Трите милиарда лева, които крадците от ГЕРБ уж са раздали на бизнеса в Covid кризата, буквално изчезнаха. Бойко Борисов твърди, че парите са се влели в икономиката, докато народът гладува и няма жив предприемач извън обръчите на властта, който да е видял и лев.

„Ако ни бяха изплатили компенсациите навреме, нямаше да има протести“. Това призна един от недоволните представители на ресторантьорския бранш по време на протеста пред Министерския съвет в сряда.

Настояването да се отворят заведенията още на 1 февруари за много хора изглежда безумно при вихрeщата се пандемия и все още затворени училища. За персонала и малките собственици на кафенета и ресторантчета, останали без работа от края на ноември, обаче започването на работа изглежда единствената надежда за получаване на някакви доходи, пише „Сега”.

Защото всички, опитали се до момента да вземат ковид-помощи от държавата, се сблъскват с мудността на костенурка, с която действа администрацията.

Затънала в бюрократични процедури на оценяване, съгласуване, проверяване, връщане и подписване на договори, администрацията протака с месеци отпускането на сумите, които в голяма част от случаите се оказват и символични.

На фона на растящото недоволство премиерът дни наред хвърля в пространството бомбастични хвалби за раздадени милиарди. „Осигурили сме достъп до 2 млрд. лв. в подкрепа на хората и фирмите. Даже 3 млрд., ако се вземат предвид и допълнителните пари за пенсионерите“, тръби Борисов.

Вярно, сумата е леко редуцирана в сравнение с миналата пролет, когато бяхме засипани с обещания за 4.5 млрд. лв. в помощ на всички пострадали от пандемията. И въпреки това премиерските сметки за осигурени 2 млрд. лв. предизвикват недоумение при толкова критики за фатално забавяне на спасителните помощи. Колкото и да се опитваме да изчислим отпуснатите до момента пари и тези, които се очаква да бъдат преведени, сметките на Борисов не излизат с 500-600 млн. лв.

Бонусите за пенсионерите от 50 лв. месечно, които се раздават от август и ще продължат до март, изобщо не ги броим, защото нямат нищо общо с пандемията. Целта им единствено е да спечелят благоразположението на възрастните хора към управляващата партия ГЕРБ на изборите през пролетта.

На две министерства трябва да сме благодарни за „рога на изобилието“, става

ясно от думите на премиера – министерството на труда и министерството на икономиката.

Само преди дни социалният министър Деница Сачева даде следния отчет пред Народното събрание: По мярката за запазване на заетостта „60/40“ са изплатени 747 млн. лв., по разновидността ѝ „80/20“ за туристическия и транспортния сектор – 82 млн. лв., а за компенсации в размер на 24 лв. на ден за персонала в затворените от ноември фирми – до момента 8.6 млн. лв.

Дотук за запазване на работните места в закъсалите фирми излиза, че са изплатени около 838 млн. лв.

Най-мащабната програма „60/40“ неколкократно бе прекроявана след не особено успешния ѝ старт през юни. Заради нея бе актуализиран Бюджет 2020 с 1 млрд. лв. извънредни разходи. По-интензивно схемата заработи едва наесен, когато някои от условията бяха облекчени, така че повече работодатели да проявят интерес.

Месеци наред правителството упорито отказваше да покрие част от осигурителните вноски, които са за сметка на работодателите. Сега Сачева отчита, че с „60/40“ са спасени 250 000 работни места. А можеше да са далеч повече и доста по-рано, без да се стига до толкова много съкратени.

Месеци наред едни от най-пострадалите от коронакризата сектори – туристическият и транспортният, чакаха схемата да бъде трансформирана, така че субсидията за работните места да е по-осезаема от 60% от възнагражденията.

С предоставянето на 290 лв. допълнително за всяко работно място в тези сектори са запазени 30 000 работници в над 1050 фирми, отчита социалното министерство. За разлика от „60/40“, парите за „80/20“ бяха осигурени от ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Пак оттам идва и финансирането за схемата „Запази ме“, добила популярност и като „75/0“, предназначена да компенсира останалия без работа и доходи персонал в затворените заведения, фитнес-зали, магазини в моловете, кина, обучителни школи и др. Това са въпросните 24 лв. на ден, чието забавяне толкова много разгневи хората от ресторантьорския бранш. В средата на януари – два месеца и половина след втория локдаун, голяма част от работещите са получили единствено смешните 24 лв. Парите са един единствен работен ден от ноември.

В последните няколко дни социалното министерство и Агенцията по заетостта се разбързаха, та успяха да добутат изплатените компенсации до 8.6 млн. лв. на 36 000 души. Простата сметка показва, че с тези пари са им изплатени помощи за има-няма 10 дни. За останалите дни, както и още 17 000 работници от затворени бизнеси, кандидатствали за помощи, ще се чака края на януари. Вероятно в сметките на премиера за раздадените пари обаче е калкулиран целият бюджет на схемата от 50 млн. лв.

