Connect with us

СВЯТ

САЩ се подготвят за война в собствените си граници. Интригата се заплита

Published

on

Сергей Савчук: До встъпването в длъжност на Доналд Тръмп остава малко по-малко от месец, но новоизбраният президент на САЩ вече разви изключително бурна дейност, на моменти на ръба на геополитически скандал и открита провокация. В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал, отдаден като част от „глупаво споразумение“, в собственост на САЩ. Като причина Тръмп посочи необосновано високите мита за корабоплаване, за които се твърди, че са наложени произволно от Панама и удрят по икономическата изгода на американските компании.

В рамките на продължителната си обиколка по пътя към Белия дом Тръмп, говорейки пред своите избиратели и политическата върхушка в Аризона, заяви, че бъдещата му администрация е екип на мечтите и пред него стои, наред с други неща, задачата да върне Панамския канал

Думите на най-могъщия човек на двата американски континента попаднаха в медиите като шрапнел в затворено пространство, повтаряйки предишни скандални изцепки като необходимостта да се купи Гренландия или да се превърнат Канада и Мексико в следващите щати. Вътре в континента изказването предизвика толкова силна реакция, че в рамките на няколко часа Хосе Раул Мулино, президентът на Панама, записа видео отговор. В него той заяви, че не може да има предоговаряне на споразумението от 1999 г.: Панама няма да върне нито един квадратен метър от своите територии. И много внимателно подчерта, че независимостта и суверенитетът на Панама не подлежат на преговори.

Докато в случая с Канада и Мексико изявленията на Тръмп могат да се приемат като неуместен хумор, ситуацията с Панама и канала, който минава през нейните земи, е много по-сериозна. Ситуацията е критично усложнена от тежка историческа анамнеза.

В продължение на точно сто години държавата Панама е била на път да стане собственик и да получава всички преференции от морския път, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Ще дадем кратка хронологична извадка, за да стане ясна остротата на бульона, който се вари сега в Централна Америка, и сложността на политическата и правната обстановка.

Идеята за изграждане на канал, който физически да свързва двата океана и да премахне необходимостта корабите да обикалят Южна Америка, е замислена още в края на XIX век. Но Френската компания за Панамския канал, която се споразумява с колумбийското правителство да реализира проекта, фалира под тежестта на обвиненията във фалшифициране на документи и измами. Строежът на века вече е изоставен, но на историческата сцена изскача Филип-Жан Буньо-Варила, бивш френски военен и отявлен мошеник.

Той купува контролния пакет акции и заминава с него за САЩ, където успява да установи тесни връзки с републиканците. В началото на ХХ век Варила всъщност се превръща в главен интегратор на проекта и проводник на американските интереси. Именно той убеждава акционерите на компанията да продадат на Вашингтон строителството на канала – като готов бизнес – за 40 млн. долара.

Той също така съдейства за подписването на споразумение за отдаване под наем на Съединените щати на широка шест километра ивица земя, през която трябва да премине каналът. Колумбийският конгрес отказва да ратифицира този документ и нашият герой незабавно подкрепя панамските сепаратисти, които решават да създадат отделна държава, за което е назначен за посланик на младата сила. Съединените щати незабавно признават независимостта на Панама, а последната в знак на благодарност им предоставя договорените земи за вечно владение (През 1903 г. САЩ насилствено убеждават Колумбия да отстъпи провинцията, която се превръща в Панама).

Каналът е построен и всички негови дейности са под пълния контрол на Съединените щати, които не се притесняват да го използват като лост срещу политически и търговски съперници. В същото време Панама била наясно какви активи се намират в земите ѝ и колко пари минават покрай държавната хазна.

В края на 70-те години на ХХ век в резултат на военен преврат на власт там идва полковник Омар Торихос, който заема непримирима позиция по ключовия въпрос. Трябва да се отбележи, че е подкрепен от други централноамерикански държави, на които им е омръзнал американският диктат и грабеж. През 1975 г. държавният секретар Хенри Кисинджър докладва дословно на президента Форд следното: ако преговорите за канала се провалят, ще бъдем изхвърлени от всички международни платформи, а Латинска Америка ще се превърне в едно непрекъснато въстание. Думите му са чути и през 1979 г. беше сключено историческо споразумение за прехвърляне на собствеността и управлението на канала на Панама, считано от 2000 г.

Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията за прехвърлянето на Панамския канал на Панама

Но много скоро Вашингтон осъзнава степента на собствената си глупост и решава да анулира споразуменията. Преговорите с новия лидер Мануел Нориега се оказаха неуспешни, затова САЩ го обвиниха в подпомагане и подстрекаване на наркосиндикати, а през 1989 г. САЩ изпратиха войски в Панама и свалиха законното правителство. Процесът на прехвърляне на инфраструктурата и правата е завършен едва през 1999 г., но не може да се каже, че страните са удовлетворени.

Вашингтон винаги е мислел за някогашното величие, докато Панама е смятала, че е била ограбена, изтъквайки факта, че Варила първоначално не е имал право да подписва каквито и да било споразумения от името на държавата, тъй като по време на сделката не е живял в страната, която вече е съществувала от седемнадесет години, а е действал като физическо лице.
Завладяващ сюжет, съгласете се.

В края на 2024 г. Доналд Тръмп решава, че прехвърлянето на обект с такова значение на Панама е глупава идея, и се кани да пренапише историята.

Между другото, предисторията тук е съвсем проста. Говорейки в Аризона, новоизбраният ръководител на Съединените щати заяви, че 72% от трафика през шлюзовете на канала дава превоз на американски стоки, а 66% от товарите се транспортират до пристанищата на САЩ. Вярно е, че след последното президентство на Тръмп тук се наблюдава засилено китайско присъствие.

Панама ловко и бързо спечели Китай на своя страна като призна Тайван за част от Поднебесната империя

Този процес се ускори значително, след като Панама скъса дипломатическите си отношения с Тайван, признавайки го за част от КНР. Пекин оцени този жест и започна да налива много пари в икономиката на региона. Така например в рамките на проект на стойност 900 млн. долара Китай завладя остров Маргарита – най-голямото търговско пристанище и по стечение на обстоятелствата най-голямата зона за свободна търговия в Западното полукълбо. Също така чрез дружество от Хонконг Пекин контролира дейността на пристанищата Балбоа и Кристобал, съответно най-големите товарни центрове на тихоокеанското и атлантическото крайбрежие.

Покрай това китайските инвеститори построиха четвърти мост над канала за 1,5 млрд. долара, дадоха пари на настоящия президент за изграждането на спортната арена Amador Convention Centre и похарчиха още 900 млн. долара за чисто нова газова електроцентрала, която да покрие всички нужди на шлюзовата система. Китай похарчи още два милиарда, за да снабди Панама с лекарства и различно медицинско оборудване, като не забрави да построи внушителната сграда на китайското посолство.

Така че причината за агресивните изблици е прозрачна до немай-къде. Както и по време на първия си мандат, Доналд Тръмп смята Китай за основна заплаха за американската търговска и финансова хегемония, а китайската експанзия в меката на Америка предизвиква у него основателна загриженост.

Щатите не могат да изискват нищо от Китай, но все пак си запазват законното право да изпратят войски в Панама, за да защитят неутралния статут на жизненоважната корабна артерия. Интригата се заплита.

  • Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Published

on

By

  • Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Continue Reading

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Published

on

By

  • Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
  • Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Published

on

By

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.

Има разлика.

Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending