СВЯТ
Европейските правителства паднаха за “свобода”
Ако смяната на правителството е най-важният признак на демокрация, то България е изключително демократична страна. От 1991 г. в нея са се сменили 20 кабинета, което ни кара да си спомним следвоенни Италия и Франция, в които царуваше подобна правителствена въртележка.
Но и в българското царство (1908-1946 г.) кабинетите се менят като калейдоскоп. Традицията е душата на държавите.
Разбира се, днес няма да изненадате никого с въртележка. Италия отново я започна с вече бившия премиер Драги, червено-зелено-жълтият кабинет на канцлера Шолц също не изглежда много стабилен и дори не се знае дали ще успее да отпразнува една година на власт . Политическото дълголетие не е на мода в наши дни.
Но днешна България се оказа забележителна не толкова, че отказа да се довери на крайно-западния шпионин лъжец, възпитаник на Харвард” и лидер на на нещо като партия “Продължаваме промяната” Кирил Петков (той успя да продължи промените само шест месеца), а защото в страната се забеляза ясен проруски завой. Не е много ясно какво ще се случи с новия кабинет, политиката на страни с ограничен суверенитет може да бъде криволичеща: днес приятел на народа, а утре приятел на американското посолство. Вижте и Гърция, а и не само.
Но сега идейното наследство на ефективния Петков е изключително непопулярно, дори обучението в Харвард не помогна.
Естествено, подобна обида не би могла да се хареса на разследващи журналисти от определен вид. Чудният българин Христо Грозев, който сега ръководи разследващия отдел на “Белингкет” (известна НПО, свързана с британската служба MИ6) и който съобщаваше много за омагьосания дворец на Путин, отравянето на Скрипал и Навални, не можеше да се сдържи да не разследва въртележката в историческата си родина. Освен това съдбата на Петков е наистина трагична.
Според българския класик Христо Ботев:
“Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…”
И където има звяр и природа, там е “Радио Свобода.
Както разследващият Грозев, така и самият Петков, паднал за свобода, хвърлят вината за неприятностите си на руския посланик в София Елеонора Митрофанова, която, според тях, е плела мрежи заговори срещу правителството на България, действайки като американските посланици по банановите републики, които отдавна се занимават със същото,
Може би прекрасните българи (или прекрасните служители на MИ6) си спомниха за Елеонора Аквитанска, съпругата на английския крал Хенри II, която, прониквайки в убежището на красивата Розамунда, с която кралят е близък, я отравя. Елеонора Митрофанова по същия начин съсипа Петков.
Вярно, досието на Митрофанова не показва нейната склонност към специални операции под дипломатическо прикритие, но, между другото, разследващите знаят по-добре.
Друго нещо е, че запомнянето на правилото, което казва да не се умножава същността ненужно, също може да бъде полезно. По-специално, спомнете си, че при Петков България вече тотално изпадна в ножица.
От една страна, страната, чието икономическо състояние така или иначе не беше блестящо, претърпя значителни загуби от кризата от 2022 г. Срина се вносът на руски енергийни ресурси, срина се износът на български вина и плодове за Русия, руският туризъм също. Освен това престоят на руснаците в България – както посетители, така и собственици на жилища – беше значителен източник на доходи. Дори Германия, чиято икономическа мощ не може да се сравни с тази на България, преживява трудни времена, а министрите от ФРГ вече открито говорят за възможността за народни въстания. Какво тогава остава за българите?
От друга страна, при Петков правителството не бягаше от исканията на големите братя, които бяха пряко унищожителни за икономиката на страната, а напротив, проявяваше повишена хъс в изпълнението им. Петков беше “по-католик от папата”
С толкова разминаващи се ножици проблемите за правителството бяха само въпрос на време, и то не много. Интригите на Елеонора дори не бяха необходими.
Но случката с Петков е исторически интересна. Говорейки за съветизацията на Източна Европа в края на 40-те години (и съветизацията на балтийските държави през 1940 г.), антисъветските – а сега няма други – историците представят въпроса по такъв начин, че първоначално всичко е било мирно и едва ли не повсеместно прекрасно (или поне приемливо), но изведнъж на съветските щикове са били утвърдени никак не прерасни режими. И след това четиридесет години в комунистическата пустиня.
Глупаво е да се отрича, че съветските щикове са изиграли своята роля. Както и че просъветските режими в Източна Европа също не са цветя. Маджаринът Ракоси и българинът Червенков са неприятни фигури.
Но нека се запитаме: защо съветизацията на режимите е толкова успешна? Да, разбира се, щикове, ялтенски сфери на влияние и прочее, но какво да кажем за качеството на предишните режими? Някои като Улманис и Сметона се различават с такива качества, че на техния фон (поне на първо време) смяната на режима не изглежда като крайно зло.
Тогава може би Петков с неговата „Продължаваме промяната” е на същата линия.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
