БЪЛГАРИЯ
Селскостопанските ни сектори са под европейското ниво и след 14 г. в ЕС
Може ли държавата да подпомогне родните производители на плодове и зеленчуци, за да не ядем повече вносните некачествени и невкусни? Защо големите търговски вериги, ползващи редица облекчения у нас, не продоват с предимство български продукти? От какво зависи качествената храна, която е в основата на човешкото здраве? Разговарям по темата „Ти си това, което ядеш” с бившия министър на земеделието /2009 –2013/, д-р Мирослав Найденов.
Основният проблем идва от изкривената и неравностойна по отношение на всички сектори обща европейска селскостопанска политика. Това е така още от първия програмен период 2007-2013 година и когато аз бях министър ние влязохме при вече съществуващите правила Те по онова време дадоха изключително конкурентни права на зърнопроизводството пред всички останали сектори. Най-онеправдани се оказаха животновъдството и производството на зеленчуци и плодове. Смятахме, че в следващите програмни периоди ще има промяна. Лично аз на съветите на министрите, когато съм участвал, съм поставял този въпрос, имал съм подкрепа от други страни и най-вече от Румъния. Но за съжаление старите страни-членки продължиха и в следващите програмни периоди да дават конкурентно предимство в полза на големите зърнопроизводители. Това е сектор, който е експортно ориентиран. Ние произвеждаме около 5 млн.тона зърнени култури, а използваме близо 1,5 млн.тона, останалото изнасяме. Докато за плодове и зеленчуци разчитаме предимно на внос. И е истина, че имат вкус на пластмаса.
Този проблем засега има едно единствено решение, което докато бях министър прилагахме, но после го спряха. Става въпрос за т.нар. национални доплащания, чрез които могат донякъде да се компенсират тези изкривявания на пазара.
За съжаление обаче по-късно тези сектори отново бяха загърбени и по тази причина продължаваме все повече да зависим от внос на плодове и зеленчуци, които, както вече споменах, са некачествени и безвкусни.
С интерес прочетох доста амбициозната програма на спечелилите изборите от ИТН за земеделието. Смятам, че номинираният за министър Пламен Абровски е наясно с проблемите в сектора и се надявам да има план как да компенсира нашите производителите. Още повече, че сме в началото на програмния период, а вече се дава възможност на страните-членки да пренасочват средства от един сектор в друг. Така че при едно умело национално управление, дефектите могат да се изгладят. Важно е и националното подпомагане, което понякога не е свързано само с пари.
Досега са правени разни опити за подкрепа от страна на държавата за договаряне с големите търговски вериги за продажбата на родна продукция. Примерно предишният кабинет бе уговорил 40% от стоките в тези вериги да са за наши продукти. Но това се оказа неработещо. Ние нямаме толкова голямо производство, за да постигнем тези проценти.
Налага се да започнем да произвеждаме повече, а после да искаме да продаваме.
Трябва да сме много внимателни, защото, ако ЕК ни заподозре в протекционизъм и нарушаване на основния принцип на движение на стоки и хора в ЕС, ще ни санкционират.
Затова е важно да се внимава и действа с разум и стратегия. Може да се направят много други неща, за да бъдат подпомагани родните производители. Но ето, че не се направиха дори заради коронакризата. Примерно мярката 60 на 40 не беше предвидена за земеделието. Сезонните работници трябва да бъдат компенсирани, могат да се направят и данъчни облекчения и други социални преференции и т.н. Държавата е мощен инструмент и ако реши да подпомогне един сектор, в случая земеделието, ще го направи. За 14 години членство в ЕС, земеделието трябваше вече да е доста по-добре развито. С изключение на зърнопроизводството, у нас всички други селскостопански сектори са под европейското ниво.
Моята болна тема е некачествената храна, която ядем. Хубавите храни са въпрос на покупателна способност, не е проблем да се произведат, както и да се внесат. Въпросът обаче е дали хората ще могат да купуват. Ето защо най-важно е доходите на българите да доближат поне до средноевропейските, а после всичко ще си дойде на мястото.
Служебното правителство отпусна 30 млн. евро за горива на НАТО в България.
Служебното правителство прие решение, с което одобрява финансиране на Министерството на отбраната в размер на 30 милиона евро за 2026 г. за придобиване на горива за нуждите на силите на НАТО в България.
„С приетия акт се осигуряват финансови средства за придобиване на горива за изпълнение на поетите ангажименти по поддръжка от страната домакин (Host Nation Support) за провеждане на операции и учения на силите на НАТО на наша територия, за изпълнението на задачи, свързани с динамично променящата се и усложнена среда за сигурност в Черноморския регион, както и за изпълнението на планираните мероприятия по осигуряването на подготовката и ежедневната дейност на военните формирования“, се казва в решението на кабинета на Андрей Гюров от 29 април, публикувано на сайта на Министерския съвет.
С друго решение на правителството България се присъединява към Партньорството за Управление на общи материални средства, администрирано от Агенцията на НАТО за поддръжка и придобиване.
