АНАЛИЗИ
В залисията отпадаме от ЕС
Годишният доклад за състоянието на Съюза не забеляза съществуването на България
Докато се упражнява да гласува, България губи посока и се лута встрани от Европейския съюз. Малцина у нас забелязват, че се самоизолира. Но не по-малко тревожно е, че и малцина в ЕС забелязват нейното отсъствие.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отчете пред Европарламента какво е състоянието на Съюза през последната година. В своя годишен доклад тя спомена България само веднъж, и то като фигурант в диаграма, където посочва, че е получила 511 млн. евро по програмата за временна подкрепа срещу безработица при извънредни обстоятелства (SURE). Това е българският отпечатък в колективните усилия за преодоляване на три тежки кризи, върху които акцентира документът.
Къде сме ние, би запитал всеки българин като горд притежател на европейски документи за самоличност. Неудобно е да признаем отсъствието си, но
ето какво говорят фактите
В борбата за “Проправяне на пътя за излизане от световната здравна криза” Фон дер Лайен се похвали, че е постигнала целта си ЕС да ваксинира до края на август 70% от възрастното си население. В същото време България е ваксинирала едва 20% от пълнолетното си население. Така излиза, че тя е дърпала Съюза назад, но той все пак е имал достатъчно сили да преодолее нейната спирачна система и да изпълни задачата си за масова ваксинация.
Колко трагикомично стои нашата страна в общия европейски пейзаж показа пред Европарламента депутатът от ДСБ Радан Кънев, който призова за намеса на Европейския съюз, така че да застави българските власти да ускорят ваксинацията. Според него принудата е необходима, “когато отделна държава (България – б.а.) не се справя с кризата и застрашава здравето и живота на своите граждани, а през отворените граници – и на всички европейци”. Като заместник-член на здравната комисия на ЕП той трябва да знае, че такава практика не съществува. Но след като не съзира държавнически и граждански здрав разум, показва склонност към нестандартно мислене.
Докато в борбата с пандемията България все пак присъства със своите скромни 20% ваксинирани, в борбата с втората криза, описана в доклада,
тя липсва 100%
Става дума за икономическото възстановяване на ЕС чрез извънредния план “Следващо поколение ЕС”, на стойност 732,8 млрд. евро. “Този инструмент е уникален шанс да преобразим нашите икономики и да създадем възможности и работни места за една подготвена за бъдещето Европа”, заяви патетично Фон дер Лайен, съзнавайки, че това не се отнася до България. “За да се възползват от подкрепата по механизма, 25 държави членки вече представиха своите планове за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия”, отчете тя, без да страда за двете липсващи, сред които е България (другата е Нидерландия).
Нашата страна се оказа много тромава и едва ли не некадърна да представи годен план за безвъзмездно финансиране за 6 млрд. евро. Правителството на Бойко Борисов със своята “голяма европейска експертиза” остави само наброски, определени от наследилото го служебно правителство като “чернова”. То пък обеща да го превърне в белова до края на юли, но лятото се изтърколи и през голямата ваканция нямаше кой да се упражнява в писане. Сега се говори за срок до декември, защото не било работа на служебно правителство да прави такъв важен документ, а трябвало да се изчака редовно правителство. Не е ясно дали скоро ще видим такова, но със сигурност всяко ново правителство ще има още по-малко опит и ще му трябва време, докато се научи на европейско четене и писане.
Всички извинения на едно правителство с друго са несъстоятелни, защото правителствата идват и си отиват, а държавната администрация остава. Тя е работният кон, който всяка власт вкарва да вършее на хармана. Нещо повече, Фон дер Лайен посочва защо не може да приеме
никакви извинения за забавянето на плановете:
“С оглед на мащаба на висококачествените инвестиции и значението на изпълнението на насърчаваните реформи Комисията предостави специална помощ на държавите членки при изготвянето на техните планове за възстановяване и устойчивост в рамките на Инструмента за техническа подкрепа”. Както се вижда, имало е и експертна помощ от Брюксел, и специално отпуснат фонд. Трябвало е само някакво добросъвестно усилие. Но е липсвало.
Става дума за готови пари, които да вземеш, ако имаш добра воля. “Към 26 август първите плащания, на стойност над 48 милиарда евро, вече бяха получени от Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Литва, Люксембург и Португалия”, напомня ЕК, за да се знае, че това са аванси, след които ще има още по-големи суми. А ние зяпаме, сякаш сме отишли босоноги на панаир. Докато подсмърчаме отстрани, трябва да си дадем сметка, че в момента ЕК набира средства не само от бюджета на ЕС, но и от колективни заеми, за които и България е гарант според своята икономическа тежест в съюза. Взела-невзела от фонда, някой ден тези пари ще се връщат от всички. Вместо да развива с тях икономиката си и да изкара още повече средства, тя се помайва.
В борбата с третата голяма криза – климатичната – Фон дер Лайен акцентира върху амбициите на ЕС за съкращаване на емисиите от въглероден двуокис до 2030 г. с 55% спрямо равнището от 1990 г. Става дума да се замени една енергия с друга, както е станало през първата и втората индустриална революция през XIX в. Само че
България е на страната на контрареволюцията
След като правителството на Бойко Борисов даде съгласие за присъединяване към плана “Годни за 55”, а служебното правителство започна да прави схеми как да замени въглищата в ТЕЦ-овете с природен газ, внезапно неговите най-изявени представители се завъртяха на 180 градуса. Поради наближаването на новите избори министрите Кирил Петков и Асен Василев се изпълниха с жал по миньорите в Маришкия басейн и тръгнаха срещу доизживявящото последните си дни собствено правителство. Съзнавайки, че сред засегнатите от “Зелената сделка” ще бъдат поне 100 000 души (и поне още толкова избиратели в техните семейства), те се разтревожиха, че България ще изгуби енергийната си независимост, защото само лигнитните въглища са неин собствен ресурс за топлинно производство на електричество.
Какво закъсняло прозрение! България се отказа от енергийната си независимост още по времето на Симеон Сакскобургготски, като я замени за членство в ЕС. Тогава задраска четири ядрени реактора, т.е. половината от ядрените си мощности. Сега трябва да реши дали да се откаже от още 40% от електродобива си, или да го трансформира в по-незамърсяваща форма. Друг вариант няма, освен ако вече не е намислила да излезе от ЕС.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
