ПАРИ
ООН: Корпорации доминират глобалните хранителни системи и диктуват политиките
Няколко корпорации са натрупали толкова много власт над световните хранителни системи, че „малка група хора оформят хранителните системи по начин, който служи на крайната цел за максимизиране на печалбата, вместо на общественото благо“.
Това са заключенията в доклада „Корпоративна власт и правата на човека в продоволствените системи“ на докладчика на ООН за правото на храна Майкъл Фахри. Докладът беше представен миналата седмица на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Изследването очертава какво означава това глобално господство на продоволствените системи на практика: „Само относително малка група хора определят и контролират това, което се отглежда, как се отглежда, условията на труд, цените и избора на храни по начин, който служи за максимизиране на печалбата им“. Мениджърите на тези агрохимически мултинационални компании са по-скоро в бизнеса с „продажба на годни за консумация стоки, отколкото на добра храна“. Докладът на ООН също така описва как нарастващото корпоративно влияние определя все повече начина, по който се вземат решения за продоволствената политика „в рамките на националните правителства, а също и на ниво ООН“.
Инфлация
Докладът на ООН обяснява защо се покачват цените на храните: „Неотдавнашното увеличение на цените на храните отразява високата концентрация на пазарна мощ на доставчиците. В световен мащаб темповете на инфлация на храните са рекордно високи. Инфлацията при храните се причинява главно от транснационалните корпорации, които повишават цените с темпове, които надвишават увеличените разходи и рискове. Корпорациите погрешно приписват покачването на цените на различни кризи, за да прикрият печалбата си.“
Агробизнесът в ЕС и хранителните корпорации използват кризите като извинение, за да избегнат въвеждането на регулации, особено по отношение на устойчивостта. Например, непосредствено след началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕНП и други десни политически групи в Европейския парламент се присъединиха към лобито на агробизнеса, за да спрат основните елементи на Зеления пакт на ЕС, и по-специално стратегията „От фермата до трапезата„, предложена през 2020 г.
През септември 2024 г. Урсула фон дер Лайен представи доклада за „Стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС„. Този диалог, разработен в продължение на 7 месеца, имаше за цел да насочи селскостопанските политики на ЕС през следващите години. Планът беше обявен от Фон дер Лайен в речта й за състоянието на Съюза през септември 2023 г. и беше възприет от мнозина като опит да запази собствената си кандидатура за втори мандат като председател на Комисията и вероятно също така да спре намаляването на подкрепата на земеделските стопани за собственото й политическо семейство, християндемократите (ЕНП).
Монопол
Ефектите от някои огромни сливания през последното десетилетие, според доклада на ООН, доведоха до сегашната ситуация, в която само четири компании са доминиращи в световния сектор на селскостопанските семена и химикали, което води до огромна политическа и икономическа мощ.
Последиците за фермерите и за биоразнообразието са много реални, посочва докладът: „Такава концентрация на пазара означава, че малък брой компании несправедливо ще контролират цената на семената, които са произходът на самия живот. Всяко увеличение на цените на семената ще увеличи разходите за земеделие, което ще затрудни фермерите да реализират печалба.“ Според доклада „голямата четворка“ в сектора на семената произвежда повечето агрохимикали, свързани с генетично модифицирани семена. Тези агрохимикали намаляват биоразнообразието, което от своя страна намалява устойчивостта на селското стопанство“.
Семена и пестициди: Четири фирми (Bayer, Corteva, Syngenta и BASF) контролират 56% от световния пазар на търговски семена и 61% от пазара на пестициди. Тези компании все повече разчитат на генетично модифицирани организми и изкуствен интелект, за да стимулират развитието на семената;
Торове: Пет фирми – OCP (Мароко), Mosaic Company (Съединени американски щати), ICL (Израел), Nutrien (САЩ) и Sinofert (Китай) – контролират 25% от пазара на фосфатни торове;
Селскостопанска техника: Четири компании – Deere and Company (Съединени щати), CNH Industrial (Нидерландия), AGCO (САЩ) и Kubota (Япония) – доминират 43% от световния пазар и инвестират сериозно в прецизно земеделие, задвижвано от изкуствен интелект;
Фармацевтични продукти за животни: 10 фирми контролират 68% от пазара, като първите четири държат близо 50%;
Генетика на домашните птици: Три корпорации – Tyson Foods (САЩ), EW Group (Германия) и Hendrix Genetics (Нидерландия) – доминират в сектора. В Съединените щати те доставят 98% от разплодния запас за бройлери. Подобен пазарен контрол наблюдава в Бразилия, Китай и Африка. Доказателства за манипулиране на цените и координация на пазара се появиха в Замбия и Съединените щати, което доведе до разследвания и санкции.
Лобизъм
Корпоративното завладяване само от няколко мултинационални корпорации също доминира в изготвянето на политиките на ЕС. Докладът на ООН отбелязва, че „в Европейския съюз 162 корпорации и търговски асоциации харчат поне 343 милиона евро годишно за лобизъм, което е увеличение с една трета от 2020 г.“
Според доклада на ООН „корпорациите оформят хранителната политика поради нарастващото си политическо влияние, което отслабва демократичното участие“, цитирайки например начина, по който Аржентина отстрани организациите на гражданското общество и коренното население в обсъжданията на реформата на законодателството за семената, докато биотехнологичните корпорации заеха централно място в дебата. Предстои да станем свидетели на подобен процес и в ЕС, тъй като континентът преминава към дерегулация на новите генетични техники.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
