Connect with us

ИСТОРИЯ

Кой не скача е червен, а който скача е кретен! Някак си, така се получи …. 

Published

on

Икономическото чудо в НРБ (от 44 г. до 89 г.) в Цифри и Факти! Ето как България зае 25-ТО място по БВП в Света

 

Социалистическа Народна Република България от 1944 г. до 1989 г. само в цифри и факти. Но те са толкова красноречиви, че сами говорят за себе си. Живота от 1944 до 1989, който загубихме и това което „спечелихме“ от 1989 до днес. Четете и разказвайте за да знаят хората истинската си история….

 

За периода 1979-1988 г. САЩ увеличава БВП на глава от населението със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, дори и в годините на Перестройка, никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава западната пропаганда.По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на супер престижното 25-то място в света. За сравнение, през 2013 г. България вече се е сринала до 78-мо място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението, по данни на международния валутен фонд (IWF).

 

Преди ПЕРЕСТРОЙКА България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на „съвета за икономическа взаимопомощ“.

 

В момента (2014) България е с най-ниския номинален брутен вътрешен продукт в Евросъюза, най-висока квота на мизерия – 21,8%, по данни на Международния Валутен Фонд и Евростат и най-много извънбрачни раждания в Европа.

Данните са взети от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Статостока в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г. и миналата 2014 г. Крайния резултат от изследването е потресаващ!

Ето и фактите:

 

ПРОИЗВОДСТВО:

Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с миналата 2014 г. И ето какъв е резултата по отрасли:

Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930 броя.

 

Електрокари: През 1988 г. – 47 400 бр. – През 2014 г. – 180 бр.

Мотокари: През 1988 г. – 35 100 – През 2014 г. – 210 бр.

Домашни хладилници: През 1988 г. – 111 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Цветни телевизори: През 1988 г. – 124 300 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Памучни платове: През 1988 г. – 362 млн. кв. м. – През 2014 г. – 8 млн. кв. м.

Вълнени платове: През 1988 г. – 45 млн. кв. м – През 2014 г. – 2,4 млн. кв. м.

Месо: През 1988 г. – 565 600 тона – През 2014 г. – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко

Мляко: През 1988 г. – 2,5 млн. литра – През 2014 г. – 70 хил. литра. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко количество!!!

Зеленчукови консерви: През 1988 г. – 344 000 тона – През 2014 г. – 67 000 тона.ИЗНОС:

Електронни калкулатори: През 1988 г. – 46 700 бр. – Сега 2014 г. – 0 бр.

Електрокари: През 1988 г. – 44 700 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Телефонни апарати: През 1988 г. – 630 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Радиотелефони: През 1988 г. – 121 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.

Пресни плодове: През 1988 г. – 139 000 тона – През 2014 г. – 7 000 тона.

Домати: През 1988 г. – 78 900 тона – През 2014 г. – 1 100 тона.

 

КОНСУМАЦЦИЯ НА:

Прясно мляко – литри на човек за 1 година:

През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 г. – 20 литра

Месо: През 1988 г. – 75 кг. – През 2014 г. – 32 кг.

Яйца: През 1988 г. – 263 бр. – През 2014 г. – 143 лв.

Плодове: През 1988 г. – 109 кг. – През 2014 г. – 50 кг.

Захар: През 1988 г. – 35 кг. – През 2014 г. – 7 кг.

 

Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват. Разрушителната политика на хората, които управляваха държавата от 89-та година, е само една от причините днес България да е страна от Третия свят. Идеалът на „демократичните“ ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията, като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени официално с безумното име „Ликвидационни“. Това име е потресаващо.Промишленост. В тези години от 1944 до 1989 г. се изграждат крупни производствени мощности в областта на машиностроенето, хранително-вкусовата, леката, строителната промишленост. Създава се нова материално-техническа база и се развиват отрасли, непознати за България до Втората световна война – нефтопреработваща промишленост, химия, фармацевтика, електроника. На тази база се изменят характерът и структурата на населението. Докато през 1939 г. в промишлеността работят около 105 000 души, то през 1989 година техният брой е вече 1 434 525 души.

Селско стопанство. Едва ли някой може да отрече, че през този период е изградено съвременно, модерно селско стопанство. ТКЗС обединяват разпокъсаните около 20 милиона частни нивички, обработвани по примитивен начин. Построяват се над 2000 язовира, напоява се над 12 млн. декара земя (около 25 на сто от обработваемата площ), повишават се средногодишните добиви около 3 пъти.

 

За съжаление една от престъпните грешки след 10 ноември 1989 година е т. нар. връщане на земята в “реални граници”, което довежда до ново раздробяване и неефективен начин на производство. Вероятно ще бъде необходим не по-малко от четвърт до половин век, за да се достигне нивото на 1989 година.Здравеопазване. Не могат също да бъдат подценявани постиженията в медицинското обслужване – достатъчно е да се отбележи, че според статистическите данни преди Втората световна война средната продължителност на живота е около 52 години, през 1989 г. тя е 71 години. Няма да посочваме увеличението на броя на работещите лекари и средния медицински персонал, както и изградената огромна мрежа от болници, поликлиники, санаториуми и други здравни заведения.

 

Образовние и наука. Ликвидирана е неграмотността, младежите получават висока професионална подготовка. И днес България се слави с кадри с изключително високи качества и научна подготовка, получени през този период.

 

Жилищен фонд. Всяка година се строят около 70 000 жилища.

Безработица. Това е почти непознато явление през периода 1944-1989 г.

Жизнен стандарт. Ако индексът на реалните доходи на човек от населението през 1950 г. е сто единици, през 1989 г. той е 5 пъти по-висок.

 

Обществен продукт и национален доход. От данни на статистиката е известно, че общественият продукт през 1989 г. се увеличава над 25 пъти в сравнение с 1939 г., националният доход – над 15 пъти. Съществено изменено е и мястото на отделните отрасли в създаването на обществения продукт и на националния доход. С предимство нарастват произведеният обществен продукт и националният доход в промишлените отрасли. Оценявайки разходите, трябва да се направи извода, че всичко това е постигнато благодарение на пълната мобилизация и относително правилното използване на финансовите ресури на страната.Българската енергетика

 

До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948, той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика.

 

– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45 % от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!

– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност /861 MW/ и по проектно решение /турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК/ няма европейски аналог!

Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали /първата от които е ПАВЕЦ/, с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!

 

Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.

– Каскада „Арда“ – с обема на трите й язовира 1,15 млрд куб. м, е една от най – големите в Западна и Средна Европа!

 

– Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност – 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра – най-високите в Европа!

/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: „… Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век – АЕЦ „Белене“ /започнат преди 89 и спрян след избухването на демокрацията/. Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина.

 

– Производството на водни турбини и генератори

 

До 1950 у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.

В 1960 изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ „ЧАИРА“, всеки с мощност 215 МW по чертежи на „Тошиба“, Япония.– Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.

– Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950 – 1990 България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 зае 18 % от националните промишлени фондове.

 

След 1990 управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:

 

– Разруши мозъчния й център „Енергопроект“. Старателно организира националното престъпление – закриване на АЕЦ „Козлодуй“

– Спря строителството на АЕЦ „Белене“

– Разпродаде /нацБг – практически на БЕЗЦЕНИЦА/ електроразпределителната система

– Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата „Горна Арда“, 4 пъти по-малка от каскадата „Арда“, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!

Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!

 

МЕТАЛУРГИЯ

До 1950 България няма металургия

Към 1989 вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.

 

„Стомана“ – Перник

Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:

 

– Корабна ламарина. От 1970 българското корабостроене работеше изцяло с местни метали

– Бронестомани. От 1972 металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани

– Студеноогънати олекотени профили

– Валцовани стомани за транспорта и мините.

– Студеновалцована ламарина, в т.ч. с метални и пластмасови покрития

– Щранговани профили за кари и асансьори

– Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия

– Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков

 

– Непрекъсната разливка на стомани.

– Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института „ПАТОН“ в Киев

– Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров

– Вакуумно леене на качествени отливки.

 

– Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30 %, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания

 

– Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия

– Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев

 

– Леенето с газово противоналягане по метода „Акад. Балевски – проф. Димов“ е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:

– Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.

– Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3 %, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50 % от кокилните алуминиеви отливки в света!

 

Всичко изброено вече е унищожено – или е пред рухване

Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил т газопроводни тръби. От тях 50 хил т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в град Септември. Другите 20 хил т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

 

Българската химия

през 1945 беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!

Към 1989 отрасълът вече произвеждаше годишно:

– 2,5 млн т минерални торове

– 1 милион тона калцинирана сода

– 400 хил т пластмаси

– 1,8 милиона броя автомобилни гуми

– 20 хил т химикали за растителна защита

– Преработваше 12 млн т суров нефт

– Имаше 11 % от националните промишлени основни фондове

– Даваше 8,5 % от националната промишлена продукция

– Осигуряваше 20 % от постъпленията от западна валута

– Поддържаше 100 000 работни места

„Химпроект“ водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.

 

Химпроект-Варна

– Българският карбамид имаше неограничени пазари

– Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода

– Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси

– В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада

– Произвеждахме или таблетирахме от български и вносни /под 50 %/ субстанции всички масови лекарствени средства

– Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба

– Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика

– Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

Всичко това вече е ликвидирано.

Машиностроенето

най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект

 

В 1945 в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери

В 1989 в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института

 

С 5 % от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20 % от обществения продукт и 55 % от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.

Първата конструкторска организация „Машпроект“ заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.

Последваха – Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи „Машелектропроект“, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

 

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония и „Балканкар“ – България.

/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди – включително и от най-развитите „демокрации“./

 

Корабостроенето

От Освобождението до 1945 е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.

От 1945 до 1990 са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме $ 2 млрд /5 пъти повече от инвестициите за отрасъла/.

 

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.

Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера „Хан Аспарух“ с товароподемност 100 хиляди тона.

С помощта на ООН /ПРООН/ във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.

Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.

 

Русенския кораб „Белокаменка“ – 340000 брт /бруторегистър тона/

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.

Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.

 

След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – КЗ, Варна бе продаден за $ 1!

Металообработващите машини

бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90 % от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

 

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.

Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Петър Богданов, Тремол Иванов и много други.

 

След 1990 г. се постигна невероятното – корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене – КЗ, Варна бе продаден за $ 1!

Металообработващите машини

бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90 % от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

 

Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.

Всичко това днес е забравено и унищожено от престъпниците, десидентите, капиталистите и фашистите.

Всичко това беше откраднато от българския народ. Беше ограбен съзидателния труд на милиони хора в условията на Социализъм.

Помнете историята си и я разказвайте от човек на човек.

 

– От 1989 до днес 2016 са унищожени над 91 % от всички производствени мощности в България, а населението н е най бързо изчезващото във света с почти 25 % редуцирано. Пример даден в доклад на ООН като прецедент в човешката история

– Капитала унищожи цялата икономика на България създавана от нашите родители с техния труд.

– Капитала ни принуди да живеем на ръба на оцеляването с най ниския стандарт на живот в Европа и на едно от последните места в света.

– Капитала роди около 100-на милионери и още няколко стотин управляващи парцала, но изгони над 3 милиона българи в чужбина, а останалите в БГ обрече на агония и нещастие.

– Капитала превърна живота в България в стока, където за да живееш трб да плащаш. Нямаш ли пари – умираш на улицата.

 

– Капитала унищожи историята ни, образованието ни, здравеопазването ни, промишлеността и индустрията ни. Унищожиха живота на поколения милиони българи.

– Капитала превърна България в длъжник с около 70 милиарда външен дълг и над 200 милиарда вътрешен такъв. От държава която беше на 27 място в света по икономическо развитие през 1988 г, сега България е напълно унищожена.

– Капитала прекъсна връзката между нас и братска Россия и ни насажда лъжи и манипулации за фашистите и престъпниците от САЩ, Англия и западна Европа, които ни унищожиха.

– Капитала превърна живота на милиони българи в робство, където човек е щастлив ако може да се нахрани през деня.

 

– Капитала роди безработицата, която преди 1/4 век беше непознато явление за БГ

– Капитала ограби и унищожи живота ви и продължава да го прави ежедневно.

Затова докато има капитал и класово разделение между хората, ще има и БОРБА !

Всеки човек има право на живот, свобода и право да получи възможност за развитие наравно с останалите.

Борбата ще я има до тогава, докато работническата класа и пролетариата победят !

 

България е първата страна в света където избухва антифашистко въстание против фашизма и капитализма.

ИСТОРИЯ

КОЙ НАИСТИНА ПОСТРОИ ПЛИСКА

Published

on

By

Днес в много популярни разкази, учебници и дори част от археологическите обзори все още се поддържа твърдението, че българите при пристигането си през 681 г. заварват на това място руините на някакъв древен римски град и просто използват готовите му камъни, за да положат основите на своята столица.

Представата е удобна и проста: „намерили са готов материал под краката си, преработили са го и са построили върху него“. Това обаче е една от най-устойчивите лъжи в официалната версия на историята – лъжа, която цели да представи Плиска като „вторичен“ град, израснал върху чужда основа, вместо да признае нейната истинска същност.

Археологическите разкопки, провеждани систематично повече от 120 години (от началото на XX век до днес), са абсолютно категорични и не оставят място за съмнение: под най-стария пласт на Плиска няма абсолютно никакви руини на римски град, нито крепостни стени, нито улици, нито форум, нито дори по-значителни обществени сгради. Мястото е било „на гола поляна“ – огромна, леко хълмиста равнина без следи от предишна градска структура.

Ако под Аспаруховия дървен лагер имаше римски град, археолозите щяха да открият поне пластове от зидария, канализация, мозайки или характерни римски керамични съдове. Вместо това има няколко спорадични, изолирани находки: една-единствена пещ за битова керамика от II–III век и няколко разпръснати земеделски колиби на местното население. Нищо, което да напомня за град. Това не е мнение – това е факт, документиран в десетки научни отчети и стратиграфски разрези.

Защо тогава се поддържа тази лъжа? Защото е много по-удобно да се каже „те просто са преизползвали римското наследство на място“, отколкото да се признае, че древните българи са донесли със себе си собствена, дълбока строителна традиция и са създали столицата си от нулата, като са транспортирали материалите от десетки километри разстояние. Така Плиска се вписва в удобната схема „варвари, които са се възползвали от римски руини“, вместо да се види като автохтонен имперски проект с корени в древна и високоразвита цивилизация.

Но тук е моментът да се запитаме: „а откъде всъщност идват камъните, колоните, капителиите и перфектно издяланите квадри, които виждаме в основите и стените на Плиска?“ И отговорът е: от изоставените и вече разрушени римски градове в региона, но не от мястото под Плиска, а от десетки километри наоколо. Главният източник е Марцианопол – големият римски град край днешна Девня (около 50–60 км източно от Плиска). Именно оттам са довлечени с волски впрягове стотици тонове готови колони, капители, мраморни блокове и квадри.

Други материали са взети от по-далечни, но все още достъпни обекти в Североизточна България – например от останките около Абритус (край днешния Разград) и отделни по-малки римски селища и вили в равнината между Шумен и Провадия. Това е класическата „вторична употреба“ (spolia) – практика, типична за ранното средновековие, но извършена с огромни усилия и организация. Българите не са „намерили“ готов град под краката си – те са го „донесли“ със собствената си логистика, защото са имали ясна представа как трябва да изглежда една истинска имперска столица.

Това допълнение разбива мита още в самото начало и подготвя почвата за истинската тайна: Плиска не е „преработен римски град“, а чисто ново творение, изградено върху празна равнина по план, който древните българи са носели в себе си от векове. Именно затова мястото е избрано – защото е било свободно, просторно и готово да приеме троичната структура на цитадела-вътрешен град-външен град, която е характерна за тяхната древна традиция, а не за римските градове, строени по съвсем различен принцип.

Външният град е представлявал укрепен лагер на площ от 23 квадратни километра, ограден от дълбок ров и земен вал с дървена палисада. В първите години жилищата са били предимно дървени или вкопани землянки, а центърът – вътрешният град – е бил защитен с дървени стени и е служил за резиденция на владетеля.

Това е бил огромен аул, един от най-големите по територия в Европа за времето си, предназначен за конница и стада.

Повратната точка идва през 811 година, когато византийският император Никифор I превзема и опожарява лагера. Ето защо след това Омуртаг (814–831 г.) осъществява мащабна строителна програма. Той заменя дървените стени на вътрешния град с масивна крепост от огромни, идеално издялани варовикови блокове – квадри, дебели над 2,5 метра, с кръгли и петоъгълни кули. Върху руините на предишния дворец се издигнал Големият дворец с базиликален план, където се провеждали тържествени приеми.

Изграждат се и първите храмове, бани с подово отопление, сложна водопроводна мрежа от глинени тръби и канализация. Плиска се превръща от лагер в имперска столица. По-късно, след Покръстването през 864 година, княз Борис I променя облика – езическите храмове са преустроени или заменени, а на около 1,5 километра от центъра се издига Голямата базилика – най-голямата християнска църква в Югоизточна Европа за онова време, с дължина от близо 100 метра. Тя става духовен център.

Това е общоприетата картина днес – Плиска като резултат от последователни усилия на владетелите, започнали с Аспарух като основател на дървения лагер, продължили с Омуртаг като създател на каменния град и завършили с Борис I като преобразител в християнски център.

Археологията е категорична: под най-стария пласт няма по-древен античен град, римски кастел или тракийско селище. Мястото е било „на гола поляна“ – спорадични находки като пещ от II–III век или изолирани земеделски постройки не представляват градска структура. Материалите за строежа (колони, капители) са донесени от изоставени римски обекти в района, като Марцианопол, чрез вторична употреба.

Но нека сега да разкрием истинската тайна за това кой наистина построява Плиска и защо точно това място е избрано за столица. Тайната се крие в дълбоката културна и архитектурна памет на древните българи – наследници на висока цивилизация, която носи своите знания първо от Балканите, а след това доусъвършенствани в далечните източни земи.

Те не са създали града като имитация или с външна помощ в класическия смисъл. Плиска е автохтонен проект, възстановяване на древен модел, пренесен през вековете. Владетелите са били визионери, които са следвали почерка на своите предци – майстори в камъка, инженери на огромни пространства и подземни системи. Те са донесли със себе си мегалитната традиция, троичната градска структура и умението да опитомяват равнините за имперски център.

Но защо са избрали точно това място? Равнината край днешна Плиска е избрана не случайно, а с дълбока стратегическа и символична цел. Огромните пасища са били жизненоважни за конницата – основата на военната им мощ. Просторът позволявал разпръснат лагер за стада и хора, а естествените бариери от плата и реки осигурявали защита без нужда от стръмни скали. Това не е търговски възел като римските градове, а пространство за свобода и размах – точно както в древните централноазиатски метрополии. Плиска не е „случаен лагер“, а съзнателен избор за възраждане на имперска традиция в нов континент.

Тук идва паралелът с Балх – древната Бактра, майката на градовете в Бактрия. Този паралел не е случайно съвпадение, а доказателство, че строителите на Плиска са носители на същия древен почерк. Балх, столица на Кушанската империя и център на висока цивилизация, е имал идентична троична структура: цитадела (Арк), вътрешен град (Шахристан) и огромен външен град (Рабад), защитен от валове и ровове. Същото виждаме в Плиска – цитадела с малък дворец, вътрешен каменен град и външен град на 23 квадратни километра. Мащабът не е европейски за VIII–IX век, а типичен за централноазиатските метрополии. И не – не се лъжете по имената Арк, Шахристан и Рабад. Тези названия се утвърждават значително по-късно, след ислямското завоюване на региона и през епохата на Саманидите (IX–X век).

Мегалитният градеж е още по-убедителен. В Балх и околните обекти като Сурх Котал стените са от огромни квадри, поставени на сухо или с минимален свързващ елемент – разчита се на тежестта и перфектното напсаване. Същият маниер го има и в Плиска: масивни варовикови блокове, тежащи тонове, издялани с математическа точност, различни от византийското редуване на камък и тухла с обилен хоросан. Това е почеркът на хора, свикнали да градят в сурови планински и оазисни условия, където конструкциите трябва да са вечни.

Подземните тунели в Плиска – сложна мрежа, свързваща двореца с крепостта – са типични за източните дворци в Централна Азия и Иран. Те служат за сигурност, дискретно придвижване и предимство при обсада. Те не са случайност, а част от древната инженерна мисъл, пренесена от предците. Същото важи за водоснабдяването: глинените тръби и филтриращата система съвпадат с методите от оазисите по Пътя на коприната – знание, което не се учи на място, а се носи в културната памет.

Знаците по камъните – тамгите и седемлъчната бронзова розета – са идентични с тези от Таримския басейн и Бактрия. Те не са декорация, а символи на родове и астрономически познания от древната цивилизация. Розетата носи философия, свързана с източните традиции на тохарите и кушаните.

Плиска е „Новият Балх“ – не имитация на Константинопол, а възраждане на автохтонна имперска концепция. Древните българи са архитекти на империя, наследници на цивилизация, която е строяла в камък, когато голяма част от Европа е живеела в по-прости форми. Те са се завърнали към корените си, пренасяйки мегалитния код през миграциите. Строителите са били майстори от древен род, които са знаели как да създадат столица, която да стои хиляда години напред.

А този прочит променя всичко. Плиска не е варварски лагер, изграден от външна помощ, а чисто творение на древните българи – визионери, които са следвали своя почерк от Балканите преди хиляди години, а в последствие от Балх. Мадарският конник, руните по камъните и подземните системи са части от същия код. Археологията потвърждава пластовете: дървен етап, каменен разцвет, християнска трансформация – всичко изградено от хора с дълбока памет за монументалното строителство.

Continue Reading

ИСТОРИЯ

Легендата за Филип Тотю – Хвърковатия войвода

Published

on

By

Приятели, днес искаме да ви разкажа за един мъж, чието име е станало синоним на думата „неуловим“.

Става дума за Филип Тотю – Хвърковатия войвода. Макар историческите хроники да сочат 22 март 1907 година като деня, в който той приключва земния си път в Две могили, винаги е добър момент да си спомним за него, защото хора като него не принадлежат само на календара, а на цялата ни история.

Легендата за Хвърковатия войвода

Роден като Тодор Тодоров Топалов в махала Гърците, той не е просто поредният хайдутин. Той е бил кошмарът на османската власт. Знаете ли, че турците са вярвали, че Филип Тотю има крила? Не буквално, разбира се, но неговата способност да се появява от нищото, да удря светкавично и да изчезва, преди врагът да разбере какво се случва, му печели това прозвище. Той е бил майстор на маневрите и е притежавал невероятна интуиция за терена на Балкана.

Битката при Върбовка – триумф на духа

​Един от най-епичните моменти в живота му е сражението при село Върбовка през 1867 година. Представете си неговата малка чета, притисната от огромна потеря и редовна войска. Вместо да се предаде, Филип Тотю организира такава отбрана, че успява да пробие обръча и да спаси оцелелите си четници. Това не е просто военен успех, а демонстрация на българската воля за свобода, която не се пречупва пред численото превъзходство.

Погледът на скептика

​Ако се вгледаме критично, често митологизираме героите си до степен, в която те изглеждат безгрешни и свръхестествени. Филип Тотю е бил човек от плът и кръв – със своите страхове и трудни решения. Неговият живот е изпълнен с години на емиграция, затвори и постоянна борба за оцеляване. Но именно това го прави истински герой. Не фактът, че е бил „непобедим“, а фактът, че въпреки всички несгоди, той никога не се отказа от идеята за свободна България. Той доживява Освобождението, вижда мечтата си реализирана и умира като уважаван, макар и скромен човек, оставил всичко на олтара на родината.

​Днес, когато споделяме неговата история, нека не го правим просто като суха статистика. Нека си спомним за смелостта да се изправиш срещу цяла империя, когато разполагаш само с една чета и вяра в правотата си. Филип Тотю ни учи, че границите на възможното се определят само от силата на нашия дух. Поклон пред паметта му!

Continue Reading

ИСТОРИЯ

На 14 март 1897 г. е обнародван закон, който задължава чиновниците да носят български дрехи и обувки

Published

on

By

На 14 март 1897 г. е обнародван закон, който задължава чиновниците да носят български дрехи и обувки.

За неспазване на закона са били предвидени и наказания- глобата е от 10лв. до 60лв., а за фабриканти и търговци, които продават вносни материали за облекло и обувки, вместо такива българско производство- санкция в размер от 100лв. до 1000лв. и затвор от един до шест месеца.

По това време управлява правителство начело с Константин Стоилов (19 май 1894г. – 13 януари 1899г.). Законът за задължителното носене на местни дрехи и обувки се внася от Иван Евстратиев Гешов и се приема от ІХ Народно събрание.

Голям дял в индустриалното производство на България тогава заемат хранителната и текстилната промишленост, а протекционизмът е водещ в българската икономическа политика при всички правителства от този период.

В резултат на това редица български стоки, като тютюн, розово масло и други, преодоляват тесните граници на българския пазар и излизат на европейския.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending