АНАЛИЗИ
Немският Verfassungsblog: Закоността в България е форма без съдържание
България е белязана от тревожни събития, които показват нейния демократичен упадък, пише Блага Тавар, член на Софийската адвокатска колегия и арбитър в Международния арбитражен съд към Алианса за правно взаимодействие, за немския Verfassungsblog.
След като Софийският апелативен съд потвърди ареста на кмета на Варна Благомир Коцев, Висшият съдебен съвет (ВСС) отказа да приложи шестмесечното ограничение на мандата на Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор. В първия случай съдът трансформира превантивната мярка за предварително задържане в де факто санкция, като по този начин ефективно пренебрегна презумпцията за невинност.
Кризата с върховенството на закона в България може да се окаже следващото главоболие на Европа
Във втория случай изменение, предназначено да предотврати безсрочни временни назначения на лица без редовен мандат, беше ефективно обезсилено чрез ограничително и правно несъстоятелно тълкуване. Взети заедно, тези епизоди сочат към системна патология: институциите формално се позовават на закона, но го тълкуват по начин, който го лишава от нормативния му смисъл.
Законността е сведена до форма без съдържание и вече не защитава правата, а вместо това служи като инструмент за институционално самосъхранение и контрол.

Подкопаване на презумпцията за невинност
Случаят с кмета на Варна от опозицията Благомир Коцев илюстрира как законността може да бъде обезсмислена по време на съдебните производства. Коцев, избран през 2023 г., беше задържан през юли 2025 г. по обвинения в корупция. Задържането е резултат от наказателно производство, образувано от Софийска градска прокуратура, след препращане от Комисията за противодействие на корупцията (КПК), и се основава предимно на свидетелски показания, включително тези на заместник-кмета Диан Иванов.
По-късно Иванов се отрече от показанията си, заявявайки, че ги е дал под натиск от (КПК). Въпреки това прокуратурата отказа да го изслуша отново. Както Софийски градски съд, така и Софийски апелативен съд последователно отказват да освободят Коцев. Позовавайки се на член 63 от българския Наказателен кодекс, съдилищата отбелязват абстрактно, че ако бъде освободен, той би могъл да възпрепятства разследването на предполагаемите обвинения в подкуп и организирана престъпност.
Въпреки това мотивите им остават на много общо ниво: съдилищата не обосновават какви конкретни престъпления биха могли реално да се случат, нито обясняват защо по-малко натрапчивите мерки не биха могли да смекчат подобни рискове. Този подход не отговаря на стандартите, разработени в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Той последователно изисква от националните съдилища да идентифицират конкретни и индивидуализирани обстоятелства, оправдаващи продължаващото задържане, вместо да се позовават на общи или спекулативни твърдения.

По този начин, това което би трябвало да остане тясно ограничена превантивна мярка, придобива характера на политическа санкция. Това поражда сериозни опасения, както относно независимостта на съдебната власт, тъй като съдът сякаш се придържа към наратива на прокуратурата, вместо да упражнява независим съдебен контрол, така и относно спазването от страна на България на задълженията ѝ по ЕКПЧ.
Производството по делото срещу Коцев също показва как съдебната практика може да подкопае презумпцията за невиновност. На заседание пред Софийския апелативен съд през септември 2025 г. прокуратурата твърди, че „няма убедителни доказателства, които биха оневинили обвиняемия“ и следователно той трябва да остане под стража. Подобен подход е несъвместим както с член 31(3) от българската Конституция, така и с член 6(2) от ЕКПЧ, които поставят цялата доказателствена тежест върху прокуратурата.
Вместо самостоятелно да провери дали са налице законовите основания за задържане, съдът само потвърди твърдението на прокуратурата. Като третира липсата на оневиняващи доказателства като достатъчни, за да оправдаят задържането, съдът на практика обръща презумпцията за невиновност.
Това е още по-тревожно в правна система като българската, която функционира по силно централизиран прокурорски модел.
Прокуратурата се радва на квазимонопол върху наказателните производства и се ръководи от главен прокурор, който се назначава за седемгодишен мандат и упражнява широк йерархичен контрол над всички прокурори. В продължение на години докладите на Европейската комисия за върховенството на закона отбелязват, че тази структура създава значителни предизвикателства по отношение на отчетността и контрола, и призовават за реформи за повишаване на прозрачността и надзора.
Европейският съд по правата на човека също е обвинявал България за липсата на ефективен съдебен контрол върху решенията на прокуратурата в няколко дела, включително „Илийков срещу България“ и „Колеви срещу България“.

Случаят с Борислав Сарафов
Неправилното тълкуване и прилагане на закона не се ограничава само до отделни случаи на задържане. То се появява и в институциите, които контролират и управляват съдебната система. Органи като Висшия съдебен съвет (ВСС), който би трябвало да определя стандарта за правно тълкуване, тълкуват законодателните изменения по начини, които лишават реформите от същността им. Спорът около продължителния статут на Борислав Сарафов като изпълняващ длъжността главен прокурор от юни 2023 г. илюстрира добре тази динамика.
На 16 юни 2023 г. Прокурорската колегия на ВСС го определя за изпълняващ длъжността след уволнението на Иван Гешев. През януари 2025 г. депутатите изменят Закона за съдебната власт, за да въведат член 173(15), който ограничава продължителността на временно изпълняващите длъжности до шест месеца. Изменението, в сила от 21 януари 2025 г., има за цел да сложи край на практиката на безсрочни временни назначения и да възстанови редовността в заемането на ключови съдебни длъжности.
Въпреки това Прокурорската колегия на ВСС заключава, че шестмесечното ограничение не се отнася до Сарафов. На 24 септември 2025 г. Колегията официално потвърди първоначалното си решение от 16 юни 2023 г. и обяви член 173(15) за „неприложим“ към неговата ситуация. Мотивацията е, че назначаването му е създало „окончателна правна ситуация“ и че подлагането му на новото правило би се равнявало на ретроактивност. На това основание Колегията отказва да открие нова процедура за номиниране на друг временен главен прокурор.

Това тълкуване е правно несъстоятелно
Забраната за обратна сила по чл. 14(1) от българския Закон за нормативните актове е тясно дефинирана: тя защитава придобитите права и завършените мандати от промяна от ново законодателство. Временното назначение обаче не попада в нито една от категориите. То по своята същност е временно, не предоставя фиксиран мандат и не създава субективно право за оставане на длъжност. Следователно няма нищо, което да „защитава“ срещу последващи законови промени.
Шестмесечното ограничение, въведено с чл. 173(15) от Закона за съдебната власт, не действа ex tunc (с обратна сила), а ex nunc (с непосредствено действие). От момента, в който разпоредбата влезе в сила на 21 януари 2025 г., всички текущи назначения на изпълняващи длъжността длъжностни лица – включително това на Сарафов – стават негов предмет. Следователно правилното тълкуване е, че временният му мандат е изтекъл на 21 юли 2025 г.
Като тълкува назначението му като „окончателно правно положение“, Висшият съдебен съвет ефективно трансформира това, което по дефиниция е временно назначение, в постоянно назначение. По този начин ВСС неутрализира реформа, специално предназначена да възстанови редовността и отчетността в ръководството на прокуратурата.

Фасадата на правосъдието
Задържането на кмета на Варна и отказът да се приложи законов срок към изпълняващия длъжността главен прокурор резонират толкова силно, защото въплъщават двата полюса на кризата на законността в България – използването на наказателното производство като инструмент за репресия и институционалното укрепване на властта чрез уклончиво тълкуване.
свидетелски показания и съдът просто повтаря логиката на прокуратурата, това подхранва усещането, че прокурорската власт се използва без адекватен съдебен контрол. По подобен начин, когато Висшият съдебен съвет откаже да приложи шестмесечен срок към изпълняващ длъжността главен прокурор, това се възприема като защита на интересите на влиятелна институция, а не като налагане на законодателни реформи.
Въпреки че тези практики оспорват напредъка на България по демократичния път и по-нататъшната европейска интеграция, това има значение и извън България. Правният ред на Европейския съюз се основава на взаимното доверие, че националните органи прилагат закона вярно, както по същество, така и по форма. Когато законността се превърне във фасада – когато словото на закона оцелява, но духът му систематично се отрича – това доверие ерозира.
В такива случаи законността вече не функционира като гаранция за права, а като параван за постигане на целите на властимащите. Рискът е не само вътрешна несправедливост, но и ерозия на общата правна архитектура на Европа, която зависи от взаимното доверие, че националните съдилища действат като верни пазители на законността.
Кметът на Плевен е с полицейска охрана “след отправена заплаха за живота му”.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!
НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!
Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.
На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.
По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.
Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.
Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:
Какво ще последва?
Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.
Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.
При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.
И тогава идва неизбежният въпрос:
Как ще отговори Москва?
Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.
Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.
Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.
Но е доказателство за нещо много по-важно:
рисковете от ескалация вече се увеличават.
А сега да погледнем реалността без емоции.
Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.
Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.
И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.
Да кажеш:
„Ще достигнем 1000 удара дневно“
е политическо заявление.
Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.
И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:
Каква ще бъде цената на руския отговор?
Защото войната има една жестока закономерност:
Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.
Тя търси начин да отговори.
Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.
Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.
А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.
Войната не е компютърна игра.
Няма бутон „ескалация само за другия“.
И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:
„Може ли Украйна да удря Русия?“
А:
„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“
Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.
Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.
Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход
“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход
На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.
Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.
Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.
Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.
Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.
Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.
А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.
„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.
Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.
А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.
Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.
И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.
Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.
И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?
Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.
А цифрите са достатъчно красноречиви….
Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.
Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.
Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.
И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.
И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.
А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.
Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Кой дърпа конците на столицата?
Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.
Увод
Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.
Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.
Обща картина
Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.
Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.
По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.
Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.
Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.
Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.
Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.
Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.
Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.
Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.
По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.
Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.
Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.
Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.
Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.
Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.
Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.
Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.
Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.
Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €
Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.
Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —
3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
