СВЯТ
Гръмкият провал на Лиз Тръс разби илюзиите на Лондон за Брекзит
Всичките блянове, че Великобритания ще върви по някакъв си свой суверенен път се изпариха като дим
Брекзитът и свързаните с него фантасмагории за някаква суверенна Великобритания, която щяла да върви по собствен път, изправиха страната пред огромен срив. Провалът на Лиз Тръс е още едно доказателство за това, пише “Дойче Веле”.
Никога досега британска министър-председателка не е успявала толкова бързо да вкара страната в такава криза, каквато Лиз Тръс създаде само за четири седмици. При това възстановяването от кризата няма как да стане бързо, дори Тръс незабавно да напусне политическата сцена. Това вече изглежда неизбежно, въпросът се свежда само до „кога“.
Пореден провал
Така след Тереза Мей и Борис Джонсън тя ще стане вече третата консервативна правителствена ръководителка, неуспяла да изпълни обещанията, дадени във връзка с Брекзит. След Мей и Джонсън най-твърдите поддръжници на Брекзита в средите на торите заложиха на крайните либертариански схващания.
Големи данъчни облекчения за най-богатите в комбинация с дерегулация щели да създадат нечуван икономически растеж, който като благодатен дъжд щял после да се изсипе и върху най-бедните в обществото. Тръс така и не каза как смята да финансира това – пазарът щял сам да се погрижи.
Внезапно пробуждане в реалността
Стана обаче нещо съвсем различно. Паундът се срина, лихвите стигнаха непознати висоти, пенсионните фондове бяха изправени пред колапс. Провалът на Тръс и на нейната политико-икономическа концепция е особено зрелищен най-вече поради това, че именно пазарите, на които се възлагаха големи надежди, предизвикаха нейния залез, удряйки аварийната спирачка.
Накрая реалността бе тази, която по брутален начин приземи все по-фантастичните идеи на торите. Когато Английската централна банка обяви, че повече няма да се меси, за да стабилизира паунда или да предотвратява нов колапс на пенсионните фондове, играта за Тръс и за нейния финансов министър Куартенг приключи.
Няколко обрата не са достатъчни
Новият финансов министър Джереми Хънт, който междувременно отмени целия икономико-политически пакет на правителството на Тръс, ще може обаче да поправи само малка част от нанесените щети.
Тъй като проблемът е много по-дълбок. Когато един ден историците започнат да гадаят как е могло да се стигне до сегашния абсурд в британската политика, ще трябва да започнат от 2016 година. На първо място, защото Брекзитът толкова трайно навреди на британската икономика, че допълнителната несигурност на пазарите води до много по-големи турбуленции от преди.
На второ място – и това е най-важното – защото излизането от ЕС и свързаните с него фантастични идеи за суверенна Великобритания, която щяла да върви по собствен път в глобализирания свят на 21-ия век, фактически зачертаха рационалното мислене на Острова.
Вместо да бъдат посочени сериозните икономически проблеми, произтичащи от Брекзита, те в продължение на години бяха отричани и табуизирани, в резултат на което всяко конструктивно решение отпадаше.
В този смисъл икономико-политическите намерения на Тръс да осигури приказен икономически растеж чрез планини от нови дългове бяха просто последната радикална версия на това мислене, подхранвано от вярата, че може да се обещава всичко, дори и звездите от небето – и това да е достатъчно, за да се върви напред. При Джонсън тази тактика все пак функционираше успешно в продължение на цели две години.
Драматичният провал на Тръс би могъл да доведе сега до край на този вид мислене и да преобърне нещата във Великобритания. В контекста на приземяването вече са факт първите признаци, че и най-верните поддръжници на Брекзита осъзнават, че така не може да продължава.
Изяжда ли революцията децата си?
Щом дори Джереми Уорнър, един от издателите на „Дейли Телеграф“ – изданието, което открай време фанатично защитаваше напускането на ЕС, стига до извода, че противниците на Брекзита може и да са имали право и огорчено признава, че „революцията, обещана от привържениците на Брекзит преди шест години, изглежда стига до точката, с която всички революции завършват в някакъв момент – с това, че изяждат децата си“.
Изглежда Великобритания постепенно се завръща към характеристиката, за която светът винаги я е уважавал: прагматично-реалистична страна, в която определящ е разумът.
Но този път назад ще бъде продължителен и болезнен процес. Брекзитът и упоритите закани на правителството на Джонсън, че ще наруши международните договори в конфликта за Северна Ирландия, трайно увредиха доверието към британската политика в световен мащаб.
Пазарите също няма да забравят скоро срива на британската рационалност и самодисциплина по отношение на собствената финансова политика. На британците им предстоят тежки години.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
