КОМЕНТАР
След Рафах няма никаква разлика между Израел и Третия райх. Срам за САЩ и всички, които са съучастници в този жесток геноцид
Герган Ценов е писател и музикант, роден в България, но от 25 години живее в САЩ. През 2015 г. създава в Ню Йорк свой собствен оркестър (Камерен ансамбъл „Ценов“), чиято основна мисия е изпълнението и популяризирането на българска класическа музика. В България има издадени четири книги с проза, поезия и драма. Публикуваме коментара му с неговото съгласие.
След това, което израелската армия извърши в бежанския лагер в Рафах, не искам никога да имам нищо общо с държавата Израел. Никога през живота си не искам да стъпвам на територията на тази държава, защото аз лично се страхувам от нейните жители, които в огромното си болшинство фанатично поддържат един режим на апартейд, етническо прочистване и геноцид.
След клането в Рафах за мен лично вече няма абсолютно никаква разлика между Третия райх и Израелската държава, както и между Адолф Хитлер и Бенямин Нетаняху. Това, което съм чел и виждал в най-кошмарните книги и филми за Втората световна война, в момента се случва пред очите ми и аз лично не възнамерявам да продължавам да си затварям очите пред един очевиден фашистки режим, който за разлика от режима на Адолф Хитлер, продължава вече цели 76 години. Последните няколко месеци бяха за мен един истински читателски и зрителски кошмар – истории за масови разстрели и изселвания, за масово избиване на жени и деца, за целенасочено избиване на лекари и репортери, за изтезания и екзекуции на политически затворници, за концентрационни лагери с нечовешки медицински операции, за биологическо оръжие и изтровени кладенци, за десетки хиляди тайно стерилизирани нееврейски жени, за нелегално продаване на телесни органи на палестински (и не само палестински) жертви, за взривяване на болници и университети, за арестуването и затварянето на стотици палестински деца без съд и присъда, за демонстративно изгаряне на книги, за насилствен глад и запор върху хуманитарна помощ, за предложения за женитби церемониално съпроводени от взривяване на болници и университети…
Срамувам се от позицията на американското правителство и американския сенат, които продължават да бъдат преки съучастници в един жесток геноцид.
Срамувам се от продажността на американските политици и дипломати под напора на безскрупулното израелско лоби.
Срамувам се от това, че всички тези зверски престъпления срещу човечеството се извършват с помощта на моите лични данъци, които всяка години пътуват към Израел под формата на военна помощ, въпреки че такава помощ е в директно противоречие с американското и международното право.
Срамувам се от много мои приятели, които не желаят да погледнат истината в очите, само защото това ще им навреди на кариерата.
Срамувам се от официалната позиция на родината ми България, която само преди няколко седмици гласува в ООН „въздържала се“ по въпроса за присъединяването на Палестинската държава към ООН. Срамувам се от така наречените български „интелектуалци“, които са заровили глави в кариери, награди и отличия и нямат гръбнака и сърцето да изкажат каквато и да е ясна позиция по който и да е хуманитарен въпрос под страх, че това може да им се отрази на тяхното тихо и мизерно живуркане.
И понеже моите думи са безсилни да изразят огромната ми болка и гняв, ето откъс от писмото, което Алберт Айнщайн и още няколко десетки еврейски интелектуалци са изпратили до „Ню Йорк Таймс“ на 4 декември 1948 г., само седем месеца след създаването на израелската държава:
„Сред най-тревожните политически явления на нашето време е появата в новосъздадената държава Израел на “Партията на свободата” (Тнуат Хахерут) – политическа партия, която по своята организация, методи, политическа философия и социален апел е близка до нацистките и фашистките партии. Тя е създадена от членовете и последователите на бившата организация Иргун Цвай Леуми – терористична, дясна и шовинистична организация в Палестина.
Шокиращ пример е поведението им в арабското село Дейр Ясин. Това село, което се намираше встрани от главните пътища и беше заобиколено от еврейски земи, не беше взело участие във войната и дори беше отблъснало арабските банди, които искаха да използват селото за своя база. На 9 април терористични банди нападнаха това мирно село, което не беше военна цел в сраженията, убиха повечето от жителите му (240 мъже, жени и деца) и оставиха няколко от тях живи, за да ги развеждат като пленници по улиците на Йерусалим. По-голямата част от еврейската общност беше ужасена от това деяние и Еврейската агенция изпрати извинителна телеграма до краля на Йордания Абдула. Но терористите далеч не се срамуваха от деянието си, а се гордееха с това клане, широко го разгласиха и поканиха всички чуждестранни кореспонденти, намиращи се в страната, да видят натрупаните трупове и общия хаос в Дейр Ясин.“
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Автор: Герган Ценов, Фейсбук.
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
