АНАЛИЗИ

Времето на наемниците

Published

3 years ago

August 5, 2023

Author

Макар че търканията с Кремъл зрееха от месеци, метежът на групата „Вагнер“ предизвика изненада. Наемниците най-често се подчиняват на поръчителя на мръсните поръчки. Това добре знаят в Африка, откъдето минаха голям брой от т.нар. „ужасни“ (affreux) – платените наемници на частните милиции.

Букет от информация за частните армии.

Не, не само “Вагнер”… “частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.”
И извън Русия…

“…В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“…”

…

Петък, 23 юни 2023 г. Бойците на частната военна компания „Вагнер“ на Евгений Пригожин напуснаха позициите си на украинския фронт. Зададената посока бе Ростов, където метежниците поеха контрола върху стратегически генерален щаб, център за ръководство на военните операции от руска територия. Въоръжени с бронирани машини и системи за противовъздушна отбрана, те продължиха своя „марш на справедливостта“ в посока Москва, сваляйки по пътя си няколко хеликоптера и самолети на руските военновъздушни сили. „Създанието избяга от своя създател“, отбеляза Пер де Йенг, бивш полковник от френските военноморски сили, автор на книга за наемничеството и частните военни компании (1).

Конфликтът назряваше от месеци. След превземането на Бахмут от „Вагнер“ през миналия май, Кремъл организира поемане на контрола над тази структура, превърнала се в армия в армията. На 10 юни Министерството на отбраната разпорежда войниците от частните батальони доброволно да подпишат индивидуални договори с редовната армия. Така наемниците ще преминат под командването на началника на Генералния щаб на въоръжените сили Валерий Герасимов и министъра на отбраната Сергей Шойгу – същите, които ръководителят на частната милиция месеци наред ругаеше от бойното поле и от гробищата (където почиват хиляди негови подчинени), като ги упрекваше за неефективното провеждане на „специалната военна операция“ в Украйна.

Механизмът, задействал метежа, е очертаващата се перспектива за принудително включване в армията. В началото конфронтацията изглежда непредотвратима. Но за да „избегне кървава баня“, Кремъл, със съдействието на беларуския президент Александър Лукашенко, устрои преговори с Пригожин. Последният, наречен предния ден „предател“, спаси живота си по силата на споразумение, сключено на 24 юни, чието съдържание остава засега мъгляво. Поканен да потъне в забрава в Беларус, Пригожин продължава да се подвизава в Русия, чак до Кремъл, където е бил приет от Владимир Путин (2). От това можем да заключим, че предводителят на наемниците се е показал тъй полезен за руската държава, че получава възможност да уговаря подробности относно разпускането на неговата структура.

Официално незаконни, частните военни или въоръжени компании в Русия са около тридесетина, някои от тях воюват в Украйна редом с редовната армия. Извън „Вагнер“, най-мощна по численост и амбиции, включително комерсиални, това са батальонът „Ахмад“ на чеченския вожд Рамзан Кадиров, батальонът „Спарта“, Славянският корпус, Казашкият отряд, „Кръстът на Свети Андрей“ (свързан с православния патриарх Кирил), „Конвой“, „Енот“, „Редут“, както и „Патриот“ – създаден от министъра на отбраната Шойгу с бивши служители от специалните служби. „Газпром“ – руски гигант на газа и петрола, получи лесно разрешение да формира собствените милиции „Факел“ и „Пламя“, за охрана на активите си в Сирия и Украйна.

Още от началото на 2010-те години руското правителство осъзна ползата от тези бойци, по-маневрени от редовните сили. Те помагат на Кремъл да се освободи от черната работа и да се оневини в случай на гаф или протести чрез практиката на „правдоподобно оспорване“, прилагана от редица негови предшественици: какво по-удобно наистина от бойци без знаме, без униформа, без статут, дори без лични данни и гроб, по примера на прословутите „зелени човечета“, навлезли в Крим през февруари 2014 г., които откриваме малко по-късно в сепаратисткия район Донецк, в Сирия, а след това и в някои африкански страни. Дълго време Кремъл отричаше каквато и да е връзка между тях и руските власти.

Какво ще стане със „завода за тролове“?

ПРАВНАТА и политическа неяснота на статута на „Вагнер“ беше една от главните ѝ добавени стойности. Завесата се прокъса и сега силовите ѝ действия ще доведат до разплитане на езиците на върха на държавата. В своята реч на 27 юни пред руските служби за сигурност Путин трябваше да признае, че от май 2022 г. е изплатил на „Вагнер“ равностойността на 1 милиард евро. Холдингът „Конкорд“, от чието име се извършват всичките твърде разнообразни дейности на Евгений Пригожин, рискува да бъде разформирован. Най-застрашена се явява ЧВК „Вагнер“, наброяваща само 9 хиляди служители през 2021 г., преди да достигне 50 хиляди тази година, при най-жестоките сражения на украинския фронт. Кремъл стигна до там, че през 2022 г. ѝ отстъпи привилегията да набира кандидати пряко в затворите, срещу обещания за амнистия.

Компанията за минно дело, активна най-вече в Сирия, Либия и Субсахарска Африка, на която Пригожин възлагаше привилегирован статут, загуби част от влиянието си, след като ООН разобличи като „хищнически“ нейните управленски и опазващи дейности, осъди тормоза и заплахите срещу цивилни граждани в Централноафриканската република и разпореди разследване на подобни практики в Мали (3). На 30 юни медийната групировка „Патриот“, притежаваща между другото „завода за тролове“ в Санкт Петербург, лидер в информационната война посредством Internet Research Agency, прекрати всякаква дейност. Някои от освободените ѝ служители бяха поканени от Маргарита Симонян, шефката на Russia Today, да се присъединят към нейния екип. Що се отнася до империята за производство на храни, източник на богатството на Пригожин, познат като „готвачът на Путин“, който посещавал ресторанта му в Санкт Петербург, организатор на официални приеми и впоследствие доставчик на храна за ученическите столове и военните поделения в цялата страна на стойност 1,2 милиарда долара – нейните дейности ще пострадат от отлъчването на техния титуляр, който вероятно ще бъде заместен от други доставчици.

Кремъл не се е отказал да си върне обратно основните активи на „Вагнер“ по света, по-специално в Африка. В Судан, където Русия присъства от 2016 г. с неколкостотин инструктори и доставки на оръжие, надявайки се да се сдобие с военна база в Порт-Судан на Червено море, „Вагнер“ печели главно от търговия със злато. В Либия частната компания подкрепи през 2020 г. опита на маршал Халифа Хафтар – силният човек в Бенгази, да установи контрол над Триполи. Нейните бойци (800 до 1200 души), които трябваше да бъдат репатрирани след прекратяване на огъня, изглежда, все още са разположени около петролните полета и военновъздушните бази в Киренайка и Фезан, служещи също така за „хъб“ на инициативите на Кремъл в Сирия и на Черния континент (4).

Централноафриканската република, където „Вагнер“ (2000 наемници през 2018 г., днес 1000) обучаваше армията на президента Фостен-Арканж Туадера и се грижеше за личната му безопасност, осигурява богати печалби на частната руска милиция, придобила концесии за злато и диаманти, а понастоящем и за търговия с дървен материал, кафе или захар през пристанището Дуала (Камерун). В Мали военният режим, на власт от 2021 г., никога не призна доказаното присъствие на значителен контингент (1400 души) руски наемници, а след изтеглянето на френските войски в момента се готви да изгони от страната „сините каски“, изпълнявайки ролята на верен приятел на Москва, която се взира в неговите залежи от редкоземни метали и злато.

Някои нестабилни държави досега виждаха във „Вагнер“ по-сигурен защитник в сравнение с бившия колониален владетел. След епизода на своеволие и предателство доверието им в милицията очевидно ще спадне, но те вероятно ще пожелаят да запазят привилегировани отношения с официалните руски власти, още повече че няма да са принудени да участват в играта на „правдоподобно оспорване“.

Икономическият мастодонт Пригожин, предлагащ едновременно сигурност и бойни действия (срещу придобиване на минни концесии), а допълнително и пропагандни услуги, силно се отличава от „старовремските“ наемници. Обединеното кралство, Франция, Южна Африка и Израел се числят между големите доставчици на „нехранимайковци“, сражавали се срещу комунизма и освободителните движения, по указание във Франция на Жак Фокар – генерален секретар по африканските въпроси на Елисейския дворец, и с подкрепата в Африка на мароканския крал Хасан ІІ или на президента на Габон Омар Бонго. Получили през миналия век прозвището „ужасните“, тези наемници дълго време бяха част от африканския пейзаж: откриваме ги още през 60-те години на миналия век в Белгийско Конго (превърнало се в Заир, а след това в Демократична република Конго); през 70-те и 80-те години на Коморските и Сейшелските острови, в Бенин, Гвинея, Родезия (превърнала се в Зимбабве) и Ангола.
Роберт („Боб“) Денар, представител на тези емблематични „бойни кучета“, прескачаше от Рабат в Кисангани, от Конакри в Котону, от Солсбъри в Претория, от Либревил в Морони. Твърдеше, че е „корсар на републиката“ и уверяваше, че никога не е действал срещу своята страна Франция, „макар че – по принципа на светофарите – минавах на жълто…без да чакам зеления сигнал“, се оправдаваше той по време на една от многобройните съдебни процедури срещу него. От 1977 г. във Франция наемничеството се смята за престъпление. Законът от април 2003 г. предвижда наказания за вербовчиците и вербуваните – лицата, които, без да са граждани на една от воюващите страни, се включват във военен конфликт срещу заплащане, превишаващо значително това на местните войници. Участвайки в насилствени действия, те се стремят да разрушат институциите или да накърнят териториалната цялост на дадена държава.

В края на 90-те години, след края на Студената война, „романтичното“ наемничество с преобладаващ идеологически привкус отстъпи пред бизнес наемничество с икономическа мотивация. То предлага широка гама от услуги, като фирмите Executive Outcomes в Южна Африка, Xe Services (бившо Blackwater), DynCorp, Military Professionnal Ressources Inc (MPRI) или Halliburton в САЩ. Във Франция Amarante International и Corpguard предлагат „услуги в отбраната“ или „оперативната сигурност“… След атентатите от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон американски contractors бяха изпратени в Афганистан, където броят им накрая нарасна до повече от половината от подчинения на Пентагона персонал. А след 2003 г. Ирак посрещна до 185 000 служители на фирми – подизпълнители на армията, повече от броя на войниците, воюващи под американски флаг. Освен хотелиерството и логистиката, те осигуряваха общата сигурност и обучението на местните сили, до поемане на тази задача от регионалните военни служби. Разработването на военната доктрина на афганистанската национална армия бе поверено на MPRI, която сама беше наела на работа повече от триста бивши американски генерали…

Моделът пожъна успех

В ЗАТВОРА „Абу Граиб“ в Ирак половината от замесените в насилия по време на разпитите на задържани лица между 2003 и 2004 г. бяха служители на частни фирми като CACI и Titan. Някои от тях бяха изправени пред американски съдилища по жалби на бивши затворници. Щатни служители на американската компания Blackwater бяха признати за участници в престрелка през септември 2007 г., при която бяха убити 17 и ранени 20 цивилни иракчани – последно от дълга серия изстъпления. Американското правосъдие, сезирано по-късно, разгледа 78 обвинения в престъпления и тежки нарушения (5). Командващият, бивш член на SEAL – специалните сили на американския военноморски флот, бе принуден да подаде оставка, а компанията да промени името си.

Прибягването към външни услуги, включително за изпълнение на силови функции, просперира на фона на драстичен спад на броя на военнослужещите в САЩ и Европа след края на Студената война. Ричард Чейни, последван от Доналд Ръмсфелд – вицепрезидент и министър на отбраната по време на президентството на Джордж У. Буш в началото на 2000-те години, откриха широко достъпа до „спомагателни“ армейски дейности: сигурност, безопасност, ескортиране на конвои, медицинско обслужване, поддържане на съоръженията в оперативна готовност, киберсигурност и борба срещу киберпиратството. В контекста на „борбата срещу тероризма“ на тези фирми бяха отпуснати стотина милиарди долара.

Така бе улеснено преназначаването на освободените от работа военнослужещи и бе отговорено на исканията на американците за минимален „отпечатък“ на терена. Теорията за light foot-spring – прехвърляне на дейности на външни изпълнители, се хареса и на руските стратези, благоразположени към „хибридни“ операции. В Сирия Москва ангажира своята авиация, подпомагана на терен от компанията на Пригожин. Моделът пожъна успех. Турската частна военна компания „Садат“, създадена от бивш генерал, представян като „турския Вагнер“ и действаща по пълномощие на министерството на отбраната, се разгърна през последните години в Сирия, Либия и арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан. Южноафриканската компания Dyck Advisory Group, ръководена от бивш полковник и специализирана в охрана на националните паркове, сключи договор с полицията на Мозамбик и се включи в операция през април 2021 г. в северната провинция Кабо Делгадо, където твърди, че е спасила стотици хора, нападнати от сомалийската групировка „Ал-Шабаб“.

Превръщайки се в сила от „първия ешелон“ и увеличавайки числеността си до 50 хиляди души, милицията „Вагнер“ се превърна в безпрецедентен модел и едва не убягна от контрола на своя поръчител. Този епизод е добър урок: никоя държава не може безнаказано да споделя полагащия ѝ се монопол за упражняване на насилие.

ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!

КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

Up Next

Александър Роджърс: Действия и последствия. Картина с масло

Don't Miss

Дълбоко корумпирано правосъдие

АНАЛИЗИ

НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.

Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?

Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.

Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?

Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.

По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?

В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.

POLITICO

7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.

27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“

THE TELEGRAPH

8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.

24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“

ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*

16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.

31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“

THE WALL STREET JOURNAL

30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“

10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.

Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“

Какво се случи?

Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.

Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.

Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.

Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.

Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.

Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„Сложиха го в по-красив ковчег“

Published

2 months ago

August 24, 2026

Author

„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.

Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.

Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.

На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.

В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.

Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).

Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.

Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.

Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.

В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.

Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.

Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).

След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).

Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.

В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).

Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.

Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“

Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.

Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂

Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.

Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂

Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂

И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.

Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.

На другата сутрин Facebook:

„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂

А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂

Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.

А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?

Трудна загадка.

Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.

Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.

Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:

„Хабиби, какво ще правим днес?“

„Ще превземаме Westminster.“

„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂

И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.

Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.

И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂

За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.

Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.

Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.

Нарича се доказателство.

Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂

За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.

Само че ще говорим с факти.

Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.

Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.

А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.

Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