Още по-трудно е да се натаманят до към 1 млрд. лв. помощите, дадени от Министерството на икономиката. В сайта на ведомството периодично излиза информация за „напредъка по антикризисните икономически мерки изпълнявани от Министерството на икономиката за преодоляване на негативните ефекти от пандемията върху българската икономика“. Самият министър Лъчезар Борисов обяви тези дни, че 550 млн. лв. по тези мерки вече са достигнали до граждани и фирми.

От справката за „напредъка“ към 15 януари обаче става ясно, че от въпросните 550 млн. лв. 2/3 са кредити, които трябва да се връщат. Като безвъзмездна помощ са преведени само 173 млн. лв. на близо 21 000 микро и малки фирми, 10 млн. лв на туроператори и около 15 млн. лв. на автобусни превозвачи.

Малките фирми обаче очакваха почти четири месеца своите грантове от 3000 до 10 000 лв., след като подадоха заявленията си още през май. Други около 3000 дребни предприемачи, които не бяха одобрени заради пропуски в документацията, но получиха през есента обещание също да бъдат подпомогнати, още чакат парите си – около 26 млн. лв. по думите на министър Борисов.

Помощите за средните фирми, пострадали с над 20% спад на оборотите през пролетта, също още не са получили и лев по банковите си сметки. Те кандидатстваха за грантове от 30 000 лв. до 150 000 лв. през август, а общата сума на одобрените през декември заявки е за 178 млн. лв. От тогава тези фирми чуват обещания, че парите ще дойдат „до дни“.

Туроператорите също са в процедура, която не е ясно кога ще приключи. Браншът, като един от най-пострадалите от COVID-пандемията заради ограниченията за пътуване, вече получи 10 млн. лв. за покриване на текущи оперативни разходи, но сумите се оказаха символични – едва 1% от оборота преди пандемията.

Сега Министерството на туризма съдейства да се разпределят още 51 млн. лв., осигурени от Бюджет 2020, с които приоритетно да се покрият предплатените, но провалени през миналата година екскурзии и почивки. Още не е започнало кандидатстването за тези пари, обещани през ноември.

По подобна схема фирмите от автобусния превоз едва след Коледа започнаха да получават заделените за тях 30 млн. лв. През есента подпомагане поискаха над 600 превозвачи, като помощи до момента са получили половината от тях.

В сряда, часове преди протеста на ресторантьорите, Националната агенция по приходите обяви, че вече е превела 22 млн. лв. от обещаните 156 млн. лв. компенсации за затворените бизнеси. До момента пари са получили 2223 фирми от общо кандидатствали 8100. Обещанията на НАП са до края на месеца всички средства да бъдат разплатени.

Всъщност това е първата схема, по която има сравнително бърза реакция – парите достигат до бизнеса за около три-четири седмици след кандидатстването. Именно с тази цел приходната агенция бе привлечена в процедурата – заради най-голямата си подготвеност да прави проверки и да превежда бързо сумите на бизнеса. Защо това не се случи по-рано?

Така реално изплатени безвъзмездни помощи за пострадалия от пандемията бизнес към средата на януари са за около 220 млн. лв. За други над 350 млн. лв. има одобрени заявки, но парите се бавят неясно защо.

Към финансовата помощ за фирмите и гражданите премиерът и министърът на икономиката включват и раздадените през Българската банка за развитие (ББР) кредити. Безлихвени заеми за общо 160 млн. лв. до момента са получили около 26 000 физически лица – работещи, принудени да излязат в неплатен отпуск, и самоосигуряващи се.

На доста по-слаб интерес се радват „евтините“ заеми за бизнеса. С гаранцията на ББР банките са отпуснали на 1300 малки и средни предприятия заеми за 158.8 млн. лв. Както стана ясно от сигнали на фирми, кандидатствали за тези кредити, те далеч не са „евтини“ и по нищо не се различават от стандартните заеми на банките. Пострадалите от пандемията фирми обаче са принудени да теглят заеми, докато чакат помощи от държавата.

Работодателските организации също разкритикуваха огромното забавяне – почти с година, на помощите за закъсалите фирми.

„Парите, които още не са получени като подкрепа за първата COVID-вълна, са похарчени предварително. Очакването им от съконтрагенти и от кредитори само отлага обявяването във фалит. Ситуацията никак не е розова“, коментира Васил Велев, председател на АИКБ.

И предупреди: Постоянното отлагане на компенсирането на закъсалите компании ще доведе дотам, че „спасените“ работни места с мярката „60/40“, ще изчезнат, защото предприятията ще затворят и работниците няма да има къде да се върнат.