Connect with us

СВЯТ

Отмъщение за вековното лицемерие, жестокост, безнравственост и безгранична арогантност, с които западните колонизатори са се славили във всички времена

Published

on

Защо арабските лидери се подиграват със западните държавници?

Не реагирах веднага на „злополуката“ с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер онзи ден на летището в Доха, защото ми се струваше, че тя е много повече от неприятен инцидент и по-дълбока от проблемите в двустранните отношения между Германия и Катар, пише в свой коментар Алексей Белов за сайта Фонд стратегическа култура.

Позволете ми да припомня накратко какво всъщност се случи. Според германското списание Star президентът на Германия е пристигнал в Катар на официално посещение, но е трябвало да чака повече от половин час в 30-градусовата жега, докато се появи някой от местните официални лица, за да посрещне високия гост според церемониалния протокол. Другите пътници, включително съпругата на Щайнмайер, са напусналии самолета веднага след кацането в Доха. Самият президент остана на борда, като от време на време се появяваше на люка за качване, за да види дали някой се е появил.

Както предполага друго германско издание, вестник Bild, катарският емир очевидно не е бил готов да приеме Щайнмайер след кацането и той е трябвало да изчака шейха на стъпалата на самолета „с недоволно скръстени ръце на гърдите“.

Изобщо „сърдечността“, с която гостоприемните катарци посрещнаха „скъпия“ германски гост, ярко ми напомни за един фрагмент от прекрасния филм на режисьора Марк Захаров „Същият този Мюнхаузен“. Докато разказвал на пастора, дошъл да посети известния барон, с какво нетърпение го очакват, слугата на Мюнхаузен Томас казал: „Господин Барон ви очакваше от дълго време. От сутринта работи в кабинета си, заключил се е, но попита: „Томас, пристигна ли вече пасторът?“ Отговорих: „Още не.“ Той отвърна: „Е, слава Богу! – Явно с нетърпение очаква да те види“.

Антъни Блинкен и Мохамед бин Салман

Случаят с германският президент, за който вече ви съобщихме далеч не е първият, а по-скоро поредният сполетял западни лидери в арабските страни. Неотдавна, през октомври, саудитският принц накара държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен да чака буквално цяла нощ за среща с него. Първоначално аудиенцията беше насрочена за вечерта, но в крайна сметка Мохамед бин Салман се появи чак на сутринта.

Едва ли някой е имал и най-малкото подозрение, че престолонаследникът на Саудитска Арабия е толкова зает, че просто не може да се срещне с високопоставен „представител на най-влиятелната световна сила“. Разбира се, това беше направено умишлено.

Но Блинкен чакаше – мълчаливо и търпеливо. Изчакваше, защото ситуацията в Израел го изискваше, а от гледна точка на американската външна политика това очевидно не беше случай, в който можеше да си позволи да го играе обиден. Вестник Washington Post нарече инцидента унижение и нагледна демонстрация, че „САЩ вече не са основен играч в Близкия изток“.

И докато сме на темата за великото съветско кино, как да не си припомним песента на Карабас-Барабас: „Да, готов съм да се унижа, но само за да се приближа малко до сладката цел„. Не знам дали целта на ръководителя на Държавния департамент е имала поне малко сладък вкус, но тя беше жизнено важна.

Подобно на всички източни режими, Рияд е доста отмъстителен, а Съединените щати, със своята открито произраелска позиция, рискуваха да предизвикат рязко покачване на цените на петрола, което щеше да подкопае и без това много слабите изборни позиции на Джо Байдън.

Но най-интересното е, че това не започна вчера и причините за влошените отношения на саудитците с американците трябва да се търсят в по-ранни събития.

Владимир Путин, президент на Русия

Още по време на посещението на Джо Байдън в Саудитска Арабия през юли 2022 г. – очевидно последното в живота и политическата му кариера – много хора забелязаха поразително несъответствие между скромния и сдържан начин, по който беше посрещнат американският лидер, и мащаба, с който беше посрещнат руският президент, посетил кралството три години по-рано.

Ако през 2019 г. Владимир Путин беше посрещнат от почетен караул на слизане от самолета на пистата и веднага след това на летището в негова чест бяха изстреляни 21 артилерийски салюта. По пътя към резиденцията на саудитския крал президентският „Aurus“ беше съпровождан от кортеж от 16 ездачи на чистокръвни арабски коне, а когато пристигна в двореца, го посрещна самият крал. Прозвуча руският химн, пътят пред Путин беше осеян с листенца от рози, а тълпи саудитци скандираха на руски: „Добре дошли!“.

След всичко това единственото, на което Байдън можеше да разчита, беше скромна церемония на летището, където не пристигна никой от висшите служители на кралството: без фойерверки, без конници, без танци със саби. Нямаше дори ръкостискане, което беше активно обсъждано от коментаторите и потребителите на социалните медии като символично отражение на настоящото състояние на двустранните отношения между САЩ и Саудитска Арабия. Те казват, че е било отменено по инициатива на Съединените щати, като е било заменено с леко докосване на юмруци, заради ковид и всичко останало.

Във всеки случай студеният прием по онова време направи неизличимо депресиращо впечатление на Даниел-Дилан Бемер, журналист от германското издание Die Welt, който написа, че „различният начин, по който руският президент Владимир Путин и американският президент Джо Байдън бяха посрещнати в Саудитска Арабия, е доказателство за нарастващата роля на Москва в региона“.

Сега, както виждаме, президентът на Федерална република Германия също се е озовал на мястото на домакина на Белия дом. Не бива обаче да свеждаме всичко само до геополитиката. Много е важно да разберем, че церемониалните дреболии понякога са много по-тежки от думите в източните страни. И фактът, че, нека бъдем откровени, лидерите на арабския свят проявяват откровена грубост – както от дипломатическа, така и от чисто човешка гледна точка – към западните си гости, дори и те да не са винаги добре дошли, свидетелстват достатъчно.

Всичко това не е просто доказателство за колективната загуба на международен авторитет на Запада или признание за настоящата слабост на хегемона, който някога имаше неоспорима власт над света. Това е отмъщение за вековното лицемерие, жестокост, безнравственост и безгранична арогантност, с които западните колонизатори са се славили във всички времена.

Можем, разбира се, да спорим за правилността, допустимостта или недопустимостта на подобно поведение, но едно е сигурно: западният свят го заслужава.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Published

on

By

  • Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Continue Reading

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Published

on

By

  • Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
  • Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Published

on

By

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.

Има разлика.

Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending