СВЯТ
Китай потрива ръце Западът да затъне още повече в Украйна
Ако САЩ и Европа са решени да изчерпят силите си в една локална война на изтощение, в район с нулева стратегическа важност, това може да доведе само до безспорна китайска хегемония
На конференцията за сигурност тази година Западните лидери бяха изобилни на реторика и оскъдни на реализъм
За мен беше болезнено на Мюнхенската конференция за сигурност да слушам Камала Харис, която безсмислено повтаряше заучени фрази с отработено треперливо стакато в гласа, в опит да демонстрира държавническо поведение, което беше фалшиво като лицето на Мадона.
„В случая с руските действия в Украйна ние изследвахме доказателствата, познаваме правните норми, и няма съмнение: това са престъпления срещу човечеството“, заяви Харис, добавяйки и предупреждение „към извършителите на тези престъпления и към техните началници, които са съучастници в тези престъпления: Ще ви бъде потърсена отговорност!“
Съществуват спекулации, че руснаците са извършили военни престъпления, включително масови екзекуции. Два въпроса обаче изникват незабавно: украинците извършвали ли са също такива? И кой оценява и наказва споменатите престъпления? Джордж У. Буш и Барак Обама може би знаят от личен опит колко фалшиво, лесно и недоказуемо може да бъде обвинението във военни престъпления и колко лесно е да се избегне.
„Международните отношения“ са анархия, защото няма глобална полиция. Ядрените сили са ядрени сили по определена причина, а именно защото това ограничава директната чужда намеса. Но щом хвърлиш обвинението и обещаеш възмездие, се очаква да отговориш на въпрос от по-голямо значение. „Как, другарю?“
Моят колега Джъд Русо попита защо конференцията за сигурност е тъкмо в Мюнхен. На което аз мога да дам само един логичен отговор: бирата е силна. Какво друго би могло да обясни умопомрачителното самохвалство на тази терапевтична сесия? Това не беше сериозна конференция за стратегията, защото няма стратегически дебат, поне не между Западните сили. Те имаха консенсус, което, разбира се, обезсмисля идеята да се прави конференция.
Ето и британският премиер-мениджър на среден бизнес Риши Сунак. Звучеше като първокурсник, който току-що е прочел ново есе на Джон Икенбъри. „Когато Путин започна тази война, той заложи на това, че решимостта ни ще отслабне. Дори и сега той се обзалага, че ще изпуснем нервите си“, декламираше Сунак иззад кралското „Ние“. Декларира също, че Британия стои на страната на „свободата, демокрацията и върховенството на закона“ и обеща, че ще бъде първата страна, която ще достави на Украйна оръжия с далечен обсег. „Великобритания е готова да помогне на всяка страна, която ще достави на Украйна самолети, от които тя се нуждае днес, но ние трябва също и да обучим украинските пилоти как да управляват съвременните джетове.“
Чудничко. На Великобритания обаче ѝ липсва производствен капацитет, за да подкрепи такава благотворителност, така че кралското „Ние“ на Сунак означава, принципно, Америка. Британският интерес да се разпалва война в източните части на Европа може да бъде екстраполиран от историческата стратегия на Великобритания да държи Европейския съюз разделен, с Америка в него. Това е забележително успешна стратегическа политика, чисто от перспективата за засилено влияние на Лондон върху костюмарите във Вашингтон.
Единственият случаен глас на разума беше на френския президент Еманюел Макрон, макар че аргументите му в полза на пренебрегваната богиня бяха в най-добрия случай непоследователни. „Не смятам, за разлика от някои хора, че ние трябва да се стремим към тотална победа над Русия, да атакуваме Русия на родната ѝ земя… Тези наблюдатели искат повече от всичко да смажат Русия. Позицията на Франция никога не е била такава и това никога няма да бъде нашата позиция.“ Той предложи, че по-скоро трябва „Да върнем Русия обратно на масата и да изградим дълготраен мир.“
Твърде странно е за французин да забрави точно как работи спиралата на ескалацията. Не е нужно да обявяваш война на Русия, за да се окажеш в такава, както свидетелства историята на Франция преди Първата световна война, когато нито една от великите сили не е искала война, но са били въвлечени в нея, заради съперничещи си спирали на ескалация, заплахи и военна истерия. Франция с право иска стратегическа автономия, но отказва да подкрепи стабилно военния, военноморския и ядрения си чадър. Макрон търси баланс с Русия, но отказва да спре ескалационната спирала на НАТО. Лесният начин да диктуваш събитията е да имаш военна мощ, с която да се подплатиш. Никой не спира Франция да осигури безопасно прикритие на Европа или да реши колко далеч и колко дълго се простира това прикритие. Щом Полша може да засили отбраната си, Франция също може да го направи. Ако това не се случи, някой циник може да си помисли, че всичко е просто политически театър.
Скоро трябва да настъпи изтрезняване. Руската военна машина бавно ускорява продукцията си. Структурните недостатъци на Украйна ще започнат скоро да си проличават. Проучване след проучване сочат спад в подкрепата за Америка – и кой може да обвини американското общество, в условията на инфлация, рушаща се инфраструктура, осакатяваща будна бюрокрация, противопоставяща се на начина на живот на повечето американски военнослужещи и съюзници, които са едновременно праведници и просяци.
„Това, което предстои, е тревожно“, призна Кайса Олонгрен, военният министър на Нидерландия. И още как, но трябваше по-рано да се сетите за това. Какъв казахте, че беше отбранителният бюджет на Нидерландия?
Но по-важното е, че друг могъщ звяр може би се пробужда. Китай вероятно се подготвя да влезе в битката. Въпросът пред нас, следователно, е същият, който беше формулиран от големия американски специалист по международни отношения Хълк Хоган (известен американски състезател по кеч и актьор бел. пр.): „Кво ше праим?“ Една предпазлива и реалистична стратегия трябваше да е игнорирала локалната война, или поне трябваше да намери равновесие и да постигне споразумение по пътя на преговорите, докато все още разполага с лостове за това.
Вместо това, влизаме във втората година, а стратезите в Пекин сякаш не могат да повярват на късмета си. Нашият късмет с обезкървяването на Русия скоро може да свърши и ловецът, както се казва в клишето, може скоро да разбере какво е да си дивеч. Без съмнение неоконсерваторите и либералните първенци ще сметнат това за пореден провал на политиката на удържане и ще се опитат да удвоят залога. Нормалните американци обаче ще трябва да решат дали това е нужно. Въздухът над Донбас просто не е толкова важен, колкото въздухът над Охайо. Както казах скоро в едно интервю, интересът на Китай от забавяне на падането на Русия е от огромно значение. Те имат полза от затъване на Съединените щати в европейска война, обръщайки по същество ролята в конфликта и стратегията, която в момента прилагаме по отношение на Русия.
Ако Съединените щати и Европа са решени да изчерпят силите си в една локална война на изтощение, в район с нулева стратегическа важност, това може да доведе само до безспорна китайска хегемония, когато те най-накрая решат да направят своя ход. Нито една велика сила в човешката история не е предприемала строителство на огромен флот с главоломна скорост, освен ако не планира нещо голямо. Тази история е стара като света.
Сумантра Маитра е старши редактор в American Conservative и избран асоцииран член на Кралското историческо общество.
Източник: theamericanconservative.com
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇹🇷 СЪСЕДЪТ за 1.6 ТРИЛИОНА $: Как България ПРОПУСКА златната си възможност на прага на Европа 🇧🇬
📊 Според прогнозите на МВФ за 2026 г., Турция официално се превръща в най-голямата мюсюлманска икономика в света с внушителен номинален БВП от $1.64 трилиона.
🏗️ Докато южната ни съседка строи мегапроекти, привлича глобални инвестиции и се позиционира като незаобиколим фактор между Азия и Европа, в България дебатът твърде дълго оставаше вкопчен в миналото.
Време е да си зададем въпроса: Как е възможно да имаме икономически гигант на границата си и да не извличаме максимални дивиденти от това?
🎟️ Златният билет: България като вход към 450 милиона европейци
Турската икономика произвежда с огромни темпове, но нейният най-голям и платежоспособен пазар остава Европейският съюз 🇪🇺. За да стигнат турските стоки до тези над 450 милиона потребители, те имат един основен, най-кратък и най-логичен сухоземен път: България.
🛑 Вместо да се възползваме агресивно от тази географска рента, ние често се държим като обикновен контрольор на билети. Опашките по границите ни са пословични, а инфраструктурата има нужда от сериозен тласък. Турция има крещяща нужда от безпроблемен достъп до Европа, а ние държим ключа. Този ключ струва милиарди! 💰
🛠️ Какво можем (и трябва) да направим веднага?
🛣️ Транспортни коридори и логистични хъбове: Границата ни не трябва да бъде просто място за проверка на тирове, а гигантска логистична зона. Изграждането на модерни интермодални терминали, разширяването на магистралната мрежа и високоскоростната железница към Истанбул са проекти, които биха генерирали огромни транзитни такси и хиляди работни места.
⚡ Енергетика и горива: Турция е огромен енергиен консуматор и разпределител на потоци от Каспийския регион и Близкия Изток. България може да се позиционира не само като ключов транзитьор на горива, но и като стратегически партньор в зелената енергетика и балансирането на електропреносните мрежи на Балканите.
🏭 Индустриални зони по границата: Турският бизнес търси начини да заобиколи административните бариери за директен достъп до ЕС. Съвместни икономически зони в Южна България биха позволили на турски компании да изнесат производство тук. Така те получават етикет “Made in EU”, а ние – сериозни инвестиции, данъци и реиндустриализация.
🏛️ Политически прагматизъм и смели ходове
В световната политика икономическият интерес диктува правилата. Не можем да си позволим лукса да бъдем пасивни, докато други държави развиват алтернативни коридори, за да ни заобиколят.
🎯 Този прагматичен геоикономически подход трябва да послужи като ясна препоръка към новото управление и Румен Радев. Ако амбицията е да изградим една по-уверена, проактивна и икономически “агресивна” в отстояването на интересите си България, то капитализирането на тези $1.64 трилиона по границата ни е първият задължителен ход.
Време е да спрем да бъдем просто географска граница и да започнем да бъдем модерен мост. Мост, по който България събира заслужените си дивиденти. 📈
Бъдещето принадлежи на смелите!
Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа нова контратерористична стратегия, която поставя Антифа, леви екстремистки движения и наркокартелите в Западното полукълбо сред основните заплахи за американската национална сигурност, съобщава TIME. Документът бележи рязък завой спрямо досегашния фокус на Вашингтон върху джихадистки организации и крайнодесен вътрешен екстремизъм.
Новата стратегия на администрацията на Доналд Тръмп разширява традиционното разбиране за тероризъм и включва в него не само ислямистки групировки, но и транснационални престъпни организации, както и това, което Белият дом описва като „насилствени светски политически групи“ — включително Антифа. Според Reuters Себастиан Горка, директорът по контратероризъм в Белия дом, е заявил, че стратегията цели „неутрализиране“ на заплахи в Западното полукълбо и разбиване на картелни операции, но също така и идентифициране и неутрализиране на групи като Антифа в самите Съединени щати.
Както пише TIME, това е съществена промяна както спрямо контратерористичната рамка от първия мандат на Тръмп, така и спрямо подхода на администрацията на Джо Байдън. При Байдън акцентът беше поставен основно върху вътрешния тероризъм, свързан с крайнодесни и бели супремасистки идеологии. Сега Вашингтон обръща фокуса към леви радикални движения, които според Тръмп и съветниците му използват политическо насилие като инструмент.
„Ние приемаме идеологията и контраидеологията много сериозно“, заявява Себастиан Горка, цитиран от TIME. По думите му това важи за заплахи, насочени „срещу западната цивилизация, Америка, Конституцията на САЩ, нашите приятели, нашите съюзници, мира като цяло“.
Антифа като нов централен враг
Най-спорната част от новата стратегия е именно включването на Антифа и сходни движения в логиката на борбата с тероризма. Антифа — съкращение от „антифашистки“ — представлява разхлабена мрежа от активисти и групи, които се противопоставят на крайнодесни идеологии. Движението няма централизирано ръководство, а действията му често се изразяват в протести, част от които през годините са прераствали в насилие. Reuters описва Антифа като децентрализирано движение без ясна структура, командна йерархия или лидерство. В съвременния си вид той най-често обозначава разпръсната среда от леви, анархистки, антиавторитарни и антикапиталистически активисти, които се организират локално и често действат чрез малки групи. CSIS описва Антифа като децентрализирана мрежа от крайно леви активисти, които се противопоставят на това, което възприемат като фашистки, расистки или крайнодесни движения.
Именно тази неясна структура прави движението трудно за класифициране. Част от действията, свързвани с Антифа, са класически протестни форми — демонстрации, контрапротести, кампании срещу крайнодесни организации и онлайн активизъм. Но с движението се свързват и по-агресивни практики като блокиране на събития, сблъсъци с политически опоненти, повреждане на имущество, doxing (злонамерено публикуване на лична информация) и участие в т.нар. black bloc тактики, при които активисти се обличат в черно и действат колективно, за да затруднят идентификацията си.
TIME отбелязва, че консервативни политици и коментатори отдавна представят Антифа като координирана екстремистка заплаха.
От протестна мрежа към терористична заплаха
През септември 2025 г. Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която обяви Антифа за „вътрешна терористична организация“. В документа Белият дом описва движението като „милитаристично, анархистко начинание“, което според администрацията използва незаконни средства, организира насилие, напада служители на реда и се опитва да прикрива идентичността, финансирането и операциите си. Заповедта нарежда на федералните институции да използват наличните си правомощия, за да разследват, прекъсват и разбиват незаконни операции, извършвани от Антифа или от лица, които твърдят, че действат от нейно име.
Делото в Тексас и европейските групи под прицел
Най-сериозният аргумент на администрацията на Тръмп идва от делото за нападението срещу имиграционния център за задържане „Прериленд“ на ICE в Алварадо, Тексас, на 4 юли 2025 г. През март 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ съобщи, че деветима членове на т.нар. Антифа клетка от Северен Тексас са осъдени от федерално жури за роли в бунт, използване на оръжия и експлозиви, предоставяне на материална подкрепа на терористи, възпрепятстване и опит за убийство на полицай и служители на центъра.
Пам БондиСпоред Министерството на правосъдието още седем души са се признали за виновни по обвинение за предоставяне на материална подкрепа на терористи. Тогавашният главен прокурор Памела Бонди представи присъдите като част от систематичното разбиване на Антифа от страна на администрацията.
Паралелно с вътрешната линия срещу Антифа, администрацията на Тръмп вече насочи вниманието си и към конкретни европейски групи, които Вашингтон описва като „насилствени групи, свързани с Антифа“. През ноември 2025 г. САЩ обозначиха четири структури в Германия, Италия и Гърция като глобални терористи и обявиха намерение да ги включат и като чуждестранни терористични организации. Сред тях са германската Antifa Ost, италианската Informal Anarchist Federation/International Revolutionary Front и гръцките Armed Proletarian Justice и Revolutionary Class Self-Defense.
Reuters съобщава, че Antifa Ost е свързвана с нападения срещу хора, определяни от групата като „фашисти“ или част от германската десница. В Германия седем членове на тази лява екстремистка мрежа са изправени пред съд по обвинения, включително за опит за убийство, тежки телесни повреди, утежнена кражба и имуществени щети при атаки между 2017 и 2023 г. Германското вътрешно министерство описва Antifa Ost като насилствена мрежа, известна и като „Hammer Gang“ заради използването на чукове при нападения.
В Гърция, според Reuters, Revolutionary Class Self-Defense е поела отговорност за експлозия при железопътния оператор Hellenic Train и за нападение срещу Министерството на труда в Атина, при които няма пострадали след евакуация. Държавният департамент на САЩ съобщава още, че Armed Proletarian Justice е поела отговорност за поставяне на бомба близо до щаба на гръцките сили за борба с безредиците в Гуди през 2023 г.
От десния към левия екстремизъм
Новият подход обръща посоката на политиката от времето на Байдън, когато американските служби и институции поставяха по-силен акцент върху заплахите от крайнодесен и бял супремасистки екстремизъм.
Чарли КъркСебастиан Горка говори за „възраждане на насилствената лява идеология“ и посочва като пример убийството на консервативния активист Чарли Кърк. По думите му американците са станали свидетели на увеличаване на политически мотивирани убийства на християни и консерватори, извършени от насилствени леви екстремисти.
TIME обаче включва и важен контрапункт. Изданието цитира анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания, според който през последното десетилетие крайнодесни екстремисти са извършили значително повече атаки и убийства в САЩ от левите екстремисти. Последващ анализ на CSIS от септември 2025 г. отчита ръст на левите атаки и заговори, но уточнява, че този ръст тръгва от ниска база и остава под историческите нива на насилие от крайнодесни и джихадистки извършители.
Така, според TIME, новата стратегия не просто добавя нова категория заплахи, а пренарежда политическия и институционалния фокус на американската контратерористична политика. В центъра на този спор стои именно въпросът дали държавата преследва реално политическо насилие, или получава инструмент да насочи контратерористичния апарат срещу цяла идеологическа среда.
Картелите и джихадистите в новата стратегия
Един от най-силните инструменти в тази рамка е определянето на дадена група като чуждестранна терористична организация. По правило такъв статут се прилага към структури, които извършват политически мотивирано насилие срещу цивилни и представляват заплаха за националната сигурност на САЩ.
Последиците са сериозни: финансови санкции, криминализиране на предоставянето на материална подкрепа от американски граждани и потенциално разширяване на правомощията за наблюдение и разследване. Именно затова включването на европейски леви екстремистки групи в американски терористични списъци има значение не само като политически сигнал, но и като правен инструмент.
Според TIME администрацията на Тръмп вече е приложила такъв статут към няколко латиноамерикански наркокартела, включително Трен де Арагуа и Картел Синалоа. Вашингтон също така разшири натиска си към леви екстремистки групи в Европа, а Горка определя като „историческа“ и стъпката на президента да обяви „Мюсюлмански братя“ за чуждестранна терористична организация, като ги описва като „прародител“ на съвременните джихадистки движения.
Втори стълб на стратегията е насочен към разбиването на ислямистки групировки, включително Ал Кайда и регионални филиали на ИДИЛ. Така администрацията се опитва да покаже, че не заменя старите заплахи с нови, а разширява периметъра на контратероризма. Reuters също посочва, че стратегията запазва натиска върху глобалното джихадистко движение, включително чрез „насочване и унищожаване“ на групи като Ал Кайда.
Разликата е, че сега в същата стратегическа рамка попадат едновременно джихадистки организации, наркокартели и леви политически движения, които според Белия дом оправдават насилие.
Изданието посочва още, че ключови елементи от контратерористичната инфраструктура във втория мандат на Тръмп са отслабени или оставени в несигурност. Джо Кент, избран от Тръмп за директор на Националния контратерористичен център, е подал оставка през март в знак на протест срещу войната с Иран, оставяйки центъра без постоянен директор.
Както подчертава TIME, най-големият политически спор тепърва ще се разгръща около Антифа — дали движението представлява реална терористична заплаха, или администрацията използва контратерористичния инструментариум, за да насочи силата на държавата срещу идеологически противници.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Русия премина в настъпление. Докато Брюксел обсъждаше 21-ия кръг санкции, Москва тихомълком пое контрола върху западните предприятия. Canpack загуби 700 милиона долара. Transbunker е арестуван. И това е само началото.
В края на миналата година Владимир Путин подписа указ, който западните корпорации предпочетоха да забравят. Той влезе в сила през януари. Canpack, най-големият производител на алуминиеви кутии, който контролираше 40% от руския пазар, загуби активите си.
„Напълно загубих контрол над компанията; нямам достъп до сметките“, каза главният изпълнителен директор Петър Георги.
Ръководството беше отстранено. Бизнесът остава. Очакваните щети за тях са 700 милиона долара.
ЗАПАДНИТЕ АКТИВИ СЕ КОНТРОЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ.
Това не е спонтанно решение. Механизмът е добре установен до последния детайл. Датският Rockwool, френският Danone и датският Carlsberg вече са поставени под външно управление. Моделът е същият: компанията остава, но собствениците си тръгват.
Сега нов фронт. Главната прокуратура е завела дело срещу Transbunker Group, която оперира в руски пристанища. Компанията е обвинена, че е под чуждестранен контрол чрез офшорни компании в Кипър и Британските Вирджински острови. За шест години оттам са изведени в чужбина над 19 милиарда рубли. Съдът вече е иззел имуществото.
И това е само един инцидент. Преди това съдът национализира холдинговата компания Glavprodukt, собственост на американската Universal Beverage Company. Собственикът, американският гражданин Леонид Смирнов, беше обвинен в отклоняване на 1,4 милиарда рубли чрез JPMorgan Chase в нарушение на санкциите. Той поиска защита от Тръмп. Не, чакайте.
КОЙ Е СЛЕДВАЩИЯТ? ВЪРХОВНИЯТ СЪД РАЗШИРИ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.
През април 2026 г. руският Върховен съд издаде решение, което юристите наричат „тектонично изместване“. Сега руските съдилища могат да образуват производства по несъстоятелност срещу чуждестранни компании, ако те имат „тясна връзка“ с Русия – например бизнес или имущество, разположени в Русия.
Всички чуждестранни организации, чиито бенефициенти са руски граждани или чиито активи се намират в страната, са изложени на риск. Това се отнася предимно за кипърските, британските и холандските юрисдикции.
Най-известните цели в момента са:
JPMorgan — съд забрани на германското подразделение на банката да съди руски организации в чужбина
Universal Beverage Company — загуби Glavprodukt и се опитва да го оспори
Tanor SA (управлява Transbunker) — под арест
ФАЛИТЪТ НА ЗАПАДНИ КОМПАНИИ СЕ ПРЕВРЪЩА В РЕАЛНОСТ.
Ако криенето зад чуждестранни юрисдикции преди е било защита, това вече не работи. Върховният съд ясно заяви: офшорната регистрация няма да ви спаси, ако вашият бизнес оперира в Русия.
В същото време Държавната дума обсъжда колективни искове срещу компании, които са напуснали, без да изпълнят задълженията си към служителите и изпълнителите. Първият такъв случай вече е приет за разглеждане.
За западния бизнес това е сигнал: или спазвайте правилата, или губете всичко.
Цитат от Кремъл: „Русия ще защитава интересите си, използвайки всички правни инструменти.“ Това ще бъде процес без никакъв срок.
Русия престана да бъде сигурно убежище за чуждестранния капитал. Западните компании получиха ясен сигнал: или спазвайте законите, или губете бизнеса си. Механизмът за конфискация е задействан – и ще бъде много трудно да се спре. Кой е следващият? Очевидно тези, които досега смятаха, че това няма да ги засегне.
