СВЯТ
Bloomber: САЩ заграбват 380 000 кв. мили от морското дъно на Арктика. Какво има там?
Едностранното заграбване на около 380 000 квадратни мили от морското дъно на Америка е тревожно знамение за целия свят. Това пише колумнистът на Bloomberg Лиъм Денинг.
„Британският архиколониалист и любител на диамантите в Африка през Викторианската епоха Сесил Роудс веднъж заявява, че би анексирал планетите, ако можеше, натъжен, че „ги вижда толкова ясно и все пак толкова далеч“. Ако беше жив днес — и може би притежаваше американски, руски или дори китайски паспорт — той можеше да каже същото за Арктика, въпреки че говори за съвсем различни ресурси„, пише Денинг.
Така журналистът коментира решението на Вашингтон да обяви разширяването на континенталния си шелф с близо 1 милион кв. км. в Арктика и Берингово море, територия с нарастващо стратегическо значение, за която претендират още Канада и Русия.
„Съгласно международната конвенция ексклузивната икономическа зона на САЩ се простира на 200 морски мили от брега. Въпреки това, ако американските длъжностни лица могат да докажат, че определени географски характеристики разширяват Американския шелф по-далеч от това, те могат да предявят икономически права и върху тази допълнителна част от морското дъно (водите отгоре обаче остават международни). Интересът към такива права се изостри, тъй като търсенето на критични минерали както за чиста енергия, така и за приложения в отбраната нараства и технологиите за добива им от морското дъно напредват“, се казва в материала.
„САЩ никога не са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Възраженията им срещу конвенцията обикновено се съсредоточават върху нарушаването на суверенитета. Въпреки това Вашингтон по същество я признава като обичайно международно право и обосновава твърдението си, използвайки методологията на UNCLOS“ пише колумнистът.
„Като цяло значителен и тревожен знак за Арктика и света е, че САЩ са заложили собствените си претенции сега и по такъв начин„, пише Денинг.
„За кратко след края на Студената война Арктика изглеждаше обгърната от дипломатически балон, институционализиран в Арктическия съвет. Повторното отваряне на военните бази от Москва и предявяването на претенции за морското дъно през последните две десетилетия е утвърждаване на руския суверените в региона, в който Русия има както най-голямо физическо присъствие и който отдавна е ключов за нейната идентичност“, смята той.
„Накратко, светът идва за Арктика все повече по начин, който по-скоро отразява епохата на Роудс, отколкото на пост-имперските норми. Американските политици може да говорят за ратифициране на UNCLOS в даден момент, но едностранното предявяване на претенции от миналия месец, базирано на изследователски проект, започнал преди две десетилетия, е подигравка с това. Подобно на много многостранни рамки, UNCLOS в крайна сметка трябва да бъде наложена от великите сили; и поведението спрямо тези рамки на великата сила, която ги гарантира – САЩ – изглежда все по-противоречиво“, пише колумнистът.
Според Денинг „основанието за разширяване на претенциите към морското дъно ще има последици за енергийния преход. Дори да оставим настрана гласното приемане на едностранния подход от страна на бившия президент Доналд Тръмп, зелената индустриална политика на президента Джо Байдън идва с голяма доза протекционизъм и изолиране на Световната търговска организация. Европа също така се стреми да защити местните си индустрии от подбиване на цените от страна на чужди държави, в които липсват стабилни режими за ценообразуване на въглеродните емисии. Революцията на чистите технологии на 21-ви век има все повече характеристики на 19-ти век, когато става въпрос за изграждане на вериги за доставки. Глобализацията отстъпва място на нещо по-меркантилилно. Последният ярък пример за това са усилията за придобиване на икономическа собственост върху всичко, което може да бъде изсмукано от морското дъно.“
„Диаманти, злато, петрол и такива екзотики като литий и диспрозий – достъпът до ресурси подхранвал експанзионизма и свързаните с него конфликти в продължение на векове. За разлика от Роудс и неговите жадувани планети, нашите най-отдалечени граници са в ръцете ни. А Арктика, макар и все още е страхотен капан на екстремни климатични условия и разстояния, буди все повече интерес“, завършва материалът.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
