АНАЛИЗИ
САЩ положението между „лошо“ и „наистина много лошо“.
- Изявлението на Джером Пауъл. Наистина ли това е поврат в паричната политика на ФРС на САЩ?
- Федералният резерв се оказва притиснат между „лошо“ и „наистина много лошо“.
На 30 октомври тази година Федералният резерв реши на заседанието си да намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75-4% годишно. Това е второто намаление на лихвения процент тази година при Доналд Тръмп, 47-ия президент на САЩ; предишното беше през септември, също с 25 базисни пункта.
Писал съм многократно, че още от първия си ден в Белия дом Тръмп започна да настоява Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, да намали основния лихвен процент. Тръмп се нуждаеше от това предимно, за да намали огромните бюджетни разходи за обслужване на националния дълг на САЩ. Тръмп понякога прибягваше до заплахи да отрови председателя на Фед и да го принуди да подаде оставка. Джером Пауъл едва реагира на тези заплахи.

Струва ми се, че двете намаления на лихвите от Фед бяха продиктувани не толкова от заплахите на Тръмп, колкото от опасения, че американската икономика може да изпадне в сериозна криза. А решението за понижаване на лихвите беше продиктувано не от Тръмп, а от „господарите на парите“ – банкерите, основните акционери на частния Федерален резерв на САЩ.
Някои анализатори и експерти разглеждат двете намаления на лихвените проценти от Федералния резерв едва ли не като обрат в цялостната парична политика на Федералния резерв. Те заявяват, че е започнал преход от така нареченото количествено затягане (QT) към количествено облекчаване (QE). Никой все още не може да каже колко дълго ще продължи тази фаза на QE. Но въз основа на предишния опит на Федералния резерв може да се предположи, че тя може да продължи с години.
Важен елемент от политиката за количествени облекчения обаче е не само понижаването на основния лихвен процент, но и увеличаването на паричното предлагане в икономиката. На 6 ноември Financial Times публикува статия „Неизбежната политика на прекратяване на количественото затягане“. Авторът Андрю Уифин пише:
„Федералният резерв тихомълком прекрати програмата си за количествено затягане и ние трябва да сме доволни от това. На октомврийското заседание на Фед председателят Джером Пауъл заяви, че „има малка полза от по-нататъшното намаляване на баланса“, който ще бъде замразен на 1 декември.“

Само преди няколко години термините „количествено облекчаване“ и „количествено затягане“ се използваха както в международните, така и в руските медии. След това изчезнаха напълно. И мнозина забравиха какво означават. Нека ви напомня.
Количественото облекчаване (QE) е форма на парична политика, при която централната банка закупува финансови активи (държавни и корпоративни облигации и др.), за да увеличи паричното предлагане. Това е нетрадиционен инструмент, използван, когато традиционните мерки се провалят. Терминът, във връзка с политиката на Федералния резерв на САЩ, е въведен в разгара на световната финансова криза през 2008 г.
Тогава Федералният резерв започва да налива пари в американската икономика, като закупува американски държавни ценни книжа – облигации и менителници. Наред с растежа на паричното предлагане, активите на Федералния резерв също се увеличават.
На 29 октомври 2014 г. на пленарно заседание на Федералния резерв на САЩ е обявено пълно прекратяване на операциите на финансовия пазар, което се счита за официална дата на намаляване на количественото облекчаване в страната. Поради инерция обаче, паричното предлагане и активите на Федералния резерв продължават да нарастват.

Докато активите на Федералния резерв са били малко над 800 милиарда долара в края на 2007 г., до 2017 г. те са се приближили до 9 трилиона долара. В течение на десетилетието активите на Федералния резерв са се увеличили с порядък и съответно паричното предлагане в долари също е нараснало с порядък.
Продължителната практика на количествени облекчения се превърна в постоянен източник на инфлация, а също така имаше леко отслабване на долара спрямо други валути (въпреки че отслабването би било много по-тежко, но много западни страни също прилагаха количествени облекчения, смекчавайки негативното въздействие).
Също така, благодарение на евтините (почти безплатни) пари, множество зомби компании (по същество ефективно фалирали компании, които редовно запушваха дупките си с нови кредити и пари назаем) се задържаха на повърхността. Балоните на фондовия пазар бяха надути от големите и изключително големи корпорации и др.
Благодарение на количествените облекчения, цената на биткойн, други частни цифрови валути и различни цифрови активи започна да се надува диво. С други думи, цялата икономика беше изкуствено надута, създавайки илюзията, че производството расте. Но количествените облекчения произвеждаха само „пяна“.
Около 2017 г. Федералният резерв обяви, че ще възстанови реда в паричната система на САЩ чрез количествено затягане (QT). Това означаваше затягане на паричното предлагане и намаляване на активите на Фед. Между другото, Федералният резерв започна да използва термина „икономическо прегряване“. Те твърдяха, че QT води до „прегряване“ на американската икономика, докато QЕ ще я „охлади“.

Ето как Джулиан Картър опровергава и двете политики на количествени облекчения в публикацията си „Защо количественото затягане на Федералния резерв неизбежно ще се провали“: „Какво е количествено затягане (QT) (и защо всички лъжат за него)? Нека да изясним това.
Повече от десетилетие Федералният резерв (и други централни банки) се занимаваха с „количествено облекчаване“ (QE). Това е стерилен термин за див купон. Те отпечатаха трилиони долари от нищото и ги използваха за закупуване на облигации, изпращайки цените на активите – акции, недвижими имоти, криптовалути, всичко – стремглаво в небесата.
Разбира се, беше забавно. Всички се чувстваха богати. Сега обаче вече имаме махмурлука: неконтролируемата инфлация. Така че Федералният резерв трябва да „направи нещо“. И едиственото „нещо“ – това е количественото затягане (QT).“
Количественото затягане (QT) ще бъде осъществено предимно чрез прекратяване на покупките на нови ценни книжа от Федералния резерв. Обратното изкупуване на ценни книжа, държани от Министерството на финансите в баланса на Федералния резерв, води до получаване на главницата на дълга от Федералния резерв.

Този доход няма да бъде реинвестиран в нови ценни книжа, както беше преди (т.е. няма да има замяна на стари ценни книжа с нови). Възможна е и продажба на непогасени дългови ценни книжа, което допълнително намалява баланса на Федералния резерв и общото парично предлагане.
QT включва и регулиране на лихвения процент по резервите на търговските банки – промяна на лихвените проценти, плащани по резервите, които банките държат във Федералния резерв. Чрез повишаване на тези лихви централната банка насърчава търговските банки да държат резервите си, вместо да ги отпускат назаем, което допълнително намалява паричното предлагане.
Разбира се, количественото облекчаване (QE) е много по-лесно за Федералния резерв и по-приятно за почти всички потребители на пари. Може да се сравни с приятна разходка по хълм. От друга страна, количественото затягане (QT) изискваше много усилия от страна на Федералния резерв и беше голям източник на дискомфорт за всички потребители на пари. Все едно се изкачваш по стръмна планина. И много хора могат да паднат от тази планина и да се провалят в бездната.
Федералният резерв следваше политика на количествено затягане (QT) от 2017 до 2019 г. и от 2022 до 2024 г. През 2020-2021 г., поради пандемията от COVID-19, Федералният резерв беше принуден рязко да прекрати QT и да се върне към количественото облекчение (QE). Като цяло, периодът на QE продължи приблизително 12 години, докато периодът на QT продължи по-малко от шест години.

Днес балансовата сума на Фед (или стойността на неговите активи) е приблизително 6 трилиона долара. Това означава, че е намаляла само с една трета от пика си. Виждаме, че макар да е лесно да се пусне джина от бутилката, е почти невъзможно да се върне обратно.
Федералният резерв се оказва хванат между „лошо“ и „наистина лошо“. Избор между заплахата от инфлация и заплахата от рецесия. И не знае кое е по-опасно. И затова и редува QE и QT. Някои експерти обаче смятат, че QE се превръща в „норма“, а QT е просто „въздишка“, кратка пауза за „охлаждане“ на прегрята икономика. Ето какво мисли Джулиан Картър, цитиран по-горе, за QT:
„Количественото затягане е великият, необходим спектакъл на нашето време. Те трябва да се преструват, че се борят с инфлацията, защото са я причинили. Трябва да се преструват, че контролират ситуацията. Но не е така. Не могат. Системата е пациентът, а „лекът“ е отровата. Те ще затягат, докато пациентът не изкрещи, и след това ще обърнат курса. Запомнете думите ми. Печатната машина сега просто се охлажда. Не е счупена.“
Нека ви напомня, че през 20-те години на миналия век американската икономика преживяваше това, което сега се нарича „прегряване“. И от пролетта на 1928 г. Федералният резерв започна да затяга гайките, като систематично повишаваше лихвените проценти.
Вярно е, че тогавашният председател на Фед, Рой А. Йънг, все още не познаваше термина „количествено затягане“. Това кулминира в паника на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Тази паника предизвика най-дълбоката икономическа криза на миналия век, първо в Съединените щати, а след това и в други страни.
Очевидно настоящият председател, Джером Пауъл, усети, че американската икономика е на ръба на колапса, както беше през 1929 г., и затова се въздържа от използването на количествено облекчаване.

Нека се върна към статията на Андрю Уифин във Financial Times. В нея се отбелязва, че от 1 декември тази година „Фед ще реинвестира постъпленията от обратното изкупуване на държавни облигации на стойност 4 трилиона долара в краткосрочни бонове и ще продължи да изкупува ипотечни облигации както обикновено, като също така реинвестира постъпленията в краткосрочни бонове“.
Това означава, че Федералният резерв ще поддържа баланса си на сегашното си ниво от приблизително 6 трилиона долара. Джером Пауъл не е дал никакви обещания или дори намеци за намаляване на баланса на Фед и следователно на паричното предлагане. Както отбеляза авторът на статията, обявено е само „замразяване на намаляването на баланса на Фед“.
Предвид това, не бих прибързал да заключа, че паричната политика на Федералния резерв е започнала да се насочва към количествено облекчаване. Има обаче основания да се смята, че Федералният резерв няма да може да поддържа баланса си на 6 трилиона долара за дълго. Признаците за предстояща рецесия са твърде ясни. На 2 декември, в интервю за CNN, министърът на финансите Скот Бесент призна, че жилищният сектор и някои други сектори на американската икономика вече са в рецесия.

Между другото, дори самият председател на Федералния резерв не изключи възможността „замразяването на баланса“ да не е единственият вариант. На 31 октомври Джером Пауъл заяви: „В един момент резервите трябва да започнат постепенно да се увеличават, за да съответстват на размера на банковата система и икономиката.“
Някои експерти смятат, че „замразяването на баланса“ ще бъде краткотрайно. Според Марко Казираги от Evercore ISI, Федералният резерв ще забави разширяването на портфолиото си от държавни ценни книжа от началото на следващата година, а балансът на Федералния резерв ще нараства с 20 милиарда долара на месец.
Това означава, че количественото облекчаване ще започне не на 1 декември тази година, а вероятно на 1 януари следващата година. Като спаси Америка от рецесия, Федералният резерв ще изостри други проблеми и заплахи. Разбира се, най-очевидният от тях е инфлацията. Възможно е и по-нататъшно отслабване на щатския долар.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
