ФОКУС
Разследване от 2020 г.: Вече е известно кой наистина е искал и е имал възможност да убие Навални
Този текст е публикуван в края на октомври 2020 г. Припомняме го отново в днешния контекст след смъртта на Навални.
На 2 септември 2020 г. канцлерът на ФРГ Ангела Меркел публично заяви, че в кръвта на опозиционера са открити следи от отрова от групата „Новичок“, като обвини Русия във възможна съпричастност към инцидента. Ние обаче получихме информация, която сочи към тези, които действително са заинтересовани от скорошната смърт на Алексей Навални. И това въобще не са неговите противници, а покровителите му, които помогнаха на опозиционера да създаде образа си на „борец с режима“
Възможно е отравянето на Алексей Навални да е извършено вследствие на конфликт със съратника на блогъра, Владимир Ашурков, и другите му задгранични партньори. А вероятният отровител е продавачката на книги от Лондон, приятелка на Чичваркин (подсъдим през 2009 г. по наказателно дело за изнудване, отвличане и контрабанда на мобилни телефони – бел. пр.) и Ходорковски, никому неизвестната досега Мария Певчих.
В средата на август основателят на „Фонда за борба с корупцията“ (ФБК) Алексей Навални заминава за Новосибирск и Томск във връзка с предстоящо разследване на ФБК. При обратния полет на 20 август от Томск за Москва опозиционерът неочаквано се почувствал зле, загубил съзнание и след принудително кацане на самолета в Омск екстрено е хоспитализиран. Лекарите от местната Спешна помощ предприемат всички необходими мерки за спасяване на живота на пациента. След като го стабилизират, по молба на семейството му и официалните немски представители, Навални е транспортиран в клиниката „Шарите“ в Германия. Разходите за транспорта са платени от спонсориращия го от дълго време Борис Зимин. Няколко дни след постъпването в клиниката лекарите заявяват, че пациентът вероятно е отровен. На 2 септември канцлерът на ФРГ Ангела Меркел публично заяви, че в кръвта на опозиционера са открити следи от отрова от групата „Новичок“, като обвини Русия във възможна причастност към инцидента. Ние обаче получихме информация, която сочи към тези, които действително са заинтересовани от скорошната смърт на Алексей Навални. И това въобще не са неговите противници, а покровителите му, които помогнаха на опозиционера да създаде образа си на „борец с режима“.
Какво е правил Навални в Сибир?
Алексей Навални пристига в Новосибирск на 15 август. В пътуването му го придружават сътрудници от ФБК, които включват лицата Георгий Албуров, Павел Зеленский, Иля Пахомов, Владлен Лос, прессекретарят Кира Ярмиш и никому непознатата Мария Певчих. Спорд графика Навални провежда среща с доброволци и записва материали за ново разследване преди предстоящите избори на 13 септември, след което заминава за Томск. Именно в тази част от пътуването му е ключът за разгадаване на тайнственото отравяне. В Томск Навални събира информация и разказва за работата на „Единна Русия“ в сферата на жилищните комунални комплекси. Особено внимание отделя на компанията „Томскводоканал“. Дружеството се занимава с обслужване на водопроводната мрежа в целия град, след като печели поръчка в конкурентна борба с московската „Росводоканал“ (РВК). При това, РВК е най-големият в страната частен оператор на централизирани системи за водоснабдяване и канализация, която от време на време подкрепя Ашурков. Всичко това става известно от записа, който ФБК излъчва на 3 септември. Интересите на „Росводоканал“ се простират много по-далече от Сибир. В частност, РВК се бори да вземе водоснабдяването в Рязан, като се опитва да получи договор за 49 години. Но поражението в Томск нанася чувствителен удар по плановете на компанията, затова в битката е хвърлен главния медиен актив на Ашурков, Алексей Навални. Предстоящите избори и загрижеността за Жилищно-комуналните комплекси в Сибир са добро прикритие в борбата за надмощие на пазара. Но защо именно командировката в Томск се превръща в „еднопосочен билет“ и каква роля играе Ашурков и собственика на магазини в Лондон Чичваркин в отравянето на Навални? Това става ясно, ако се проследи историята на техните връзки с опозиционера.
Как и кой създаде Навални
През 2010 г. Алексей Навални още няма собствен бранд и води политически блог на платформата Live Journnal, който накрая успява да привлече дългоочакваното внимание на потенциален инвеститор. С блогъра се свързва Владимир Ашурков, който от септември 2006 г. до февруари 2012 г. е директор по управление и контрол на активите на CTF Hodings Ltd, холдинг, който управлява компаниите от консорциума „Алфа Груп“. „Едрата риба“ клъвнала на текстовете от блога на Навални, изказала подкрепата си за него и изявила готовност да използва връзките си в негова подкрепа. Нещо повече, Ашурков провел разговор с него за помощта, която може да окаже за издигането му, с което Навални се съгласил, като поел ангажимента да действа внимателно и тайно. По-късно именно Ашурков изкара Навални в светлината на прожекторите, като му осигури контакт със задграничния финансист Уилям Браудер и емигриралия в Лондон Евгени Чичваркин. Това му позволи да изгради стратегия за създаване на собствен бранд и влияние върху обществено-политическия дневен ред. Навални е субект на големи надежди и очаквания да създаде широко, демократично опозиционно движение. През следващите няколко години Ашурков интегрира активно Навални в световния елит. Той създава на неизвестния блогър име, имидж и бранд. Помага му да си осигури финансиране, предоставя му компромати за гръмки разследвания и му дава инструкции как да създаде собствен проект. И така, през 2011 г. Навални заедно с Ашурков основават „Фонд за борба с корупцията“. През 2012 г. официално става известно за сътрудничеството на топмениджъра от „Алфа Груп“ с опозиционера, поради което се налага да напусне поста си. По-късно Ашурков официално е включен в екипа на Навални и е назначен на длъжността изпълнителен директор на ФБК.
Падението на Лондон
Годините си минават, „Фондът за борба с корупцията“ се развива добре, набира аудитория и задейства нови проекти. Алексей Навални става неформален лидер на опозицията, като получава медийна и финансова подкрепа от чуждестранни инвеститори и организации. Той преминава курс на обучение в Йейл и концентрира най-многобройното опозиционно движение в Русия. ФБК събира стотици милиони рубли дарения, а през портфейлите за биткоини на оглавяващите щаба, Навални и Леонид Волков, преминали милиони долари. Обаче нарастването на влиянието и убедеността в собствената му незаменимост водят Навални до редица фатални грешки. Той губи подкрепата на лоялните опозиционни медии, и след като инициира няколко гръмки скандала, разцепва опозицията, проваля протестите и, привличайки вниманието върху себе си, губи едно след друго всички дела за клевета. Резултатът от всичко това е, че успява да загуби съюзниците си. Фактически Навални се превъръща в политически изгнаник, но практически, самият той все още така и не разбира това.
Егений Чичваркин закрива „Фонда за борба с корупцията“ едва три месеца след неговата регистрация и оттегля подкрепата си за либертарианството. Създадената в Лондон през ноември 2019 г. организация трябвало да сложи в ред финансирането на Навални, което провеждал лично Чичваркин. Ликвидацията на фонда става на 25 февруари 2020 г., както е видно от сайта на регистъра във Великобритания. Причина за това вероятно е конфликтът между Навални, Чичваркин и Ходорковски по повод призивите на Навални да не се протестира срещу поправките в Конституцията на Русия и „умното гласуване, които ФБК започнал да излъчва още през 2019 г. В същото време, когато Навални потушава протестния потенциал в контекста на Конституцията, Ходорковски се опитва да изкара хората на улицата и да мобилизира руснаците. Той инвестира милиони в дейността на своите структури за дискредитиране на поправките в Конституцията и то в същото време, когато Навални говори за безсмислието на протестите и призовава за бойкотирането им. Тук може би при Чичваркин е изиграл роля личният фактор. За него Ходорковски е много близък приятел и кръстник на дъщеря му. Освен това и при Навални, и при Ходорковски има общи източници на финансиране и покровители, които не одобряват излишната самостоятелност на опозиционера. Тъй като ФБК съгласно законите в Русия се води като „чужд агент“, той не може да използва законно технологиите за влияние върху електоралните процеси, което поставя под заплаха съществуването на организацията и инвестираните в нея средства. На фона на всички натрупали се въпроси, какъвто е и проблемът с дълга от 88 милиона към т. нар. „Готвач на Путин“ (става дума за милиардера Евгений Пригожин. Във връзка с дълга, вж. сатията „Готвача на Путин изкупи дълг на Навални и „Фонда за борба с корупцията“ в сайта „Дневник“ от 26.08.2020 г. – б.пр.) и перспективата за банкрут на Фонда, между Навални, Ашурков и останалите лондонски опозиционери възниква дългосрочен неразрешим конфликт.
Първият звънец
Дългът от 88 млн. рубли пред „Готвача на Путин” подтикнал Навални на 20 юли да обяви, че ще ликвидира руския филиал на ФБК. Според източник, близък до ФБК и Навални, решението било взето без да е обсъдено с Ашурков и Волков, въпреки че всеки един от тях играе важна роля във функционирането на Фонда. Единият обезпечава задграничните поръчки и политическата им подкрепа, а вторият – стабилното финансово положение, легализацията на средствата и работата на щабовете на Навални. Източникът ни казва следното: „Естествено, самодейността много не се хареса на Ашурков. За десет години бяха вложени прекалено много средства в Навални и ФБК, за да му позволят еднолично да закрие Фонда. Освен това, тук възниква и въпроса за репутацията на самия Ашурков, а така също и на хората, които го подкрепят“.
На 22 юли Ашурков звъни на Навални и иска обяснения, като му предлага два варианта за развитие на събитията, съобщава нашият източник: „Ашурков отначало се опита да му обясни, че не е възможно да закрие ФБК без да се посъветва с никой. След това ултимативно му заяви: „Или запазваш ФБК и правиш ново изявление, в което правиш стъпка назад, като обясниш, че в първото си изявление си искал да покажеш колко е важен ФБК и какви ще бъдат последствията от неговата ликвидация, или си регистрираш друго юридическо лице и връщаш всички вложени лично в теб и във Фонда средства. Предаваш всички финансови и материални активи, връщаш последните вложени в теб 33 милиона от сметките на Фонда и личните ти пари от сметките са открити в чужбина. А освен това предаваш управлението на Фонда на човек, който може да изплати дълговете му и няма да позволи да бъде съдебно назначен управляващ, който да получи достъп до цялата финансова история на Фонда“. Освен това Навални трябвало сам да унищожи всички филми и разследвания, за да не може никой да стигне до тях. Тази переспектива накарала всички силно да нервничат. Като капак на всичко, Навални трябва да върне и всички акции, които е получил от Ашурков, чрез които Навални участва в съветите на директорите на всички големи компании в Русия. По този начин той получил достъп до вътрешната документация от заседанията на компаниите. Така Навални набирал информация за своите разследвания“, обяснява източникът ни. Самият Навални реагирил много остро на предложението. Той бил известен сред сътрудниците си със своя истеричен характер. Както обяснява нашия източник: „Той, разбира се, избухна и започна да крещи, че ФБК е негова рожба и само той ще взема решения, тъй като и без това всичко се крепи само на него и моментално ще рухне, ако ФБК бъде предадена на друг човек. А въпроса за парите и акциите, той въобще няма намерение да обсъжда. Те са лично негов „пенсионен фонд“ и „възнаграждение за риска“. Въпреки това Ашурков предложожил на опозиционера добре да помисли, иначе „може да има последствия“, с което разговорът приключил.
В контекста на този разговор е необходимо да се изясни какви активи са били в разпореждане на Навални и защо те представляват отделен пункт от предявените искания и спорове. През 2008 г. Навални започва да публикува своите първи разследвания, в центъра на които стоят компаниите, в които е акционер. Това съвпада с фалита на неговата компания „Н. Н. Секюрити“, занимаваща се с търговия на ценни книжа. Ползвайки се от правото си на миноритарен акционер, той има достъп до конфиденциалните документи, които впоследствие публикува. По този начин той възпрепятства сделки на тези компании и им нанасял репутационни щети. На атака са подложени такива гиганти, като „Роснефт“, „ВТБ“ и „Газпром“. През 2012 г. в неговия портфейл има акции на 37 акционерни дружества, между които „Газпром“, „Роснефт“, „Лукойл“, Сургутнефтегаз“, „ВТБ Банк“ и др. Посочените данни фигурират в Сведението от 2012 г. за доходите и имуществото на самия Навални, като кандидат за кмет на Москва, включително и на неговата съпруга и непълнолетните им деца.
„Първоначално Навални притежаваше малко количество акции, но след това Ашурков и останалите му добавиха още, за да може да работи по-спокойно. Накрая той вече притежава много повече ценни книжа, отколкото е вписал в декларацията си. Така например, според декларацията му, той не притежава акции на „Аерофлот“, макар че всички знаят, че е член на съвета на директорите. Истинските мащаби на притежаваните от Навални акции никой не знае, но те с точност са значително повече от декларираните“, твърди нашият източник. След като проверихме информацията на източника ни се оказа, че Навални действително е бил акционер в „Аерофлот“. Той е бил член на съвета на директорите на компанията по предложение на Александър Лебедев. През 2013 г. двамата взимат съвместно решение повече да не предлагат Навални за член на съвета на директорите, тъй като участието на Лебедев в компанията силно намалява. Имаме основания да предполагаме, че част от ценните книжа на Навални са предадени във владение на Юлия Навална. Официално тя е безработна и се занимава с възпитанието на децата, но въпреки това опозиционерът е декларирал на нейно име неголям годишен доход, който вероятно е от дивиденти от притежаваните акции, които са били декларирани през 2012 г., а впоследствие през 2017 г. изчезват. Навални има и други източници на доходи. Така например, според изчисленията на журналистите, месечната заплата на Навални възлиза на 750 хил. рубли. Макар че официално Навални е обявил само 450 хил. рубли, които получава от олигарха Дмитрий Зимин, бивш собственик на фирмата „Винпелком“. Но за сметка на това, официалните годишни разходи на Навални възлизат на около 17 млн. рубли. Тук се включват и личните му пътувания зад граница и наемът за апартамента в центъра на Москва, за новата кола на жена му и таксата за обучение на дъщеря му в САЩ. Но на зададените му въпроси чии са парите за разкошния му живот, Навални отказва да даде отговор.
Изостряне на конфликта
Но нека се върнем на последните събития преди отравянето. След телефонния разговор с Ашурков, Навални не отстъпва от намеренията си и продължава да развива темата за ликвидацията на ФБК, като помага на дарителите да преоформят регулярните си дарения в нови банкови сметки, открити от Навални. Едновременно с това продължава и активната експлоатация на темата за реализация проектите на Фонда и повишаване популярността на самия Навални, като „жертва на режима“. Следейки ситуацията, Ашурков на 27 юли прави нов опит да обсъди с Навални по-нататъшните стъпки, свързани с ФБК. Но и този разговор, по вина на опозиционера, завършва със скандал. Източникът ни на информация предава този разговор, като казва следното: „На 27 юли Ашурков пак позвъни на Навални. Той отговори на повикването неохотно. През последните няколко месеца това беше обичайно за тона им на общуване. Ашурков попита какво е решението на Навални. Готов ли е да приеме условията, да запази ФБК и да върне всичко, което му е дадено. Трябва да е ясно, че въпросът за парите винаги е бил болезнен за Навални. Той отново изпадна в истерия и каза, че нищо няма да връща, защото няма никакви пари. „Нямам пари, нямам акции, гол съм, като сокол. А ако не вярваш, тогава търси“, отговорил Навални на Аршуков“. Думите на Навални за липсата на акции, косвено се потвърждават от наличието на доходи от акции на жена му, за което писахме по-горе. Вероятно преди две-три години опозиционерът действително ѝ е прехвърлил акциите. А при условие, че има и личен дълг 29 милиона към Пригожин, той маха всички пари от личните си сметки, като закрива и сметките си в „Алфа Банк“. Сега Навални има 43 079 рубли в банка „Тинкофф“ и 164 153 рубли в „Райфайзен Банк“. Но и тези сметки са запорирани по обвинение в „пране“ на пари чрез ФБК. Освен това нашият източник твърди, че Навални е измамил своите куратори с минимум 50 млн. рубли, а всички пари отдавна са скрити в чужбина. По този повод източникът ни казва, че „Първо Волков хвана Льоша (Алексей, б. пр.) в кражба. Но тогава Навални вече беше „на коня“ и му простиха. Сега обаче Ашурков накрая разбра какви са реалните мащаби“.
Конфликтът е разрешен
И втория телефонен разговор също не помага Навални да промени стратегията си. В работата на ФБК не се променя нищо, като че ли въобще не е имало разговори с Аршуков. Нещо повече, за конфликта знаят сътрудниците във ФБК, но той избягва всичките им въпроси зададени по този повод. В организацията не е прието да му задават лични въпроси, още повече, ако те са свързани с бюджета. На 29 или 30 юли, източника ни не може да каже точната дата, Ашурков отново се свързва с Навални. Този път, той неочаквано се отказва от претенциите си и предлага на Навални да забравят за конфликта, като всичко продължи така, както си е било. „Той каза, че е възможно малко да е прекалил, а на Навални и без това сега не му е леко с дълговете и делата, които води и затова по-добре е нещата да си останат така, както са били. Но го помоли да му направи една услуга, като проведе важно за него разследване, и самия той иде в Новосибирск да направи снимките и да събере материалите, защото той може много по лесно да се ориентира в нюансите и да синхронизира нещата с местните хора. Ашурков каза, че ще му изпрати за помощ едно момиче от Лондон, като паралелно с това, с нея ще обсъдят и темата за „умното гласуване“. Навални, разбира се се зарадва и каза, че няма никакъв проблем да направи разследването“. И ето, че на 15 август, Навални заедно със своите сътрудници, включително и с пристигналата в Русия още на 7 август Мария Певчих заминават за Новосибирск. От там, той няма да се върне вече в Москва.
Мария от Лондон
Мария е 33-годишна жена с неясна житейска история и много интересни факти в биографията си. Въпреки че живеем във века на информационните технологии и социалните мрежи, практически сведения за Мария няма. От откъслечните данни е известно малко за нея. През 2008 г. тя е завършила Московския държавен университет, специалност „Социология“, след това завършва елитното Лондонско училище по икономика и политически науки. Впоследствие Певчих живее дълги години във Великобритания, като на 22 години вече заема длъжността асистент на един от членовете на британския парламент. Към днешна дата тя е собственик на верига от книжарници във Великобритания и Австралия. Точният размер на доходите ѝ не е известен, но явно парите са ѝ стигнали да си купи апартамент с изглед към лондонския Тауър в елитния комплекс The Circle, на улицата на кралицата. Има широки делови и политически връзки, включително с Чичваркин и Ходорковски. Навални и Певчих се познават поне от десет години. От 2010 г., по молба на Ашурков, тя оказва информационна подкрепа на опозиционера, като му предоставя за разследване сведения за активите на високопоставени руснаци във Великобритания. Свободен достъп до такива данни няма и по тази причина има основания да се предполага, че Мария сътрудничи с европейските специални служби и МИ-6. Мария посещава Русия два-три пъти годишно, като в рамките на визитите си се свързва инкогнито с Навални. Самата тя не прави никакви съвместни снимки или клипове с него, а присъствието си в мрежата прикрива чрез VPN. По време на посещенията си в Русия тя практически не се отделя от Навални и постоянно поддържа контакт с него. С Ашурков също има отношения от дълго време. През 2013 г. тя организира в Москва преговори на премиера на Белгия Ги Верхофстадт и съветника на президента на Литва по въпросите на външната политика, Реналдас Вайсбродас, с Навални и Ашурков. Това се потвърждава и от публикуваната снимка в Nation News на Навални и Певчих.
В пътуването до Новосибирск и Томск Певчих също се намира постоянно до Навални и е имала „достъп до тялото му“. В тази връзка нашият източник казва: „Тя не само, че не се отделяше дори на крачка от Навални, но и живееше заедно с него в хотела. Тя буквално прекарваше нощите в неговата стая. Ние сме възрастни хора и разбираме за какво става на въпрос, когато една жена прекарва няколко нощи с един мъж“. Имало е само един малък период от време, когато Мария не е била до опозиционера, и това е било на борда на самолета от Томск за Москва. Отчитайки уменията на жената да пътешества инкогнито и да заличава следите си, след вероятното отравяне на Навални тя е могла да предвиди, че Навални ще получи пристъп в самолета и не е искала през това време да е близо до опозиционера, за да не попадне под въпросите на полицията. Предварителната полицейска проверка вероятно би засегнала съпровождащите Навални, което ненужно би привлякло вниманието към нейната личност. Освен това, по думите на нашия събеседник, когато Певчих разбрала за отравянето, заминала от Томск за Новосибирск с кола и непознат мъж, който нямал никакво отношение към ФБК. И едва в Новосибирск си купила билет до Омск, където се присъединила към групата на ФБК.
Направихме проверка и се оказа, че по същото време, когато тя пътува с кола от Томск за Новосибирск, е имало свободни билети за полета от Томск до Омск. Така че тази нейна маневра с колата е доста странна. Интересно е, че когато съпругата на Навални Юлия и неговият прессекретар Кира Ярмиш правят коментари и описват случилото се пряко в ефир, за присъствието на Певчих никой не казва и дума. Самата тя също нищо не е коментира и ловко избягва вниманието на пресата. Затова пък по време на транспортирането на Навални в Германия на специално оборудвания самолет, не са били допуснати нито Юлия, нито сътрудниците от ФБК, а Певчих е напуснала Русия със същия самолет. По този повод нашият източник на информация казва: „На борда на немския самолет Певчих успя да попадне като преводачка. И досега не ми е ясно,как толкова лесно я пуснаха да се качи от Службата за сигурност. Никой не зададе въпроса на рускинята на кого и какво точно има намерение да превежда в летящия за Германия самолет. На публикуваните видеозаписи, направени от Ruptly до клиниката „Шарите“, в компанията на Юлия Навални постоянно присъства някакво момиче, което по косвени признаци много прилича на Мария Певчих. При това тя максимално прикрива лицето си със слънчеви очила и медицинска маска, лавирайки умело между обективите на камерите на журналистите.
Отделно внимание заслужава и появилата се в Германия бутилка с отровена вода, която преди това не се споменава никъде нито от Юлия Навални, нито от Кира Ярмиш. Напълно възможно е тя да е предоставена от Певчих. Нашият източник коментира този факт по следния начин: „Ако се замислим кой е имал достъп до яденето и напитките на Навални, то най близко до ума е Певчих, която прекарваше нощите с него. За нея е било най-лесно от всички останали да сипе нещо в бутилката с вода и после да я прибере в багажа, който предава на летището, тъй като в самолета няма да я пуснат, ако носи бутилка с вода. Ярмиш казваше, че той не е пил нищо друго, освен чай на летището. За бутилката с вода, която е пил в стаята си в хотела, тя нищо не би могла да знае, докато Мария точно обратното. Тя предварително е планирала предаването на уликата, която със сигурност ще бъде взета под внимание и изследвана от експертите за съдържанието на токсини“, разсъждава източникът ни. Както е известно от заключенията на токсиколозите, отрова с такива характерни признаци на отравяне, каквито е имало при Навални, могат да действат до 15-20 часа, преди самият човек да се почувства зле. Затова Мария напълно спокойно е могла да разчита, че на Навални ще му стане лошо, едва когато е над Москва и вече всички ще са забравили за нея.
Много необичаен е и фактът, че Борис Зимин за толкова кратко време успява да намери пари за транспорта със специален медицински самолет, чиято цена е минимум три пъти по-голяма от дълговете на ФБК и Навални. Защо той веднага не му е дал тези пари да погаси дълговете си, за да не се налага да ликвидира ФБК? Отговорът за нашия източник е прост: „Всички разбраха, че са „намазали“, когато Навални изпадна в кома. За него бяха решили или да го убият, или сериозно да го сплашат. Но със сигурност не са искали да го изпратят в болница под наблюдението на лекари и охрана. Така че при тази ситуация е трябвало бързо да се измисли легенда. И тогава веднага са се намерили пари, а така също и лекари професионалисти“, обясни източникът ни.
Съвпадение? Не мислим…
А сега нека сложим всички факти заедно. За първи път от десет години насам неуязвимият за властите и право-охранителните органи Алексей Навални се спречква с кураторите си и почти веднага след това се оказва в кома. При това не някъде в центъра на Москва, а когато е в командировка, където го е изпратил да прави разследване Аршуков, като също така е изпратил да го придружава жена, която идва чак от Лондон и с която Навални работи по политически проекти. А по-нататък германските политици направиха всичко сами: намериха някакъв токсин от множеството такива в природата и не определиха състава му, но го нарекоха след това „Новичок“. После обвиниха Русия. По същото време заплатилият полета Зимин сне всички подозрения от себе си, представяйки се за щедър меценат, а Аршуков и съдружниците му останаха в сянка, контролирайки ситуацията в Германия чрез Певчих, която успешно се отдалечи от готовото всеки момент да се взриви буре с барут.
И в заключение: Навални е почти мъртъв. А за всичко се обвинява Русия. Но кълбото от странни съвпадения започва лека-полека да се разплита. И сега главното за тези, които искаха да премахнат Навални, е да успеят да раздухат истерията до такава степен, че всички да се втурнат да търсят хората с „Новичок“, а не тези, за които смъртта на блогъра действително би била изгодна. „Получава се така, че сега цялата тази компания около Навални е печеливша. Ето, вие ме питате, защо е трябвало да го отровят. Защо не е било по-лесно просто да го унищожат политически? А всичко е много просто. Става въпрос за манталитета на тези хора. Те са бизнесмени от 90-те години, дори и да са облечени в костюми от три части. За тях наказанието на Навални е принципен въпрос. Освен това, никой не знае за какво ще започне да говори Алексей, ако го притиснат в ъгъла. А вече го притиснаха много успешно“, разясни източникът ни. Между другото, както твърди източникът, „Ашурков вече три пъти звъня на Любов Собол. Сега ѝ обещава длъжността неформален лидер на ФБК. Вие сигурно си мислите, че Любов се е разстроила от отравянето на Навални? Не, тя беше щастлива. Сега тя е в главната роля и активно я подкрепят Волков и Милов“, съобщи източникът ни. Но даже и в самия щаб на Навални вече има хора, у които цялата тази ситуация буди съмнения. „Всички вярват, че Навални са го отровили. Но половината от хората в офиса се съмняват, че това са го направили властите. Част от съмняващите се сътрудници или просто ги уволниха, или ги изпратиха да работят в регионите“, както ни обясни един от сътрудниците в щаба на Фонда в Москва. Сега възможните отровители са убедени, че нищо няма да им се случи. Никой в света няма да повярва, че Навални са искали да го убият собствените му последователи. Но какво ще каже самият Навални, като излезе от кома? Сега го защитават същите тези хора, които напълно сигурно e, че преди това искаха убийството му.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
