Connect with us

ПАРИ

Веригите ни цакат с цените на храни

Published

on

Продават ни сирене с до 22% по-скъпо отколкото в Гърция

Големи търговски вериги ни цакат с цени на редица храни, като в България ги продават по-скъпо отколкото в Гърция. Вестник “Труд” провери цените на някои жълти сирена от едни и същи търговски марки в еднакви по грамаж разфасовки, продавани от международна търговска верига, която има много магазини както в България, така и в Гърция. Оказва се, че в магазините в България цените са с до 22% по-високи, отколкото в южната ни съседка.

Например зрялото жълто сирене Пармиджано Реджано в разфасовка от 200 г. в Гърция струва 4,19 евро, което прави 20,95 евро за килограм. Същото жълто сирене в опаковка със същия грамаж на същия производител и със същата търговска марка в магазин от същата търговска верига в България струва 9,99 лв., или 49,95 лв. за килограм. Оказва се, че цената при нас е с 22 на сто по-висока.

При жълтото сирене Грана Падано разликата в цените е по-малка. В Гърция разфасовка от 200 грама струва 4,29 евро, а килограмът излиза 21,45 евро. В магазин от същата търговска верига в България продават абсолютно същото жълто сирене за 8,99 лв., което прави 44,95 лв. за килограм. Цената в България е със 7% по-висока отколкото в Гърция.

Двойно по-голяма е разликата в цената на кашкавала Гауда, продавано нарязано за сандвичи в опаковки от 200 грама. В Гърция цената на този кашкавал е 1,79 евро, което прави 8,95 евро за кг. В България абсолютно същия каекавал в магазин от същата търговска верига струва 3,99 лв., или 19,95 лв. за кг. Оказва се, че цената при нас е с 14 на сто по-висока отколкото в Гърция.

В годините на рекордно висока инфлация след пандемията министърът на финансите по това време Асен Василев често казваше, че цените в България нарастват заради вносна инфлация, тоест цените в другите страни нарастват, затова има висока инфлация и в България. Оказва се обаче, че при редица храни ситуацията не е точно такава. Цените на жълтите сирена, които “Труд news” сравни, са по-високи у нас отколкото в южната ни съседка. И то при положение, че в Гърция заплатите по принцип са по-високи, отколкото у нас. Това означава по-големи разходи на търговската верига за персонала в магазина, за работниците в складовете, за шофьорите, които зареждат магазините и т. н. Минималната заплата в Гърция е 968,33 евро, а в България е 933 лв., което прави 477,04 евро. Оказва се, че минималната заплата в Гърция е точно два пъти по-висока, отколкото в България. Въпреки това цените на редица храни в южната ни съседка са по-ниски, отколкото при нас.

Можем да вземем и друг пример – настъргана Моцарела в опаковка от 500 грама в България струва 9,99 лв., което прави 19,98 лв. за кг. В Гърция Моцарела на същия производител, но в опаковка от 250 грама струва 2,39 евро, или 9,56 евро за килограм. Оказва се, че въпреки по-голямата разфасовка, в България цената за килограм е с 6,8% по-висока, отколкото в Гърция.

Любопитна подробност в България е, че и четирите жълти сирена, проверени от “Труд news”, са с цени, които завършват на 99 стотинки – съответно 9,99 лв., 8,99 лв., 3,99 лв. и 9,99 лв. Това е стандартен маркетингов подход за формиране на цените в търговията и донякъде обяснява защо разликата в цените на трите жълти сирена в Гърция и България е различна.

Практиката цените в България често да завършват на 99 или на 9 стотинки поражда опасения сред потребителите, че влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Възможно е при въвеждане на еврото редица търговци да определят цените не просто като ги превалутират от левове в евро, а да ги определя така, че отново да завършват на 99 или на 9, но не стотинки, а центове, и то в ущърб на потребителите.

В Гърция на плажа е по-евтино, отколкото у нас в магазина

При чипса разликата в цените е до 16,7%

При нас с копър, в Гърция с риган

Продаваният в България чипс е значително по-скъп отколкото в Гърция, показа проверка на “Труд news”. Най-лесно може да бъдат сравнени цените на един и същи чипс, продаван в магазини от една и съща търговска верига у нас и в южната ни съседка. В Гърция чипс със сол в пакет от 150 грама струва 1,09 евро, което прави 7,27 евро за килограм.

Абсолютно същият чипс в същата търговска верига, но в магазин в България, струва 2,49 лв., или 16,60 лв. за кг. Оказва се, че за един и същи продукт потребителите в България плащат 16,7% повече от тези в Гърция.

Между пазара на чипс у нас и в Гърция има някои разлики – в южната ни съседка продават чипс с риган, а при нас по-често има чипс с копър и сметана. Макар да са от една и съща марка и продавани в магазини от едва верига, чипсът с копър в България струва 2,49 лв., а този с риган в Гърция е 1,15 евро. Отново цената в България е по-висока.

При чипсове от други търговски марки, продавани в други търговски обекти, разликата между цените в България и Гърция е още по-голяма, видя репортер на “Труд news”. В Гърция в малка будка близо до плажа може да бъде купен чипс на по-ниска цена дори от продаваните в България чипсове от същата марка на промоция. При една от марките чипсове, продавани и при нас и в южната ни съседка, в Гърция може да бъдат купени опаковки с около два пъти по-ниски цени.

Най-евтино е в Полша и Румъния

Млечните продукти у нас са сред най-скъпите в ЕС

Ние сме на трето място сред страните членки

България е сред страните от ЕС с най-високи цени на млякото, сиренето и яйцата, показват данни на Евростат.

Млечните продукти в България са сред най-скъпите в страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас цените на млякото, сиренето и яйцата са с 26,9% по-високи от средното ниво за страните-членки. И то при положение, че заплатите в страната са в пъти по-ниски от икономически по-развитите страни.

Млякото, сиренето и яйцата са по-скъпи, отколкото у нас, само в Гърция (там цените са с 38% над средното за ЕС ниво) и в Малта (с 29% над средните за ЕС). Според данните на Евростат общо цените на тези три хранителни продукта са най-високи в Гърция. Но редица жълти сирена в България са по-скъпи дори и от тези в Гърция.

От страните от ЕС млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша и Румъния, показват данните на Евростат. В Полша цените на тези храни са с 22,2% по-ниски от средното ниво за страните от ЕС, а в Румъния цените са с 19,1% по-ниски от средните.

Всъщност цените на млякото, сиренето и яйцата в Белгия са точно на средното ниво за страните-членки. Оказва се, че тези основни хранителни продукти у нас струват с близо 27% по-скъпо, отколкото в Белгия. И то при положение, че минималната заплата в Белгия е 2070,48 евро, което е над четири пъти повече от минималната заплата в България.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

ПАРИ

‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА  ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Published

on

By

📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ:  ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА  ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥

Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.

Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.

🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)

Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.

​📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)

​(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)

„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“

​ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.

​🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
​Разкритието на 2026:

Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.


​🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“

​Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.

​🧟‍♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ

​Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.

​Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.

Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.

​⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
​Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.

​НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!

​РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.

​НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.

​ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.

​Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!

​СПОДЕЛЕТЕ ТОВА  ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶

Continue Reading

ПАРИ

България е с най-висока инфлация в еврозоната

Published

on

By

  • България е с най-висока инфлация в еврозоната.

Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.

Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.

След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.

Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).

Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.

Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.

Continue Reading

ПАРИ

Обединените арабски емирства напускат ОПЕК и ОПЕК+

Published

on

By

Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.

Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.

Война, атаки и блокада на Ормуз

Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.

Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.

Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.

Разрив в региона и критики към съюзниците

Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.

Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.

Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.

Търсене на нови маршрути за износ

ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.

Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.

Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.

Рискове за пазара и транспорта

Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.

Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.

Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending