КОМЕНТАР
Безусловният базов доход: Какъв трябва да бъде, за да намалява разходите и да не обезкуражава труда?
Идеята за безусловен базов доход (ББД) – редовна парична сума, изплащана на всеки гражданин без условия – от години предизвиква спорове.
За едни това е инструмент срещу бедността и бюрокрацията. За други – риск хората да спрат да работят и държавните разходи да избухнат. Истинският въпрос обаче не е дали да има базов доход, а какъв размер трябва да бъде, за да носи ползи без да създава тежки странични ефекти.
Основният баланс: сигурност срещу стимули за труд
Ако базовият доход е твърде нисък, той няма да решава социални проблеми. Ще бъде символичен жест, а не реална подкрепа. Ако е твърде висок, част от хората могат да намалят мотивацията си за работа, особено в нископлатени и тежки професии.
Следователно оптималният размер трябва да е:
достатъчен за покриване на базови нужди;
недостатъчен за комфортен живот без труд;
финансово устойчив за бюджета;
по-ефективен от сегашните социални програми.
Какъв размер би бил разумен?
Икономическата логика сочи, че най-работещият модел е частичен базов доход, а не пълна заплата без работа.
Практически това означава сума около:
20% до 35% от средната нетна заплата в дадена държава;
или 40% до 60% от прага на бедност;
или достатъчно за храна, транспорт и базови сметки, но не и за пълно издържане.
Например, ако средната нетна заплата е 2000 лв., разумен диапазон би бил приблизително 400–700 лв. месечно.
Тази сума:
намалява риска от крайна бедност;
дава сигурност при загуба на работа;
позволява преквалификация;
не прави безработицата по-изгодна от труда.
Как могат да се спестят разходи?
Често се твърди, че ББД е прекалено скъп. Но ако е въведен умно, той може да замени множество скъпи и неефективни системи:
1. Намаляване на бюрокрацията
Много социални програми изискват проверки, документи, администрации и контрол. Универсалното плащане е по-просто и евтино за управление.
2. По-малко престъпност и социални щети
Крайната бедност води до разходи за здравеопазване, полиция, съдилища и социални кризи. Дори малка сигурност може да намали тези тежести.
3. По-добра мобилност на труда
Хората по-лесно сменят работа, стартират бизнес или учат нова професия, ако не са на ръба на оцеляването.
Ще спрат ли хората да работят?
Данните от пилотни програми показват, че масово отказване от труд обикновено не се случва. По-често се наблюдава:
родители прекарват повече време с деца;
студенти учат повече;
хора с нископлатена работа търсят по-добра позиция;
част от населението работи по-малко часове, но по-качествено.
Повечето хора не работят само за пари. Те работят за статус, развитие, принадлежност и по-висок стандарт.
Най-добрият модел: отрицателен данък или поетапен ББД
Вместо еднаква висока сума за всички, по-ефективно решение може да бъде:
Отрицателен подоходен данък
Хората с ниски доходи получават доплащане, което постепенно намалява при по-високи доходи.
Частичен универсален доход + доход от труд
Всеки получава базова сума, но трудът винаги носи значително повече.
Така се запазва стимулът за работа.
Заключение
Ако безусловният базов доход е прекалено висок, рискува зависимост и бюджетен натиск. Ако е прекалено нисък – безполезен е. Най-ефективният вариант е умерен базов доход, който осигурява минимална сигурност, но не заменя труда.
За повечето държави това означава доход около една четвърт до една трета от средната заплата, комбиниран с данъчни реформи и опростяване на социалната система.
Истинската цел не е хората да не работят, а никой да не бъде принуден да живее в отчаяние, докато търси работа.
Христо Кенаров
„БЪЛГАРИЯ Е НА И ЗА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Тези, които се “бореха” с “чудовищата”, самите те станаха чудавища*
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.

Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.

„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
ПИСМО ДО МУТРАТА БОЙКО
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.

Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.

И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
