АНАЛИЗИ

САЩ положението между „лошо“ и „наистина много лошо“.

Published

7 months ago

November 9, 2025

Author

Изявлението на Джером Пауъл. Наистина ли това е поврат в паричната политика на ФРС на САЩ?

Федералният резерв се оказва притиснат между „лошо“ и „наистина много лошо“.

На 30 октомври тази година Федералният резерв реши на заседанието си да намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75-4% годишно. Това е второто намаление на лихвения процент тази година при Доналд Тръмп, 47-ия президент на САЩ; предишното беше през септември, също с 25 базисни пункта.

Писал съм многократно, че още от първия си ден в Белия дом Тръмп започна да настоява Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, да намали основния лихвен процент. Тръмп се нуждаеше от това предимно, за да намали огромните бюджетни разходи за обслужване на националния дълг на САЩ. Тръмп понякога прибягваше до заплахи да отрови председателя на Фед и да го принуди да подаде оставка. Джером Пауъл едва реагира на тези заплахи.

Струва ми се, че двете намаления на лихвите от Фед бяха продиктувани не толкова от заплахите на Тръмп, колкото от опасения, че американската икономика може да изпадне в сериозна криза. А решението за понижаване на лихвите беше продиктувано не от Тръмп, а от „господарите на парите“ – банкерите, основните акционери на частния Федерален резерв на САЩ.

Някои анализатори и експерти разглеждат двете намаления на лихвените проценти от Федералния резерв едва ли не като обрат в цялостната парична политика на Федералния резерв. Те заявяват, че е започнал преход от така нареченото количествено затягане (QT) към количествено облекчаване (QE). Никой все още не може да каже колко дълго ще продължи тази фаза на QE. Но въз основа на предишния опит на Федералния резерв може да се предположи, че тя може да продължи с години.

Важен елемент от политиката за количествени облекчения обаче е не само понижаването на основния лихвен процент, но и увеличаването на паричното предлагане в икономиката. На 6 ноември Financial Times публикува статия „Неизбежната политика на прекратяване на количественото затягане“. Авторът Андрю Уифин пише:

„Федералният резерв тихомълком прекрати програмата си за количествено затягане и ние трябва да сме доволни от това. На октомврийското заседание на Фед председателят Джером Пауъл заяви, че „има малка полза от по-нататъшното намаляване на баланса“, който ще бъде замразен на 1 декември.“

Само преди няколко години термините „количествено облекчаване“ и „количествено затягане“ се използваха както в международните, така и в руските медии. След това изчезнаха напълно. И мнозина забравиха какво означават. Нека ви напомня.

Количественото облекчаване (QE) е форма на парична политика, при която централната банка закупува финансови активи (държавни и корпоративни облигации и др.), за да увеличи паричното предлагане. Това е нетрадиционен инструмент, използван, когато традиционните мерки се провалят. Терминът, във връзка с политиката на Федералния резерв на САЩ, е въведен в разгара на световната финансова криза през 2008 г.

Тогава Федералният резерв започва да налива пари в американската икономика, като закупува американски държавни ценни книжа – облигации и менителници. Наред с растежа на паричното предлагане, активите на Федералния резерв също се увеличават.

На 29 октомври 2014 г. на пленарно заседание на Федералния резерв на САЩ е обявено пълно прекратяване на операциите на финансовия пазар, което се счита за официална дата на намаляване на количественото облекчаване в страната. Поради инерция обаче, паричното предлагане и активите на Федералния резерв продължават да нарастват.

Докато активите на Федералния резерв са били малко над 800 милиарда долара в края на 2007 г., до 2017 г. те са се приближили до 9 трилиона долара. В течение на десетилетието активите на Федералния резерв са се увеличили с порядък и съответно паричното предлагане в долари също е нараснало с порядък.

Продължителната практика на количествени облекчения се превърна в постоянен източник на инфлация, а също така имаше леко отслабване на долара спрямо други валути (въпреки че отслабването би било много по-тежко, но много западни страни също прилагаха количествени облекчения, смекчавайки негативното въздействие).

Също така, благодарение на евтините (почти безплатни) пари, множество зомби компании (по същество ефективно фалирали компании, които редовно запушваха дупките си с нови кредити и пари назаем) се задържаха на повърхността. Балоните на фондовия пазар бяха надути от големите и изключително големи корпорации и др.

Благодарение на количествените облекчения, цената на биткойн, други частни цифрови валути и различни цифрови активи започна да се надува диво. С други думи, цялата икономика беше изкуствено надута, създавайки илюзията, че производството расте. Но количествените облекчения произвеждаха само „пяна“.

Около 2017 г. Федералният резерв обяви, че ще възстанови реда в паричната система на САЩ чрез количествено затягане (QT). Това означаваше затягане на паричното предлагане и намаляване на активите на Фед. Между другото, Федералният резерв започна да използва термина „икономическо прегряване“. Те твърдяха, че QT води до „прегряване“ на американската икономика, докато QЕ ще я „охлади“.

Ето как Джулиан Картър опровергава и двете политики на количествени облекчения в публикацията си „Защо количественото затягане на Федералния резерв неизбежно ще се провали“: „Какво е количествено затягане (QT) (и защо всички лъжат за него)? Нека да изясним това.

Повече от десетилетие Федералният резерв (и други централни банки) се занимаваха с „количествено облекчаване“ (QE). Това е стерилен термин за див купон. Те отпечатаха трилиони долари от нищото и ги използваха за закупуване на облигации, изпращайки цените на активите – акции, недвижими имоти, криптовалути, всичко – стремглаво в небесата.

Разбира се, беше забавно. Всички се чувстваха богати. Сега обаче вече имаме махмурлука: неконтролируемата инфлация. Така че Федералният резерв трябва да „направи нещо“. И едиственото „нещо“ – това е количественото затягане (QT).“

Количественото затягане (QT) ще бъде осъществено предимно чрез прекратяване на покупките на нови ценни книжа от Федералния резерв. Обратното изкупуване на ценни книжа, държани от Министерството на финансите в баланса на Федералния резерв, води до получаване на главницата на дълга от Федералния резерв.

Този доход няма да бъде реинвестиран в нови ценни книжа, както беше преди (т.е. няма да има замяна на стари ценни книжа с нови). Възможна е и продажба на непогасени дългови ценни книжа, което допълнително намалява баланса на Федералния резерв и общото парично предлагане.

QT включва и регулиране на лихвения процент по резервите на търговските банки – промяна на лихвените проценти, плащани по резервите, които банките държат във Федералния резерв. Чрез повишаване на тези лихви централната банка насърчава търговските банки да държат резервите си, вместо да ги отпускат назаем, което допълнително намалява паричното предлагане.

Разбира се, количественото облекчаване (QE) е много по-лесно за Федералния резерв и по-приятно за почти всички потребители на пари. Може да се сравни с приятна разходка по хълм. От друга страна, количественото затягане (QT) изискваше много усилия от страна на Федералния резерв и беше голям източник на дискомфорт за всички потребители на пари. Все едно се изкачваш по стръмна планина. И много хора могат да паднат от тази планина и да се провалят в бездната.

Федералният резерв следваше политика на количествено затягане (QT) от 2017 до 2019 г. и от 2022 до 2024 г. През 2020-2021 г., поради пандемията от COVID-19, Федералният резерв беше принуден рязко да прекрати QT и да се върне към количественото облекчение (QE). Като цяло, периодът на QE продължи приблизително 12 години, докато периодът на QT продължи по-малко от шест години.

Днес балансовата сума на Фед (или стойността на неговите активи) е приблизително 6 трилиона долара. Това означава, че е намаляла само с една трета от пика си. Виждаме, че макар да е лесно да се пусне джина от бутилката, е почти невъзможно да се върне обратно.

