СВЯТ
ETS-2: Брюксел ни слага измислен въглероден данък
През 2027 г. в Европейския съюз предстои да влезе в сила нова система за търговия с въглеродни емисии – т.нар. ЕСТЕ-2 (ETS2).
За разлика от досегашния модел, който обхваща основно индустриалните замърсители, новата система ще включи и сектори, които досега не бяха обект на регулиране: сградния фонд, сухопътния транспорт, малкия бизнес и – за първи път – домакинствата. Въпреки че новината не се радва на широка публичност, тя вещае сериозни последици за милиони европейци, особено за домакинствата с ниски доходи.
Новата система предвижда търговия с емисии на въглероден диоксид в сектори, където емисиите са пряко свързани с ежедневните разходи на гражданите. Това включва отоплението на жилища с въглища, газ и мазут, както и използването на бензин и дизел за личен транспорт. Идеята е доставчиците на горива – например енергийните компании или петролните фирми – да закупуват квоти за емисии, които да отразяват вредите, нанесени на климата. Те, от своя страна, ще прехвърлят цената върху крайните потребители – тоест, върху всички нас.
Очаква се търговията с емисии да оскъпи:
горивата за лични автомобили (бензин, дизел);
отоплението с природен газ, въглища и нафта;
енергийните услуги в по-старите сгради, които са слабо енергийно ефективни.
Макар че на пръв поглед това изглежда като стъпка към устойчиво бъдеще, мнозина експерти и граждански организации изразяват сериозни притеснения.
Удар върху домакинствата с ниски доходи
Най-силно засегнати от новата система ще бъдат домакинствата, които разчитат на по-евтини и по-замърсяващи източници на отопление – въглища, дърва, мазут. Именно тези горива често се използват в селските райони и в по-бедните части на Източна Европа, включително и в България. Цената на отоплението при тях ще се повиши значително, без да имат реална алтернатива в краткосрочен план.
Освен това:
разходите за транспорт също ще нараснат, особено за хората, които живеят в периферията или на село и не могат да разчитат на градски транспорт;
жилищата, които не са санирани или енергийно обновени, ще генерират по-големи разходи за отопление, респективно – по-големи сметки.
Според анализа на Европейската комисия, общото увеличение в цената на горивата до 2030 г. може да достигне около 10 евроцента на литър, ако не бъдат взети компенсаторни мерки. Тази сума сама по себе си не изглежда драматична, но ефектът от нея ще бъде натрупващ се и ще се усети най-остро при хората с ограничен бюджет.
Какви мерки се предвиждат за компенсиране?
ЕС предвижда създаване на специален Социален климатичен фонд (Social Climate Fund), който ще започне да функционира още от 2026 г. Целта на фонда е да подкрепя уязвимите групи чрез:
помощи за плащане на сметки;
субсидии за саниране на жилища и енергийна ефективност;
финансиране за преход към по-чисти отоплителни системи;
подкрепа за електрически или по-екологични транспортни решения.
Общият бюджет на фонда е около 86 милиарда евро за периода 2026–2032 г. Въпреки това анализатори предупреждават, че тези средства може да се окажат недостатъчни при високи пазарни цени на въглерода. Според данни на Брюксел, приблизително 70 милиона души в ЕС могат да изпаднат в така наречената „енергийна бедност“, ако не се приложат ефективни мерки за защита.
Какво означава това за България?
България е сред държавите членки, които най-силно ще бъдат засегнати от новите правила, поради високия дял на домакинства, използващи твърдо гориво за отопление, и по-ниския среден доход на населението. Затова за страната ни е от решаващо значение как ще бъдат разпределени средствата от Социалния климатичен фонд и дали националната администрация ще успее да разработи програми, които действително да стигнат до хората в нужда.
Въпросът е и политически – налагането на нови „въглеродни данъци“ върху домакинствата би могло да доведе до социално напрежение, ако не бъдат съчетани с адекватни и навременни компенсации.
Промяната в системата за търговия с емисии е част от по-широкия план на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., но тя носи със себе си конкретни и осезаеми предизвикателства за милиони домакинства. Ако тези предизвикателства не бъдат адресирани чрез ясна политика и социална подкрепа, резултатът може да бъде повече неравенство и разочарование от зелената трансформация. ЕСТЕ-2 е още един пример как добрите намерения могат да се сблъскат с реалностите на ежедневния живот на обикновения гражданин.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
