.
Компанията за минно дело, активна най-вече в Сирия, Либия и Субсахарска Африка, на която Пригожин възлагаше привилегирован статут, загуби част от влиянието си, след като ООН разобличи като „хищнически“ нейните управленски и опазващи дейности, осъди тормоза и заплахите срещу цивилни граждани в Централноафриканската република и разпореди разследване на подобни практики в Мали (3). На 30 юни медийната групировка „Патриот“, притежаваща между другото „завода за тролове“ в Санкт Петербург, лидер в информационната война посредством Internet Research Agency, прекрати всякаква дейност. Някои от освободените ѝ служители бяха поканени от Маргарита Симонян, шефката на Russia Today, да се присъединят към нейния екип. Що се отнася до империята за производство на храни, източник на богатството на Пригожин, познат като „готвачът на Путин“, който посещавал ресторанта му в Санкт Петербург, организатор на официални приеми и впоследствие доставчик на храна за ученическите столове и военните поделения в цялата страна на стойност 1,2 милиарда долара – нейните дейности ще пострадат от отлъчването на техния титуляр, който вероятно ще бъде заместен от други доставчици.
Кремъл не се е отказал да си върне обратно основните активи на „Вагнер“ по света, по-специално в Африка. В Судан, където Русия присъства от 2016 г. с неколкостотин инструктори и доставки на оръжие, надявайки се да се сдобие с военна база в Порт-Судан на Червено море, „Вагнер“ печели главно от търговия със злато. В Либия частната компания подкрепи през 2020 г. опита на маршал Халифа Хафтар – силният човек в Бенгази, да установи контрол над Триполи. Нейните бойци (800 до 1200 души), които трябваше да бъдат репатрирани след прекратяване на огъня, изглежда, все още са разположени около петролните полета и военновъздушните бази в Киренайка и Фезан, служещи също така за „хъб“ на инициативите на Кремъл в Сирия и на Черния континент (4).
Централноафриканската република, където „Вагнер“ (2000 наемници през 2018 г., днес 1000) обучаваше армията на президента Фостен-Арканж Туадера и се грижеше за личната му безопасност, осигурява богати печалби на частната руска милиция, придобила концесии за злато и диаманти, а понастоящем и за търговия с дървен материал, кафе или захар през пристанището Дуала (Камерун). В Мали военният режим, на власт от 2021 г., никога не призна доказаното присъствие на значителен контингент (1400 души) руски наемници, а след изтеглянето на френските войски в момента се готви да изгони от страната „сините каски“, изпълнявайки ролята на верен приятел на Москва, която се взира в неговите залежи от редкоземни метали и злато.
Някои нестабилни държави досега виждаха във „Вагнер“ по-сигурен защитник в сравнение с бившия колониален владетел. След епизода на своеволие и предателство доверието им в милицията очевидно ще спадне, но те вероятно ще пожелаят да запазят привилегировани отношения с официалните руски власти, още повече че няма да са принудени да участват в играта на „правдоподобно оспорване“.
Икономическият мастодонт Пригожин, предлагащ едновременно сигурност и бойни действия (срещу придобиване на минни концесии), а допълнително и пропагандни услуги, силно се отличава от „старовремските“ наемници. Обединеното кралство, Франция, Южна Африка и Израел се числят между големите доставчици на „нехранимайковци“, сражавали се срещу комунизма и освободителните движения, по указание във Франция на Жак Фокар – генерален секретар по африканските въпроси на Елисейския дворец, и с подкрепата в Африка на мароканския крал Хасан ІІ или на президента на Габон Омар Бонго. Получили през миналия век прозвището „ужасните“, тези наемници дълго време бяха част от африканския пейзаж: откриваме ги още през 60-те години на миналия век в Белгийско Конго (превърнало се в Заир, а след това в Демократична република Конго); през 70-те и 80-те години на Коморските и Сейшелските острови, в Бенин, Гвинея, Родезия (превърнала се в Зимбабве) и Ангола.