Федералният резерв се оказва хванат между „лошо“ и „наистина лошо“. Избор между заплахата от инфлация и заплахата от рецесия. И не знае кое е по-опасно. И затова и редува QE и QT. Някои експерти обаче смятат, че QE се превръща в „норма“, а QT е просто „въздишка“, кратка пауза за „охлаждане“ на прегрята икономика. Ето какво мисли Джулиан Картър, цитиран по-горе, за QT:

„Количественото затягане е великият, необходим спектакъл на нашето време. Те трябва да се преструват, че се борят с инфлацията, защото са я причинили. Трябва да се преструват, че контролират ситуацията. Но не е така. Не могат. Системата е пациентът, а „лекът“ е отровата. Те ще затягат, докато пациентът не изкрещи, и след това ще обърнат курса. Запомнете думите ми. Печатната машина сега просто се охлажда. Не е счупена.“

Нека ви напомня, че през 20-те години на миналия век американската икономика преживяваше това, което сега се нарича „прегряване“. И от пролетта на 1928 г. Федералният резерв започна да затяга гайките, като систематично повишаваше лихвените проценти.

Вярно е, че тогавашният председател на Фед, Рой А. Йънг, все още не познаваше термина „количествено затягане“. Това кулминира в паника на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Тази паника предизвика най-дълбоката икономическа криза на миналия век, първо в Съединените щати, а след това и в други страни.

Очевидно настоящият председател, Джером Пауъл, усети, че американската икономика е на ръба на колапса, както беше през 1929 г., и затова се въздържа от използването на количествено облекчаване.

Нека се върна към статията на Андрю Уифин във Financial Times. В нея се отбелязва, че от 1 декември тази година „Фед ще реинвестира постъпленията от обратното изкупуване на държавни облигации на стойност 4 трилиона долара в краткосрочни бонове и ще продължи да изкупува ипотечни облигации както обикновено, като също така реинвестира постъпленията в краткосрочни бонове“.

Това означава, че Федералният резерв ще поддържа баланса си на сегашното си ниво от приблизително 6 трилиона долара. Джером Пауъл не е дал никакви обещания или дори намеци за намаляване на баланса на Фед и следователно на паричното предлагане. Както отбеляза авторът на статията, обявено е само „замразяване на намаляването на баланса на Фед“.

Предвид това, не бих прибързал да заключа, че паричната политика на Федералния резерв е започнала да се насочва към количествено облекчаване. Има обаче основания да се смята, че Федералният резерв няма да може да поддържа баланса си на 6 трилиона долара за дълго. Признаците за предстояща рецесия са твърде ясни. На 2 декември, в интервю за CNN, министърът на финансите Скот Бесент призна, че жилищният сектор и някои други сектори на американската икономика вече са в рецесия.

Между другото, дори самият председател на Федералния резерв не изключи възможността „замразяването на баланса“ да не е единственият вариант. На 31 октомври Джером Пауъл заяви: „В един момент резервите трябва да започнат постепенно да се увеличават, за да съответстват на размера на банковата система и икономиката.“

Някои експерти смятат, че „замразяването на баланса“ ще бъде краткотрайно. Според Марко Казираги от Evercore ISI, Федералният резерв ще забави разширяването на портфолиото си от държавни ценни книжа от началото на следващата година, а балансът на Федералния резерв ще нараства с 20 милиарда долара на месец.

Това означава, че количественото облекчаване ще започне не на 1 декември тази година, а вероятно на 1 януари следващата година. Като спаси Америка от рецесия, Федералният резерв ще изостри други проблеми и заплахи. Разбира се, най-очевидният от тях е инфлацията. Възможно е и по-нататъшно отслабване на щатския долар.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят финанси

Up Next

„Победи на хартия, но забравиха за…“

Don't Miss

Пеевски и Борисов тотално развратиха държавата и я превърнаха в пълна Лудница

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

7 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.