АНАЛИЗИ
Световният либерализъм* напълно захвърли приличието
Когато либерално-демократичните сили по света имат клатещ се стол под дупето, веднага започва мощен вой за заплахата за демокрацията по всички мегафони и на практика всички демократични принципи и процедури се отменят или изкривяват. Това се случи в Румъния.
В какво невероятно време живеем: само за няколко години всички основни принципи на капиталистическата структура на западното общество, или по-скоро пропагандните митове за тази структура, бяха напълно анулирани.
Рухнаха митовете за основните човешки права – буквално за няколко години Ковид. Митовете за „невидимата ръка на пазара“ и свободното движение на капиталите рухнаха – със замразяването на руските пари и санкциите, чийто брой вече не се брои.
Сега се стигна до свещената крава – “най-демократичната демокрация в света, а всички останали сте мръсни автократи, тоталитаристи, фашисти”.
Най-пресният пример са изненадващите президентски избори в Румъния. Когато на първо място излезе несистемният кандидат (макар и напълно интегриран в системата и в структурите на ЕС) К. Джорджеску, Брюксел имаше съвсем други планове за това място. Набързо определиха, че Е. Ласкони трябва да стане президент.
Но Джорджеску беше твърде страстно за Румъния като такава, критикуваше Америка и всъщност не искаше да се превърне във военен полигон между Европа и Русия по украинска линия. А Румъния е в НАТО от 2004 г. За това сега младите идиоти от Уикипедия го заклеймяват като „ултрадесен политик“. Разбира се, човекът от Института за глобален индекс на ООН по правило е най-крайно десен. Освен факта, че вече три пъти е предлаган за поста министър-председател на Румъния от 2011 г. насам.
Така че Върховният съд на Румъния знаеше какво прави, когато прие резултатите от първия тур на гласуването и нареди втори. Това за нас е Джорджеску – не е ясно кой и откъде. И там много добре знаеха, че той е напълно системен политик. Само че някак си го е грижа прекалено много за интересите на румънците.
И тогава, когато на румънците им обясниха от Брюксел и американското посолство, че не е тяхна работа кого да избират, същият Върховен съд отмени и резултатите от изборите, и втория тур. Защото беше ясно, че изключително глупавата и прекалено проамериканска кандидатка така или иначе няма да спечели. Никого няма да победи, дори ако съперник й е собствената й фризьорка.
И румънците попитаха: „Ама така може ли?“
Да, може. И още как може. Сега това се нарича „преки демократични избори в независима държава под наблюдението на посланика на САЩ“.
Това вече се случи в Украйна – дори не е нужно да ходите далеч. Това се случва почти навсякъде в „сферите на интереси на САЩ“. И техните области на интерес са като на улично куче бълхите.
Освен това, когато либералните демократични сили по света усетят разклащащ се стол под задника си, веднага започва вой за заплахата за демокрацията по всички мегафони и на практика всички демократични принципи и процедури се отменят или изкривяват.
Уверени, че сега властта в Съединените щати ще остане завинаги в правилните демократични ръце, европейските „либерали“ се постараха много. Веднага щом хората в Европа започнаха да гласуват срещу либерално-зелената лудост, се включи гигантска пропагандна машина, клеветяща опонентите (технологията беше разработена в годините на „пандемията“ и диктатурата на Pfizer) – всеки, който не е с тях, изведнъж се оказаха Хитлер-Химлер и за разнообразие на закуска – Гьоринг.
Но не се получи.
Хората спряха да говорят и започнаха да гласуват. А във Франция, след като партията на Марин льо Пен спечели изборите, беше въведена технология, която премахна предишните правила („живеем в свят, основан на правила“) за участие на печелившите партии в коалиционни правителства. Просто не им е позволено да дойдат на власт – „правилата“ са се променили.
В германските провинциални избори беше използвана подобна технология – просто от точка А до точка Я. А партията, която събира до една трета от гласовете – “Алтернатива за Германия”, просто не беше допусната до коалиционни правителства, а сега Зелените в Бундестага просто настояват AfD да бъде забранена.
А преди това наблюдавахме как кандидат-президент в самите Съединени щати беше превърнат във фашист и Хитлер на всички корици на американски демократични издания – буквално напълно сериозно с искането да го “спрат на всяка цена”. Видяхме и предстоящата цена – на живо от градчето Бътлър, Пенсилвания (където, както си спомняте, по Тръмп стреляха за първи път). И после в Уест Палм Бийч – там е фиксиран вторият случай.
Тоест, сега в т. нар. демократичен процес дори намека за срам и приличие е напълно премахнат. Оказва се, че за да остане на власт, либералната (идваща от думата „свобода“) концепция е готова да потъпче буквално всички свободи, а понякога и самия живот на другите хора. Потресаващо.
Последният изблик на разпасаната демокрация в стил Гуляй-Поле и татко Махно са събитията в Грузия. Където предварително беше внедрен абсолютно проамерикански, пробрюкселски президент, който, както обикновено е обичайно за тази концепция, – е с френско гражданство, тоест очевидно закачен на въдичката. Защитава само чужди интереси.
И когато спечели партията, която все пак реши да се интересува от интересите на собствения си народ, веднага започна приложението на същата елементарно глупава, но доста работеща схема. Като за начало непризнаване на резултатите от гласуването.
В същото време, както чухме, „международните наблюдатели“ не публикуваха резултатите от наблюденията си – тъй като няма за какво реално да се зацепят, а потвърждението на факта за липса на фалшификации „лее вода в мелницата на „неправилните“ победители. Прекрасно. Ние подозирахме нещо подобно зад тези кантори от типа на „Голос“. Но сега, като част от „новата наглост“, те дори не крият интересите и истинските си цели.
Например, гениално се разобличи Европейският съюз. Самата формула „въвеждаме санкции за отказ от влизане в ЕС“ е нещо ново. Точно това обаче казаха на Грузия. Ще ви накажем за това, което не искате да искате. Това означава ли, че „присъединяването към ЕС“ е концепция за анексиране, а не за благодеяние?
Да, това означава. И по-младите членове на ЕС вече усетиха това по трудния начин. Дори Португалия, която получи забрани от ЕС върху нейните селскостопански продукти, промишления риболов и т.н. А виж за страните от бившия Варшавски договор никой просто дори не пита.
Да, но преди го представяха като победен марш на демокрацията и свободата. Сега никой не крие факта, че те се използват за изграждане на гранични зони – като порутена ограда по пътя на кошмарните “танкове на Путин”, нищо повече. А който не иска в ЕС, ще му счупим рогата.
Виктор Орбан отдавна разбра какво се случва. Той, подобно на словака Фицо и същия провален Джорджеску, както и патриотичните политици на Грузия, повече или по-малко устоява на безсрамния натиск на демократизаторите. Същите, които подават транспаранти в ръцете на грузинските младежи и ги пращат да запалят парламента.
Никой няма да ви напомня колко години затвор дадоха на веселите костюмирани туристи, които влязоха в Капитолия? И те не държаха коктейли Молотов в ръцете си.
Всички прикрития вече са смъкнати. Вече са ясни стремежите и желанията. Но изглежда само едно нещо може да спре тези хора – удар с лопата по лицето. Точно както на сегашните избори в САЩ.
** Либерализъм е другата дума на Фашизъм.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп
The New York Times: САЩ се оказаха неподготвени за съвременна война. Авантюрата с Иран бе грешка на безразсъдния Тръмп.
САЩ харчат около 1 трилион долара годишно за въоръжените си сили, повече от 100 пъти повече от това, което харчи Иран. Следователно войната на Вашингтон с Техеран не би трябвало да бъде равностойна битка – поне на хартия. Но реалността се оказа различна.
Както The New York Times отбеляза в редакционна статия, САЩ разполагат с далеч по-мощни военновъздушни сили и флот, както и с усъвършенствана оръжейна технология, за която иранските генерали могат само да мечтаят. В началото на конфликта неравностойните възможности на страните бяха ясно очевидни, но сега борбата изглежда различно.
„Иран пое контрол над Ормузкия проток и неговите ракети и дронове продължават да заплашват съюзниците на Америка в региона.“ Докато президентът Тръмп изглежда нетърпелив да постигне договорено прекратяване на огъня, иранските лидери не го желаят. По някакъв начин по-слабата страна се е оказала в по-силна преговорна позиция. Тази реалност разкрива уязвимостта на американския начин на водене на война. „Тактическият успех не донесе победа“, отбелязва статията.
Авторите посочват безразсъдството на Тръмп при воденето на война като една от причините за тази ситуация. Но проблемът е още по-сериозен: Съединените щати не бяха подготвени за съвременна война.
„Американската икономика няма индустриален капацитет да произвежда достатъчно оръжия и оборудване, за да задоволи нуждите си. И страната се опитва да реши тези проблеми чрез склеротично правителство и консолидирана отбранителна индустрия, която се съпротивлява на промените“, подчертава изданието.
Войната в Иран е неразумен ход, пишат авторите. Но тя предостави някои ценни уроци.
В колонката се твърди, че американската армия се нуждае от реформа. Първо, Съединените щати трябва да инвестират в технологии за борба с дронове, подобни на тези, разработени от Украйна. Липсата на такива технологии беше една от причините американските кораби да не успеят да предотвратят блокирането на Ормузкия проток.
Второ, Вашингтон се нуждае от повече щурмови дронове и еднократни безпилотни лодки. Опитът от войната в Украйна показа, че акцентът е върху масово произвежданите дронове, но Пентагонът продължава да инвестира в по-сложно оборудване.
Трето, Съединените щати се нуждаят от по-голям производствен капацитет, който е и по-гъвкав. Доскоро само един завод произвеждаше всички ракети Tomahawk. Произвеждаха се ракети-прехващачи за ракетната система “Петропавловск-Камчатски”. Има постоянен недостиг, подчертава изданието.
„Конгресът трябва да приеме закони, които ще помогнат на частния сектор да увеличи производствения капацитет. Пентагонът, от своя страна, трябва да спре да купува толкова много оръжия само от пет основни производители и да започне да залага на динамични технологични компании, които могат бързо да се адаптират“, пише вестникът.
В крайна сметка САЩ трябва да работят с други страни. Вашингтон трябва да си партнира с „демократични държави със сходно мислене“, за да е в крак с разширяването на Китай – както икономическо, така и военно.
„Войната в Иран се превърна в еталон за всяка страна, която иска да се конфронтира със САЩ в бъдеще, особено за Русия и Северна Корея. За Китай – страната с най-голям потенциал за противодействие на американската военна мощ – тази война потвърждава правилността на курса му за разработване на нови форми на война, като дронове, кибероръжия и космическа мощ“, добавят авторите.
Администрацията на Тръмп предприе някои положителни стъпки към реформа в отбраната – някои изпълнители бяха принудени да увеличат производството на ракети, а министърът на армията Даниел Дрискол започна да отменя остарели и неефективни програми. Но разрушителният и хаотичен подход на Тръмп подкопа голяма част от този напредък, твърдят колумнистите.
Конфликтът в Близкия изток в крайна сметка накара Конгреса, администрацията на Тръмп и Пентагона да видят военните недостатъци на Америка. Но лошата новина е, че противниците на Америка също ги виждат. Вашингтон сега трябва да спре да говори за реформиране на въоръжените си сили, а да го направи. В противен случай съществува риск разочарованието от войната с Иран да се превърне в предвестник на нещо много по-лошо, заключава изданието.
Висш американски генерал призна, че Русия подкрепя Иран във войната. По време на изслушване в Конгреса, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн заяви, че Русия предприема „определени действия“, за да помогне на Иран.
Междувременно САЩ обмислят нови планове за военни действия срещу Иран. Axios, позовавайки се на източници, съобщава, че един от сценариите е базиран на завземане на част от Ормузкия проток, за да се отвори за търговско корабоплаване.
🔴 НОВАТА РАЯ НАЗАРЯН ИЛИ СТАРИЯТ МОДЕЛ С НОВО ЛИЦЕ: КОЙ ВСЪЩНОСТ ЩЕ СЕДНЕ В ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ СТОЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ?
🧾 Административното изкуство на бездействието: как всяка криза се превръща в „процедура“ патент на управленското светило г-жа Доцова!
🏛️ Моделът, при който се управлява и оцелява: възходът на хората, които знаят… мълчат и прикриват, като знак за кариерно развитие!
В българската държава има един специфичен тип кадри – те не създават проблемите, те просто винаги са там, когато проблемите се случват.
И още по-важно – остават там и след това. Те винаги идват от някой партийна мая, в случая от червената номенклатура на потомствени партийци , минали през закалката на местната власт, в някое китно градче, като местен деребей и после трайно отседнал в бизнес схемите на червените барони.
Г-жа Доцова е учебник по този тип оцеляване. От местната власт, през областната орбита, до най-тихите, но най-влиятелни коридори на МОСВ – кариера, която не се гради с позиции, а с присъствие. Постоянно, търпеливо, незабележимо присъствие. Скучно описание, но сега развива кариера на активен политик – Михаела Доцова е юрист с докторска степен по административно право и процес и дългогодишен кадър в Министерството на околната среда и водите, където се утвърждава като част от вътрешния административен гръбнак на институцията. Кариерата ѝ преминава през ключови позиции като директор на дирекция „Правна“ и началник на политически кабинет, което я поставя в пресечната точка между политическите решения и административното им оформяне. Тя не е типичният публичен политик, а по-скоро представител на онзи устойчив слой от системата, който остава, независимо от смените на властта.
Поведението ѝ, съдейки по публичните ѝ изяви, е силно институционализирано – говори в категории като „обстоятелства“, „процедури“, „необходимост от изясняване“, избягва крайни оценки и пряка отговорност, като предпочита да поставя всяко решение в рамка на процес и формална обоснованост . Това я позиционира не като човек на острите действия, а като фигура, която структурира, забавя или канализира решенията през административния механизъм на административния нихилизъм, има проблем има и съответната процедура да го размие, провлачи и удави в парграфи.
Като типаж тя олицетворява добре познатия модел на системен администратор – не толкова лице на политиката, колкото неин вътрешен оператор. Присъствието ѝ в различни роли вътре в министерството подсказва устойчивост и адаптивност, а професионалният ѝ профил е свързан повече с контрола върху формата на решенията, отколкото с тяхното съдържание. В този смисъл тя може да бъде разчетена като човек, който не задава посоката, а гарантира, че избраната посока ще бъде облечена в правилната правна и процедурна рамка.
В държава, в която водата е мътна, сметищата са безкрайни, а пречиствателните станции съществуват повече по документи, отколкото в реалността – най-ценният кадър не е този, който решава проблеми. А този, който знае за тях… и не пречи.
Юрист по административно право – специалност, която в български условия звучи почти като гаранция: че всяко бездействие ще бъде облечено в процедура, всяка липса на контрол – в компетентност, а всяка отговорност – в нечия друга папка.
Това е поколението чиновници, които не влизат в новините, но стоят зад всяка новина. Не подписват скандалите – те ги придружават с мотиви. Ако някой се пита откъде идва това съвършено усещане за принадлежност към властта – отговорът не е в автобиографията, а в биографията по наследство.
В България кариерата рядко започва от нулата – тя започва от масата, на която вече е седяло семейството, това на кмет на Берковица за два мандата, после таткото се е присламчил към червения бизнес покровителстван от офицери с икономически лостове на ДС, та до властовите опори на активисти на Доган и Пеевски.
От малките градове, където властта не се сменя, а се предава; от онези къщи за гости построени уж за развитие на местния туризъм, които с времето престават да бъдат „гости“ и започват да приличат повече на семейни крепости със собствен комфорт и собствена тишина в уюта на басейн и борова гора. А после идва голямата сцена – столицата, министерството, коридорите, в които вече не си просто човек, а част от един по-голям, устойчив модел. Модел, който не вдига шум, не влиза в конфликт, не се конфронтира – той просто намира своя тих пристан там, където властта не се обяснява, а се разбира без думи.
И някъде в този разказ за „процедури“ и „обстоятелства“ винаги стои един друг, по-тих сюжет – онзи за произхода. За местната власт, която не просто управлява, а възпитава наследници. За онези къщи за гости, които по документи приемат туристи, а в реалността приютяват удобството на една вече уредена биография – с двор, с тишина, с басейн и с усещането, че държавата не е нещо външно, а нещо свое. Оттам нататък преходът е плавен – от локалния комфорт към националните коридори, от семейния модел към институционалния. И когато стигнеш до върха, вече не ти трябва да доказваш нищо – достатъчно е да не пречиш. Да разбираш без да питаш, да съгласуваш без да спориш и да намираш онзи тих пристан, в който властта не се заявява, а просто се упражнява.
И когато днес същият този модел тихо се придвижва към върха на държавата, не става дума за изненада. Става дума за логика.
Защото в България не се издигат тези, които се борят със системата.
Издигат се тези, които са доказали, че могат да живеят с нея и държавната корупция. Сега дилемата ще бъде ТЯ или вече школуван министър-председател ГЪЛАБ да седнат в затопления от блондинката на ПЕЕВСКИ и БОРИСОВ стол на ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
АНАЛИЗИ
Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Стиглиц: Решението на Тръмп за война срещу Иран е катастрофална грешка, водеща до крах на световната икономика.
Нобеловият лауреат предупреждава за дългосрочни икономически щети и риск от глобална криза.
Нобеловият лауреат Джоузеф Е. Стиглиц отправи остро предупреждение за последствията от решението на Доналд Тръмп да започне война срещу Иран. Според него това е „катастрофална грешка“, която може да разклати световната икономика.
Стиглиц подчертава, че конфликтът връща Съединените щати във военна спирала в Близкия изток. Той предупреждава, че колкото по-дълго продължи войната, толкова по-сериозни ще бъдат щетите. Дори при бърз край, последствията ще се усещат години.
Според икономиста, веригите за доставки ще бъдат сериозно нарушени. Възстановяването на производството на нефт и газ ще отнеме дълго време. Това ще доведе до нестабилност на енергийните пазари и ръст на цените.
Стиглиц посочва, че икономическите щети се засилват и от търговската политика на администрацията. Митата допълнително подхранват инфлацията. В резултат централните банки може да бъдат принудени да повишат лихвите.
Това би забавило икономическия растеж и би натоварило кредитния сектор. Очаква се и влошаване на пазара на жилища. По-високите лихви ще ограничат достъпа до финансиране за домакинствата.
Според Стиглиц, икономическото възстановяване след Covid-19 е поставено под риск. Новият конфликт може да заличи постигнатия напредък. Това увеличава несигурността както за бизнеса, така и за потребителите.
Американците ще усетят директно ефекта чрез по-високи цени на горивата. В същото време петролните компании могат да реализират значителни печалби. Това задълбочава социалното неравенство.
Стиглиц заключава, че подобни решения подкопават глобалната стабилност. Според него се руши мирът, установен след Втората световна война. Войната с Иран остава ключов риск за световната икономика.