Роберт („Боб“) Денар, представител на тези емблематични „бойни кучета“, прескачаше от Рабат в Кисангани, от Конакри в Котону, от Солсбъри в Претория, от Либревил в Морони. Твърдеше, че е „корсар на републиката“ и уверяваше, че никога не е действал срещу своята страна Франция, „макар че – по принципа на светофарите – минавах на жълто…без да чакам зеления сигнал“, се оправдаваше той по време на една от многобройните съдебни процедури срещу него. От 1977 г. във Франция наемничеството се смята за престъпление. Законът от април 2003 г. предвижда наказания за вербовчиците и вербуваните – лицата, които, без да са граждани на една от воюващите страни, се включват във военен конфликт срещу заплащане, превишаващо значително това на местните войници. Участвайки в насилствени действия, те се стремят да разрушат институциите или да накърнят териториалната цялост на дадена държава.
В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“… След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон американски contractors бяха изпратени в Афганистан, където броят им накрая нарасна до повече от половината от подчинения на Пентагона персонал. А след 2003 г. Ирак посрещна до 185 000 служители на фирми – подизпълнители на армията, повече от броя на войниците, воюващи под американски флаг. Освен хотелиерството и логистиката, те осигуряваха общата сигурност и обучението на местните сили, до поемане на тази задача от регионалните военни служби. Разработването на военната доктрина на афганистанската национална армия бе поверено на MPRI, която сама беше наела на работа повече от триста бивши американски генерали…
Моделът пожъна успех
В ЗАТВОРА „Абу Граиб“ в Ирак половината от замесените в насилия по време на разпитите на задържани лица между 2003 и 2004 г. бяха служители на частни фирми като CACI и Titan. Някои от тях бяха изправени пред американски съдилища по жалби на бивши затворници. Щатни служители на американската компания Blackwater бяха признати за участници в престрелка през септември 2007 г., при която бяха убити 17 и ранени 20 цивилни иракчани – последно от дълга серия изстъпления. Американското правосъдие, сезирано по-късно, разгледа 78 обвинения в престъпления и тежки нарушения (5). Командващият, бивш член на SEAL – специалните сили на американския военноморски флот, бе принуден да подаде оставка, а компанията да промени името си.
Прибягването към външни услуги, включително за изпълнение на силови функции, просперира на фона на драстичен спад на броя на военнослужещите в САЩ и Европа след края на Студената война. Ричард Чейни, последван от Доналд Ръмсфелд – вицепрезидент и министър на отбраната по време на президентството на Джордж У. Буш в началото на 2000-те години, откриха широко достъпа до „спомагателни“ армейски дейности: сигурност, безопасност, ескортиране на конвои, медицинско обслужване, поддържане на съоръженията в оперативна готовност, киберсигурност и борба срещу киберпиратството. В контекста на „борбата срещу тероризма“ на тези фирми бяха отпуснати стотина милиарди долара.
Така бе улеснено преназначаването на освободените от работа военнослужещи и бе отговорено на исканията на американците за минимален „отпечатък“ на терена. Теорията за light foot-spring – прехвърляне на дейности на външни изпълнители, се хареса и на руските стратези, благоразположени към „хибридни“ операции. В Сирия Москва ангажира своята авиация, подпомагана на терен от компанията на Пригожин. Моделът пожъна успех. Турската частна военна компания „Садат“, създадена от бивш генерал, представян като „турския Вагнер“ и действаща по пълномощие на министерството на отбраната, се разгърна през последните години в Сирия, Либия и арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан. Южноафриканската компания Dyck Advisory Group, ръководена от бивш полковник и специализирана в охрана на националните паркове, сключи договор с полицията на Мозамбик и се включи в операция през април 2021 г. в северната провинция Кабо Делгадо, където твърди, че е спасила стотици хора, нападнати от сомалийската групировка „Ал-Шабаб“.
Превръщайки се в сила от „първия ешелон“ и увеличавайки числеността си до 50 хиляди души, милицията „Вагнер“ се превърна в безпрецедентен модел и едва не убягна от контрола на своя поръчител. Този епизод е добър урок: никоя държава не може безнаказано да споделя полагащия ѝ се монопол за упражняване на насилие.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
