КОСМОС
НЕВЕЖЕСТВОТО Е НОВОТО НОРМАЛНО
Струва ли ви се, че в работата си се сблъсквате с все по-некомпетентни хора? Че колкото по-невеж е някой, толкова по-гласовит и напорист е? Че знанията и експертизата се ценят по-малко от всякога? Че в политиката, медиите, обществения живот, културата и пр. има все повече случайни хора, които не притежават необходимата компетентност, умения и качества? Е, напълно сте прави. Имаме проблем, при това системен и глобален.
Това, че хората не знаят много неща, не е новина. Но вече живеем в свят, в който невежеството се приема за достойнство. Да отхвърлиш експертното мение е равносилно на това да демонстрираш независимостта си от дискредитираните елити, пише професорът по национална сигурност Том Никълс в статия за списание „Форин афеърс“ (Никълс е автор на книгата „Смъртта на експертизата“). Принципните и информирани аргументи са знак за интелектуално здраве и жизнеспособна демокрация, но те вече са заменени от гневни крясъци, отбелязва професор Никълс. Проблемът вече се осъзнава от мнозина изследователи в глобален мащаб. Учените вече алармираха, че наблюдаваме тревожна липса на критично мислене, която образователните системи не просто не запълват, а възпитават.
Въпреки общоприетото мнение, че виновници за тази огромна промяна са новите технологии, в частност новите медии и социалните мрежи, те не са причината, а само катализатор и амплификатор на по-дълбоки и по-отдавнашни процеси – възможността всеки да се информира за секунди и да се изкаже публично за още толкова създава илюзията за заличаване на границата между тези, които наистина знаят и тези, които си мислят, че знаят. Със сигурност, сред причините за бума на невежеството е главоломно нарастващата комплексност на съвременния живот, с която хората не могат да се справят и това им създава чувство на несигурност, тревожност, объркване и гняв. А хората не обичат подобни чувства и правят всичко възможно, за да ги отхвърлят.
Известен е ефектъкт на Дънинг-Крюгер в психологията, според който некомпетентността сама по себе си пречи на човек да я осъзвае. Т.е. глупавият няма как да разбере, че е глупав. Доказано е, че повечето хора оценяват самите себе си по-високо, отколкото биха ги оценили останалите. На повечето хора им липсва качество, наречено „метазнание“ (по Том Никълс) – , т.е. знанието за собственото знание, сбособността да оцениш реалистично спсобностите си и да познаваш собствените си граници. В крайна сметка, доказано е, че най-малко компетентните хора най- малко осъзнават, че не са прави, най-малко способни са да научат каквото и да било, за да компенсират невежеството си, но за сметка на това са готови на всичко, за да го прикрият.
Отгоре на всичко, психологията отдавна е установила, че хората са склонни да отхвърлят информацията, която противоречи на мненията и нагласите им. В комбинация с невежеството, склонността на хората да подбират информацията, която потвърждава мненията им и това ги кара да се чувстват прави, е благодатна почва за бума на фалшиви новини и конспиративни теории. Които са необорими, защото който се опита да ги оспори с рационални аргументи, напрактика ги легитимира и влиза в схемата им, отбелязва професор Никълс.
В оправдание на нарастващото недоверие към „експертите“ (разбирани като хора със специализирани знания и умения в определена област) трябва да признаем, че да минаваш експерт днес е далеч по-лесно отпреди 30, че дори 20 години, например. Широкият достъп до образование (което принципно не е лошо нещо) даде възможност на мнозина да се сдобият с дипломи, зад които не винаги стои реално знание. А в медиатизирания свят е по-важно не какво е всъщност, а как изглежда и колко се харесва. Медиите бълват псевдоексперти по всякакви въпроси и по този начин едновременно компрометират експертността и удовлетворяват желанието на зрителя да потвърди собствените си убеждения във всички случаи – щом те дават по телевизора, значи знаеш и значи си прав, а щом и аз, зрителят, мисля по същия начин, значи и аз съм прав. А ако не мисля така – това ме прави независимо мислещ, значи още по-прав. Тънката разлика между правото на мнение като гражданин и правото на експертно мнение, от гледна точка на специализираното знание в определена област, е ключова, но уви – отдавна премината. Но както отбелязва професор Никълс, демокрацията означава равенство пред закона и равни политически права, а не означава равенство на мненията, независимо от аргументите, които ги подкрепят.
Неговата тревога, както и на всички, алармирали за проблема, не е просто академичен плач по изгубения престиж на знаещите. Критичното мислене и рационалните дебати са кръвоносната система на демокрацията – без тях да е просто куха форма, процедура. Която може лесно да се корумпира и да се обърне срещу собствената си същност. Как граждани, които не знаят, не искат да знаят и отказват да чуят, правят информиран избор? Как изобщо информираният избор е възможен, когато в публичните дебати рационални аргументи са заменени с „гневни крясъци“? Как сме сигурни, че така избраните представители имат знанията и компетентностите, които се очакват от тях, за да взимат решения? Възможно ли е те, въпреки собствената си некомпетентност, да чуят съветите на експертите и да вземат отговорни решения? Как гарантираме, че експертите не злоупотребяват със знанията си, за да се възползват от некомпетентността на взимащите решения и да прокарват решения в услуга на частни интереси, вместо в името на общото благо?
Отговорът е – няма как. А по-лошото е, че няма лесен отговор на въпроса какво да се прави. Разбира се, знанието е ключът, но как изведнъж милиарди хора да станат информирани и знаещи? Едва ли по метода на Артър Кларк с падналия от небето камък, който маймуните докосват и се превръщат в разумни човешки същества. Най-вероятно ще преживеем сериозни катаклизми, които ще ни принудят отново да потърсим начини да открием тези, които знаят и да им гласуваме доверие да ни извадят от кашата. И ако първото вероятно ще се случи още в рамките на нашия живот, второто няма да дойде нито скоро, нито лесно. За нас, вярващите в знанието, остава само надеждата, че усилията ни днес ще послужат на децата ни да направят каквото трябва утре.
Ралица Ковачева
Знам колко трудно пробива това в съзнанията.
И колко е болезнено.
Мислите ли, че овцете в кошарата подозират, че ги отглеждате за тяхното мляко, вълна и месо?!
Да си овца и да си човек не е толкова различно.
Ако има разлики, то те произтичат от по-сложния организъм, който поддържа по-сложна и развита мисловна дейност, а оттам може да се очаква по-висок интелект или по-сложни и “тъмни” девиации.
Овцете не убиват други от вида си, за да трупат пари, власт и слава…
Хората го правят.
Овцете съществуват в тяхната овча реалност и всяко раждащо се агне счита своя живот за Нормалност.
Те не подозират, че фермата принадлежи на фермер и че те принадлежат на фермер.
Според “Законите” фермерски.
Законите не се пишат от овцете, а ЗА овцете и с цел да бъдат предпазени фермерите…
Цялата юридическа система е така създадена, уважаеми юристи и не-юристи…
Но няма кой да проучи Морското Право, блъска ви директно когнитивния дисонанс и блокирате…
А дали овцете възприемат изобщо лицето и силата “Фермер”?!
А може и да го наричат “Бог”, не знам…
Но му се доверяват, дори когато го виждат да точи ножа.
Не питат защо ги доят и къде отива млякото.
Не питат къде изчезват децата им.
Сигурно се чудят, но после възприемат, че това е част от “Нормалността” и тяхната “Съдба”.
Бог така е решил за тях, предначертания път, знаете…а може и лоша карма по будистки овчи модел.
Питала съм се- не виждат ли овцете ченгелите, не чуват ли как се клепат ножовете, а когато закачат убитата овца с главата надолу, останалите как запазват спокойствие?!
Отговорът го намерих, наблюдавайки хората, а не овцете…- НЕ!
Не виждат отвъд програмната им “Нормалност”.
Първо, че е травмиращо, второ- не виждат изход наникъде, защото не познават целия План на съществуване, трето- ограниченият мозъчен капацитет филтрира идущата информация и остава бели, необработени “инфо петна”, блокажи, ступори.
Съжалявам, хора и овце, че пред вас се случва всичко, а не можете да разчетете “знаците”.
Съжалявам, че не виждате игрите на Фермерите, че търсите смисъл в техния интерес, който е вашият ущърб, осакатяване, жертва, смърт…., че доброволно и страхливо скланяте глави и че когато проумеете, че има шефове=фермери над вас- се опитвате да заемете място сред тях, за да живеете на гърба, от нещастието и лишенията на доскорошните ви братя по “вид”.
