Connect with us

СВЯТ

Германия губи своята промишленост

Published

on

Доскоро Германия беше наричана локомотивът на Европейския съюз, но сега все по-често я наричат ​​„болния човек на Европа“, пише The Economist. Това някога е било името, дадено на Османската империя, която се разпада след Първата световна война.

„Най-голямата икономика в Европа се превърна от лидер в растежа в изоставаща. Между 2006 и 2017 г. тя изпревари други големи икономики и беше наравно с Америка. Но днес тя преживява рецесия или стагнация за трето поредно тримесечие и в резултат на това през 2023 г. може да се превърне в единствената голяма икономика, чийто БВП се свива.

“И това не е проблем само днес. Според Международния валутен фонд растежът в Германия през следващите пет години ще бъде по-бавен, отколкото в Америка, Великобритания, Франция и Испания”, отбелязва изданието.

Най-лошото е, че Германия буквално губи индустрията си. Чуждите индустриални гиганти напускат страната. Най-големият производител на гуми, френският холдинг Michelin, затваря заводите си и се отказва от производството на гуми за камиони в Германия.

Двата завода в Карлсруе и Трир ще бъдат затворени до края на 2025 г., а производството на нови гуми и полуготови продукти ще спре в Хомбург. Освен това Michelin премества своя клиентски център от Карлсруе в Полша.

Michelin стана вторият производител на гуми, който напуска Германия: наскоро американската компания Goodyear обяви, че ще прекрати производството на гуми във Фюрстенвалд и ще затвори завода си във Фулда. Това ще засегне около 1800 работни места.

Един от световните лидери в производството на безшевни тръби, френският концерн Vallourec, ограничи производството в Германия. Валцуването на последната безшевна тръба във Vallourec в Дюселдорф се състоя на 21 септември. Заводът Vallourec в Мюлхайм ан дер Рур също затвори.

Както припомня Finanzmarkt Welt, миналата година Vallourec съобщи, че производството на безшевни стоманени тръби в Германия вече не е възможно за компанията по икономически причини.

Стоманените тръби от Дюселдорф някога са били един от най-важните износни стоки на Германия. Използвани са за изграждане на тръбопроводи, мостове, нефтени платформи и др. Тези тръби са произведени от индустриалната група Mannesmann, не по-малко известна от Krupp или Thyssen.

След разпадането на групата Mannesmann преди 20 години, френският производител на висококачествена термоустойчива стомана Vallourec придоби заводи в Дюселдорф и Мюлхайм. И така Vallourec напуска Германия и с него изчезва най-важният артикул от германския индустриален износ.

Германският автомобилен производител Volkswagen AG не изключва преместването на производството от Германия поради разрастващата се енергийна криза в страната, най-вече заради спирането на доставките на руски газ.

Изпълнителният директор на Volkswagen Томас Шефер в речта си на общото събрание на профсъюзните лидери във Волфсбург не спести честни думи, за да очертае критичната ситуация в компанията.

„Като се имат предвид загубите в много от предишните ни структури, процеси и високите разходи, ние вече не сме конкурентоспособни като марка на VW“, каза той.

Компанията обяви пакет от мерки за икономии, от 4000 до 6000 служители ще бъдат съкратени, а броят на работните места ще бъде постоянно намаляван.

В допълнение, производственият капацитет в заводите на Групата, състоящи се от VW, Skoda, Seat и VW търговски превозни средства, ще бъде намален с до 80%, включително затваряне на заводи.

Mercedes-Benz също обмисля да премести производството на автомобили от Германия в други страни.

Германия е известна в целия свят със своята автомобилна индустрия и нейният просперитет до голяма степен зависи от износа на автомобили и инженерни продукти.

В средата на 2000-те години, благодарение на реформите на Шрьодер, индустриалният износ беше увеличен – тогава страната дори получи прозвището Exportweltmeister (Шампион на износа). През последните месеци износът на Германия започна да намалява, докато вносът, напротив, започна да расте.

Според проучване на ifo показателят за бизнес климата сред производителите на автомобили сега е паднал рязко до нула от 34 пункта през юли.

В края на октомври германската фирма Linde, най-големият производител на промишлен газ в света, реши да се откаже от търговията с акции на фондовата борса във Франкфурт в полза на фондовата борса в Ню Йорк поради ограниченията за растеж на капитала в Германия.

Компанията беше най-ценният компонент на основния германски борсов индекс DAX. Тъй като много от акционерите на компанията са от Съединените щати и компанията наскоро се сля с американския производител на промишлен газ Praxair, се върви към преместване на това производство от Германия в Америка.

Германският телевизионен канал Tagesschau директно нарича действията на Линде предателство.

Южноафриканската целулозно-хартиена група Sappi преди два месеца обяви продажбата на своята фабрика в Щокщат близо до Ашафенбург (Бавария), но все още не е намерен купувач.

Химическата промишленост на Германия, третата по големина индустрия в страната, беше най-силно засегната от нарастващите цени на енергията. Химическите производители изискват големи количества електроенергия, за да произвеждат материали, използвани в почти всеки сектор на икономиката.

През последните месеци няколко големи германски химически компании, включително лидерът на пазара BASF, предупредиха за спад на печалбите и неизпълнение на предварително набелязаните цели тази година.

Канцлерът Олаф Шолц вече беше директно уведомен за проблемите в химическата промишленост. Според Bild представители на индустрията на среща с политика са му представили „шокиращ“ документ за спада на производството и съкращенията на работни места.

През 2023 г. обемът на производството в химическата промишленост намалява с 16,5%. През 2022 г. също има спад от 20%. До края на декември тази тъжна цифра може да бъде равна на миналата година.

При такава рецесия масовите съкращения са неизбежни. Химическата промишленост произвежда торове за селското стопанство. Без достатъчно минерални торове германските фермери ще получат значително по-ниски добиви.

В германската химическа индустрия тези компании, които продължават да си сътрудничат с Русия, остават на повърхността. BASF, която е лидер в индустрията, спечели 22,67 милиона евро през 2022 г. благодарение на сътрудничеството с Руската федерация. За фирма, изпаднала в такава тежка ситуация, това е много сериозна помощ, която не може да бъде отказана.

Не само BASF продължава да си сътрудничи с Русия. В допълнение към химическия гигант, търговията с Русия не спря: производителят на автомобили BMW, който спечели 54,78 милиона евро от подобно сътрудничество през 2022 г.; верига от малки магазини на едро Metro AG (34,94 милиона евро); строителна компания Knauf (31,17 милиона евро); производител на оборудване за бани и сауни EOS (20,78 милиона евро).

Общо 393 германски компании продължават да си сътрудничат с Русия, което миналата година „донесе 379 милиона евро в бюджета на Кремъл“, пише Bild.

Днес цените на електроенергията в Германия достигнаха едно от най-високите нива в Европа. В резултат промишленото производство рязко поскъпна, което беше удар за икономиката на Германия, индустриалния локомотив на Европейския съюз.

Това принуждава германските компании да търсят късмета си в чужбина, например в Китай или САЩ. Така химическият гигант BASF инвестира 10 милиарда евро в нов завод в Китай и не планира нови инвестиции в Германия в близко бъдеще.

Водещи икономически институции в Германия прогнозират по-нататъшно влошаване на икономическата криза в Германия, пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten. Спрямо първото тримесечие на миналата година БВП спада с 0,5%. Инфлацията достигна безпрецедентно ниво от 6,1% и продължава да расте.

Германският бизнес гледа към бъдещето с песимизъм, отбелязва изданието. Предприемачите се опасяват, че периодът на икономически затруднения ще продължи и няма да могат да осигурят приток на инвестиции в бъдеще. Много компании са принудени да намалят производството или да го спрат напълно.

Сега Германия претендира за тъжния статут на „болния човек на Европа“, а болният човек е изправен пред две възможности – възстановяване или смърт.

И самата Германия е виновна за това. Отхвърлянето на евтините руски енергийни ресурси, наложени отвъд океана, прави все по-голям брой германски индустрии нерентабилни.

Всичко върви към факта, че Германия в крайна сметка може да се окаже без собствена индустрия.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Published

on

By

  • Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Continue Reading

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Published

on

By

  • Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
  • Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Published

on

By

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.

Има разлика.

Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending