БЪЛГАРИЯ
Радев спря разделянето на Следствието от Гешев
Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година.
Оспорените разпоредби предвиждат обособяването на директора на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. В мотивите си държавният глава подчертава, че тези промени възстановяват положение, което вече е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 г. с оглед ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство по наказателни дела. Така без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. Това посочват от пресцентъра на държавния глава.
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ето и мотивите на държавния глава:
М О Т И В И
ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 2 ЮНИ 2023 Г.
Уважаеми народни представители,
Приветствам усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. Основната част от приетия на 2 юни 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИД ЗСВ) съответства на това намерение и допринася за осъществяване на конкретните цели от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД ЗСВ, са приети въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 г. По този законопроект Министерският съвет е изложил мотиви в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, извършена е частична предварителна оценка на въздействието и е била проведена обществена консултация, с която е дадена възможност на заинтересованите институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД ЗСВ обаче са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес.
1. В § 3-10 от ЗИД ЗСВ се предвижда предоставянето на независим статут на Националната следствена служба (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този начин се възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на нашата съдебна власт, и е било изоставено. През 2009 г. 40-ото Народно събрание е приело ЗИД ЗСВ (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г.), чрез който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и определя директора на НСлС за заместник на главния прокурор. Към онзи момент правителството изтъква, че промяната се прави с цел „ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство“ и се налага поради „общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 г. при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи“ (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)
През 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз се посочва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че „внедряването на служителите на НСлС в прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза.“ (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 окончателен, стр. 7). По този начин приетият през 2009 г. ЗИД ЗСВ става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в ЕС и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията (обн. ДВ, бр. 27 от 2006 г.) и позволява „да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха“ (Решение на КС № 5 от 9.07.2009 г. по к. д. № 6 от 2009 г.).
В този контекст приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. ЗИД ЗСВ (специално § 3-10) по същество ревизира ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система.
2. Оспорените разпоредби на § 3-10 от ЗИД ЗСВ са приети въз основа на предложение на народен представител, което е направено след първо гласуване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпоредби от друг законопроект (ЗИД ЗСВ от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 г. е бил отхвърлен от Народното събрание при първо гласуване. В съответствие с чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) в заседанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да разгледа и да гласува предложението. Въпреки това обаче, разпоредбите § 3-10 от ЗИД ЗСВ са подкрепени от Народното събрание при второто гласуване на законопроекта в пленарна зала.
По този начин Народното събрание не се е съобразило с изискването законите да се приемат с две гласувания (чл. 88, ал. 1 от Конституцията) и е действало в противоречие със своя правилник, който е конституционно уреден акт. В чл. 79, ал. 1 от ПОДНС се предвижда, че „законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.“. А според втората алинея от същия текст, разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като предложения между първо и второ гласуване, ако не са изпълнени условията на първата алинея „с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.“. Разпоредбите на § 3-10 не може да се разглеждат като „редакционни или правно-технически поправки“ в гласувания на първо четене правителствен законопроект, следователно те са приети в нарушение на ПОДНС.
Допуснати са и две други нарушения на ПОДНС. Според чл. 80, ал. 1 от ПОДНС предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат по същество и не се гласуват, но в случая с § 3-10 от ЗИД ЗСВ това е направено.
Според чл. 80, ал. 6 от ПОДНС председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър по предложенията, които са постъпили от народни представители след първо гласуване на законопроекта. Това не е направено, което противоречи на добрите практики в законодателния процес и впоследствие би затруднило правоприлагането.
3. В случаите, когато Министерският съвет упражнява законодателната инициатива, Законът за съдебната власт (ЗСВ) изисква министърът на правосъдието, органите на съдебната власт и Висшият съдебен съвет (ВСС) да са във взаимодействие при изработването на проекти на закони и подзаконови нормативни актове, свързани със съдебната система (чл. 370, ал. 1, т. 2 от ЗСВ).
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е компетентен да дава становища по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт (чл. 30, ал. 2, т. 13 от ЗСВ), а такова липсва във връзка с оспорените разпоредби от ЗИД ЗСВ.
Обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на НСлС засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт, от което следва, че като не е изискало становище от ВСС по § 3-10 от ЗИД ЗСВ, Народното събрание не се е съобразило с изискванията на Закона за съдебната власт.
4. Промените, които се предвиждат в § 3-10 от ЗИД ЗСВ, несъмнено имат определени бюджетни измерения, както и такива, свързани с управлението на имуществото на съдебната власт. В процедурата по приемане на закона такива не са разгледани. По предложението липсва финансова обосновка, а водещата комисия не е поискала становища от министъра на правосъдието (както изисква чл. 80, ал. 6, пр. 2 от ПОДНС) и от Пленума на ВСС.
Според чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията Пленумът на ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Организирането на управлението на имуществото на съдебната власт е изключително правомощие на Пленума на ВСС (чл. 387 от ЗСВ). Промяната на параметри, които засягат имуществото и бюджета на съдебната власт, без по тях да бъде потърсено предварително становище от компетентните органи на съдебна власт и без да бъдат отчетени трудностите, които биха се породили в прилагането на такива законодателни промени, поставя под заплаха независимостта на съдебната власт и нейната способност ефективно да изпълнява своите конституционни функции.
5. Липсата на мотиви не позволява да се прецени целесъобразността на оспорените разпоредби от § 3-10 от ЗИД ЗСВ, макар че ПОДНС изисква предложенията на депутати между първо и второ гласуване да бъдат аргументирани. Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел. Разследващите органи (включително и следователите) са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата държава изисква от законодателя както да бъде последователен и предвидим, така и да създава съгласувана правна уредба (Решение на КС № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени.
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни 2023 година.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
БЪЛГАРИЯ
Слугата лакей Гяуров подари на бедните американци €30 млн. да бомбардират деца и цивилни
Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България.
Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране на Министерството на отбраната в размер на 30 милиона евро за 2026 г. за придобиване на горива за нуждите на силите на НАТО в България.
„С приетия акт се осигуряват финансови средства за придобиване на горива за изпълнение на поетите ангажименти по поддръжка от страната домакин (Host Nation Support) за провеждане на операции и учения на силите на НАТО на наша територия, за изпълнението на задачи, свързани с динамично променящата се и усложнена среда за сигурност в Черноморския регион, както и за изпълнението на планираните мероприятия по осигуряването на подготовката и ежедневната дейност на военните формирования“, се казва в решението на кабинета на Андрей Гюров от 29 април, публикувано на сайта на Министерския съвет.

С друго решение на правителството България се присъединява към Партньорството за Управление на общи материални средства, администрирано от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На заседанието си правителството одобри и проект на „Първо изменение и потвърждаване на Споразумение за финансов принос между Европейския съюз и Република България“ по отношение на Раздел „Държава членка“ по програмата InvestEU, изменящо и потвърждаващо първоначалното Споразумение за принос.

Кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите с Европейската комисия и да подпише от името на България договореното изменение при условие за последваща ратификация от парламента.
С предложеното изменение се предвижда увеличение от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е отразено в общата стойност на плащанията. Увеличаването на финансовия пакет е с 96 964 246 евро.

Министерският съвет одобри и изменение на Административното споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите. С промяната се въвежда програмата „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) като допълнителен финансов инструмент в рамките на споразумението.
Изменението има за цел да осигури съответствие с действащата правна рамка на Европейския съюз и да създаде условия за участие на България в дейности, финансирани по линия на програмата „Цифрова Европа“ в рамките на Chips JU, се казва в решението на правителството. Това, според кабинета, ще предостави допълнителни възможности за повишаване на конкурентоспособността в областта на полупроводниковите технологии в България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Новите, стари антибългари започнаха да ни промиват мозъците
Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева.
„Несериозно е промяната на която и да е валута през шест месеца“, заяви избраната за депутат от „Прогресивна България“ Михаела Доцова в предаването „Твоят ден“ по „Нова нюз“. Тя напомни, че въпросът на референдума, който беше предложен от Румен Радев като президент, не беше дали да бъде прието еврото, а кога да стане това.
Доцова беше категорична ,че „няма никаква възможност“ за обсъждане на връщането на лева.
„България е член на ЕС и трябва да остане такава, като достоен партньор, който участва стабилно в процеса на вземане на решения. Това означава както съдействие за формиране на европейските политики и ценности, така и защита на националния интерес. Никога никой от „Прогресивна България“ не е поставял под въпрос европейското развитие на страната“, коментира Доцова въпроса за отношенията на България с Русия.
„Ние сме част от голямото европейско семейство и част от голямото натовско семейство. Но при всички положения участваме стабилно във взимането на решения и в двата съюза. Не съм чула някой да заявява посока на изваждането на България от НАТО“, добави тя.
Според Доцова българските граждани са показали по време на протестите, че сме демократично общество, а на изборите са заявили това категорично, защото са упражнили правото си на глас въпреки страха и манипулациите.
Според нея по време на служебния кабинет е имало активност от страна на МВР по отношение на борбата срещу купения и контролирания вот, но е можело да се желае и повече. Тя подчерта, че следващото действие трябва да е от страна на прокуратурата – фактите, събрани по време на досъдебните производства, свързани с арестуваните за купуване на гласове, да издържат в съдебен процес, за да бъдат повдигнати обвинения.
По темата за премахването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски Доцова каза, че и сега в закона има опция да бъде преразгледана нуждата от охрана на дадено лице.

По темата за главния прокурор Доцова смята, че „забелязваме някакво пренареждане“. Според нея това налага „след конституиране на Народното събрание първото и незабавно действие да бъде създаване на нови правила за избор на членове на ВСС и инспектората от парламентарната квота, както и избор на нов главен прокурор“.
„Румен Радев е доказал, че е държавнически настроен и доста демократично мислещ човек“, подчерта тя.
Бъдещият народен представител допълни, че в групата им има диалог, а решенията се взимат колективно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Керосинът на изчерпване, дизелът поскъпва: Идва нов енергиен шок!
Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране.
България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но цените на бензиностанциите ще останат трайно високи. Това обяви в ефира на bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев, коментирайки рисковете пред енергийната сигурност в Европа и бъдещето на рафинерията в Бургас.
Отсрочка за „Лукойл Нефтохим Бургас“
Благодарение на полученото удължаване на британската дерогация до края на октомври 2026 година, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ избягва риска от пълно спиране на работа в края на месец април. С тази ключова отсрочка дружеството получава допълнителен период от време, в който легално може да извършва финансовите си плащания за доставките на суров петрол. Според експерта, от българска страна гарантирането на енергийния ресурс ще зависи изцяло от адекватните действия на правителството.

Европа остава без керосин
Председателят на БПГА предупреди за сериозен предстоящ дефицит на пазара на авиационни горива в европейски мащаб. Въпреки че в България към момента има напълно достатъчно керосин за обслужване на самолетните полети, ситуацията на континента ще се влоши рязко в близките седмици.
„След 2-3 седмици ще разберем колко обаче е голяма кризата в Европа, когато приключат запасите“, обясни Светослав Бенчев.

Глобално напрежение удря цените
Свършването на европейските запаси от керосин неизбежно ще създаде натиск на пазара, което от своя страна ще доведе и до повишаване на цената на дизела. Данните показват, че към края на април средната стойност на масовия дизел по родните бензиностанции гравитира около 3,50 лева за литър. Ескалацията на напрежението в Близкия изток създава допълнителна непредвидимост на петролните пазари.
„Цените на горивата ще останат сравнително високи и проблемът няма да си отиде за ден“, категоричен бе Бенчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
