АНАЛИЗИ
ГЕРБ (БКП 2.0) СЕ ГОТВЯТ ЗА НОВИ ИЗМАМИ!
Костинбродската измама на ГЕРБ
Този текст е писан през 2014г. Истината за едно от най-очевидните безобразия в историята на изборите в демократична България е на път да бъде подменена. Лъжата, настанена на нейно място, вече започна да се употребява като пропагандно клише, скрито зад лишените от смисъл думи „Костинбродска афера”. В последните дни все повече политици и анализатори я употребяват като нещо лошо, което, забележете, е било насочено срещу и е ощетило ГЕРБ и което не бива да се повтаря на предстоящия вот. Всъщност става дума за грандиозна фалшификация, подготвена от ГЕРБ, която бе разкрита най-вече заради политически интереси, които няма да разглеждам в този коментар. Допускам, че е възможно осветяването на случая в Костинброд да се е случило и по волята на Цветан Василев, който вече воюваше с Борисов по онова време, както и заради решението на ДПС да управлява с БСП, но и това не ми се струва толкова важно. Същността на скандала се състои в неоспоримия факт, че Борисов и Цветанов напечатаха близо 400 000 бюлетини с очевидната цел да подменят вота. Дали са лъгали така и на предишни избори? Наивно е да мислим, че не са. Наивно е и да си правим илюзии, че няма да мамят и сега.
С две думи да припомня фактите. На 11 май 2013 г., в съботния ден за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков пускат в ранния следобед новината, че в печатницата в Костинброд са намерени 350 000 фалшиви бюлетини. Мълвата моментално обикаля медиите, следват реакции от политически сили, а около 17 ч. прокуратурата излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд. В изявлението на прокуратурата няма кой знае какви подробности, нито дори намек за вината на определена политическа сила.
Всички знаят, че печатницата в Костинброд е собственост на общински съветник от ГЕРБ, а никой по онова време нямаше съмнение, че това е и политическата сила, която фактически организира предсрочния вот на 12 май миналата година, след като лидерът Бойко Борисов подаде оставка като премиер няколко месеца преди това. Тогава никой не си правеше илюзията, че служебното правителство, назначено от Плевнелиев,взема самостоятелни решения, а Цветанов, Борисов, Фидосова и останалата номенклатура на ГЕРБ стоят настрана и като истински демократи не се намесват в управлението. Никой, който бе по-добре запознат с механизмите на властта, не си правеше илюзията, че Росен Желязков – главен секретар в МС, не изпълнява заповедите на Бойко Борисов и взема много на сериозно Марин Райков. Правя тази уговорка, за да подчертая, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов и Цветан Цветанов носят отговорност за отпечатването на онези бюлетини. Който си мисли, че по онова време е възможно в печатницата на политик от ГЕРБ да се направи подобно нещо без санкцията на лидера, означава, че просто не е в час по темата за властта в България.
Но да продължим с историята. След като в медиите избухва скандал, изборите все пак се провеждат на другия ден, резултатите от тях и събитията след това са известни. Три дни по-късно прокуратурата дава специална пресконференция, на която разказва всичко за намерените бюлетини. Аз ще ви припомня само най-главното.
Общото количество, което е открито, е 22 палета. Бройката 350 000 идва от думите на собственика на печатницата, дадени при първоначалния му разпит. Всъщност бюлетините се оказват повече и почти достигат 400 000.
На пресконференцията на прокуратурата са показани снимки от огледа в помещенията на „Мултипринт”. Ето какво казва заместник главният прокурор Борислав Сарафов: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни бяха смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес.
А ето и една интересна забележка от главния прокурор Сотир Цацаров, направена на същата пресконференция:
Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта – каза главният прокурор. Говорим за законен процес, не за нарушения, подчерта главният прокурор. Тази държава разполага с печатница на БНБ, с достатъчно възможности да осъществи превоз до областните администрации. Тук е въпрос на конструиране на Изборния кодекс. Защо ни е обществена поръчка за бюлетини, когато държавата спокойно може да предвиди къде се печатат бюлетините, кой ги разнася. А не – Министерски съвет да сключи договор с Х, Х да си купи хартия още преди да му са възложени бюлетините, след това Х да намери Y, който да вози бюлетините. Това не е упрек към служебното правителство, това е конструкцията на закона, каза главният прокурор.
На онази пресконференция станаха известни още много факти, с които няма да ви занимавам сега, но само ще припомня, че президентът Росен Плевнелиев е бил информиран от прокурорите за намерените бюлетини още в петък вечерта, преди деня за размисъл, а премиерът Райков и вътрешният министър Първанова са знаели доста преди това, веднага след като служителите на ДАНС са се задействали по сигнала, подаден до прокуратурата по-рано същия ден. От многобройните факти ще изведа още веднъж най-главното: В печатницата в Костинброд, която е на политик от ГЕРБ и която е отпечатала бюлетините за изборите, са намерени близо 400 000 бюлетини, напечатани извън поръчката, опаковани и поставени на палети с надписани дестинации,до които трябва да стигнат – Кърджали, Шумен, Благоевград и т.н.
Основната подмяна, която още тогава започнаха да извършват самите гербаджии с помощта на медийния си слугинаж много прилича на реакцията след разговора „Мишо Бирата”. И в двата случая бе приложен класическият постулат на хванатите в изневяра: отричайте всичко и докрай, дори да са ви заварили голи в спалнята, легнали един върху друг.
„Скъпа, не е това, което си мислиш!”
Забележете ловкия израз, който се употребява. Нямат смелост да кажат директно: „Не е това, което виждаш”, защото очевидностите на голите тела могат трудно да бъдат опровергани, а започват тънка манипулация, с която да внушат, че очевидното е плод на мисълта, а оттам и на въображението, което си е измислило изневярата. „Не е това, което си мислиш.” Крайната цел е измаменият да се досамозалъже в неизбежното бягство от действителността, която му е причинила ужасна болка. След подобна наглост някои хора вземат куфарите си и скъсват завинаги с измамника, други вземат кухненския нож и довеждат нещата до истинска трагедия, но мнозинството предпочитат да се самозалъгват, да си затворят очите и да забравят, че са били измамени. В това отношение Борисов е истински шампион, който живее хилядния си живот на политик, уличаван в лъжа. В други страни заловените в измама политици трудно получават втори шанс, а само по изключения трети.
У нас, ако Борисов престане да лъже,всички ще спрат да му вярват.
Но да се върна на бюлетините. Основната подмяна се състои в следната теза: Бареков е главният виновник, защото раздуха скандала в ТВ7, а прокуратурата е помагач в поръчката срещу ГЕРБ, дадена от БСП и ДПС. Това следва от факта, че Мая Манолова е подала сигнала за бюлетините в петък, а хората на Доган се изметнаха от договорките си с Борисов и направиха коалиция със Сергей Станишев след вота. Според защитниците на тази теза заради скандала ГЕРБ са загубили 5-6%. Забележете, че както при „Мишо Бирата”, така и тук основните аргументи не се градят върху факта или събитието, а върху интерпретациите за него, външните обстоятелства, които го съпровождат, и всичко, което се отнася до въображението, а не до очевидното. При „Мишо Бирата” ни питаха откъде сме взели записите и какво ли още не, само и само да не се съсредоточат върху думите на Борисов: „Изкарай ги (митничарите) оттам (фабрика за алкохол, която работи незаконно)… Аз (премиерът) съм поел ангажимент да не го закачам Мишо (бизнесмен, собственик на контрабандно произведения алкохол)”. В случая с Костинброд се опитаха да си измият ръцете с Николай Бареков – ама защо го бил обявил, кой му го бил казал, защо не си мълчал и т.н., и с прокуратурата, която се месела в политиката и прочее. Според тази теза излиза, че Бареков,пък и всички медии, както и прокуратурата е трябвало да замълчат при наличието на няколкостотин хиляди бюлетини, открити два дни преди изборите?
Това е налудничаво, въпреки че контролираните от Борисов медии биха замълчали. Това обяснява и факта, че информацията е изтекла към Бареков – тогава единственият журналист с достъп до голяма телевизия, който вече се бе обърнал срещу Бойко. Ако тази информация бе стигнала до БНТ, Нова ТВ или бТВ, тя просто нямаше да бъде излъчена. Основната теза на лъжците от ГЕРБ се основава на твърдението им, че нищо не е доказано. Че прокуратурата не е намерила и посочила виновника, както и начина, по който би се облагодетелствал от въпросните бюлетини. Това твърдение има съвсем прост отговор, който донякъде бе даден от Сотир Цацаров на споменатата пресконференция – тогава той каза в миг на пределна искреност, че прокуратурата не може да разчита нито на ДАНС, нито на МВР, нито на НСБОП, нито на която и да е служба за сигурност в работата си по сериозни дела. Около самия скандал в Костинброд има, меко казано, проява на тежка некадърност, некомпетентност и безхаберие от страна на изпълнителната власт, но това си струва да бъде разказано подробно друг път.
Сега само ще добавя, че едва ли Мая Манолова е била първата, която в петък е научила за отпечатаните бюлетини. Твърде вероятно е информацията за тях да е изтекла доста по-рано, може дори и с няколко дни, а организаторите на фалшификацията от страна на ГЕРБ да са били уведомени, че са разследвани, от същите служби, които е трябвало да ги разследват. Затова и всички са замръзнали и нищо не са предприели с отпечатаните бюлетини. Затова те не са били натоварени на камиони и закарани в Кърджали, Благоевград и т.н. Това е много просто и логично обяснение. Бюлетините не са влезли в употреба и с тях не е извършено престъплението фалшификация, защото е изтекла информация, че има опасност прокуратурата да осъществи акция, и гербаджиите са се отказали от тази партида. Дали е имало друга и дали допълнителни бюлетини не са отпечатвани за предишните избори, организирани от ГЕРБ, можем само да се досещаме. Лично аз не се съмнявам, че е така.
