СВЯТ
Да живееш като Бог във Франция: как французите се отучиха да работят
За французите качеството на живота е по-важно от кариерата, защото заплатите са лоши, атмосферата във фирмите – непоносима, а социалните грижи – превъзходни. Затова много от тях направо се отучиха да работят.
Водопроводчик да си в днешна Франция: идваш, когато решиш, но си винаги добре дошъл. Работиш сам, по възможност на черно, а работа – колкото щеш. Малко силикон тук и там и хоп – сметката е готова. Тази професия отразява като в огледало абсурдните ефекти от френското трудово право, пише в обширна публикация германският “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Неслучайно французите се шегуват, че водопроводчикът си има кокошка, която му снася “златни яйца”.
Истински кошмар за работодателите
Проблемът обаче е в това, че никой във Франция вече не иска да бъде водопроводчик, нито зидар, готвач, келнер, лозар или шофьор на автобус. Медицинските сестри често остават в професията само по 3-4 години, а като учители нерядко работят хора, които изобщо не са учили за това. Стотици хиляди работни места остават вакантни. През първото тримесечие на 2022 година общо 523 000 служители са напуснали работа. Вестник „Фигаро“ писа, че ситуацията е „истински кошмар за работодателите“. Подобна ситуация Франция преживя за последно по време на еуфорията, предшествала финансовата криза от 2008 година.
“За французите качеството на живота стана по-важно от кариерата“, констатират социолозите. Подобен масов феномен изобщо не съществува в страни като Германия или Великобритания. Във Франция той си има име: “la grande démission” – голямото напускане (на работа). То се регистрира от статистиката, а експертите се опитват да го обяснят. Един психоаналитик го нарече „откъсването на обикновените хора“.
Икономистите пък се опитват да успокоят бизнеса с аргумента, че три процента напускащи работа годишно не са много, и че това прави трудовия пазар още по-атрактивен. Освен това 80 на сто от отказалите се от работа се връщат отново към някаква трудова заетост в рамките на 6 месеца. А предстоящата рецесия щяла да се погрижи за нормализирането на трудовите взаимоотношения, твърдят още икономистите.
Трудовото право е спирачка
Но това може да си остане само пожелание. Защото отчуждаването на французите от работата е процес, който върви от десетилетия, припомня по-нататък ФАЦ. Френското трудово право е невероятно обемно. Само хартията, върху която е изписано, тежи килограм и половина. Това право познава един-единствен начин за прекратяване на трудовите взаимоотношения – “rupture conventionelle”, а на практика това означава „по взаимно съгласие“ и работи изцяло в полза на работника или служителя.
При напускане се полага и парично обезщетение – отделно от парите за безработица. През 2021 г. общо 454 000 французи са се възползвали от това свое право. Уволненията излизат на работодателя още по-скъпо, затова обикновено те ги оформят документално като „по взаимно съгласие“. А левицата с борбен дух се противопоставя на всяка реформа на трудовото и пенсионно законодателство.
Има и друго, което кара хората да странят от трудовия живот – атмосферата във фирмите и предприятията се оценява от тях като катастрофална. Съществуват анахронични структури със строга йерархия, в които и най-дребни началници се държат като истински робовладелци и мачовци. А пандемията от Ковид показа на французите, че животът може да си тече и без да се работи – хората си стояха вкъщи, никой не умря от глад, а телевизорите денонощно показваха развлекателни програми.
Заслужава ли си да работиш?
Сред много хора е разпространено недоверието към институциите, а младите нямат амбицията да дават от себе си максимум на работното място. В страната има 3 милиона младежи, които нито изучават професия, нито си търсят работа. Пък и за какво ли? Нима си заслужава, питат се много от тях.
“Франция е парализирана“, констатира френският историк Жак Жулиар в месечното си есе за състоянието на нацията. За него германската поговорка „щастлив като Бог във Франция“ е станало също толкова нарицателно понятие, каквото са например правителствените кризи в Италия. Психоаналитикът и писател Мишел Шнайдер пък твърди, че добре развитата социална държава инфантилизира гражданите си. „Франция се превърна в увеселителен парк и ваканционен рай“, посочва той.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
