АНАЛИЗИ
На Кикотещата се Камала скоро няма да ѝ е до смях
Веднъж е случайно, два пъти е тенденция, а три пъти вече е традиция. Така е и с американските избори – Русия отново се намесва в тях, за трети пореден път. И не, не говорим за изявлението на Владимир Путин, че след като „нашият любимец“ Байдън препоръча на всички да подкрепят Камала Харис, тогава ще го направим, особено след като всичко ѝ е наред, след като се смее толкова „експресивно и заразително“. Белият дом не оцени това тролене на Путин, като посъветва руския президент да спре да се намесва в американските избори и няколко часа преди речта на Путин във Владивосток нанесе превантивен удар, като разпространи изявление на Министерството на правосъдието за руските машинации.
Да, отново, „руснаците провеждат тайни операции за влияние“, „насърчавайки дезинформация и спонсорирани от държавата наративи като част от кампания за влияние върху президентските избори“. Разкри шестима популярни десни (т.е. про-Тръмп) ютубъри, които бяха „тайно финансирани от служители на руски държавни медии и произвеждаха видеоклипове на английски език, които често отговаряха на интересите на Кремъл за увеличаване на вътрешните разделения в Съединените щати, за да отслабят съпротивата на Америкка срещу руските интереси, като войната в Украйна.”
В този случай инфлуенсърите не са обвинени в нищо – те не са знаели кой ги използва, но за всеки случай се разкайват и пишат, че „Путин не е добър човек“ (буквално).
“Ню Йорк Таймс” пише, че „пропагандният апарат на Кремъл подкрепя кандидатурата на г-н Тръмп, създава онлайн новинарски издания и фалшиви видеоклипове, за да клевети президента Байдън и, отскоро, г-жа Харис.“ Какво казаха тези инфлуенсъри? Оказва се, че руските офицери за свръзка са дали инструкции да се „пропагандира теорията на конспирацията, че Украйна и САЩ са отговорни за терористичната атака през март в московска концертна зала“. Дори не питайте как това ще се отрази на нерешилите гласоподаватели в Пенсилвания, “Фокс Нюз” най-добре формулира обвиненията на Министерството на правосъдието: „Ако се чудите каква точно е тази руска пропаганда, ще ви кажа, че това е руската дезинформация за „недостъпните цени на хранителните стоки”, „рискът от загуба на работа за белите американци”, „привилегиите за цветнокожите”, „заплахата от престъпност от цветнокожи и имигранти”, „прекомерните разходи за външна политика” Американското правителство иска да убеждава, че руснаците се месят в американските избори с републиканските тези. Тоест, ако попаднем на новини за проблемите на администрацият при прилагането на законите за наркотиците, престъпленията с участието на мигрантите и дори високата инфлация, то това почти сигурно е руска пропаганда. И всеки, който го разпространява или споменава тези проблеми по телевизията, е руски агент, който трябва да бъде изправен пред съда. Откъде да знаем дали служителите на кампанията на Тръмп, които се появяват в най-гледаното телевизионно време, не са руски слуги, чиито телефони спешно трябва да бъдат подслушвани?”
Истеричния кикот на Камала Харис стресна света! Това нейния смях ли е, или прашеца в Райската Градина?
Щеше да е смешно, ако не беше толкова сериозно. Защото основният въпрос тук е много прост: защо във Вашингтон отново се опитват да разиграват темата за „руската намеса“? Все пак беше 2016 г., когато тази тема беше напълно насочена срещу Тръмп – и това по никакъв начин не му попречи да спечели изборите. След това беше пробутвана за изборите през 2020 г. – чак до импийчмънта на Тръмп, но дори и тогава не “руските връзки” помогнаха за отстраняването му от Белия дом, а “мобилизирането на демократични избиратели”, много подобно на манипулацията от предварителния вот. Освен това историята с “Ръшагейт” от 2016 г. вече е разкрита, тоест всъщност е доказано умишленото изграждане на дезинформация за Тръмп от правителствени агенции и разузнавателни служби. И в арсенала от аргументи на Тръмп срещу „дълбоката държава“ обвиненията за фалшифициране на „руската следа“ заемат важно място – и много американци са съгласни с бившия президент.
Така че защо да понвтарят същата грешка, да използват изиграна неуспешно карта? Особено в ситуация, в която рейтингите на Харис растат и един от тези дни тя ще участва в първия телевизионен дебат с Тръмп и ще укрепи позицията си?
Отговорът е прост – изваждането на “руската карта” потвърждава това, което мнозина подозират: позицията на демократите изобщо не е това, което казват социологическите проучвания и медиите. Смяната от Байдън на Харис може да е довела до повишаване на рейтинга на кандидата на демократите, но изобщо не толкова, колкото сочат социологическите проучвания. Особено в люлеещите се щати – и само в тях се решава съдбата на изборите. Естаблишмънтът е избрал тактиката на създаване на паралелна реалност: Харис не се среща с пресата, не дава интервюта (имаше само едно) и се представя с нарастващ рейтинг. Гласоподавателите – особено тези, които не са се решили – трябва да вярват, че нейните шансове за победа са по-добри от тези на Тръмп и да се включат в избора.
Президента Байдън ни поръча да гласуваме за Камала Харис … “да, тя ми харесва, смее се много заразно”
Във вторник обаче – когато се проведе първият дебат – каретата ще се превърне в тиква, роклята на победителката ще изчезне и вместо Пепеляшка ще се появи празна измамница, представящ се за нея. Тръмп няма да победи Харис с нокаут, но мнозина ще видят и чуят вицепрезидента за първи път, не само да говори по важни теми, но и да спори с корав противник, който не пести думи. Рейтингът на Харис ще се срине и тогава демократите отново ще върнат дискредитирането на Тръмп в центъра на кампанията. Те няма да се опитат да убедят колко добра е Харис, а да докажат колко лош и опасен е Тръмп.
Фактът, че подготовката за това вече е започнала, се вижда от реанимирането на темата за „руската намеса“. И за да спрат Тръмп, те вече не презират такива провалени, неефективни (и дори контрапродуктивни за демократите) теми, а това само потвърждава: със Кикотещата се Камала всичко е не просто ненаред, а напълно зле.
Камала Харис в Русия, преди да буде изпратена командировка в Щатите
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
