БЪЛГАРИЯ
СБЖ: Въпроси към властта за изгонения руски журналист
На 1 ноември, навръх Деня на народните будители, дойде новина, която би трябвало да обезпокои нашето длъжно винаги да е будно общество. Беше съобщено, че ДАНС е експулсирала от страната ни кореспондента на в. „Российская газета” Александър Гацак заради „дейност, представляваща заплаха за националната сигурност на България”. Това е първият чуждестранен журналист, експулсиран от нашата държава след промените от 1989 г. с такова тежко обвинение. Ето защо властта дължи много подробна информация по казуса.
Макар случаят да бе коментиран публично от премиера Николай Денков, той не предостави никакви факти за това, въз основа на какви конкретни данни е взето решението. Само увери медиите, че имало сериозни основания за такова решение и че казусът не бивало да се разглежда през призмата на медийната свобода, защото нямал нищо общо с тази тематика.
Очевидно господин Денков смята, че обществото и журналистическата колегия сме длъжни да повярваме само на думата му на премиер и да спрем да задаваме въпроси, респектирани от формулировката за националната сигурност.
Тъкмо тази формулировка обаче и изключителността на мярката, прилагана за първи път в демократичните ни години към чуждестранен журналист, изискват от властта повече разяснения и предоставяне на факти.
Също така е неизбежно смущението, предизвиквано от обстоятелството, че в случая с обявения за шпионин журналист, а и по-рано, когато с подобно обвинение бяха изгонени свещеници от Руската църква в София, господин Денков приема за безусловна истина доклади на ДАНС. Но пък, когато същата ДАНС алармира за нерегламентирани действия на правителствено лице с изборните машини, същият Денков атакува настървено спецслужбата и ѝ приписва злокобни конспирации. Кога и на кого трябва да вярваме при този двоен стандарт?
Що се отнася до липсата на информация за същината на обвиненията и доказателствата, тя направи впечатление още при случая с експулсираните през септември т. г. руски свещеници – случай, паралелно с който, както чак сега разбираме, се е развивал и казусът с кореспондента на „Российская казета”. Така че премиерът Денков трябва да отговори на цяла серия въпроси: защо още тогава, през септември, обществото не е било уведомено, че във фокуса на контраразузнаването е попаднал и журналист; има ли и ако да, каква е, връзката му със свещениците; защо Александър Гацак е останал един месец на територията на руското посолство; защо експулсирането му е осъществено едва сега; какво и защо е премълчавано от властите през този месец; има ли връзка между случая с Гацак и експулсирането от Кипър на тамошния кореспондент на “Российская газета”; доколко кипърското и българското прогонване на руски журналисти е проекция на забраната за определени руски медии, наложена в ЕС, и трябва ли да очакваме по-нататъшно разширяване на тази забрана, и без това навяваща двусмислени заключения точно за медийната свобода?
Тази серия въпроси е пряко свързана и с основния въпрос: защо българското правителство не разгласява информацията на ДАНС, въз основа на която от България са били експулсирани обвинените в „дейност, представляваща заплаха за националната сигурност на България”, руски граждани – и свещениците, и журналиста?
Друг важен въпрос е, защо лица с такова тежко обвинение се експулсират, а не се провежда прозрачен съдебен процес срещу тях, което най-добре би съответствало на нормите на една правова държава? Тези норми изискват обвиненията да бъдат доказани, а ако бъдат доказани, обществото бъде информирано за всички факти и обстоятелства, та да си изгради информирана реакция при други възможни подобни случаи.
Дежурното оправдание, че не се разглсява информация, защото материята е свързана с националната сигурност, отдавна не звучи убедително, както на българско, така и на международно ниво. Нека да припомним, че опитите на някои държави в ЕС да коригират новия Европейски акт за медийната свобода така, че той да позволява вратички за посегателства срещу журналисти или медии, прикрити под мотивации за националната сигурност, бяха отхвърлени в Европейския парламент. Така че мятането на такова було от българските власти върху достъпа на обществото до информация не изглежда никак по европейски.
Освен това, няма как да не се направи съпоставка между шпионския скандал със свещениците и журналиста от Русия у нас, и подобната афера, разиграваща се с наши сънародници, обвинени също в шпионаж в Обединеното кралство, за които там тече следствие и се подготвя съдебен процес. Британските власти по-малко ли ги е грижа за тяхната национална сигурност, та се канят да съдят обвинените в накърняването ѝ лица, вместо да ги експулсират, както правят българските?
В тази връзка можем да поставим и още един въпрос. Дали вицепремиерът и външен министър Мария Габриел посети получилите такива тежки обвинения български граждани и се поинтересува от тяхното състояние – а те, напомняме, са невинни до доказване на вина, – когато наскоро беше на посещение в Лондон? По време на това посещение тя подписа с британския си колега декларация за съвместна българо-британска борба с руската дезинформация.
Както е известно, такъв документ, пак включващ борба с руската дезинформация, госпожа Габриел подписа през септември и с партньорите си в САЩ. Вероятно пряк резултат от това споразумение е официално стартираната у нас на 31 октомври и възлизаща на 900 000 долара „най-голяма програма по медийна грамотност, подкрепяна някога от американското правителство”, както я определя случайно гостувалата в София в същия ден госпожа Елизабет Алън, заместник-секретар по публична дипломация и обществени въпроси в Държавния департамент на САЩ.
Точно на следващия ден – на 1 ноември, гръмна новината и за експулсирания руски журналист Александър Гацак. Сигурно също съвсем случайно? Или?
От кого да очакват информация българското общество и българските журналисти, ако не от българското правителство?
Автор: Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България.
Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране на Министерството на отбраната в размер на 30 милиона евро за 2026 г. за придобиване на горива за нуждите на силите на НАТО в България.
„С приетия акт се осигуряват финансови средства за придобиване на горива за изпълнение на поетите ангажименти по поддръжка от страната домакин (Host Nation Support) за провеждане на операции и учения на силите на НАТО на наша територия, за изпълнението на задачи, свързани с динамично променящата се и усложнена среда за сигурност в Черноморския регион, както и за изпълнението на планираните мероприятия по осигуряването на подготовката и ежедневната дейност на военните формирования“, се казва в решението на кабинета на Андрей Гюров от 29 април, публикувано на сайта на Министерския съвет.
С друго решение на правителството България се присъединява към Партньорството за Управление на общи материални средства, администрирано от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На заседанието си правителството одобри и проект на „Първо изменение и потвърждаване на Споразумение за финансов принос между Европейския съюз и Република България“ по отношение на Раздел „Държава членка“ по програмата InvestEU, изменящо и потвърждаващо първоначалното Споразумение за принос.
Кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите с Европейската комисия и да подпише от името на България договореното изменение при условие за последваща ратификация от парламента.
С предложеното изменение се предвижда увеличение от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е отразено в общата стойност на плащанията. Увеличаването на финансовия пакет е с 96 964 246 евро.
Министерският съвет одобри и изменение на Административното споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите. С промяната се въвежда програмата „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) като допълнителен финансов инструмент в рамките на споразумението.
Изменението има за цел да осигури съответствие с действащата правна рамка на Европейския съюз и да създаде условия за участие на България в дейности, финансирани по линия на програмата „Цифрова Европа“ в рамките на Chips JU, се казва в решението на правителството. Това, според кабинета, ще предостави допълнителни възможности за повишаване на конкурентоспособността в областта на полупроводниковите технологии в България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева.
„Несериозно е промяната на която и да е валута през шест месеца“, заяви избраната за депутат от „Прогресивна България“ Михаела Доцова в предаването „Твоят ден“ по „Нова нюз“. Тя напомни, че въпросът на референдума, който беше предложен от Румен Радев като президент, не беше дали да бъде прието еврото, а кога да стане това.
Доцова беше категорична ,че „няма никаква възможност“ за обсъждане на връщането на лева.
„България е член на ЕС и трябва да остане такава, като достоен партньор, който участва стабилно в процеса на вземане на решения. Това означава както съдействие за формиране на европейските политики и ценности, така и защита на националния интерес. Никога никой от „Прогресивна България“ не е поставял под въпрос европейското развитие на страната“, коментира Доцова въпроса за отношенията на България с Русия.
„Ние сме част от голямото европейско семейство и част от голямото натовско семейство. Но при всички положения участваме стабилно във взимането на решения и в двата съюза. Не съм чула някой да заявява посока на изваждането на България от НАТО“, добави тя.
Според Доцова българските граждани са показали по време на протестите, че сме демократично общество, а на изборите са заявили това категорично, защото са упражнили правото си на глас въпреки страха и манипулациите.
Според нея по време на служебния кабинет е имало активност от страна на МВР по отношение на борбата срещу купения и контролирания вот, но е можело да се желае и повече. Тя подчерта, че следващото действие трябва да е от страна на прокуратурата – фактите, събрани по време на досъдебните производства, свързани с арестуваните за купуване на гласове, да издържат в съдебен процес, за да бъдат повдигнати обвинения.
По темата за премахването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски Доцова каза, че и сега в закона има опция да бъде преразгледана нуждата от охрана на дадено лице.
По темата за главния прокурор Доцова смята, че „забелязваме някакво пренареждане“. Според нея това налага „след конституиране на Народното събрание първото и незабавно действие да бъде създаване на нови правила за избор на членове на ВСС и инспектората от парламентарната квота, както и избор на нов главен прокурор“.
„Румен Радев е доказал, че е държавнически настроен и доста демократично мислещ човек“, подчерта тя.
Бъдещият народен представител допълни, че в групата им има диалог, а решенията се взимат колективно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране.
България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но цените на бензиностанциите ще останат трайно високи. Това обяви в ефира на bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев, коментирайки рисковете пред енергийната сигурност в Европа и бъдещето на рафинерията в Бургас.
Отсрочка за „Лукойл Нефтохим Бургас“
Благодарение на полученото удължаване на британската дерогация до края на октомври 2026 година, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ избягва риска от пълно спиране на работа в края на месец април. С тази ключова отсрочка дружеството получава допълнителен период от време, в който легално може да извършва финансовите си плащания за доставките на суров петрол. Според експерта, от българска страна гарантирането на енергийния ресурс ще зависи изцяло от адекватните действия на правителството.
Европа остава без керосин
Председателят на БПГА предупреди за сериозен предстоящ дефицит на пазара на авиационни горива в европейски мащаб. Въпреки че в България към момента има напълно достатъчно керосин за обслужване на самолетните полети, ситуацията на континента ще се влоши рязко в близките седмици.
„След 2-3 седмици ще разберем колко обаче е голяма кризата в Европа, когато приключат запасите“, обясни Светослав Бенчев.
Глобално напрежение удря цените
Свършването на европейските запаси от керосин неизбежно ще създаде натиск на пазара, което от своя страна ще доведе и до повишаване на цената на дизела. Данните показват, че към края на април средната стойност на масовия дизел по родните бензиностанции гравитира около 3,50 лева за литър. Ескалацията на напрежението в Близкия изток създава допълнителна непредвидимост на петролните пазари.
„Цените на горивата ще останат сравнително високи и проблемът няма да си отиде за ден“, категоричен бе Бенчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
