АНАЛИЗИ
Войната е в ход
Войната е в ход, тя се води от няколко години и прогнозите са, че ще става все по-ожесточена и ще навлиза във все по-гореща фаза. Хибридните методи и средства за водене на война представляват сложна смесица от: политически и дипломатически методи; икономически и търговски; пропагандни, информационни и медийни методи; кибер атаки, всички, които са преплетени в сложна мрежово-центрична среда. Хибридни методи на въздействие прилагат, както Русия към Запада, така и т.нар. Запад към федерацията.
Така, че в този ред на мисли е леко смехотворно да заемем еднозначно позиция по казуса ″Скрипал″, без да отчитаме мнението и на другата страна. Просто така е демократично и коректно, така е правилно и справедливо, това се изисква от ценностите, които изповядва Европа. Демокрацията ни учи, че първо е редно да се проведе коректно и безпристрастно разследване и чак след това да се произнася присъда. Обратното е равносилно на светата инквизиция, обратното е равносилно на измама в гигантски измерения без всякакво чувство за справедливост.
Защото по-паметливите още помнят Колин Пауъл, който показваше снимки пред CNN и други световни медии, на които сочеше оръжията за масово поразяване на Садам Хюсеин, станали повод за нахлуване в Ирак и последвалото разнебитване на тази държава. Тези снимки станаха повод и за физическото елиминиране на Садам, а резултатите от това не доведоха до по-демократично устройване на Ирак, а дори напротив. Ирак стана зона на непрестанни престрелки между отделните групировки, ежедневни бомбени атентати и разпокъсване на държавата на няколко части. Великобритания тогава също бе една от държавите, които носят основна вина за тази гигантска измама и сегашният и истеричен крясък по случая Скрипал изисква най-малко коректно и безпристрастно разследване.
Руският външен министър Лавров се опита да внесе някакъв отрезвяващ ефект. Той апелира Лондон да се осъзнае, да се опомни и да спазва добрия тон и международното право. Доайенът на руската дипломация напомни, че този тон, който държи Лондон, е характерен за една отдавна отминала епоха, а колониализмът е останал далеч назад в историята.
По-важното в случая е, че Русия бе готова да сътрудничи, но никой не се вслуша в думите на Лавров и Русия. Той припомни, че съществува международна конвенция за химическите оръжия и в такива случаи е редно да се спазват международно установените норми и правила!
Къде са доказателствата на Великобритания?
Наблюдава се едно дърдорене и безмислени обвинения, които обаче не са подплатени с реални доказателства. Ако това са ценностите на Европа, то най-добре е да си ги запази за себе си. Цели 15 дни след развихрянето на скандала, от Лондон се досетиха, че съществува международна организация за химическите оръжия, сетиха се, че съществуват международно установени правила и норми и във всеки един демократичен свят първо се провежда разследване и чак накрая се произнасят присъдите. Лондон обаче няма време и нерви да чака разследването и продължава със своите обвинения. Фактът, че един от създателите на това отровно вещество живее от деветдесетте години на миналия век в САЩ и в своя книга е публикувал формулите на това вещество не са стряскащи за никого. Фактът, че още никой не е видял Скрипал и дъщеря му, никой не е разговарял с тях и никой няма достъп до жертвите е меко казано скандален. Когато Литвиненко бе поразен, снимки и кадри с него бяха показани по цял свят, а днес това не се случва, защо? Каква е тази обвита в тайнственост химическа лаборатория, намираща се в близост до мястото на инцидента? Химическа лаборатория, която има възможности за изготвянето на такива отровни вещества.
Дипломатическата война е в ход
Великобритания напуска ЕС, защото не и допада този формат, но пък със заминаването си някак тайничко и се иска да извърши пълен погром над Европа. Опитът за дипломатически натиск над Русия ще покаже кой кой е в Европа и кой на кого слугува. След като Македония и Албания също изгониха по един руски дипломат в знак на солидарност към поданиците на Кралицата, остава и ние да се произнесем с решаваща позиция по въпроса. НАТО и Столтемберг също реагираха и изгониха неколцина руски диполмати, а до вчера и той говореше, че има нужда от диалог с Русия. И така ли смятате да разговаряте с Русия, като им гоните дипломатите? Това ли е разумният начин да се подобри диалога на стария континент, да се подобри средата за сигурност, като се демонизира една държава, а друга се превръща в жертва? Така ли мислим ние в „демократична Европа“ да подобрим средата за сигурност на континента, да намалим заплахите и опасностите? Ще се задейства ли член пети от договора на Североатлантическия алианс? ЕС е солидарен с Лондон и може би така е редно. Лондон излиза и отслабва позициите на съюза, а той е солидарен с измислени на този етап заплахи, недоказани и до някъде неоснователни твърдения.
Нещо като завършек
Медиите се надпреварват да изброяват броя на нациите, които в знак на солидарност с Лондон са изгонили руски дипломати. Броят ги и ги назовават поименно, възхваляват ги и ги издигат на пиедестал. Отброяват кои от тях са членове на ЕС, кои не, кои са в чакалнята на съюза и други такива алабализми. Нашата позиция се бави, защото външната ни министърка е несъстоятелна, както бе и четвъртият президент, но е твърде вероятно в месеца, в който чествахме 140 години от освобождението си, да се наредим и ние рамо до рамо до Македония, Албания и другите ястреби.
Борисов е доказал, че сутрин говори едно, на обяд друго, а за вечеря отскача за по едно мачле и оставя неадекватните си министри да дърдорят глупости. Каквато глупост представляваше и поста на външната ни министърка в туитър, в който изразяваше своята солидарност към Великобритания по случая Скрипал. Редно би било в деня на траур в Русия да изрази съболезнования и съжаление за десетките деца и хора загинали нелепо в руския град Кемерово, но това очевидно не е политкоректно, а и на нея и липсват елементарни човешки(женски) качества.
За всички демократично мислещи хора и държави е ясно, че първо се провежда обективно разследване и чак когато излязат резултатите от него се произнасят присъдите! В човешката история има много случаи, в които са започвали войни под лъжливи и неверни предлози и на нито една съвременна демократична държава няма да и е приятно да я посочат за проводник на лъжливи мотиви за война. Така, че мила ми госпожо Мей, покажете доказателствата и чак след това произнасяйте присъдата! Така е редно и правилно, така е демократично и коректно, на това се опитвате да ни учите от 28 години. И ако Вие не прилагате тези демократични практики, то задръжте си европейските ценности за острова. Това, че членове на кралското семейство няма да присътват на световното първенство по футбол може и да е трагедия за цялото човечество, но земята няма да излезе от своята геостационарна орбита. В правния мир съществува практика, че докато тече разследване по даден случай не е редно да излиза информация по него. В противен случай се опорочава и компрометира цялото разследване и то реално се прекратява. Коректно е да се има предвид и основната презумция за невинност, която съществува в правния мир и всякакви обвинения преди да е завършило разследването ще постави под съмнение обективността му. Доказателствата глупако, покажи доказателствата!
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
