ПОЛИТИКА
Разврат и перверзия в западните царства
Норвежката монархия е на ръба на колапса. Явната причина е в безкрайните скандали около принцеса Марта Луиз, свързани с годежа й с афроамерикански шаман. Норвегия, от августейшото семейство до последния поданик, показва упадък и разпад, превръщайки се в класически пример за смъртта на западното общество.
Младоженецът на принцесата – “влечуго и фараон”
Норвежката монархия е преследвана от един скандал, следващ друг. По-скоро скандали кипят около 51-годишната принцеса Марта Луиза. И обикновен лаик не знае защо норвежкото кралско семейство е толкова нещастно.
Когато четвъртата в линията за наследяване на норвежкия трон Марта Луиза обяви годежа си с любовника си, когото срещна преди няколко години, докато живееше в Съединените щати, нейният баща, норвежкият крал Харалд V, кралица Соня и цялото кралско семейство направиха гримаси в унисон. Но те се примириха с избора на принцесата.
Факт е, че афро-американецът Дурек Верет стана избраният и сега бъдещият съпруг на Марта Луиз. Не, не става въпрос за цвета на кожата.
Царьград вече писа за трагедията на норвежките монарси. Нека си припомним какъв е смисълът. Дурек Верет нарича себе си “потомствен шаман”, “духовен наставник” на холивудски звезди и “общува с духове”. В Щатите той е известен като “Шаман Дюрек”. Той казва, че “всъщност е влечуго”.
Скоро след срещата си с Марта Луиз “шаманът Дюрек” заявява, че “вижда как в минал живот е живял в Древен Египет и е бил фараон”, а Марта Луиз в същия живот “е била негова кралица”.
Но най-лошото нещо за родителите на Марта Луиз вероятно е, че според шамана дъщеря им има същите видения. Най-общо нарича себе си “ясновидка”.
Да не се спираме на факта, че кралското семейство дълго се чудеше какво да прави с влюбената принцеса. Да кажем, че най-възмутен беше нейният брат, престолонаследникът принц Хокон, който смята, че сестра й компрометира кралското семейство. Дори централната държавна телевизия NRK открито и без силно уважение към кралската титла (което е много необичайно за Норвегия и норвежците) написа следното:
“Отдавна беше ясно, че нещо трябва да се направи в случая с принцеса Марта Луиза.”
Първо, дворецът обяви чрез официално комюнике, че Марта Луиз се е отказала от титлата „Нейно кралско височество“ и по този начин „се е отклонила от конституционната роля на кралския дом“.
Въпреки това крал Харалд все пак реши да остави титлата на дъщеря си. Но отсега нататък Марта Луиз просто няма да действа от името на кралското семейство и да използва титлата за каквито и да е цели и няма да изпълнява „официални задължения в интерес на кралското семейство“.
Но как да не използва титлата, ако това е основното нещо, което носи доход? И тук започна нова глава от безкрайните скандали около норвежката принцеса.
Продавачи на въздух
Кралската двойка на Норвегия първоначално не коментира работата на Марта Луиз. Дворецът се ограничи да каже на норвежците чрез мениджър за връзки с обществеността, че според тях сега принцесата ще може да управлява собствен бизнес и че тя сама взема решения за своите бизнес дейности.
Но този бизнес, по-точно бизнесът на нейния годеник, е от много странно естество, и най-накрая показа публично зле прикритата човешка реакция на краля и кралицата. Какъв е този бизнес?
“Шаман Дурек” нарича себе си лечител. Използвайки близостта си с кралското семейство, той започна публична продажба на медальони „душевен оптимизатор“ за „възстановяване от коронавирус“. Медальонът струва 2000 норвежки крони (около 190 евро). Всеки може да се присъедини към „живителните сили” на шамана.
Но това не е всичко. Марта Луиз, оставайки принцеса, се опита да стане “покровител на норвежкото здравеопазване”, от което официалните служители се отдръпнаха.
“Когато уважавани здравни институции обявиха, че няма да приемат покровителството на принцесата поради ненаучното поведение на нейния годеник, в кралския дворец вероятно беше задействана тревога”, – пише на сайта си водещата норвежка телевизионна компания NRK, която е загубила уважение към принцесата.
“Обикновено кралското покровителство е нещо търсено, вид златен прах, който обсипва ежедневния героичен труд на хората. Но когато искат да се отърват от този прах възможно най-бързо, тогава опасността е във въздуха”, казаха още те.
Кралицата не се сдържа…
Публичното отхвърляне на Марта Луиза и нейния избраник, екстравагантните му изявления и общият им бизнес, замесен в спекулациите около титлата принцеса, най-накрая доведоха краля и кралицата до необходимостта да се обяснят на своите поданици. Кралската двойка говори на съвместна пресконференция, което се случва изключително рядко.
Крал Харалд V, опитвайки се да запази подобие на благоприличие, каза за измамника, че, според тях, „всичко е наред“, „това е сблъсък на култури“ и че „това, което те имат в Америка, не това, което имаме в Норвегия.”
Но той публично обеща да разговаря с „шамана Дурек“ „по семеен начин“. А царица Соня не се сдържа и беше остра в изказванията си по адрес на годеника на дъщеря си:
„Той няма представа какво е царуването. Мислеше си, че може да прави каквото си иска, без никакви задължения към нас“.
На всички им се струваше, че сега кралицата ще възкликне: негодник!
…Но скоро се успокои.
Кралицата не каза това. И връщайки се към сравнително помирителния тон на краля, тя добави:
“Дори и да не сме съгласни, ние сме щастливи един с друг. Имам чувството, че семейството вече е много близко едно до друго, по нов начин, по добър начин.”
Кралица Соня завърши, като нарече Дюрек „страхотен човек“ и каза, че „е много забавно с него“. Както се казва, тя започна “за здраве” и завърши “за останалото”.
Е, как да не направи добро лице в лоша игра, ако няма какво повече да каже? Срамът на норвежкото кралско семейство се смазва от международната преса, особено от тези страни, които сами са монархии. А във фокуса на вниманието й са думите на шамана, че „за първи път в историята чернокож става член на кралското семейство“.
Но основното е, че никой в Норвегия и на Запад като цяло не вижда откровения сатанизъм, практикуван от „шамана Дюрек“ и принцеса Марта Луиза. Норвежкият крал и кралица също не виждат и не разбират това. В противен случай или принцесата изобщо нямаше право да носи титлата, или просто щяха да изгонят нея и годеника й от двореца. Толерантност в действие.
Норвегия и нейната монархия са екстраполиран пример за катастрофалния път, който следва Европа. Разграждането на обществото чрез насаждането в него на “полови свободи”, в което Норвегия е пред останалите, върви успоредно с деградацията на европейските монархии. Те вече не са в основата на вековни традиции, върху които стои и се развива здравото общество.
Тъй като тези монархии са забравили за Бог, одобряват демоничните култове и дори ги допускат в себе си. Какво струват думите на кралица Соня например, че всички в семейството, в което вече е и „шаманът Дурек“, са „доволни един от друг“!
Нейната плаха критика към годеника на принцесата е просто някакъв атавизъм, останал от предишните векове. Но, очевидно, той скоро ще изчезне.
Какво следва от това?
Пишем за това отново, защото в Русия въпросът дали Русия има нужда от монарх, от император, е поставен на дневен ред на обществено обсъждане. Руснаците са убедени, че монархията не може да бъде такава, ако не се основава на вярата в Бога като най-висша ценност и цел на човешкото съществуване.
Монархията не може да се примири със сатанизма и извращенията, оправдавайки това като личен въпрос на най-авторитетните личности. Именно това виждаме в Норвегия, а и в други европейски монархии. Да не говорим за Западна Европа като цяло.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова беше началник на кабинета на скандалния министър Манол Генов в правителството на ГЕРБ, БСП, ДПС-НН и ИТН.
Ние кабинета “Желязков” го свалихме с протести. И Доцова включително я свалихме, защото началникът на политическия кабинет е втория човек след министъра. Част от политическото управление.
Помните ли само преди два месеца как в студията се говореше за БСП-Ново начало. Нещо сега да кажат?
Доцова вчера стана председател на Народното събрание с гласовете на Прогресистите на Радев, ГЕРБ и ДПС. Съшата Доцова от кабинета “Желязков”.
Моделът се укрепи вече със 180 депутати.
Да честитя ли пак на балъците?
Има ли смисъл да им се обяснява какво е реставрация и подмяна. А тези от протестите, които гласуваха за това са…..
А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение.
Няма нищо вечно, включително и верността на избирателите. Дълго време се говореше, че електоратът на ДПС е едва ли не закрепостен и гласува “под строй”. Сега виждаме, че мнозина от симпатизантите изоставят лидерите му. Делян Пеевски и Ахмед Доган, всеки от които води собствено парче от ДПС, трябва да са осъзнали това след изборите на 19 април.
За Пеевски резултатът от вота беше тежък удар.
През миналата година организацията около съперника му Доган на практика се разпадна, което беше шанс за лидера на “Ново начало” да консолидира вота на ДПС около себе си. Вместо това, неговият резултат намаля с повече от 50 хиляди гласа в сравнение с предните избори през октомври 2024 г. в полза на бившия президент Румен Радев.
Друго обаче трябва да тревожи Делян Пеевски повече от загубата на гласове. На първо място, Румен Радев, който отколе е най-големият му враг, ще бъде пълновластен господар едновременно на парламента и на правителството. Ако продължи да работи в тандем с настоящия държавен глава Илияна Йотова, Радев ще може да разчита и на президентството.
Най-силният съюзник на ДПС – ГЕРБ на Бойко Борисов, изгуби около 200 хиляди гласа и се превърна в средна по големина партия със слаба тежест в Народното събрание. Трето, партиите, с които доскоро Пеевски участваше в едно и също мнозинство – БСП и ИТН, изпаднаха от парламента. В него, освен ПБ и ГЕРБ, влизат ПП-ДБ и “Възраждане”, които са силно враждебно настроени към “Ново начало”.
Пеевски повече няма да може да разчита и на подкрепа от Борисов. Лидерът на ГЕРБ многократно повтаряше преди изборите, че съюзът му с ДПС е временен и вече е приключил. А сега го сочи и като една от основните причини ГЕРБ да загуби гласове, така че вероятно ще стои настрана от “Ново начало”. Това означава, че дори и като част от опозицията,
Пеевски по-скоро ще остане изолиран.
Затова едва ли е учудващо мекото и примирено поведение, което показва сега. Първо се оплака, че служебното правителство е репресирало ДПС, за да осигури “нечестно изборно предимство”, само дето не каза за кого е било това предимство. После констатира, че “голяма част от българските избиратели с респектиращ резултат дадоха доверието си на един политически лидер – Румен Радев, за което той трябва да бъде поздравен”. А преди обиждаше Радев като го наричаше “мистър Кеш”. И когато свързваният с него временен главен прокурор Борислав Сарафов напусна поста си след ултиматум от ПБ, Пеевски неутрално заяви, че рокадата на върха на прокуратурата е “процес по изпълнение на конституционните и законови норми”.
По-подозрителните заговориха за сделка между него и Радев.
Последният обаче няма видима полза от подобно нещо. По-скоро можем да предположим, че Пеевски се снишава с надеждата, че ако не се конфронтира, може да отърве по-тежки удари в бъдеще. Така и така ще му бъде трудно да воюва, след като цялата власт минава в ръцете на Радев.
Но колкото и да е тежко положението на ДПС на Пеевски, поне е в парламента. Не е така с АПС на Ахмед Доган, която претърпя същински изборен погром. От 180 хиляди гласа на предните избори сега изгуби 130 хиляди – вероятно разпилени по другите формации, най-вече при ПБ.
А този път Доган участваше активно в кампанията. Ходеше по селата, обясняваше, че са допуснати “грешки” в миналото, заклинаше хората да гласуват, за да “върнат разума в политиката”. Както отбеляза бившият му поддръжник Юджел Атилла, изглеждаше все едно
призовава за връщане към “старото уютно, феодално, деребейско време”.
На всичкото отгоре, Доган погрешно разчете настроенията в страната – твърдеше, че няма вълна на подкрепа за Радев, който пък се оказа с близо 1.5 милиона избиратели зад гърба си. Нито почетният лидер на АПС, нито четиримата съпредседатели на партията, обелиха и дума за оставка и отговорност, въпреки че изпаднаха от парламента и останаха дори без субсидия.
Накратко казано, сега Пеевски преминава към режим на оцеляване, защото Радев ще го държи на мушката, за да демонстрира, че се бори с “модела”. А Доган с разгромената му партия изглежда обречен на тихо забвение. Настъпиха тежки времена за останките от ДПС.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
След 10 ноември социалистите намериха смисъл за съществуването си – бранеха достиженията на социализма и осигуряваха плавен преход на поносима социална цена.
97 753 гласа или 3.017%. Толкова спечели БСП на предсрочните парламентарни избори. Резултатът поставя партията на Благоев и Димитров, Живков, Лилов и Луканов на осмо място – дори след МЕЧ и „Величие“.
За пръв път от началото на прехода БСП няма да бъде парламентарно представена.
Как се представи левицата на предсрочните парламентарни избори, проведени на 19 април?
Най-лоши са резултатите на БСП в Бургас – десета позиция.
В две области БСП е девета – в Плевен и Хасково.
На осма позиция е в шест области – Варна, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора.
Седма е във Враца, Монтана, Сливен, столичния 25-и МИР, София-област, Търговище и Шумен. Общо седем области.
Шеста позиция левицата заема във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Разград, столичните 23-и и 24-ти МИР – общо осем области.
Най-добрите постижения на БСП – четвърто място, партията има в три области – Кюстендил, Ловеч и Ямбол.
Сега пред БСП отново застава въпросът, който социалистите си задават повече от век – какво да се прави и кой е виновен?
Най-лесно е лидерът Крум Зарков да бъде обявен за виновен и като „доказателство“ да се приложи класирането в Бургас, където той бе водач – най-лошото за левицата.
Лесно, но неправилно. Защото Крум Зарков наистина се би за социалистическата партия и левите идеи като лъв – обиколи страната два пъти, посети всеки червен клуб, стисна хиляди ръце.
Не само той. Това се отнасяше за цялото ново ръководство на Столетницата.
Но те загубиха.
Защо?
Защото просто им дойде времето, с други думи – загубиха смисъла за съществуването си?
Преди 9 септември 44-та БСДП, после БРП и БКП олицетворяваха борбата за правата на работниците и против фашизма. След 9 септември 1944 г. БКП стана партията държава, която осъществи индустриализацията на страната. Построихме три Българии, се казваше тогава.
Но 45 години по-късно дойде 10 ноември 1989 г. И за голяма част от хората тези построени „три Българии“ нямаха никакво значение, щом „не живеем като на Запад“.
И БСП едновременно стана „пазителката“ и „реформаторката“. В първите години на прехода партията променяше България и самата тя се променяше. Но пазеше и защитаваше правата на работещите. Държеше на социалната цена на прехода. И явно добре се справяше, след като успя да оцелее, да не се разпадне и да не изчезне, за разлика от останалите бивши ръководни партии от социалистическия блок.
Анализаторите, които предпочитат да представят БСП като антиевропейска ретроградна сила, удобно забравят, че премиер от нейните редици (Жан Виденов) подаде молба за членство на България в ЕС, а друг премиер от нейните редици – Сергей Станишев, вкара страната в Общността. Четири пъти социалистите излъчват президент на страната – първо Георги Първанов бе държавен глава в продължение на два мандата, а по-късно – Румен Радев. Това означава, че в средите на левицата е имало хора, способни да изчислят от какъв президент (като модел) се нуждае страната и да намерят личността, която най-точно го олицетворява.
Това умение позволяваше на левицата дълго време да запазва около милион гласове и ако на дадени избори загуби част от тях, след това да ги възстанови.
Защото БСП бе европейското ляво в България. Социалистите винаги са били убедени, че мястото на страната ни е в Европейския съюз, неслучайно една от първите фракции в още непреименованата БКП се казваше „Път към Европа“.
Това бе общност от хора, които преглътнаха НАТО, разбирайки, че така духат геополитическите ветрове (а както казвал Дядо Благоев, в България 90% от нещата зависят от външния фактор). Но запазиха резервите си и никога не се съгласиха с антируските уклони в алианса, които съвсем не са от началото на войната в Украйна. Тези около милион българи никога не приеха крайния антикомунизъм и войната с паметниците. Никога не се съгласиха делото на техните майки и бащи, живели по времето на социализма, да бъде неглижирано, отричано, дори осмивано.
Те продължаваха да честват 9 септември и да се поздравяват на 1 май.
Социалистите никога не приеха, че държавата трябва да се оттегли напълно отвсякъде, че не трябва да защитава по-слабия – работника, майката с малки деца, човекът от малките селища.
По-късно, когато България стана част от ЕС, червените не гледаха като на божия повеля на всичко, което измисля Съюза, и не преставаха да се дразнят от раболепието на наши управници пред „началниците от Брюксел“.
Корнелия Нинова и Румен Радев сложиха край на всичко това.
Корнелия Нинова удари столетницата в нейните основи, измисляйки консервативното ляво. А освен това започна война с президента Румен Радев, когото симпатизантите на левицата харесваха. И БСП не просто мръдна от своите почти милион гласове – на поредицата парламентарни избори след 2021 г. тя започна да ги губи методично, сякаш с всеки следващ избор слизаше едно стъпало надолу. И така стигна до 184 хиляди гласа през 2024 г. И сякаш това не беше достатъчно, та влезе и в коалиция с ГЕРБ. Както и да обясняваха този съюз тогавашните лидери на левицата, той беше дълбоко непопулярен. Сигурно и близките и роднините на малцината, получили шанс за кариерно развитие благодарение на този факт, не го одобряваха.
И опонентите на БСП зачакаха тя тихо да умре.
Но в началото на тази година столетната БСП направи нещо, което вече никой не очакваше от нея – генерална промяна. При това извършена светкавично. Социалистите се организираха, проведоха конгрес и избраха нов лидер – Крум Зарков. И той олицетворяваше това, което симпатизантите на левицата искаха да видят начело на своята партия – модерен европеец, енергичен и млад, способен да води и представлява страната.
Оказа се – късно. Защото на терена вече бе Румен Радев.
Той никога не припомни, че някога е бил член на БКП (а няма как да не е бил, след като е офицер – такива бяха времената преди 1989 г.). Никога не каза, че „сърцето му бие отляво“, дори когато дойде на „Позитано“ 20 да благодари за подкрепата на президентските избори през 2016 г. Но се обявяваше последователно срещу ГЕРБ, който червените бяха припознали за основен опонент след залеза на СДС.
Радев почиташе героите антифашисти, но никога не се включи в антикомунистическия хор, който дежурно се активираше на 1 февруари (когато през 1945 г. Народният съд произнася най-масовите смъртни присъди срещу политици, публицисти и военни) и на 16 април – годишнината от атентата в църквата „Св. Неделя“. Тези дати се използваха година след година, за да показват на червените „къде им е мястото“ – при „виновните“, при загубилите Студената война, които трябва да изтърпят, каквото им се полага да изтърпят.
И не на последно място – Радев каза, че „над Крим се вее руското знаме“.
Благодарение на всичко това за симпатизантите на БСП Радев стана „нашето момче“. Червените видяха в него човека, който може да ги води и с когото те отново да се чувстват победители.
Някои социолози отдавна обръщат внимание, че има около един милион бивши леви гласове, които никъде не са отишли, а чакат да се появи някой, за когото да гласуват. И той се появи – Радев.
И сега резонно възниква въпросът ще оцелее ли БСП след погрома „Радев“?
Защото Радев й взе почти всички гласоподаватели (за БСП изглежда основно са дали вот хората, които не могат „да предадат идеята“ и своята младост), отне й надеждата, че пак може да ръководи страната, с други думи – отне й бъдещето. За „Прогресивна България“ гласуваха
1 444 924 души, за „БСП-Обединена левица“ – 97 753.
През 1990 г. сините пееха „45 години стигат, времето е наше“, но тогава БСП оцеля, защото намери смисъл за съществуването си – по пътя към Европа да брани постигнатото по време на социализма и да пази социалната цена.
Но сега Радев каза: „Хората отхвърлиха самодоволството и високомерното поведение на старите партии“. И може би нареждаше и БСП сред тях.
Затова Крум Зарков и ръководството на БСП имат много – много трудна задача. Да дадат нов смисъл на БСП.
И то във времена, когато за ляво и дясно вече не е модерно да се говори. Когато идеите не са на пиедестал. А за социалистите те винаги са били важни.
Ако намери нов смисъл – да бъде необходима, различна от „Прогресивна България“ на Радев, БСП ще оцелее. Ако обаче потърси опора след болезнения електорален удар в старите клишета – тихо ще си отиде. Тихо, защото ще угаснат светлините и ще се изключат микрофоните – с други думи журналистите ще престанат на ходят на „Позитано“ 20 и да се интересуват от конгресите и пленумите на БСП. А когато изчезнеш от новините, е въпрос на време да изчезнеш и от живота.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
