ВОЙНА
Индия и Пакистан на прага на война.
За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.
Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.
Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.
Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.
Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.
Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.
След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.
Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.
Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.
Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.
Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.
🔥Последни Новини!🤦🏻
Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.
Генерали от индийската армия напуснаха срещата
Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“
Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие
Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.
Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”
Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.
През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.
Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?
Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.
Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.
Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.
Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.
Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.
Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Съотношението на силите
Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:
Количество ядрени бойни глави
Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.
Бюджет за отбрана
Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).
Размер на армията
Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.
Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.
Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.
#thesofiatimes #bulgaria #world #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.
Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.
Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT
▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.
▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.
3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.
5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.
