СВЯТ
Новият закон на Урсула за свободата на медиите позволява арести на журналисти, ако това е оправдано от „обществен интерес“
- Новият закон на ЕС за свободата на медиите позволява арести на журналисти, ако това е оправдано от „обществен интерес“
- Европейският акт за свободата на медиите вече е в сила от 8 август и трябва да бъде приложен във всички 27 държави членки.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали влизането на закона в сила с коментар в социалната мрежа X: „Свободната и независима преса е основен стълб на нашата демокрация. С нашия Европейски закон за свобода на медиите искаме да подобрим нейната защита. Това ще даде възможност на журналистите да продължат важната си работа безопасно и без прекъсване или сплашване.“
ЕС се хвали за предполагаемото засилване на защитата на източниците и журналистиката с този регламент. Член 4, например, гласи, че журналистите не могат да бъдат принуждавани да разкриват източниците си чрез използване на шпионски софтуер срещу тях или арести. ЕС обаче допуска и изключения от тази забрана: В закона се посочва, че арестите, санкциите или прихващането на комуникация на журналисти са разрешени, ако са „предвидени от правото на Съюза или националното право“ и „обосновани в конкретния случай от императивна причина от обществен интерес“.
Член 4, ал. 3 (б) и 4 (в) в Глава II от закона позволяват арести на журналисти, ако това е оправдано от неопровержим „обществен интерес“, за всеки отделен случай.
„Държавите членки не предприемат нито една от следните мерки… да задържат, санкционират, прихващат или инспектират доставчици на медийни услуги или техните служители“… освен ако това „не е оправдано във всеки отделен случай от императивна причина от обществен интерес“, пише в регламента на ЕС.
Новият закон съдържа и множество разпоредби, които призовават за действия срещу предполагаема „дезинформация“.
Регламентът на ЕС позволява използването на софтуер за наблюдение при разследване на определени престъпления, за които се предвижда максимално наказание от най-малко три години лишаване от свобода в държава членка. Според регламента на ЕС за заповедите за арест, тези престъпления включват „расизъм и ксенофобия“, в допълнение към тероризма и трафика на хора.
Освен това ще бъдат създадени национални списъци, в които ще бъдат изброени собствениците и адресите на медийните организации, както е посочено в член 6. Предвидени са множество разпоредби относно боравенето с дезинформация. В него се посочва, че „глобалните онлайн платформи“ действат като „портали към медийно съдържание“ – с бизнес модели, „които са склонни да предотвратяват достъпа до медийни услуги и да усилват поляризиращото съдържание и дезинформацията“.
Според ЕС съществуват медийни доставчици, които систематично разпространяват дезинформация и експлоатират свободата на вътрешния пазар. Поради това директивата на ЕС насърчава по-тясно сътрудничество между националните регулаторни органи. Тя препоръчва специален орган на ЕС да се среща веднъж годишно с интернет платформи, представители на медийни услуги като вестници или радио- и телевизионни оператори и организации на гражданското общество, за да наблюдава, наред с други неща, прилагането на инициативи за борба с дезинформацията. Това може да се направи например от „Европейския съвет за медийни услуги“, на който биха били възложени отговорностите на „Групата на европейските аудиовизуални регулатори (ERGA)“.
Европейският съвет за медийни услуги е формално независим, но се състои от представители на националните регулаторни органи и представител на Европейската комисия. Всеки член на съвета има един глас, а решенията се вземат с мнозинство от две трети. Освен това, Европейската комисия осигурява секретариата на съвета, както е предвидено в Закона за свобода на медиите. Това дава на Европейската комисия два начина да влияе върху работата на съвета.
Задачата на органа е да консултира Европейската комисия и да насърчава сътрудничеството между националните регулаторни органи. В Германия 14-те провинциални медийни органа са националният регулаторен орган. Регламентите относно медийния плурализъм трябва да бъдат хармонизирани в целия ЕС.
Регламентът има за цел и да засили ролята на обществените медии. Член 5 от регламента гласи, че управляващите директори на обществените радио- и телевизионни оператори следва да се назначават „въз основа на прозрачни, открити, ефективни и недискриминационни процедури“. Що се отнася до финансирането, в него се посочва, че е важно да се гарантира, че радио- и телевизионните оператори разполагат с „адекватни, устойчиви и предвидими финансови ресурси“.
Европейският съюз работи чрез Закона за свобода на медиите и други инструменти, като например Органа за медийни услуги, за борба с възприеманата дезинформация и установяване на стандарти за журналистиката. Целта е да се насърчат „доверените медии“ и да се засили трансграничната работа на регулаторните органи. Критици на закона, цитирани от Apollo News, коментират, че това, което претендира да укрепи свободата на журналистиката, всъщност би могло допълнително да я ограничи.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
