СВЯТ

САЩ-Украйна: Тръмп има особени сметки за уреждане с Киев

Published

8 years ago

July 5, 2018

Author

Само едната, на пръв поглед нищо не означаваща дума на президента на САЩ Доналд Тръмп „ще видим“ по отношение на възможностите за признаването на присъединението на Крим с Русия , предизвика сред ръководителите на Украйна настроения, близки с паническите. Стана очевидно, че дори и ако руско-американската среща на високо равнище в Хелзинки на 16 юли не доведе до признание, самата такава перспектива става реална.

Експертите дружно говорят за „голяма сделка“ между Кремъл и Белия дом, съставна част от която трябва да стане Крим. Нали съгласието за неговия нов статут автоматично трябва да доведе до отмяната на санкциите срещу Русия. Гадаят и за другите параметри на предполагаемата сделка, в това число и навлизайки във фантастиката. Унинието и досадата на украинската власт са разбираеми – за тях става дума не само за констатация на вече наложилото се положение на нещата, но и за крушение на цялата конструкция на Майдана.

И все пак тревогата на Киев изглежда странно. Какво очакваха там. Какво очакват след всичките нападки срещу Тръмп тези, които са на власт в момента в Украйна? Че президентът на САЩ ще забрави всичко? Той не е такъв човек. Въпреки това в Киев отново се опитват да противопоставят „неразумния“ Тръмп на „по-правилно мислещите“ западни политици, без да забележи, че още повече настройва срещу себе си ръководителя на Белия дом. Украинските медии публикуват обзори на критическите изказвания по повод позициите на Тръмп, събрани от целия свят. Например твърдят, че политолозите на Запад „са възмутени, озадачени и шокирани от това, че Тръмп не е започнал пряко да говори за пълното неприемане на окупацията на Крим от Русия“. Уж, че фразата „ще видим“ на президента на САЩ е предизвикала „буря критики“ от страна, както на неговите опоненти, така и на тези, които по-рано се смятат за неутрални спрямо него.

Разбира се, подобни твърдения могат да се намерят в западната преса, но да се каже, че тя е препълнена с тях е явно преувеличение. На Запад броят на активните защитници на киевския режим намалява предвид явното разочарование от „постиженията“ на този режим.

Някой, разбира се, преживява, при някои има страх, че Путин може да убеди „лековерния“ Тръмп в своята правота. Преживява например бившият посланик на САЩ в Москва М.Макфол.

Има и още едно тревожно обстоятелство за украинското ръководство. Тъй като в момента издъхва кампанията за търсене на „руска следа“ в американските избори, назрява не по-тихото дело по разобличаването на сътрудничеството между Демократичната партия на САЩ с Киев за очернянето през 2016 г. на републиканския кандидат Доналд Тръмп . Бившият председател на Конгреса Нют Гингрич и съратник на Тръмп вече публично поиска откриване на официално разследване по въпроса.

И Тръмп едва ли ще остане равнодушен към това, че в рамките на следствието за неговите „задкулисни връзки с Русия“ е арестуван след сигнал от Киев, близкият към него Пол Манафорт.

А обвиненията срещу Манафорт бяха повдигнати не за „сговор с Москва“, а за получаването на пари от бившия украински президент Виктор Янукович., в чийто екип Манафорт се труди като съветник. И в екипа на Тръмп се замислиха защо да не обърнат съдействието на Киев към Демократическата партия по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. срещу самата тази партия. Сега, преди междинните избори в Конгреса, е най-подходящия момент за това. Материалите за това ново дело дават появилото се на парчета досие на Порошенко, с което в Америка избяга бившият депутат от Върховната Рада А. Артеменко. В САЩ продължават да го разпитват. Материалите, прихванати от него, са забележими не само с разобличаването на корупционните схеми и офшорни схеми на Порошенко и неговото обкръжение. В тях има още информация за това, че в периода на американските президентски избори в Киев е функционирала специална група по намеса в тези избори. В задачата на групата влизат събирането, изфабрикуването и предаването на американските демократи на сведения, удрящи Тръмп. Когато делото започне официално, американското правосъдие лесно ще открие, че много документи, получени от Киев срещу Тръмп и неговите хора, са откровено фалшиви. Знаем по примера на случая „Бабченко“ как в Киев ще реагират на обвиненията.

Някъде например успя да изчезне знаменитата „Хамбарна книга“ на Партията на регионите , в която уж са се съдържали негласни парични преводи на лобистите, в това число и Пол Манафорт. В Украйна и в изданията на САЩ, близки до Демократическата партия като New York Times се издига версията, че в Киев „са пожертвали делото на Манафорт“, за да заслужат благосклонността на администрацията на Тръмп, а книгата просто е „загубена“. Много съмнително. Нали пред президента на САЩ не могат да се оправдават, казвайки, че „нищо не сме измислили, само сме открили документа“. Всъщност, най-вероятно, няма никаква „Хамбарна книга“, а опитите такава да се изфабрикува ще се заловят лесно.

Дори възприемания от Киев едва ли не като основен лобист на украинските интереси в САЩ Курт Волкър в скорошно интервю пред украинската редакция на ВВС (то не съществува в другите версии на сайта) произнесе удивителни неща. Според неговите думи „установяването на мира в Украйна, прекратяването на боевете между етническите руснаци и от двете страни на конфликта – това е нещото, което Путин може да издигне на преден план“. Какво е това, ако не признание от страна на Волкър на националното родство между руснаците и украинците? Той, наистина, се изказва, че Русия трябва да „изведе своите войски от тази територия“, но подчерта , че „местното население в Донбас е основно руско етническо, което говори на руски език“.

Логиката на американеца, разбира се, е своеобразна. Обстоятелствено описвайки бе бедствията на населението на Донбас – 1,2 милиона гладуващи, 1,5 милиона вътрешно-разместени лица и т.н, той изпуска основното – кой е виновен? Макар и отговорът да е очевиден – украинската армия, на която той подкрепя да се върне контролът над региона. Защо, пита се? За ударите по цивилното население? Стъпка по стъпка абсурдността на тези разсъждения става все по-очевидна. Не напразно президентът Тръмп, говорейки неотдавна за Крим, обърна особено внимание на това, че там цялото население говори на руски език.

Набира обороти и кампанията по разобличаване на пълната корумпираност на киевския режим, което също готви почва за отказа от подкрепа на украинските власти. Не толкова отдавна, например, бяха открити сметки на Порошенко в офшорна зона в Британските Вирджински острови и тук вече нещата не са се разминали без американците.

Разбира се Тръмп е играч, който е хазартен и труден за разбиране. Преди да вземе окончателното решение по Крим, той наистина още ще „погледне“ и ще започне търг с голяма цена. Има я и геополитическата инерция, има я и съпротивата на парата, в това число и вътре в Републиканската партия. Но Тръмп при всичките си заявления за могъществото на САЩ разбира, че партньорството на Русия може да бъде незаменима за Америка при решаването на цяла редица сериозни международни проблеми. Вашингтон и Москва са намирали компромиси и в по-тежки времена. Защо да не потърсят такива и днес? Разбира се, при условие, че Москва няма да приеме за извънредна предложената цена за признаването на Крим за руски.

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Published

1 month ago

July 31, 2026

Author

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