На заседанието си правителството одобри и проект на „Първо изменение и потвърждаване на Споразумение за финансов принос между Европейския съюз и Република България“ по отношение на Раздел „Държава членка“ по програмата InvestEU, изменящо и потвърждаващо първоначалното Споразумение за принос.
Кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговорите с Европейската комисия и да подпише от името на България договореното изменение при условие за последваща ратификация от парламента.
С предложеното изменение се предвижда увеличение от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро на приноса по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е отразено в общата стойност на плащанията. Увеличаването на финансовия пакет е с 96 964 246 евро.
Министерският съвет одобри и изменение на Административното споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) и Министерството на иновациите. С промяната се въвежда програмата „Цифрова Европа“ (Digital Europe Programme) като допълнителен финансов инструмент в рамките на споразумението.
Изменението има за цел да осигури съответствие с действащата правна рамка на Европейския съюз и да създаде условия за участие на България в дейности, финансирани по линия на програмата „Цифрова Европа“ в рамките на Chips JU, се казва в решението на правителството. Това, според кабинета, ще предостави допълнителни възможности за повишаване на конкурентоспособността в областта на полупроводниковите технологии в България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Михаела Доцова от „Прогресивна България“: Няма никаква възможност за връщане на лева.
„Несериозно е промяната на която и да е валута през шест месеца“, заяви избраната за депутат от „Прогресивна България“ Михаела Доцова в предаването „Твоят ден“ по „Нова нюз“. Тя напомни, че въпросът на референдума, който беше предложен от Румен Радев като президент, не беше дали да бъде прието еврото, а кога да стане това.
Доцова беше категорична ,че „няма никаква възможност“ за обсъждане на връщането на лева.
„България е член на ЕС и трябва да остане такава, като достоен партньор, който участва стабилно в процеса на вземане на решения. Това означава както съдействие за формиране на европейските политики и ценности, така и защита на националния интерес. Никога никой от „Прогресивна България“ не е поставял под въпрос европейското развитие на страната“, коментира Доцова въпроса за отношенията на България с Русия.
„Ние сме част от голямото европейско семейство и част от голямото натовско семейство. Но при всички положения участваме стабилно във взимането на решения и в двата съюза. Не съм чула някой да заявява посока на изваждането на България от НАТО“, добави тя.
Според Доцова българските граждани са показали по време на протестите, че сме демократично общество, а на изборите са заявили това категорично, защото са упражнили правото си на глас въпреки страха и манипулациите.
Според нея по време на служебния кабинет е имало активност от страна на МВР по отношение на борбата срещу купения и контролирания вот, но е можело да се желае и повече. Тя подчерта, че следващото действие трябва да е от страна на прокуратурата – фактите, събрани по време на досъдебните производства, свързани с арестуваните за купуване на гласове, да издържат в съдебен процес, за да бъдат повдигнати обвинения.
По темата за премахването на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски Доцова каза, че и сега в закона има опция да бъде преразгледана нуждата от охрана на дадено лице.
По темата за главния прокурор Доцова смята, че „забелязваме някакво пренареждане“. Според нея това налага „след конституиране на Народното събрание първото и незабавно действие да бъде създаване на нови правила за избор на членове на ВСС и инспектората от парламентарната квота, както и избор на нов главен прокурор“.
„Румен Радев е доказал, че е държавнически настроен и доста демократично мислещ човек“, подчерта тя.
Бъдещият народен представител допълни, че в групата им има диалог, а решенията се взимат колективно.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Удължената дерогация спасява бургаската рафинерия от спиране.
България разполага с достатъчно наличности от горива за следващия месец и половина, но цените на бензиностанциите ще останат трайно високи. Това обяви в ефира на bTV председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев, коментирайки рисковете пред енергийната сигурност в Европа и бъдещето на рафинерията в Бургас.
Отсрочка за „Лукойл Нефтохим Бургас“
Благодарение на полученото удължаване на британската дерогация до края на октомври 2026 година, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ избягва риска от пълно спиране на работа в края на месец април. С тази ключова отсрочка дружеството получава допълнителен период от време, в който легално може да извършва финансовите си плащания за доставките на суров петрол. Според експерта, от българска страна гарантирането на енергийния ресурс ще зависи изцяло от адекватните действия на правителството.
Европа остава без керосин
Председателят на БПГА предупреди за сериозен предстоящ дефицит на пазара на авиационни горива в европейски мащаб. Въпреки че в България към момента има напълно достатъчно керосин за обслужване на самолетните полети, ситуацията на континента ще се влоши рязко в близките седмици.
„След 2-3 седмици ще разберем колко обаче е голяма кризата в Европа, когато приключат запасите“, обясни Светослав Бенчев.
Глобално напрежение удря цените
Свършването на европейските запаси от керосин неизбежно ще създаде натиск на пазара, което от своя страна ще доведе и до повишаване на цената на дизела. Данните показват, че към края на април средната стойност на масовия дизел по родните бензиностанции гравитира около 3,50 лева за литър. Ескалацията на напрежението в Близкия изток създава допълнителна непредвидимост на петролните пазари.
„Цените на горивата ще останат сравнително високи и проблемът няма да си отиде за ден“, категоричен бе Бенчев.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
