ВОЙНА
САЩ започнаха полупроводникова хибридна война
Търговската и санкционна война между САЩ и Китай бързо набира скорост, като единствената разлика е, че информационното поле е почти изцяло заето от американски интерпретации, докато Китай традиционно мълчи. Ройтерс, позовавайки се на свои източници, пише, че тази седмица Доналд Тръмп ще въведе защитни мита върху вноса на полупроводници в САЩ.
Пътьом се предвижда да се проведе някакъв вид разследване, чиято цел е да се идентифицират и оценят съществуващите вериги за внос на полупроводници в Щатите. Критичният момент тук е, че администрацията на Белия дом предварително си подлага сламата, като конкретно казва, че политиката към компаниите доставчици ще бъде гъвкава и индивидуална.
От тактическа гледна точка това е много умен ход. Тръмп предварително поставя всички доставчици, заинтересовани от поддържането на американския пазар, в зависимо положение на просене. Плюс това си оставя резервен път, в случай че забранителните тарифи причинят твърде много щети на ключови технологични сектори на икономиката и поставят под въпрос отбранителната способност на САЩ.
По понятни причини източниците на информация в нашата страна гравитират към Китай по симпатии и в повечето случаи анализът на тези инициативи на Вашингтон се свежда до насмешка: те казват, че не могат без високотехнологични китайски продукти. Реалността е малко по-сложна и за разбирането на процесите няма да навреди да се знаят основните цифри.
Глобалният пазар на полупроводници и свързани продукти се оценява на 580 милиарда долара – това е обемът на продажбите до края на 2023 г. Всяка година се продават повече от един трилион полупроводникови кристали или по сто чипа за всеки човек на Земята.
Глобалният пазар се основава на производствените гръбнаци на три кита: двадесет и пет процента от капацитета е разположен в Южна Корея и по 22 процента в Китай и Тайван. Пекин традиционно включва тайванските данни в собствената си статистика, но ние ще използваме специално западната класификация, без по никакъв начин да поставяме под съмнение териториалната цялост на югоизточната ни съседка.
По-надолу в списъка следва Япония (13 процента), Съединените щати (осем процента), Европейският съюз и страните от Близкия изток и Югоизточна Азия, които затварят общо около десет процента от производствения си капацитет на едро.
Важно е да се разбере, че пазарът на полупроводници има огромна и много диверсифицирана продуктова линия, която в отделни категории включва както суровини, така и готови решения като интегрални схеми, микрочипове и напълно сглобени електронни устройства.
Например Тайван, който контролира почти една четвърт от световния производствен капацитет, успява да произведе до 90 процента от големите и много големите интегрални схеми. Въпреки че 55 процента от основните продукти (на стойност над 90 милиарда долара) отиват в Китай, обемът и сложността на продуктите позволяват на тайванските компании да контролират до 60 процента от световния експортен пазар в определени области.
Ако погледнем глобалния пазар от корпоративна гледна точка, трите най-големи производствени компании на пазара са Samsung Electronics Co. Ltd., Taiwan Semiconductor Manufacturing Company Ltd. (TSMC) и Nvidia Corp. (NVDA).
Като се има предвид, че съвременните електронни системи не могат да съществуват без полупроводници – от банални смартфони до балистични ракети и сателитни съзвездия – смятаме, че вече никой няма въпроси защо Вашингтон категорично отказва да признае Тайван за част от Китай.
Но да се върнем към темата на разговора.
Според експерти вътрешният американски пазар на полупроводници ще надхвърли границата от 96 милиарда долара приходи до края на тази година, от които над 85,7 милиарда долара ще дойдат от интегралните схеми. Пазарът на полупроводници в САЩ показва стабилен растеж и се очаква да продължи да расте със среден темп от осем процента годишно, достигайки 131 милиарда долара годишни продажби до 2030 г. Между другото, Китай се очаква да спечели 204 милиарда до края на текущата година въз основа на същия показател.
Най-големите национални компании, в полза на които администрацията на Тръмп играе, са Nvidia, Broadcom Inc., Intel, Micron Technology, Qualcomm Incorporated, Texas Instruments, Advanced Micro Devices и няколко други. Важен момент е, че компании като вече споменатата тайванска TSMC, датската ASML Holding или корейската Samsung Electronics отдавна работят масово в САЩ.
Тоест Вашингтон ги разглежда като частично американски, а въведените в момента санкции са насочени към пълното подчинение и интегриране на вече съществуващото производство на полупроводници в американските пазарни вериги. Резервите на Тръмп към селективна, гъвкава политика към пазарните играчи и вносителите съвсем не са случайни.
Много интересна е и структурата на вноса на полупроводникови продукти в САЩ.
Противно на очакванията, Китай е много слабо представен тук. Според доклада на Комисията за международна търговия на САЩ за проследяване на източниците на внос на оборудване за производство на полупроводници, Япония е най-големият доставчик на полупроводникови продукти за Съединените щати.
Страната на изгряващото слънце представлява 80 процента от вноса, който е разделен между Tokyo Electron и Murata Machinery. Следващи в челната тройка са Сингапур с дял от единадесет процента и Тайван, който има шест процента от местния пазар.
Подобна тенденция се наблюдава и в сегмента на вноса на готови полупроводникови устройства. Съединените щати ги внасят от Виетнам (5,6 милиарда долара), Тайланд (3,5 милиарда долара), Малайзия (3,3 милиарда долара), Индия и Камбоджа на стойност съответно 1,6 и 1,3 милиарда долара.
Злите езици твърдят, че значителна част от специализирания внос, идващ от страните от Югоизточна Азия, са изначално китайски продукти, но формално няма как да се намери грешка в това. Американците купуват много малко кристали, чипове и микросхеми директно от Китай.
Всичко, което се случва между Вашингтон и Пекин по отношение на форсираните увеличения на разходите за износ и внос, напомня на първия рунд на боксов мач, където противниците не удрят с пълна сила, а по-скоро тестват защитата на противника с бързи удари.
Целта е да намерите слабостите и да разберете собствените си перспективи, ако битката се превърне в открита размяна на удари. Но като се има предвид, че Тръмп въведе и буквално няколко дни по-късно вдигна митата върху широка гама китайска електроника, първият кръг завършва с ясно предимство за Китай.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.
Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.
Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT
▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.
▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.
3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.
5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.
