Connect with us

АНАЛИЗИ

Гражданската война в САЩ: Тръмп побеждава подземната държава

Published

on

Срещу „проекта за черен световен ред” се оформя любопитен алианс от лидери.
Продължение има в този смисъл, че този пост е всъщност добрата новина, за която говорих в предишния си пост. Освен това той е и продължение на „Американски новини: от Русия с любов”, в частност на последния абзац:

„Както вече казах, духът на 09.05. витае над Америка, в това число и по причините, за които писах на 10 и 11 май. Утре ще пиша още за това как Девин Нунес се хвърли върху амбразурата на картечницата, зад чиито тригери се беше спотаила Хилъри Клинтън, за ролята на Трей Гауди в новата операция Багратион, а също и за това, че най-важното събитие, потвърждаващо теорията за световните проекти, беше това, че кралица Елизабета II преди няколко дни подписа окончателния вариант на Брекзита и изпрати внука си Уилям в Йерусалим на гроба на баба сѝ – праведницата на света.

В началото обаче трябва да погледам неделните политически предавания, тъй като през тази седмица се случиха такива събития, че опитът да бъдат премълчани ще означава, че в редовете на клинтъновото СС е настъпила паника и тогава с пълна увереност ще разкажа за победното шествие на Тръмп, а именно победите му във Върховния съд и излизането в пенсия на съдии от Върховния съд, а също и за това, че злата вълшебница Бастинда не от добро освети Медведев и министъра на правосъдието на САЩ, вероятно изразходвайки последните си резерви.

А след това ще напомня на читателите си, че започват всякакви преговори с потвърждаване на пълномощия, а и това, че Путин се съгласи да се срещне с Тръмп, говори за това, че той е уверен – Тръмп ще съумее да изпълни подписаните договорености, ако разбира се има такива, и както руското разузнаване потвърждава моята прогноза – Тръмп е превзел стратегическата инициатива и ще довърши Хилъри”.

Сред всичко това в предходния си пост напомних, че на Хилъри няма да ѝ се удаде победно да шества, без да се оглежда на всички страни и че на 09.04. 2018 г. Тръмп беше на практика унищожен след колосалните победи на икономическия фронт. Не можете да си представите какво впечатление произведе върху американските адвокати арестът на личния адвокат на Тръмп! Даже си позволих да позлорадствам, като напомних на някои мои познати как поддържаха Хилъри Клинтън преди две години. Особено голямо впечатление им направи това, че арестуваха не само самия адвокат, но и жена му и детето му и ги държаха пет часа в белезници, което в САЩ се смята за изтезание. Следваща стъпка в тази посока би била появата на прокурори в Белия дом и след представянето на някаква хартийка за съд над Тръмп, разстрел на президента на място.

Три дни след този 12.04. тогавашният директор на ЦРУ Майк Помпео, в хода на изслушванията в Конгреса, потвърждаващи назначаването му на поста държавен секретар, напълно официално и едва ли не с гордост, която потвърди готовността му и по-нататък да действа в този дух, заяви, че повече от 200 руски войници са били убити в средата на февруари в Сирия от армията на САЩ, намираща се там на неизвестно какви основания. При това, за унищожението на руските войници била задействана голямо армейско подразделение и най-нови оръжия на САЩ, с които не разполагало воювалото срещу ИДИЛ подразделение, чието използване въобще не влизало в компетенциите на командващия американските войски в Ирак. И Помпео преминал тези изслушвания и бил назначен за държавен секретар именно благодарение на тези думи, а Конгресът, гласувайки за неговото назначение, всъщност обявил война на Русия.

Но да допуснем, че преувеличавам, въпреки че по мое мнение тези изслушвания във всеки случай са повод минимум за скъсване на дипломатическите отношения и въобще са casus belli (повод за война) в химически чист вид. Завчера американската преса най-накрая започна да говори за това, че всъщност Русия тогава изтърпяла голямо оскърбление, защото е знаела, че всички тези поводи за война са се случили въпреки волята на президента на САЩ, който бързо ще си върне президентските пълномощия. А вчера конгресмените, гласували тогава за война, дойдоха в Москва … не разбират ли тези обстоятелства и значението на гласуването, в което са взели участие? Тогава Тръмп беше ли ги изпратил, за да могат руснаците да се почудят на идиотизма на тези, с които е принуден да отговаря за провокациите на Бастинда?! Какво подобряване на отношенията само – хайде да дружим, но не ни пречете да се изплюем в лицето ви?! Или дойдоха да искат прошка?

Аз не мога да се сетя за други обяснения на тяхното посещение, понеже веднага след като оглавяващият американската делегация сенатор Шелби изрази надежда за нов етап в руско-американските взаимоотношения, започна да изисква от Русия да престане да се меси в американските избори, което половин година по-рано стана повод за отнемането на руска дипломатическа собственост. Освен това, за да направи положението още по-глупаво, сенатската комисия по разузнавателните дела, който той възглавяваше много дълго, няколко часа след това излезе с резолюция, в която обяснява, че Русия е помогнала на Тръмп да стане президент и буквално като отговор на това 19 конгресмени поставиха за гласуване резолюция, изискваща назначаването на втори спецпрокурор за разследване опитите на върхушката в Министерството на правосъдието да извърши държавен преврат, а също и за арест на Хилъри Клинтън, която е ръководила заговора на подземната държава срещу Тръмп.

Забележителното е, че новинарските емисии са изпълнени със статии за първата резолюция, от заглавията на които следва, че комисията на сената по този начин е показала пръст на шефа на комисията на камарата на представителите Девин Нунес, който потвърждава точно противоположното нещо и няма да има никакви други последствия освен дискредитиране на подписалите я.

Но в новинарските емисии няма нито едно споменаване на втората резолюция, изискваща ареста на Хилъри Клинтън, независимо от това, че тя е била поставена за гласуване от конгресмените, които миналата седмица извикаха на килимчето директора на ФБР и зам-министъра на правосъдието Розенщайн, наблюдаващ разследването на Мюлер и в хода на разпита, с повишен тон, ги улучиха в отказ от предоставяне на документи, изобличаващи Коми и Мюлер като заговорници и взимали подкупи и виновни за оскърбление към Конгреса, саботаж на разследването и лъжесвидетелстване под клетва.

Миналият петък те също така заставиха Конгреса да приеме резолюция, потвърждаваща тези обвинения и задължаваща Министерството на правосъдието в седемдневен срок (т.е. не по-късно от този петък -06.07.) да предоставят недостигащите документи под заплаха от съд за оскърбление към Конгреса и импийчмънт.

Именно за това не успяха да споменат американските телеканали в неделя, с което засвидетелстваха окончателно не само неспособността си да бъдат средства за масова информация, но и онзи ужас, който за разлика от дон Хуан изпитаха управляващите ги клинтъновци, чули стъпките на командора. Всичко това се случи в резултат от победното шествие на Тръмп, за което пиша, и което започна с положение даже не на колене, а лежейки възнак, което Тръмп беше принуден да заеме след ареста на адвоката му и пожара в къщата, в която живее семейството му.
Във всеки случай именно в това положение той даде заповед за бомбардировките над Сирия, но минути след това започнаха да се разпространяват слухове, че на десантния вертолетоносач „Триполи” е избухнал взрив и по американските форуми настъпи паника, защото всички решиха, че Русия е изпълнила обещанието си и, в отговор на бомбардирането на Сирия, е започнала да потапя шести американски флот. След това войната беше прекратена, а в телевизора се появи бледният като смъртта министър на отбраната, който побледня още повече в отговор на въпроса за загубите на САЩ, и въпреки че досега не е известно какво точно се случи тогава, министърът на отбраната се оказа начело на партията на мира, а Тръмп явно се развесели, след като разбра, че сега армията знае – американското оръжие е безнадеждно остаряло още преди той да стане президент.

Пак ще се върна на това, когато накрая описвам променения военно-стратегически баланс, а тук е достатъчен крайният извод, основан на поведението на американските СМИ и висшия команден състав на САЩ в тази съдбовна нощ, когато стана ясно, че военно-техническото предимство не е на страната на САЩ.

След тези събития Тръмп се развесели и си спомни, че няколко дни преди бомбардировките над Сирия в Израел го бяха провъзгласили за Месия ала Кир Велики, а като си сложи георгиевската лента и положи венец пред Вечния огън, това звание придоби особено значение и Тръмп забрави легналото положение и даже стоейки на колене, започна откровено да троли изглеждащите всесилни клинтъновци със заявления, че има право сам себе си да помилва, каквото и да са намерили там у адвоката му или каквото и да е казал, докато са го измъчвали.

А главният адвокат на Тръмп Руди Джулиани, който беше кмет на Ню Йорк по времето на 11.09. и се прочу из целите САЩ с мъжеството и разума си по време на кризата, заяви, че президентът има право да не се яви на разпита в комисията на Мюлер даже и след като получи призовка, отначало за това, че президентът готви среща с Ким Чен-Ун за предотвратяване на ядрена война, а след това защото комисията на Мюлер е пристрастна, а Министерството на правосъдието е извършило престъпление, като е внедрило в кампанията на Тръмп като минимум един шпионин. Стана ясно, че с първия аргумент той може да забави делото за разпита до изборите в началото на ноември, а след това междинните избори в САЩ стават точка за прилагане на геостратегически и геоисторически сили.

В този период в началото на юни най-голям интерес предизвиква поведението на Трей Гауди, който разпали сървъргейта около държавния секретар Хилъри Клинтън, не успя да я извади от изборите, но доста допринесе за загубата ѝ. Той има висш достъп до секретните дела и като шеф на комитета на Конгреса е чел делото за гореспоменатия шпионин на ФБР в избирателната кампания на Тръмп, след което заявил, че тези действия на контраразузнаването на ФБР били обосновани и абсолютно законни.

Пресата го захапа в мъртва хватка и разду славата му до небесата, понеже той се оказа единственият експерт, които излезе в защита на ФБР, и чиято освободеност от партийни интереси предизвика доверие сред широката публика. С него доста вяло спореше другият боец за честта на Тръмп, оглавяващият комисията на Конгреса по делата на разузнавача Девин Нунес, но всичко стана ясно когато на 14.06. генералният инспектор на Министерството на правосъдието Майкъл Хоровиц публикува първата порция документи изобличаващи високопоставени сътрудници на ФБР в подкрепа за Хилъри Клинтън и в заговор против президента Тръмп, и Трей Гауди, след като се запозна с доклада, заяви, че е страшно разочарован от ръководството на ФБР и в комисията на Мюлер, понеже едни и същи хора бяха скрили доказателствата за вината на Хилъри Клинтън и бяха изфабрикували доказателства за вината на Доналд Тръмп, с което станаха причина за разследването му за връзки с … аз даже не знам с кого, вероятно с руското разузнаване.

Това е отличителната черта на клинтъновите манипулации – в някакъв момент значенията на думите се изпаряват и могат да се употребяват само на този език и в тази формулировка, в която е сформулирала този боклук госпожа Бастинда.

След частичното публикуване на доклада Хоровиц целият авторитет, който СМИ създадоха на Трей Гауди в края на май и началото на юни, се обърна срещу заговорниците, а когато директорът на ФБР и зам-министърът на правосъдието Розенщайн се явиха в Конгреса на килимчето за обяснения, гласът на Трей Гауди се сля с този на Девин Нунес и те се оказаха солистите в мощния хор от гласове на конгресмени, които наистина подпалиха със своите въпроси ръководството на Министерството на правосъдието, а вчера най-накрая поискаха Бастинда да бъде арестувана, а ръководството на Министерството на правосъдието да бъде подведено под отговорност.

Върху тези събития се насложи скандалът около децата на пресичащите границата нелегални, които погранична полиция отделя от родителите, понеже законът забранява деца да бъдат задържани под стража повече от три седмици и трябва или родителите да се пуснат заедно с децата или да се наруши закона. И Бастинда извади наяве главния си резерв – министъра на правосъдието на САЩ в администрацията на Тръмп, Джефри Сешенс, който отказа да наблюдава разследването на Мюлер и го предаде в ръцете на Розенстейн, във връзка с което про-Тръмповската преса отдавна го обвини в предателство.

Най-интересното е, че като разкри политиката за отнемане на деца, той прекали и посочи Библията като основание за този фанатизъм, с което предизвика това, че църквата му го обяви за еретик. Този факт привлече вниманието на пресата и целият хитроумен план на Хилъри да припише това безобразие на Тръмп рухна и се стовари на главата на Сешенс.

В този пост още няма да пиша за феноменалния успех на Тръмп в работите около Върховния съд, а също и за известния на всички разгром на НАТО и G7, който има късмета да се случи в същото това време и беше свързан с това, че Четвъртият райх се намеси в гражданската война в САЩ на страната на Хилъри Клинтън. Ще напиша за това, когато се опитам да разбера обстоятелствата около наближаващата среща в Хелзинки.

( След изтичането на седемдневния срок, в който заместник главния прокурор Боб Розенщайн и директорът на ФБР Кристофър Рей трябваше да представят укритите документи пред комитетите по разузнаването и правосъдието на Камарата на представителите, те не предадоха документите – б.пр.)

АНАЛИЗИ

САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп

Published

on

By

The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.

САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.

Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.

„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.

Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.

„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.

Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.

В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.

Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.

Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.

„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.

В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.

„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.

Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.

Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.

Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.

Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ

Published

on

By

🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?

🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!

🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!

В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.

В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.

От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател  ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Published

on

By

Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.

Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.

Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.

Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.

Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.

Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.

Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.

Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.

Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.

Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.

Continue Reading

Trending