Работата е там, че пропагандаторите на „Костинбродската афера” не могат да отговорят на простия въпрос –
защо са отпечатани близо 400 000 допълнителни бюлетини извън необходимите
и в нарушение на официалната поръчка и всички изборни правила? При това в частна печатница. Кой частник ще си съсипва бизнеса с такова безумно поведение, ако не е с цел и не е обезщетен? Разбира се, че тези бюлетини са отпечатани, за да влязат в нерегламентирана употреба по време на изборния процес. Те са предвидени за фалшификация на изборите. Как нямат срам онези, които говорят, че това било заговор срещу ГЕРБ, след като именно ГЕРБ е отговорен за тази измама? Повтарям, че самото отпечатване на 400 000 бюлетини е извън всички правила и представлява измама. Това, че законодателството ни е зле, прокурорите неуки, а медиите сервилни, не отменя очевидността на случилото се. ГЕРБ подготви 400 000 бюлетини, за да фалшифицира изборите – това е истината, а всичко останало са приказки от типа на „Не е това, което си мислиш”. Който обича да го правят на глупак, може да ги слуша.
Аз обаче се възмущавам от нахалството не толкова на гербаджиите, колкото на онези десни потреси, които ги защитават публично. На онези адепти за морал в политиката с вувузели в уста, които системно си затварят очите за престъпленията и лъжите на ГЕРБ. Особено за тази грандиозна подмяна, която се опитаха да направят миналата година и която няма аналог в новата българска история. 400 000 фалшиви бюлетини! Разбирате ли размаха на този сюжет? Осъзнавате ли, че това е скандал, след който във всяка страна ГЕРБ нямаше да го има, а няколко правителствени чиновници от служебното правителство щяха да са в затвора?
Тук е мястото да попитаме Росен Плевнелиев защо е мълчал, след като е разбрал за бюлетините. Ако държавният глава бе излязъл с обръщение по този въпрос, нямаше да има истерични реакции, нито необходимост информацията да изтича през медиите, за да види все пак бял свят. Като патрон на правителството, което провежда избори, Плевнелиев бе длъжен да реагира на този безпрецедентен случай и сам да поиска от прокуратурата пълното му разследване, както и пълната му публичност, за да не остават подозрения. Разбира се, че отговорност носят и служебният премиер Марин Райков, и министърът на вътрешните работи Поли Първанова, които също са били уведомени ден преди въпросната събота, но не са сметнали за необходимо да реагират. С мълчанието си и президентът Плевнелиев, и служебният премиер Райков се превръщат в съучастници на измамата. Не са реагирали, защото много добре са си дали сметка кой стои зад това – общият им началник от Банкя.
И на края за абсурдната теза, че Николай Бареков, ТВ7 и няколко сайта, които бяха по-активни в деня за размисъл, са отнели 5–6% от ГЕРБ. Тук определено се надценява българският избирател. Става дума за няколкостотин хиляди души, които са си променили мнението, информирано, основно през интернет и ТВ7 и в рамките на няколко часа са решили да не гласуват за ГЕРБ, отвратени от тяхната измама. Това звучи като хубав сън. Ако избирателите бяха толкова активни и будни, България щеше да е с поне 10 години напред в развитието си. Приемем ли тази логика за вярна, то след „Мишо Бирата” и три години писания и скандали около този казус ГЕРБ да бяха изчезнали съвсем… Дори не споменавам двайсет други равностойни скандала, забъркани от Борисов и Цветанов, които във всяка друга страна отдавна биха ги изхвърлили от политиката.
Тук всяка лъжа им се прощава.
Ще видим докога, но е много наивно да се твърди, че на 11 май сериозен процент от избирателите са получили морално просветление в рамките на няколко часа и са наказали ГЕРБ за измамата, а после пак са получили просветление и са разбрали, че са измамени всъщност от Цацаров и лошите комунисти, та сега пак се канят да гласуват за ГЕРБ, както сочи социологията. Това просто не е вярно и звучи абсурдно.
Генералната цел на тези лъжи, включително и за така наречената Афера „Костинброд” е да ни внуши, че ГЕРБ не управляваха в последната година не защото са некадърни и бяха изгонени от властта чрез протести, а защото злите сили, комунистите и мафията са им скроили заговор и насила са ги свалили от власт. Цели се още да бъдат забравени престъпленията и безобразията, вършени от правителството на Борисов, и да се внуши, че той и ГЕРБ нямат нищо общо с лошото в българската политика и затова са единствената алтернатива на предстоящите избори. А то е точно обратното – в способността си да творят зло ГЕРБ нямат алтернатива в България, а опитът им преди година да подменят изборните резултати с 400 000 фалшиви бюлетини е само едно малко доказателство за това.
Текстът е публикуван на 11.09. 2014г.
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
АНАЛИЗИ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
