ПОЛИТИКА
Западната пропаганда подменя фактите и лъже за Украйна
Това, което наистина ме шокира през изминалата година, е недостигът на коректни анализи в официалните медии и в политиката относно войната в Украйна. Много малко сред тях, ако изобщо има такива, са базирани на факти. Повече от 90% от публикуваното е пропаганда.
„Западният“ план беше да вкарат Русия в Украйна, след което да я „убият“ с икономически санкции. Както каза Байдън, когато обяви тези санкции:
„Ние целенасочено създадохме тези санкции, за да увеличим дълготрайните последствия върху Русия и да намалим последствията за Съединените щати и нашите съюзници. И искам да бъда ясен: Съединените щати не са сами в това. От месеци ние изграждаме коалиция от партньори, представляваща повече от половината от световната икономика. Двадесет и седемте членки на Европейския съюз, включително Франция, Германия, Италия – както и Великобритания, Канада, Япония, Австралия, Нова Зеландия и много други – за да засилим общото въздействие на нашия отговор.
Тази сутрин говорих с лидерите н Г-7 и имаме пълно и тотално съгласие. Ние ще ограничим възможността на Русия да прави бизнес в долари, евро, паунди и йени и да бъде част от глобалната икономика. Ние ще ограничим възможността им да правят това. Ние ще осуетим способността за финансиране и разрастване на Русия – на руската военна сила. Ние ще се наложим мощно – и ще влошим способността им да бъдат конкурентни във високотехнологичната икономика на 21 век. Вече видяхме въздйествието от нашите действия върху руската валута, рублата, която рано днес достигна най-ниското си ниво – за всички времена. Руският стоков пазар потъна днес. Лихвеният процент по заемите на руското правителство скочи с над 15 процента.“
Предположенията относно състоянието на руската икономика, които стоят зад тези санкции, бяха изцяло погрешни. Русия вече не е с ниско икономическо равнище. Да, нейният БВП в долари беше много по-нисък от този на повечето европейски страни. Но нейният БВП на глава от населението, измерен по покупателната способност на рублата, беше доста висок. Руският БВП също така съдържа много по-висок процент реално производство и по-нисък процент съмнителни „услуги“. Нейният здравен сектор е 5.6% от БВП. В Съединените щати е 16.7%, без да има много по-добър резултат. Ако погледнем производството на Русия на стомана, бетон и електричество per capita, неща с истинска стойност, ще видим, че тя е толкова развита, колкото и други големи страни със среден доход в Европа.
Санкциите не само се провалиха, но удариха обратно онези, които ги наложиха. Само погледнете европейската енергийна криза. След санкциите от 2014 г., когато Русия реинтегрира Крим, тя знаеше какво следва и беше готова за него. За няколко седмици рублата отиде толкова високо, че Централната банка се намеси, за да я понижи. „Западните“ компании в Русия бързо бяха превзети или заменени от руски. Търговията с Китай и други неевропейски страни нарасна неимоверно. Спадът на руския БВП за 2022 ще бъде 2.5-2.9%, а не над 20+%, както някои „западни“ експерти предвиждаха. Някои от европейските страни, които наложиха санкциите, ще имат много по-остър спад.
Русия беше и е богата. Тя произвежда много храни и има всички природни ресурси, за които можем да се сетим. Нейната икономика е в голяма степен самодостатъчна. Населението ѝ е добре образовано. Тя има военния ресурс, за да се защитава. Как някой си е предствял, че Русия може да бъде поставена на колене чрез санкции, надхвърля възможностите ми за разбиране.
След това дойде войната. През април опитът за примирие с Киев се провали, след като Съединените щати попречиха на Зеленски да подпише сделка. Вследствие на това руските сили се изтеглиха от Киев. Там в нито един момент нямаше достатъчно войски, с които да се завладее градът. (Нужни са 1 войник на приблизително 40 жители, за да се окупира град. Русия имаше само половината сили около Киев.) „Експертите“ обявиха това за поражение, докато всъщност Русия премина към друг план, който изискваше различно разполагане на силите. След това тя завзе Луганска област от Украйна и премина към дефанзивна тактика. Новата цел беше да се изтощят украинските сили с минимални руски загуби.
След това дойде украинският опит да се вземе Херсон. Той се провали. Паралелният украински опит в Харковска област беше по-успешен, като Русия вече беше изтеглила по-голяма част от силите си от този район. Но вземете една карта и погледнете областта Харков, която Русия „загуби“. Там има малко индустиря и никакви важни природни ресурси. Каква реална стойност може да има тя за Русия? Южният сухопътен коридор от Русия до Крим е далеч по-важен и точно там бяха преместени войските.
Херсонска област западно от Днепър се оказа трудна за достъп за доставки. Новото военно командване поиска 30-хилядната армия, която я държеше, да се премести другаде. Руските войски се преместиха на източния бряг на Днепър без никакви загуби. Украинското военно командване на този район признава, че се е провалило в основната си мисия:
Ген. Майор Андрий Ковалчук, който беше назначен да води Херсонската контраофанзива реши да пресече окупираната от руснаците зона от западната страна на Днепър и да хване руските сили в капан. „Мисията ми беше не само освобождаване на територията“, каза той. „Моята задача от началото беше да обкръжа и да унищожа частта. Да не им позволя да напуснат или да оцелеят.“
Първата задача беше изпълнена от наследника на Ковалчук, едва след като руските сили се бяха изтеглили от областта. Втората част от задачата, въпреки многобройните загуби за украинските сили, остана неизпълнена.
Както и при руското изтегляне от Киев, „експертите“ обявиха преместването на изток от Харков и изтеглянето от района на Херсон за украински победи. От военна гледна точка нито едно от двете не може да се квалифицира като победа.
А сега имаме „експерти“ на ВВС, предвиждащи начините, по които конфликтът може да се развие през 2023 година. Техните анализи на реалната ситуация са толкова лоши, че човек се чуди на каква дезинформация се базират.
Майкъл Кларк, асоцииран директор на Института за стратегически изследвания, Ексетър, Великобритания:
„И двете страни имат нужда от почивка, но украинците са по-добре екипирани и мотивирани да продължат и ние можем да очакваме, че те ще поддържат натиска, поне в Донбас. Край Креминна и Сватове те са много близо до голям пробив, който ще отблъсне руските сили 40 мили назад до следващата естествена защитна линия, близо до мястото, от което тяхната инвазия ефективно започна през февруари.“
Андрей Пьонтковски, учен и анализатор, базиран във Вашингтон, окръг Колумбия:
„Украйна ще спечели, възстановявайки напълно териториалната си цялост най-късно до пролетта на 2023 година. Два фактора формират това заключение. Единият е мотивацията, решимостта и куража на украинската армия и украинския народ като цяло, които са безпрецедентни в модерната военна история. Другият е фактът, че след години умиротворяване на руския диктатор, Западът най-сетне израстна до мащаба на историческото предизвикателство, пред което е изправен.“
Барбара Занкета, Факултет по военни науки, Кингс колидж, Лондон:
„Цената на войната, както материалната, така и човешката, може да счупи нивото на подкрепа на руския политически елит. Ключът е вътре в Русия. Предишни войни, в които грешните предвиждания са били решаващ елемент, като Виетнам за Съединените щати, или Афганистан за Съветския съюз, са свършвали по този начин. Вътрешните политически условия в страната, направила грешните изчисления, претърпяваха промяна, довеждайки до изтегляне – независимо дали „почетно“ или не – единственият възможен вариант. За съжаление това ще продължи да бъде дълго проточила се политическа, икономическа и военна битка за решителност. И до края на 2023 г. най-вероятно все още ще продължава.“
Бен Ходжис, бивш командващ генерал на армията на Съединените щати в Европа:
„През януари Украйна може да бъде в позиция да започне последата фаза на кампанията, която е освобождаване на Крим. Знаем от историята, че войната е изпитание на волята и тест за логистиката. Когато виждам решителността на украинския народ и войници, както и бързо подобряващата се логистична ситуация на Украйна, не виждам никакъв друг изход, освен загуба за Русия.“
Давид Генделман, военен експерт, базиран в Израел:
„Окупацията на Донецка и Луганска области ще продължи, но голям руски пробив, от типа на преминаване от юг към Павлоград, за да се обкръжат украинските сили в Донбас, е слабо вероятен. По-голяма вероятност има продължаването на сегашната тактика – бавно смилане на украинските сили в малки участъци и бавно напредване, като в районите на Бахмут и Авдиивка, с евентуална еднаква тактика в зоната на Сватове-Креминна.“
Аз мога с увереност да заявя, че с изключение на някаква слаба вероятност за последното предвиждане, което да е валидно за известен период от време, всички останали заключения, цитирани по-горе, са измислени глупости. Те не са базирани на факти и цифри, а на пожелателно мислене. Само по себе си това е просто пропаганда. (Гледайте как Webb Union и History Legends се забавляват с тях.)
Заблудата по отношение на военния статус на войната е дори по-лош, що се отнася до политическия му аспект.
„Несвикнал на загуби, Путин изпада в нарастваща изолация поради зациклянето на войната. Между президента и голяма част от елита на страната се образува нова дистанция“
Заглавието е на днешния брой на Вашингтон Поуст.
Невярното основно предположение на статията е, че Русия се проваля в тази война. Заключенията в материала се позовават на някакъв „експерт“ от Карнеги и на анонимни източници от Русия. Те са в противоречие с истината за войната и с резултатите от последните допитвания в Русия, които показват силна подкрепа за Путин и правителството. Статията също така игнорира и факта, че Русия има добри отношения с по-голямата част от останалия свят и че също има мощни съюзници:
„Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин обещаха в петък да задълбочат двустранното си партньорство на фона на събитията от 10-месечната война на Москва в Украйна, която премина в поредна нощ на атаки с дронове и ракети след масивна ракетна бомбардировка.
По време на телефонния си разговор със Си Путин отбеляза, че военното сътрудничество има „специално място“ в отношенията между двете страни. Той каза, че Кремъл цели да „засили сътрудничеството между въоръжените сили на Русия и Китай.“
На свой ред Си каза, с помощта на преводач, че „в условията на трудна и далеч не еднозначна международна ситуация“ Пекин е готов „да увеличи стратегическото сътрудничество и да осигури взаимни възможности за развитие, глобално партньорство в полза на народите на двете страни и в интерес на стабилността по света.“
Връзките между Москва и Пекин са засилиха, след като Путин изпрати войските си в Украйна на 24 февруари. През изминалата седмица Москва и Пекин проведоха съвместни морски учения в Източнокитайско море.
Китай, който обеща „приятелство без граници с Русия“, подчертано отказа да критикува действията на Москва в Украйна, обвинявайки САЩ и НАТО, че са провокирали Кремъл и решително отхвърли наложените на Русия санкции.
Русия от своя страна твърдо подкрепи Китай по време на напрежението със САЩ относно Тайван.
„Нарастваща изолация“ изглежда има някакво друго значение за автора на Вашингтон Поуст, различаващо се от това на останалия свят.
Заблудата и липсата на добър анализ по военните и политическите въпроси са придружени от заблудата за икономическото бъдеще на „Запада“.
Ето малко от реалността:
Сътрудникът на Credit Suisse Золтан Пожар продължава своите серии за Бретонската гора III, където стоките ще диктуват новия световен ред. В последната серия за годината той описа промяната, която светът преживява в момента, към многополярен ред, „построен не от лидерите на страните от Г-7, а от „Г-7 от Изтока“ (лидерите на страните от БРИКС)“
„Усещането ми е, че пазарът започва да осъзнава, че светът преминава от еднополярен към многополярен в политическо отношение, но пазарът все още не е осъзнал, че в нововъзникващия многополюсен световен ред валутните бази ще бъдат по-малки, стоковите бази ще бъдат по-големи, а инфлацията на Запад ще бъде по-всиока“, обяснява авторът.
Мога да продължа още известно време с изброяването.
Чувството ми през тази година е, че политическите, икономическите и военните проблеми, обсъждани в официалните медии се отдалечиха от обективната реалност повече от когато и да било досега в моя живот. Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам, „Може би проблемът е в теб“. Но не е в мен. И други анализатори стигнаха до същото заключение. Но, също като мен, никой от тях не е цитиран в официалните медии, нито му се плаща в традиционния смисъл, да пише по тези въпроси.
Което, като се замисля, може би наистина е коренът на проблемите.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
