АНАЛИЗИ
Длъжни ли са съюзниците да умират за Украйна?
САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“.
Една част от Украйна е привърженик на европейските ценности, а другата – на руските. Вашингтон използва това, за да окаже натиск върху Москва. Вече няколко седмици барабаните не стихват, призовавайки към голяма война. Нито един от съюзниците обаче няма желание нито да умре за Украйна, нито да се жертва в името на Русия.
Враговете на англосаксонците
1. Англосаксонците винаги са смятали руснаците за заклети врагове. Те бяха презирани и, като се започне от Ото Велики (Х век), се считаха за роби, както се вижда и от името им (slave на английски означава и славянин, и роб). През ХХ век те се бориха срещу СССР, уж, защото беше комунистическа страна, а сега не е известно защо се противопоставят на Русия.
2. Вторият враг, който те създадоха и с който започнаха „война без край“, станаха народите от Близкия изток, където систематично се унищожават държавните структури, независимо дали са съюзници или противници, за да изтласкат тези народи в „каменната ера“ и да вземат за себе си природните ресурси на този регион (стратегията на Ръмсфелд-Цебровски).
3. Третият враг е Китай, чието икономическо развитие представлява заплаха за световното им господство. Освен война, те не виждат друг избор, оприличавайки го с „капана на Тукидид“ – намек за войната, която Спарта обявява на Атина, страхувайки се от възхода ѝ.
4. Иран и Северна Корея са далеч по-незначителни от първите три.
САЩ споменават враговете си при всеки удобен случай, включително във Временната стратегия за национална сигурност на Джо Байдън и в годишната оценка на риска на Американската разузнавателна агенция.
Воденето на война на три фронта обаче е изключително трудно, затова Пентагонът ще се опита да направи приоритетно подреждане в доклада, който ще представи през юни. Комисията, на която е поверена тази работа, се пази в тайна и не е ясен нейният състав. Но без да чака изводите ѝ, администрацията на Байдън атакува Русия.
Независимо дали сте независими или напълно подчинени на „Американската империя“ – всички трябва да се правят, че не забелязват очевидното. САЩ нямат други цели освен да унищожат руската цивилизация, държавните структури на арабите и в крайна сметка китайската икономика. Това няма нищо общо със защитата на американския народ. Няма друг начин да се обясни, защо Съединените щати харчат астрономически суми за своите въоръжени сили без никакво съобразяване с бюджетите на онези, които смятат за свои „приятели“ или „врагове“. Според Международния институт за стратегически изследвания, базиран в Лондон, американският военен бюджет е по-голям от сумата на бюджетите на петнадесетте най-въоръжени страни в света.
Причините за конфронтацията с Русия
САЩ са загрижени от възстановяването на Русия. Преживявайки рязък спад в продължителността на живота между 1988 и 1994 г. Русия се възстанови и дори надмина нивото от съветския период, въпреки че средната продължителност на здравословния живот остава най-ниската в Европа. Икономиката ѝ се диверсифицира, особено в селското стопанство, но остава зависима от износа на енергия. Армията се обновява и придоби значителен опит в Сирия, а военно-промишленият комплекс отбелязва бурно развитие.
Изграждането на газопровода “Северен поток 2” може да освободи Европа от зависимост от американския газ. А обединението на Крим с Русия и още повече с Донбас нанася, поне отчасти, удар по зависимостта на Украйна от Американската империя (Крим и Донбас са чужди на западната цивилизация). И накрая, военното присъствие на Русия в Сирия възпрепятства реализация на проекта за политическо унищожаване на народите от този регион.
“Когато искат да удавят кучето си, те го обявяват за лудо”
Началото на откритата вражда беше поставено от президента Байдън, който нарече руския президент “убиец”. Никога двама президента не са си разменяли подобни обиди. Дори по време на ерата на ГУЛАГ това не беше така. Путин отговори учтиво на обвинението и предложи да се обсъди този въпрос публично, което му беше отказано.
САЩ не искат да виждат отвъд носа си. Те не се смятат за отговорни за своите дела. Те смятат, че злите руснаци са съсредоточили над 100 хил. души по границата с Украйна и са готови да нахлуят, точно както СССР нахлу в Полша, Унгария и Чехословакия. Но това беше СССР, а не Русия и тогава това не беше план на Путин, а на Брежнев – Леонид Брежнев не беше руснак, той беше украинец.
А руснаците не страдат от пропуски в паметта. Те си спомнят, че американските варвари след 11 септември 2001 г. извадиха света от равновесие, че веднага след това президентът Буш обяви оттеглянето си от Договора за ПРО, че САЩ включиха в НАТО всички бивши държави от Варшавския договор и бившите републики на СССР в нарушение на обещанията, дадени по време на разпадането на СССР. Тази политика бе обявена в Декларацията от Букурещ през 2008 г.
Особеността на Украйна е известна на всички: населението на западната част на страната предпочита западните ценности, а в източната – руските. В продължение на петнадесет години страната политически беше замразена до такава степен, че Вашингтон успя да организира псевдореволюция и да доведе своите протежета на власт, в случая неонацисти. Москва реагира бързо, Крим обяви независимостта си и се присъедини към Русия, но тя се въздържа по отношение на Донбас. На всички жители на този регион започнаха да издават руски паспорти, което за тях е единствената надежда.
Администрацията на Байдън
Президентът Байдън е известен с това, че като сенатор прокарва законопроекти в интерес на Пентагона. След като става президент, той се обгражда с неоконсерватори. Нека не навлизаме в подробности: неоконсерваторите са троцкисти, от чиито услуги се възползва републиканският президент Роналд Рейгън. Оттогава те винаги са били на власт, с изключение на периода по времето на президента Доналд Тръмп, при който неоконсерваторите са на страната на Демократическата партия.
По време на цветната революция на Майдана (2013-14 г.) Джо Байдън, тогава вицепрезидент на САЩ, застана на страната на украинските неонацисти, които са членове на натовската мрежа „stay-behind” (нелегална група за организиране на съпротивително движение – бел.пр.). Той ръководи операцията на Майдана чрез помощник държавния секретар Виктория Нюланд, чийто съпруг Робърт Каган е един от основателите на фонда «Проект за нов американски век (Project for a New American Century). На Майдана тя разчита на Джефри Паят, тогава посланик на САЩ в Украйна, а сега посланик в Гърция.
Като президент Байдън решава да направи Виктория Нюланд помощник на новия държавен секретар. Що се отнася до новия държавен секретар Антъни Блинкен, той е едновременно съдия и ищец, тъй като по майка е украинец. Въпреки че е отгледан в Париж от втория съпруг на майка си, адвокат Самуел Писар (съветник на президента Кенеди), той споделя идеите на неоконсерваторите.
Подготовка на конфронтация с Русия
В средата на март 2021 г. САЩ, заедно със своите партньори от НАТО, организират учението „Defender-Europe 21”*, което трябва да започне през март (начална фаза-предислоциране на военни контингенти в изходни райони – бел.пр. ) и да продължи до юни. Говорим за възобновяване на мащабните учения „Defender-Europe 20”, които бяха прекратени поради епидемията Covid-19. Това са гигантски прехвърляния на хора и техника с цел подготовка за сблъсък с Русия. В Гърция, в присъствието на посланик Джефри Паят, по време на учението ще бъде отработвано планиране и нанасяне на ядрени удари.
На 25 март украинският президент Володимир Зеленски представи новата стратегия за национална сигурност на Украйна, точно три седмици, след като президентът Джо Байдън публикува стратегията на САЩ.
В отговор на действията на НАТО Русия провежда учения на западната си граница, включително и на границата с Украйна. Тя изпрати допълнителни сили в Крим и Приднестровието.
На 1 април министърът на отбраната на САЩ в телефонен разговор с украинския си колега повдигна въпроса за евентуално увеличаване на напрежението с Русия. След това президентът Володимир Зеленски излезе с изявление, в което увери, че наблюдава руските маневри, които най-вероятно са провокативни.
На 2 април Обединеното кралство, заедно с Украйна, организираха среща на министрите на отбраната и външните работи под ръководството на британския министър Бен Уолъс, който участваше активно в конфликта в Нагорни Карабах.
Същият ден президентът Джо Байдън уверява по телефона украинския си колега, че ще го подкрепи в борбата му с Русия. Съгласно Atlantic Council той, по-специално, обявявява решението си да му предостави сто бойни самолета (F-15, F-16 и E-2C), които в момента са базирани в Дейвис-Монтен.
На 5 април президентът Зеленски посещава Катар. Официално се говори за развитието на търговските отношения. Катар е основният доставчик на оръжия за джихадистите и, според нашата информация, е повдигнат въпрос за финансиране на тези бойци. В делегацията е и генералният директор на концерна “Укроборонпром” Юрий Гусев. Именно той, по поръчка на Катар, доставя оръжие на ИГИЛ.
На 6 април Литва, която в миналото е част от Украйна, се осведомява и проявява загриженост за военната ситуация в Украйна.
На 7 април 2021 г. президентът Зеленски се среща с председателя на Военния комитет на НАТО.
На 6 и 7 април британският генерал сър Стюарт Пийч, по време на посещение в Украйна, обсъди въпроси, свързани с реформите, необходими за влизането на Украйна в НАТО.
На 9 април, съгласно конвенцията от Монтрьо, Пентагонът информира Турция за преминаване на военни кораби през Босфора и Дарданелите.
На 10 април 2021 г. в Истанбул, след преговори с катарския шейх Тамин относно снабдяването с оръжия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие украинския си колега Володимир Зеленски за консултациия между двете страни. Поради факта, че преговорите с Катар завършиха с неуспех, Турция, като член на НАТО, веднага започна да набира джихадисти в Сирия, за да ги изпрати като бойци в украинския Донбас. Същевременно турски военни съветници са изпратени в украинското пристанище Мариупол, където е разположена Международната ислямска бригада, създадена от президента Ердоган, заедно с бившия украински президент, от татари, верни на Вашингтон.
Руската федерация, както можеше да се очаква, съсредоточи войски на украинската граница**. Нейните партньори в ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) ѝ зададоха редица въпроси, свързани с движението на войските. Руската страна обаче им отговори доста уклончиво, въпреки че Виенският документ от 1999 г. задължава членовете на ОССЕ взаимно да си предоставят информация за движението на войските и военната техника. Но всички знаят, че руснаците не се държат като европейците, те информират своите хора и партньорите си за текущите операции само тогава, когато те вече са завършени.
Два дни по-късно Г-7 изрази загриженост относно движението на руските войски, без да споменава движенията на НАТО и Турция. Тя приветства сдържаността на Украйна и настоя Русия да „сложи край на провокациите си“.
На 13 април, след срещата на външните министри на страните от НАТО и Украйна, САЩ влязоха в голямата игра. Всички съюзници, сред които обаче няма желаещи да умират, поради факта, че украинците не могат да се договорят помежду си и да се разделят мирно, призоваха да се подкрепи Киев и да се осъди “ескалацията” на Русия. Държавният секретар Антъни Блинкен проведе дълъг разговор с украинския си колега Дмитрий Кулеба. Изглеждаше, че войната не е далеч.
Но неочаквано президентът Джо Байдън разведри атмосферата, като се обади на руския си колега Владимир Путин. Той му предложи среща на върха, въпреки че преди това отхвърли предложението за публичен дебат, наричайки руския президент “убиец”, след което войната изглеждаше неизбежна.
На 14 април Антъни Блинкен призова основните си съюзници (Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство) да мобилизират своите сили.
На 15 април президентът Байдън изложи своята гледна точка по конфликта и обяви експулсирането на десет руски дипломати. Той обяви санкции срещу Русия, която обвинява не само в намеса в американските избори, но и в заплащане на награди за убийствата на американски войски в Афганистан и кибератака срещу федералните информационни системи чрез програмите SolarWinds.
Предвидимо, Русия изгони същия брой американски дипломати. Освен това тя разкри и залови украински дипломат на местопрестъплението със секретни документи в телефона си.
Президентът Володимир Зеленски се срещна с колегите си, президента Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Изказвайки съжаление за руската ескалация и предоставяйки морална подкрепа за териториалната цялост на Украйна, и двамата му събеседници не дадоха ясни отговори относно събитията в Украйна, т.е., ако САЩ и Русия възнамеряват да се срещнат и да започнат преговори, то тогава е твърде рано да се умира за Украйна.
*„Defender Europe – 21“ включва серия от свързани учения по време и място и ще се проведе в Черноморския регион и Източна Европа. Започва през март с предислоциране на сили и средства по море от САЩ до 8 европейски държави и ще продължи до средата на юни 2021 г. В него ще участват над 30 хил. военнослужещи от 26 държави-членки на НАТО (бел. пр.).
** Действията на Русия :
– усили Западния и Югозападния военни окръзи с две общовойскови армии и три въздушно-десантни бригади, създавайки мощни войскови групировки на балтийското и азовско-черноморското оперативни направления,
– прехвърли 15 кораба от Каспийската флотилия в Черно море, усилвайки Черноморския флот,
– приостанови преминаване на чужди военни кораби през три обширни района от акваторията на Черно море, граничещи с териториалните й води в района на Крим, Краснодарския край и на Керченския пролив, но с възможност за преминаване през пролива на търговски кораби,
– предотврати навлизане на кораби и разузнавателни самолети от ОВМС на НАТО в районите за бойно използване на 6-те подводници „Варшавянка”, въоръжени крилати ракети „Калибър”,
– развърна силна групировка от средства за радиоелектронна борба, с които генерира смущения в радиоелектронните средства на украйнската групировка на фронтовата линия с ДНР/ЛНР, включваща почти всички нейни боеспособни съединения, дислоцирани там почти едновременно с началната фаза на учението „Defender-Europe 21” (бел.пр. ).
Превод: Гергин Гергинов
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
