Connect with us

АНАЛИЗИ

Не просто конфликт на интереси: в Украйна се решава съдбата на света

Published

on

Встъпването в длъжност на президента Путин отбелязва нов етап от историята на Русия. Някои линии от предишните периоди навярно ще бъдат продължени. Някои ще достигнат критичен праг. Нещо ще бъде свалено. Но трябва да дойде и нещо ново.

Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане принципен вектор за по-нататъшното развитие на Русия в международен контекст.

В нашето ожесточено противостоене със Запада, балансиращо на границата на ядрения конфликт и Третата световна война, все по-контрастно се проявява проблемът с ценностите. Войната в Украйна не е просто конфликт на държави с напълно рационално национално интереси, а сблъсък на цивилизации, ожесточено отстояващи своите ценностни системи.

Днес вече със сигурност може да се каже, че Русия окончателно заложи на защитата на традиционните ценности и именно с тях свързва основните процеси на укрепване на собствената си цивилизационно идентичност и геополитически суверенитет. Става дума не за различни интереси на отделните субекти вътре в една и съща – западна – цивилизация, както до последно, макар и с леко увъртане, но все пак можеше да се тълкува разгарящия се все повече и повече конфликт на Русия и колективния Запад. Сега е очевидно, че между себе си се сблъскаха две ценностни системи.

Съвременният колективен запад стои изцяло зад:

– абсолютния индивидуализъм

– ЛГБТ и джендърната политика

– космополитизма

– културата на отмяна

– постхуманизма

– неограничената миграция

– унищожаването на всички форми на идентичност

– критичната расова теория (според която угнетените по-рано народи имат пълното право на свой ред да потискат своите бивши угнетители)

– релативистка и нихилистична философия на постмодернизма

Западът безпощадно цензурира собствената си история, забранява книги и произведения на изкуството, а Конгресът на САЩ се готви да изземе от Светото писание цели абзаци, които уж оскърбяват някои групи хора по етнически и религиозен признак. Освен това развитието на цифровите технологии и невромрежите постави на дневен ред предаването на инициативата на управлението в световен мащаб от човечеството към изкуствения интелект и редица западни автори вече превъзнасят това като невероятен успех и отдавна очаквано настъпление на момента на сингулярността.

Въпреки това Русия на Путин пряко противостои с напълно различен набор от ценности, много от които са на законово ниво закрепени в указ №809 от 9 ноември 2022 г. Русия твърдо отстоява:

– колективната идентичност срещу индивидуализма

– патриотизма срещу космополитизма

– здравото семейство срещу легализацията на извращенията

– религията срещу нихилизма, материализма и релативизма

– човека срещу постуманистичните експерименти

– историческата истина срещу културата на отмяната

– естествената идентичност срещу размиването ѝ

Налице са две противоположни ориентации, освен това две антагонистични идеологии, системи на мироглед. Русия избира традицията, а Западът, напротив, всичко нетрадиционно и дори антитрадиционно.

Това прави конфликта в Украйна, където се сблъскаха тези две цивилизации в ожесточена и решителна битка, нещо много по-голямо от обикновен конфликт на интереси. Той разбира се е на лице, но не е основен. Най-важното е че в противоборство влязоха два модела на по-нататъшното развитие на човечеството – либерален, глобалистки, антитрадиционния път на съвременния Запад или алтернативен, многополюсен, полицентричен път на запазване на традициите и традиционните ценности, за което се сражава Русия.

И тук е време да се забележи, че многополюсният свят, верността си към който провъзгласи Русия в предишния етап от управлението на Путин, придобива смисъл единствено в случай, ако признаем за всеки полюс, за всяка цивилизация (днес нагледно представени в БРИКС) правото на собствена идентичност, собствена традиция, собствена система от ценности. Многополюсността става осмислена и обоснована, ако изхождаме от плурализма на съществуващите култури и признаваме правото им да запазят своята идентичност и да се развиват, опирайки се на вътрешните си принципи. Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по подразбиране доминират като универсални именно западните ценности, в една или друга степен следват пътя на Русия, просто поставяйки на пиедестал своите – всеки път различни – традиционни ценности.

Това нагледно го виждаме в съвременен Китай. Освен че отхвърля глобализма, либерализма и световния капитализъм като догма, запазвайки много черти на социалистическия ред, той все повече и повече се обръща към изконните ценности на китайската култура, възраждайки политическата и социалната етика на Конфуций, вдъхновявали и вкарващи ред в обществото в течение на хилядолетия. Неслучайно една от водещите теории в международните отношения в съвременен Китай е древната идея за “Тянся”, където Китай е в центъра на световната система, а всички останали народи обикалят Поднебесната по периферията. Китай сам по себе си е абсолютен център, открит за света, но строго стоящ на стража пред собствените си суверенитет, уникалност и самобитност.

В тази посока се движат и народите от Африка, влизащи в нов стадий на деколонизацията – този път на съзнанието, културата, начина на мисъл. Все повече африкански мислители, политици и обществени дейци се обръщат към изворите на своите автохтонни култури.

Латинска Америка също постепенно открива за себе си нови хоризонти на традиционализма, религията и културните корени, влизайки във все повече и повече пряк конфликт с политиката на САЩ и колективния Запад. При това спецификата на Латинска Америка е в това , че антиколониалната борба дълго време се провежда предимно под леви лозунги. Сега ситуацията се мени: левите откриват традиционните и консервативни извори на своята борба (например в “теологията на освобождението”, където доминира католическият фактор) и все повече расте консервативен антиколониален фронт (например “теология на народите).

Но засега освен Русия никоя от цивилизациите, ориентирани към многополюсност и предпочитащи традицията, не влиза в пряк въоръжен конфликт със Запада. Много се колебаят, очаквайки финала на тази драматична борба. И макар потенциалното мнозинство от човечеството да отхвърля хегемонията на Запада и неговата ценностна система, засега с него в пряк сблъсък не е готов никой, освен нас.

Всичко това дава на Русия уникален шанс да застане начело на световния консервативен обрат. Настъпва момента да кажем, че Русия воюва с претенциите на Западната цивилизация за универсалност на ценностите ѝ и стои изцяло и напълно зад традицията, при това, както зад собствената (руска народна, православно-държавна), така и зад всички останали. Все пак и тях в случай на триумф на глобализма и запазването на западната хегемония ги заплашва неминуемо унищожение.

Всички цивилизации на света са консервативни – това съставя тяхната идентичност. И те все повече си дават сметка за това. Само постмодернистичния Запад реши радикелно да скъса със своите класически християнски корени и се зае да гради култура на израждането, извращението, патологията и техническото заместване на хората с постчовешки организми (от ИИ до киборги, химери и продукти на генното инженерство). Да и в самия Запад значителна част от обществата отхвърлят този път и все по-яростно се обявяват против курса на управляващия постмодерен либерален елит за окончателно опразване на културно-историческата идентичност на самите западни общества.

В новия си президентски мандат би било съвсем логично Путин да обяви за своя основна идеологическа мисия защитата на традициите – в Русия и в целия свят, включително и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин вече е най-великият лидер, играещ точно тази роля, героично устоявайки на западната хегемония. Сега е моментът да обявим глобалната мисия на Русия, която е да защитава цивилизациите и техните традиционни ценности. Да спрем играта със Запада и да използвате неговите стратегии, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има пълното право да приема и отхвърля всякакви външни насоки, да се развива по свой собствен, специален начин, независимо от това, че някой отвън може да е недоволен от това.

Така наскоро, на 7 май, британският вестник “Мирър” обяви девет думи от встъпителната реч на президента Путин за „ужасна заплаха за Запада“. Тези думи бяха: „Самата Русия и само тя ще определи своята съдба!” Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като обявяване на война срещу него. Русия се съгласи с това и е готова да подкрепи всички, които отстояват своя суверенитет така решително, както тя.

Разбира се, всяка цивилизация има своите традиционни ценности. Но днес всички те са атакувани от една агресивна, нетолерантна, измамна и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция – с традицията като такава. В такава ситуация Русия на Путин може открито да се обяви за носител на противоположната мисия – да стане защитник на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.

Преди, през ХХ век, влиянието на Русия в света се основаваше предимно на лявото движение. Но днес то постепенно изчезна – или беше погълнато от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции). Сега си струва да заложите на консерватори, привърженици на цивилизационната идентичност. И така се ражда нов лозунг: традиционалисти от всички страни, обединете се!

И не трябва да се смущаваме, срамуваме или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкова по-бързо и по-сигурно ще расте нашето влияние в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, трябва да сме последователни в това.

Всички вече смятат Путин за ключова фигура в консервативното възраждане. Време е да го обявим открито. Във всеки случай критиките от Запада не могат да бъдат избегнати, но сега решаващите фактори в отношенията с него са съвсем други. И нашите съюзници – настоящи и потенциални – ще се заемат с подкрепата на Русия с нова сила. В крайна сметка сега нашите далечни цели и задачи ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще започнат, без никакво недоверие или колебание, да изграждат с нас справедлив и балансиран свят в интерес на цялото човечество.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending