ЗА МИГРАЦИЯ И БЕЖАНЦИ (BAMF)…
ЗАТОВА МИГРАНТИТЕ СЕ ВРЪЩАТ ДОБРОВОЛНО В РОДИНАТА СИ
(превод от немски на публикация във вестник Ди Велт-Die Welt 20.11.2019 „Deswegen gehen Migranten freiwillig zurück in ihre Heimat“)… Федералното правителство подпомага доброволното завръщане на мигранти без перспектива за оставане. Само при четири процента от засегнатите предложените пари са били от най-голямо значение за тяхното решение. Други мотиви са по-важни.
Депортациите са трудоемки и скъпи: Федералното правителство трябва да води преговори със страните на произход, за да приемат обратно своите граждани. Федералната полиция трябва да придружава полетите при депортирания, за да не се скрият междувременно задължените да напуснат страната.
Самите засегнати са част от нервен процес. Затова федералното правителство от години подпомага с пари доброволното напускане на страната от мигранти с минимална перспектива за оставане.
Който реши да напусне Федералната република още по време на процедура за получаване на убежище или след негативно решение, при определени условия може да получи няколкостотин евро от държавата. Финансират се обратният полет и реинтеграцията в родината. Досега обаче до голяма степен не беше ясно, колко добре работи програмата. Данните затова бяха прекалено малко.
Чак сега Федералната служба за миграция и бежанци (BAMF) проведе едно проучване, което трябва да даде информация за профила на доброволно заминалите, тяхната мотивация да напуснат Федералната република и за тяхното мнение след завръщането им в родината. Констатациите са важни за властите. Те трябва да помогнат за повишаване на от години малкия брой доброволни заминавания.
ТОВА СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ДОБРОВОЛНО ЗАМИНАВАНЕ…
Според тях основната мотивация за доброволно заминаване е предстоящата депортация определяща несигурен престой в Германия (46%) и чувството, че тук не са си у дома (28%). Единадесет процента казаха, че не се чувствали комфортно в жилището си, а осем процента, че тук трудно са можели да общуват. Почти половината заявяват, че искали да са по-близко до семейство и приятели. Само четири процента казват, че парите за завръщането са били от най-голямо значение за тяхното решение. В същото време повече от половината от анкетираните (53%) казаха, че финансовата подкрепа все пак е повлияла на решението. Според данните голямото мнозинство от 84 процента от анкетираните са изразили задоволство от програмата, чрез която са били подпомогнати.
1300 мигранти са взели участие в проучването, които са се завърнали в своите родни страни между февруари 2017г. и април 2018г. с помощта на програмата за подкрепа „помощ при стартиране плюс“. Шест до осем месеца след пристигането си в родните страни те са попълнили онлайн въпросници, които после са били оценени от BAMF.
Проучването не е представително, защото само десетте най-важни страни на завръщане и две африкански държави са били взети под внимание при оценката. Освен това били запитани само връщащите се, които доброволно са всели участие в проучването. Възможно е хората с негативен опит в родината си дори да не са отговорили.
Независимо от това, резултатите са интересни и с оглед на ситуацията в родината. Около 40% от запитаните казаха, че са много доволни или доволни с положението там, други 30% оценяват ситуацията поне като неутрална. С изключение на тези лица, които са се върнали в Афганистан или Ливан, повечето са доволни и от ситуацията със сигурността в родината.
В Иран и Ирак повече от 80% оценяват положението със сигурността като приемливо. Всъщност проблеми има при интеграцията на пазара на труда. Средно осем месеца след завръщането само около 40% от запитаните са намерили работа в родината си.
Само 15% от всички запитани можели да живеят с доходите получени от нея. Това би могло да обясни все още голямото желание отново да се напусне родината. Около 60% могат да си представят отново да мигрират в рамките на родината, но и към други страни. Около 12% от анкетираните не изключват многократна нелегална миграция.
Съответно голямо е желанието за допълнителна подкрепа. 40% от запитаните желаят помощ при търсене на работа в родината си, а 18% при изграждане на собствена фирма. Всеки седми запитан си пожелава повече пари. 12% казаха, че имат нужда от подкрепа при търсене на жилище или парцел. Само 8% оцениха помощта от Германия като достатъчна.
Федералната служба за миграция и бежанци и федералното вътрешно министерство искат да използват проучването като повод за преразглеждане на програмата. Представители на властите казаха в сряда, че трябвало да се разширят консултациите. Накрая става въпрос за повишаване на броя на доброволните заминавания чрез програмата.
През 2017г. и 2018г. общо 15184 човека са получили помощи. Тази година, до сега, бяха повече от 6000. Това е малко с оглед на около 250000 задължени да напуснат страната чужденци, които сега се намират във Федералната република.
Някои се притеснявали да посетят консултативен център, от страх да не бъдат веднага арестувани, каза Моника Горачи, ръководителка на Международната организация за миграция (МОМ) в Германия. Тази опасност не съществува, защото в консултативните центрове мигрантите само се информират за финансирано завръщане в родината. Заминаването е доброволно във всеки случай.
—‐——‘—————————————–
(PS. Лично мнение… „Депортациите са трудоемки и скъпи: Федералното правителство трябва да води преговори със страните на произход, за да приемат обратно своите граждани. Федералната полиция трябва да придружава полетите при депортирания, за да не се скрият междувременно задължените да напуснат страната.“ (край на цитата)
В тази публикация не е много ясно, за кои точно страни става въпрос, макар и да са споменати някои от тях. Въпреки това, би било възможно, по косвени белези, да се направи заключение, кои са страните, в които кандидатите за убежище в Германия доброволно се връщат след отхвърляне на техните молби. Споменава се, че съгласилите се да се завърнат доброволно в родните си страни получавали по няколкостотин евро. Не е ясно, колко точно са тези няколкостотин, но при всички положения са по-малко от 1000 евро на човек. За кои мигранти това би могло да бъде някакъв стимул?
На 04.10.2014г. на електронната страница на немската Федерална служба за миграция и бежанци се появи около 20-минутен видеоклип със заглавие „Das deutsche Asylrecht“ (Германският закон за убежище), който беше премахнат чак през лятото на 2015г.. В него доста подробно се обясняваше, каква е процедурата за получаване на политическо убежище в Германия. Няколко месеца след това се надигна миграционната вълна тръгнала от Средния и Близък изток, и Африка. Малко настрана остана един по-незабележим поток, а именно този от Западните Балкани (Албания, Косово, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина).
Гореспоменатият видеоклип беше публикуван на девет езика: немски, английски, френски, испански, арабски, албански, сърбохърватски и други. Явно много граждани от Балканите са си помислили, че поканата се отнася и за тях, щом между деветте езика са албански и сърбохърватски, и са тръгнали в посока Германия. Междувременно ЕС разреши безвизово пътуване за граждани на страните от Западните Балкани, с изключение на Косово. След отпадането на визите вече не беше трудно за немските власти да сключат споразумения за реадмисия с тези страни и да върнат част от техните граждани, които са били кандидати за политическо убежище. Точно за тези хора това поощрение от няколкостотин евро, давано на желаещите доброволно да се завърнат в родните си страни, беше добре дошло. Пък и техните разходи да отидат до Германия са били в рамките на около стотина евро. Така, че не е изненада наличието на желаещи да влязат в горепосочената програма.
Съвсем по друг начин стоят нещата, когато стане въпрос за мигранти от Африка и Азия, защото тези хора са заплатили много повече, за да бъдат закарани до Германия. Много трудно би се съгласил някой от Средния Изток, който е платил 10000 долара на трафиканти, да се завърне доброволно в родната си страна, само защото немските власти са му подарили няколкостотин евро…
„През 2017г. и 2018г. общо 15184 човека са получили помощи. Тази година, до сега, бяха повече от 6000. Това е малко с оглед на около 250000 задължени да напуснат страната чужденци, които сега се намират във Федералната република.“ (край на цитата) Тази информация е потвърждение на казаното по-горе. През 2017г. и 2018г. предимно граждани на Западните Балкани се завръщаха доброволно в родните си страни, след като техните молби за убежище са били отхвърлени и им е била предложена определена сума пари от немските власти, за да сторят това. Явно задължените от тези страни да напуснат Германия са намалели доста, затова и доброволно завръщащите се през тази година са само около 6000 досега.
Тук се споменава, че в Германия имало около 250000 чужденци длъжни да напуснат страната, но не го правят. Данните за броя на тези хора, които се появяват в медиите, са доста различни и варират от 250000 до 700000. Една от причините за тази голяма разлика е, че доста от тях получават т.нар. Duldung (толериране) след няколкогодишно пребиваване в страната и след невъзможността от страна на немските власти да ги изведат от Германия, понеже те нямат никакви лични документи и правителствата на родните им страни не ги приемат обратно. По време на това толериране чужденците не са задължени да напуснат страната…
„Констатациите са важни за властите. Те трябва да помогнат за повишаване на от години малкия брой доброволни заминавания.“ (край на цитата) Ами, дано да помогнат тези констатации! Но при всички случаи оставането на тези хора в Германия, само заради това, че са влезли в страната без лични документи, е много лош сигнал към света. Това означава просто: добереш ли се веднъж до Германия никой не може да те върне обратно. Затова и само затова, хората от други континенти са съгласни да заплатят големи суми на трафиканти, за да бъдат закарани до Германия. Иначе, доста ще се позамислят, ако знаят, че ще бъдат върнати обратно…
Това, което се разиграва в Германия, си е лична работа на немците и никой не би трябвало да го оспорва! Не може обаче, ни най-малко, да се нарече демократичен начинът, по който немските управляващи се мъчат да принудят другите страни от ЕС да водят имиграционна политика подобна на немската. Повечето от тези страни нямат нито желание, нито средства за подобни експерименти… (Оригиналната публикация и мненията на читателите са достъпни за четене. За съжаление допуснатите мнения са само 11 (?!). Това е изключително малко за подобна публикация. Доказателство за това е, че едно от мнениета е харесано от над 500 читатели. Повече от 500 човека са прочели публикацията, а само 11 мнения?!))
