ПАРИ
Бизнеспроектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците
Преди последната среща на НАТО от 11 и 12 юли служба „Галъп“ и изследователски център „Пю“ подготвиха доклади, от които следва, че в страните членки на НАТО съществуват сериозни съмнения по отношение на ефективността на Северноатлантическия алианс.
Най-забележимо е критичното настроение в Гърция и Турция. Сред жителите на Елада 57% от допитаните признават своето „неодобрително отношение към Алианса. В Турция такива се оказват още повече – 58%. Одобрително се отнасят към НАТО едва 23% от допитаните в Турция и 33% в Гърция.
В другите страни членки съотношението между симпатията и антипатията не е толкова лошо за Брюксел, но и там значителна част от обществото се отнася към членството на своята страна в този военен блок доста хладно. Не одобряват дейността му 40% от допитаните в Испания, 34% във Франция, 27% в Италия, 25% в Германия, 22% в Унгария и, което е особено любопитно, 23% в САЩ.
Трябва внимателно да проследим американската статистика. Повече от половината допитани в САЩ така или иначе не са доволни от дейността на НАТО. От тях 48% смятат, че Северноатлантическият алианс прави „твърде малко“ за решението на глобалните проблеми, а 5% че прави във въпросната област „твърде много“ (!). Последната категория, най-вероятно се съставя от закоравелите изолационисти. Подобно разпределение на настроенията в Америка дава на Доналд Тръмп коз при диалога с европейските партньори. За Тръмп международните политически проблеми са начин по-скъпо да се продадат американските стоки и услуги, а също ще снижи разходите за собствените данъкоплатци-избиратели. „Политиката – това са бизнесмени, работещи за по-големи бизнесмени и това никога няма да се промени“, – тази уми на известния американски комедиант Уди Харелсън успешно характеризират подхода на настоящия президент на САЩ към световните политически дела.
За европейските държави, които са членки на НАТО, техните собствени политически изчисления (и фобии) са първични, за които са готови да направят финансови и икономически жертви, които по-специално се изискват от „санкционна война“ срещу Русия.
Основното искане на Доналд Тръмп към партньорите на САЩ по НАТО остава повишаването на равнището на националните военни разходи до уговорените на срещата на високо равнище на Алианса в Уелс показатели от не по-малко от 2% от БВП. Сега въпросният критерий се изпълнява едва от пет страни-членки на НАТО. Най-високият показател на военните разходи (3,5% от БВП) през 2018 г. демонстрира САЩ, а на второ място преживялата в последните години тежка финансово-икономическа криза Гърция (2,27%). В диапазона от 2 до 2,14% от БВП държат своите разходи за отбрана Естония, Великобритания и Латвия. Полша и Литва имат намерение тази година да се приближат плътно до показателя (1,98 и 1,96% от БВП съответно).
Тази категория не включва Германия, където правителството разпределя за нуждите на военните около 1% от националния БВП. Според „Дойче Веле“ Берлин вече е уточнил във Вашингтон, че максимумът на по който може да се разчита, са разходи за отбрана от 1,5% от германския БВП до 2024 г. Това изобщо не очакваното от привърженика на бизнес-подхода към проблемите на сигурността Доналд Тръмп. На 11 юли на срещата на високо равнище в Брюксел той предложи на съюзниците в Алианса да увеличат разходите за отбрана до 4% от БВП. В резерв Тръмп също имаше коза на директната заплаха за оттеглянето на САЩ от НАТО, ако разходите на европейците не бъдат увеличени. Според Тръмп този въпрос може да бъде решен дори без одобрението на Конгреса на САЩ.
Въпреки че лидерите на европейските държави и да бяха готови за натиска на американския лидер, те не можаха да му се противопоставят. „Хората днес са активизирали своите усилия така, както никога не са правили. Запомнете тези цифри: те увеличиха разходите с 33 млрд. долара“, така коментира президентът на САЩ най-важния за себе си резултат от форума на НАТО. „Силният натиск на президента Тръмп върху колегите му от страните-членки на НАТО да отделят повече за отбрана се увенча с успех… когато тези страни се ангажираха да изхарчат 33 млрд. долара тази година“, подчерта „Вашингтон Таймс“. А пресслужбата на Белия дом съобщи за резултата от посещението на шефа си в Брюксел още по-категорично: „Мисията е изпълнена: Президентът Тръмп получи съгласието на членовете на НАТО да похарчат повече за отбрана“.
Европейските медии, коментирайки резултатите от срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел, всъщност признаха поражението на европейците в конфронтацията с Доналд Тръмп. „Очевидно е, че американският президент иска да използва срещата, за да представи сметката на европейските си партньори след сериозните несъответствия по време на последната среща на Г-7 в Канада и търговската война, разгръщана от него с Европа … Основният въпрос на срещата е финансов. През 2014 г. страните от НАТО поеха ангажимента в Кардиф до 2024 г., за да отпускат 2% от своя БВП за отбрана. Но това е малко вероятно да се случи … Различията остават“, пише, по-специално, испанският La Vanguardia.
В Америка също признават за сериозните различия и от двете страни на Атлантическия океан, въпреки че те оценяват степента на вината на всяка страна по различен начин. Така опониращият републиканска администрация „Вашингтон поуст“ изразява загриженост, че „многократните намеци“ на президента Тръмп, че НАТО е „остаряло“ и членовете му се отнасят небрежно с американската щедрост, рискуват да отслабят обществената подкрепа към Северноатлантическия алианс, който се хвърля на помощ след нападенията от 11 септември.
Въпреки това, бизнес-проектът на Доналд Тръмп по отношение на европейците не се ограничава до манипулирането с военните разходи. Важното за 45-ия президент на САЩ не е икономията, а печалбата. И тази печалба, според него, може да бъде извлечена от европейския газов пазар.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