Генните модификации са много добър инструмент, за да си подсигуриш, че добитъкът ще продължи да има “бели инфо петна”, че ще дава богат надой, ще произвежда “продукт”.
Да живее медицината! Пиша го с болка за читавите медици. И жертвите на медицинския “холокост”, който водят техни колеги….
После са лъжите и пропагандата, за да поддържаш системата на “браздата”.
Които минават през училищно обучение и изфабрикувани науки, история и археология.
И религиите за “ревнивия Бог”, онзи който иска жертвоприношения…..
Това с “Боговете” го има само в трето измерение.
Другите знаят, че просто са друг вид, не чак толкова далеч генетично от теб….само чрез обща генетика може да има “скаларно засичане и взаимодействие” между ДНК скаларните антени….
Казват: “ИМАЛО Е ВРЕМЕНА, КОГАТО БОГОВЕТЕ СА КРАЧЕЛИ С ХОРАТА”.
В много култури се вярва, че в далечното минало боговете са ходели сред хората, споделяли са знания, наказвали са или са помагали директно.
А къде са днес тези “богове”?
Кои са били и защо още масите чупят крак пред тях?….
Кое ви кара да падате на колене пред един по-развит вид?
Пред “боговете”?
Защо принизявате своето съществуване до подчинен скот?
“Боговете” ли го изискаха от хората или хората изпадат в когнитивен дисонанс пред цивилизационния луфт и сами се позиционираха като потенциални жертви, че до днес….
Но някой възпитава това робско подчинение- вашите “жреци” и посредници, които завзеха високите нива на властовата йерархия. От незнание им викате “тъмни магове”, “илюминирани” и т.н.
Отворете файловете на Епщайн, описани са техните педо-канибалски оргии.
За тях ходите да гласувате, в техните войни умирате, за тяхна сметка плащате, те ви “лекуват” задължително, в името на тяхното нататъшно властване над вас се дигитализирате и най-бруталното: скандирате имената и обожествявате кръвопийци и човешки серийни убийци- не индивиди, а цели общества и човечества погубват.
Рестарт след рестарт…….
В снимки, графики и стенописи ви пускам първо “караулите” над главите ни и второ част от гербовете на посредническите семейства и организации във вид на пирамида на властта. Останалото- в телеграм.
Посветено на всички, които се опитаха да доведат истината до хората и бяха осмивани, самоубити и елиминирани.
Русия може да разположи ядрени противосателитни оръжия в орбита, залашвайки глобалната сигурност и потенциално да извърши „космически Пърл Харбър“.
Това заяви командирът на Космическите сили на САЩ, генерал Стивън Уайтинг, в интервю с „Таймс“.
Според генерал Уайтинг, Русия възнамерява да разположи ядрена бойна глава в ниска околоземна орбита, между 500 и 2000 км над Земята. Ходът има за цел да неутрализира западното технологично превъзходство чрез „изравняване на бойните възможности“, заяви той.
Последиците от подобно действие биха могли да бъдат катастрофални. Една единствена ядрена експлозия в космоса би могла потенциално да унищожи или деактивира до 10 000 спътника, приблизително 80% от глобалната спътникова мрежа. Това би довело до незабавно спиране на GPS, сателитния интернет, мобилните комуникационни услуги и военните разузнавателни и насочващи системи, парализирайки оперативните възможности на НАТО.
„Няма да говоря за нашите разузнавателни източници и методи, но очевидно това е доклад, от който сме много обезпокоени“, подчерта генералът.
Според Уайтинг, Съединените щати планират да удвоят инвестициите си в космическа отбрана до 71 милиарда долара годишно. Съюзниците на САЩ също трябва да увеличат разходите си в тази област, ако искат да избегнат „космически Пърл Харбър“, посочи генералът.
„Космическата област се трансформира фундаментално през последното десетилетие заради заплахите, които сега виждаме в космоса, където Китай и Русия изграждат набор от оперативни космически оръжия“, отчита Уайтинг и добавя, че „следващата голяма война вероятно ще започне в космоса“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Голямото несъответствие“: Къде изчезнаха 1 млрд. години от историята на Земята?
През 1869 г. Джон Уесли Пауъл забелязва нещо невероятно в Гранд Каньон: скала на 520 милиона години лежи директно върху пласт на възраст между 1,4 и 1,8 милиарда години. Къде е изчезнал целият този интервал от време?
Геологията е сложна тема, но ако има един прост принцип, на който можете да разчитате, то това е законът за суперпозицията, или че най-младите пластове (или слоеве от скали или седименти) ще бъдат над по-старите пластове.
Разбира се, има изключения – например, разломи, които движат по-млада скала върху по-стара – но като цяло, колкото по-надолу отивате, толкова по-стари са скалите. Но понякога, докато се спускате през слоевете на скалата, откривате прекъсване, където липсват слоеве от геоложкия запис, известно като несъответствие.
„Несъответствията са вид геоложки контакт – граница между скали – причинени от период на ерозия или пауза в натрупването на седименти, последвана от ново отлагане на седименти“, обяснява Джим Дейвис от Геоложката служба на Юта и допълва: „Казано по-просто, несъответствието е прекъсване във времето в иначе непрекъснат скален запис“.
Въпреки че несъответствията са често срещани, някои от тях изискват повече обяснение от други. През 1869 г. Джон Уесли Пауъл изучава скални слоеве в Гранд Каньон, когато забелязва подобно несъответствие, откривайки скала на 520 милиона години, разположена върху скала на възраст между 1,4 и 1,8 милиарда години.
„Изминали са повече от милиард години“, обясни в изявление през 2021 г. Бара Пийк, която ръководеше предишно проучване на Голямото несъответствие. „Това е и милиард години по време на интересен период от историята на Земята, в който планетата преминава от по-стара среда към съвременната Земя, която познаваме днес“.
Несъответствието на Гранд Каньон е интересно откритие само по себе си, но стана много по-интригуващо, когато Голямото несъответствие беше открито по целия свят.
„Ако отидете на места по Канадския щит, може да видите архейски, тоест скали на 2,5 милиарда или повече години, със седименти от камбрий или ордовик върху тях“, обясни Бренхин Келер, доцент по науки за Земята в колежа Дартмут, пред PNAS в подкаста им Science Sessions. „Така че пропускате 2 от тези 2,5 милиарда години. На други места разликата може да е много, много по-кратка, но във всички случаи има някакво аномално изобилие от несъответствия през този период“.
Няма истински консенсус относно това, което е причинило Голямото несъответствие, но има хипотези.
Една от предложените през 2019 г. теории предполага, че празнината в геоложкия запис е резултат от „ снежна топка Земя “ – хипотезата, че по време на един или повече периоди от историята на Земята повърхността ѝ почти изцяло е замръзнала. Според тази идея липсващите слоеве могат да се обяснят с растежа на ледниците и след това с отдръпването им, които са ги дразнили и отнасяли в моретата.
Друга идея е, че това е причинено от образуването на суперконтинента Родиния, което е довело до повдигане на по-стари скали, където те са били изветряни и ерозирани.
В ново проучване екип от геолози, изучаващи древни скали на пет обекта в Северен Китай, смятат, че са открили доказателства, че събитията, причинили Голямото несъответствие, са се случили стотици милиони години по-рано, отколкото биха очаквали някоя от хипотезите.
Екипът реконструира кога по-старите скали биха се охладили, докато са се издигали към повърхността на тези места. След това те анализираха радиоактивните елементи в скалите, което им позволи да разберат колко време е минало, откакто скалите са се охладили под определена температура.
„Датите от мултихронометри и инверсии на термичната история показват, че най-същественото охлаждане на континенталния фундамент се е случило от ~2100 до 1600 [преди милиона години]“, обяснява екипът в своето проучване.
Това е много преди Снежната Земя, за която се смята, че се е случила преди около 700 милиона години. Според изследването има и друго обяснение: различен суперконтинент.
„Сравнението с данни за термичната история на Лаврентия, Балтика и Амазония предполага, че продължителната тектоника на плочите, широко модулирана от цикли на суперконтиненти, а не заледяване тип „снежна топка Земя“, е отговорна за ексхумацията на земната кора под несъответствието“, пише екипът.
„Най-силно изразената ерозия, очевидна както в термохронологичния запис, така и в геохимичните индикатори за континентално изветряне, е показана като връзка с развитието на първия истински суперконтинент на Земята (Колумбия), а не с камбрийската експлозия или появата на съвременната тектоника на плочите.“
Новото проучване е малко вероятно да сложи край на дебата, въпреки че със сигурност е интересно и вероятно ще предизвика по-нататъшни дебати сред геолозите по темата, особено като се има предвид, че първите животни са се появили малко след Снежната Земя.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
