ЗАКОН
Защо Сарафов поиска имунитета на Кирил Петков
Ето защо Сарафов поиска имунитета на Кирил Петков
И.ф. главният прокурор Борислав Сарафов изненадващо внесе в 51-вото Народно събрание искане за сваляне на имунитета на народния представител Кирил Петков, защото си превишил правата като премиер и е разпоредил ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова. Искането е по предложение на Софийска градска прокуратура (СГП) и е във връзка с водено разследване, твърдят от държавното обвинение.
В официално съобщение на прокуратурата се твърди, че наблюдаващ прокурор е оценил като достатъчни за привличане към наказателна отговорност на Кирил Петков събраните до момента – разпити на свидетели, писмени доказателства, видеозаписи.
От тях било установено, че на 17.03.2022 г., в качеството си на „министър-председател“, Петков е превишил властта си, като „неправомерно е разпоредил на началника и на зам.-началника на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследването“ при ГДНП, както и на главен разследващ полицай при ГДНП, да образуват досъдебно производство в нарушение на НПК срещу лица, спрямо които нямат правомощия“.
Освен това като министър-председателят К. Петков е изискал от разследващите полицаи да проведат разпит
със самия него без изобщо да уведомят компетентния прокурор. Разпоредено е било още в жилищата на трима български граждани – Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, да се извършат претърсвания и изземвания без разрешение на съответния съд и в тъмната част на денонощието, като по случая не са били налице основания за неотложност, твърди прокуратурата.
Държавното обвинение твърди, че пак Кирил Петков е разпоредил на директора и на зам.-директора на ГДНП-МВР да наредят на подчинените им полицейски органи да задържат за срок до 24 часа лицата Борисов, Горанов и Арнаудова. Целта на тогавашния премиер била да им причини „вреда, изразяваща се в уронване на престижа им и доброто им име в обществото, и от това са настъпили значителни вредни последици за държавата – уронване на престижа на изпълнителната власт“.
В материалите, предоставени на Народното събрание, са приложени събраните до момента доказателства, включително проведени разпити на свидетели.
„Като народен представител К. Петков е с имунитет и съгласно конституцията възбуждането на наказателно преследване спрямо него е възможно само с разрешение на Народното събрание или при писмено съгласие на народния представител“, съобщават от прокуратурата.
„Сарафов ми иска имунитета за ареста на Борисов. Вие не разбрахте ли, че през страх не можете да ни огънете!
Видяхте, че бухалката Сарафов пада, и дрънкате с оръжие. Жалки мафиоти! Веднага ще си дам имунитета“, коментира самият Кирил Петков веднага след като се появи прокурорското съобщение.
Припомняме:
Още през април 2022 г. стана ясно, че тогавашната специализирана прокуратура (която по-късно бе закрита със закон, а нейните дела бяха пратени в СГП) е образувала проверка по сигнал на ГЕРБ, свързан с разследването, по което на 17 март бяха арестувани лидерът на партията Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов и пиарката Севделина Арнаудова. В сигнала, подаден от административния секретар на ГЕРБ, се излагаха твърдения за евентуално извършени престъпления по служба от лица, заемащи висши публични длъжности, посочва спецпрокуратурата, без да уточнява кого визират хората на Борисов. Към момента не може да предоставим повече информация, проверява се целият случай, всички действия, проверката е в начален етап, отговориха от спецобвинението тогава на въпросите на „Сега“ срещу кого е сигналът на ГЕРБ. Спецпрокуратурата обаче беше компетентна да разследва премиера и министрите.
ГЕРБ поискаха тогава прокуратурата да разследва образуването на производството, по което Борисов, Горанов и Арнаудова бяха задържани за 24 часа. Затова и от Софийската градска прокуратура, която наблюдава това производство, са изискани информация и документи.
Разследването за изнудване на Васил Божков, по което бяха задържани тримата, беше образувано в условията на неотложност от МВР след разпит на премиера Кирил Петков. Прокуратурата обаче обяви, че няма доказателства, на базата на които да повдигне обвинения на Борисов, Горанов и Арнаудова и затова тримата бяха освободени. Прокуратурата не веднъж посочи, че МВР е опорочило разследването, че е нямало право да го стартира и т.н. Затова тримата, както и премиерът Петков бяха разпитани наново от прокурор, за да бъдат „санирани“ действията на МВР. Активността на МВР обаче провокира прокуратурата да се размърда и най-сетне да поиска разпита на Васил Божков от Дубай като свидетел.
Веднага след ареста, адвокатът на тримата Менко Менков обяви, че Борисов ще сезира прокуратурата срещу министър-председателя Кирил Петков. Жалбата на Борисов ще е за това, че Петков е извършил длъжностно престъпление около ареста му, стана ясно от думите на адвоката. После Борисов пусна сигнал в прокуратурата.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
