СВЯТ
Растящите цени на горивата и дълбоката рецесия тласкат Западна Европа към Средновековието
ЕС и Обединеното кралство са изправени пред дългосрочна енергийна криза, според старши колумниста на Forbes Кенет Рапоза. В резултат на това, според него, водещите икономики в региона, включително Германия, трябва да разпределят разхода на гориво и дори да намалят производството.
Заради рекордното поскъпване на газа западноевропейските страни се „пренасят в Средновековието“. Те трябва да изсекат гори на фона на намаляването на руските доставки на гориво, пише Рапоза.
Според него кризата, пред която е изправен регионът, вече не изглежда краткосрочна. Това е особено забележимо в примера с Германия, където компаниите “страдат” от високи сметки за електроенергия и дори трябва да съкратят дейността си.
Въпреки Брекзит, Обединеното кралство също се изправи пред последствията от политическите грешни изчисления от страна на ЕС. За да реши енергийния проблем, новият премиер на страната Лиз Тръс престана да слуша климатичното лоби и обеща да премахне забраната за добив на газ чрез хидравлично разбиване, подчертава авторът.
В опит да се „спаси“ Германия подписва дългосрочни договори за доставка на американски LNG. Все още обаче трябва да се намери място за неговото настаняване, така че германското правителство ще трябва да построи нови терминали възможно най-скоро, обяснява колумнистът.
„Но тези действия трябваше да бъдат предприети преди много години или поне преди обявяването на руските санкции. Европа нямаше асо в ръкава си“, твърди Рапоза.
Икономисти от британския финансов конгломерат Barclays Capital прогнозират, че ЕС е изправен пред „по-дълбока продължителна рецесия и по-устойчиво нарастване на инфлацията“. Причината за това са растящите цени на енергията, строгите мерки на Европейската централна банка и спадът на търсенето.
Според експертите рецесията в еврозоната ще продължи до второто тримесечие на 2023 г., а реалният БВП ще намалее с 1,7%. В този случай някои страни ще бъдат по-зле от други. Най-остро кризата ще бъде усетена от Германия, която е силно зависима от доставките на руски газ, Испания, Италия и Франция.
През последните пет години Европейският съюз е консумирал средно 400 милиарда кубически метра газ годишно, от които около 100 милиарда са отишли за домакинствата и 167 милиарда за индустрията. Други 133 млрд. са използвани като междинни ресурси в енергетиката.
Преди началото на спецоперацията в Украйна ЕС купи почти половината газ от Русия. Следователно, когато Москва намали износа на газ за Европа в отговор на санкциите, единственото, което остава на блока, е да нормализира потреблението на ресурси и да търси алтернативи. Открит остава въпросът защо лидерите на ЕС не са помислили за това по-рано, посочва Рапоза.
Според него Европа е успяла да замени значителни количества руски газ с по-скъп LNG от други източници. Но те от своя страна също трябваше да намалят разхода на гориво.
Европейската комисия смята, че ЕС трябва да намали потреблението на газ с около 15% (или около 60 милиарда кубически метра) от годишното си потребление, ако “прекъсне връзките” с Москва. Въпреки това, дори това изчисление предполага, че Русия ще продаде определено количество синьо гориво на блока.
Според икономистите на Barclays Европа може да запълни по-голямата част от празнината (минус 16 милиарда кубически метра), ако включи атомните електроцентрали и въглищата в своята „матрица на възобновяемата енергия“. Всякакви искания за намаляване на потреблението обаче ще нанесат същите щети на икономиката, както високите сметки за ток.
В крайна сметка европейската бизнес класа и население ще принудят лидерите да променят курса. Общественият натиск ще бъде придружен от нови съобщения за съкращения и затваряне на заводи и тогава ще може да се каже, че кризата в региона е “достигнала дъното”, смята Рапоза.
Експертите на Barclays казват, че очакват U-образно възстановяване на европейската икономика до втората половина на следващата година. Междувременно ЕС може само да съчувства, заключава Кенет Рапоза.
- Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
- Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
- Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
