КОНСПИРАЦИЯ
Скандални мрежи на ППитата от семеен бизнес и баджанащина
ОКТОПОДЪТ НА ПРОМЯНАТА II: Скандални мрежи на ПП от семеен бизнес и баджанащина, зад която наднича ДС, задушават държавата
Младите и “честни” активисти на “Продължаваме промяната”, които дойдоха на власт с обещанието да преборят мафията и шуробаджанащината в управлението на държавата, с нищо не дават признаци, че като манталитет се различават от това, което ще “променят”.
Набиват се на очи няколко семейства и приятелски групи от “Промяната”, които по нищо не отстъпват на старите соц. традиции, доразвити от Прехода, под мотото “Да уредим родата”, пише сайтът “Афера” в продължението на своето разследване от началото на миналия месец – “Октоподът на промяната или как Петков, Василев, Лорер, Христанов, Ангелов и албанецът Гури разкешват милиарди”.
Вниманието привлича адвокатска кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”, която минава за приближена на Иво Прокопиев. Там старши-съдружник е Весела Станчева-Минчева – майка на бившия председател на парламента Никола Минчев. Именно тя назначава сина си в кантората.
Лена Бориславова и Никола Минчев са влезли в политиката, идвайки именно от тази адвокатска кантора, ангажирана с приватизационни сделки, от които пряко заинтересовани са били фирми от кръга на Иво Прокопиев, разкри преди дни и юристът конституционалист и шеф на Института за модерна политика Борислав Цеков.
Пред ПИК той напомня, че през въпросната адвокатска кантора са минали няколко доста скандални сделки, една от които за “Булгартабак”.
Да не забравяме и проверката на прокуратурата за договора на Лена Бориславова с ББР (апропо, Кирил Петков и Асен Василев се заеха първо с ББР, докато бяха в служебното правителство) и получаваните от нея хонорари, докато е служител на кантората.
Всъщност, огромното за българските стандарти възнаграждение е получавано именно от адвокатската кантора “Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”, макар името на Лена Бориславова да е изрично посочено като получател на месечното възнаграждение от ББР от 13 690 лв. или 164 289 лв. годишно без ДДС.
Според източници от юридическите страни, Лена Бориславова е била назначена в кантората около 2019-2020 г. след ходатайство на Кирил Петков в качеството му все още на “преуспяващ бизнесмен и харвардски възпитаник”. Още при издигането на Никола Минчев от ПП за председател на Народното събрание пък стана ясно, че именно той е човекът, нает да работи на хонорар от 140 евро на час в ББР, съобщи тогава председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.
Тази финансова схема между ББР и кантората, в която участват Лена Бориславова и Никола Минчев, съвпада по време не само с началото на влизането в политиката на “Промяната”, но и с разпространените кадри от влизането в любовната квартира на ул. “Гладстоун” на Лена Бориславова и Кирил Петков, който “се държи за парапета”. Съвсем друга тема, която ни препраща към старите вицове за шефове и секретарки, е доколко е морално и отговарящо на професионалните стандарти да назначиш за началник на кабинета си жена, която те е водила в квартирата си.
С преплитане на семейни бизнеси и висша държавна длъжност в същия сектор внимание привлича и заместник-министърът на земеделието Иван Христанов от квотата на “Продължаваме промяната”.
Напористите медийни изяви на Христанов, свързани най-вече с лабораторията за контрол на хранителни продукти на ГКПП “Капитан Андреево”, навеждат на мисълта какъв интерес има, за да е толкова нападателен.
Оказва се, според справка в Търговския регистър, че името на неговата млада и чаровна съпруга Ива Димитрова Палма излиза като собственик и/или управител, или пък член на съвета на директорите на точно 9 фирми, които се занимават с дистрибуция и производство на хранителни продукти и свързаните с тях търговски и консултантски дейности. Сред тези фирми са “Юник фуудс”, “Веган къмпани”, “Лея”, “Захариус”, “Номади фуудс”, “Пауново Изток”, “Дъ Барбериън”, “Небюла кепитъл” и “Хитър Петър”.
Завидно, нали?
Възниква въпросът: зам.-министър Иван Христанов не е ли в конфликт на интереси при такъв мащабен семеен бизнес, който определено има допирателни с Министерството на земеделието и с… въпросната лаборатория на границата, срещу която Христанов роптае, че пускала, видите ли, пестициди. А съпругата му чрез близо дузина фирми произвежда био и здравословни храни. (Дали приликата с пробиотиците на Кирил Петков и баща му, и веган сладкишите на Линда е случайна?).
В бизнеса с храни е и братът на Иван Христанов – Чавдар. Той стана популярен покрай участието си в реалити предаването “Фермата” и то след като брат му вече стана шеф в Земеделието. В предаването той бе представен като потомък на стар род, който дълги години е бил изпълнителен директор в голяма финансова компания, без да се уточнява коя. Той напуснал добре платената си работа заради морален конфликт, съобщават при представянето му в популярното предаване. Сега Чавдар е горд собственик на популярната пекарна “Житената питка” в Плевен.
Няма публична информация в коя голяма финансова компания е работил Чавдар Христанов преди да стане хлебопроизводител, но не може да подминем факта, че неговият брат Иван Христанов, преди да стане зам.-министър, участва в няколко фонда и компании, които в момента са прехвърлени на съпругата му Ива Палма. Така тя се оказва една от най-крупните бизнес дами, прибавяйки към 9-те фирми от хранителната промишленост и още две от сектор финанси и инвестиции: “Хермес стратеджик” и “Кредит революшън”.
Така стигаме до друга семейна двойка от тази сфера – съдружника на Христанов и неговата съпруга:
В разследването “Октоподът на Промяната, или как Петков, Василев, Лорер, Христанов, Ангелов и албанецът Гури разкешват милиарди”, публикувано на 07.06.2022 г. в “Афера”, се разкрива връзката между Иван Христанов и Елвин Гури.
Съпруга на Гури е бившата зам.-шефка на Комисията по финансов надзор Ралица Агайн, която през годините минава за приближена в бизнес делата на Михаил Михалев-Маджо – фигура, завладяла крупни бизнеси още в зората на 90-те години. Тук е и фигурата на Евгени Ангелов с основания от него “Силвърлайн Партнърс”. На практика в момента Лорер и Гури управляват друг партньор на т.нар. Фонд на фондовете – “Емпауър Кепитъл”/Empower Capital/, а Ангелов – “Силвърлайн”. Управител в “Силвърлайн” е съпругата на Гури – Ралица Агайн.
Преди Empower Capital, Елвин Гури и настоящият заместник-министър на земеделието Иван Христанов основават JetFinance International, най-големият независим кредитор за потребителско финансиране в Югоизточна Европа. JetFinance бе продаден на BNP Paribas Personal Finance през юли 2007 г., когато Иван Христанов е в Борда на директорите на банката.
Съдружниците в избрания за посредник на Фонд на фондове – “Силвърлайн Партнърс” – Евгени Ангелов, Иван Христанов и Елвин Гури, са видимо свързани с Даниел Лорер.
Когато стана министър на иновациите, Лорер се освободи от капитала на консултантската компания “Брайткап Инвестмънт Адвайзор”, като го прехвърли на двама от съдружниците си в компанията – един от тях е Елина Халачева, с която работят отдавна, и която е … съпруга на Евгени Ангелов, който сега е в бизнес отношения с Фонда на фондовете, контролиран от Лорер.
Друг основател на “Силвърлайн Партнърс” която ще разпределя 75 милиона лева, е заместник-министъра на земеделието Иван Христанов.
И ако някому се вижда сложна тази схема от роднински и съпружески обвързаности, нека внесем още една подробност.
И Иван Христанов, и Ралица Агайн са потомци на функционери от Държавна сигурност. За бащата на Христанов стана ясно покрай разсветляване на друго лице. Така от решение № 2-1495/04.12.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност изскача името на бащата на настоящия заместник-министър на земеделието Иван Маркос Христанов.
Маркос Христанов е бил ръководен кадър в структурите на ДС в Плевен. От цитираното решение № 2-1495/04.12.2018 г. за бащата на Христанов става ясно, че о.р. Маркос Христанов е вербувал хора за Държавна сигурност.
Ралица Агайн-Гури пък наричаха “партизанската принцеса” още по времето, когато беше народен представител и заместник-председател на Комисията по финансов надзор (КФН). Прозвището идва, тъй като животът ѝ също е като на принцеса – на 33 години става зам.-председател на КФН, който отговаря за инвестиционните посредници. Говори се, че дядо й Методи от Пернишкото село Друган е бил партизанин. След 9 септември 1944 г. той прави сериозна полицейска кариера. Твърди се, че е от хората, които са участвали в създаването не само на новия социалистически милиционерски апарат, но на Държавна сигурност.
Изглежда в това има голяма доза истина, защото след него всички Агайни по време на соца са се подредили по впечатляващ начин. Ненчо Агайн – бащата на Ралица, се издига до зам.-министър на вътрешните работи. А родственикът му Георги Агайн – до бивш началник отдел в Държавна сигурност, отговарящ за СРС-тата, които тогава наричали “Подслушванията”.
Фамилията не е зле и при капитализма, разкрива през 2010 г. в. “Атака”. Например братовчедът Венцислав Агаин е член на борда на директорите на “Булгаргаз” до 14 юни 2008 г. След това е в ръководството на “Комбината за обработка на цветни метали” във Враца, който в бе солидно източен и докаран до фалит.
Тези стабилни семейни връзки на фамилия Агайн помагат на Ралица Агайн само с три години трудов стаж, само на 25-годишна възраст, да стане депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание.
В настоящият момент тези номенклатурни деца на миналото, срещу което се бори “Демократична България”, са сред актива на управлението на “Промяната” – най-близкият идеологически партньор на жълтопаветната десница.
Според анализатори, дори ПП е на път да изземе електората на ДБ. Показателен за това твърдение е т.нар. протест в защита на правителството.
Описаните по-горе роднинско-семейни и приятелски връзки, станали основа за управлението на държавата от коалицията, оглавявана от “Продължаваме промяната”, са само върхът на един айсберг.
Дъното му още не се вижда, но липсата на морал в управлението и хаосът, който се създава в държавата, само намеква за неговата необятна дълбочина.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
Документ, публикуван в архива на ЦРУ, разкрива, че американското разузнаване е изучавало изследвания, които търсят лечение на рак преди повече от 60 години.
Докладът, изготвен през февруари 1951 г. и разсекретен през 2014 г., обобщава съветска научна статия, която изследва поразителни прилики между паразитните червеи и злокачествените тумори.
Документът на ЦРУ описва как изследователите смятат, че и двата организма се развиват при почти идентични метаболитни условия и натрупват големи запаси от гликоген, форма на съхранена енергия.
Изследването също така описва експерименти, които показват, че определени химични съединения са способни да атакуват както паразитни инфекции, така и злокачествени тумори.
Според документа, лекарството Myracyl D е ефективно срещу паразитите билхарция, както и срещу ракови образувания, като предполага, че лечения, разработени срещу паразити, също могат да атакуват и тумори.
Установено е, че други химични съединения пречат на производството на нуклеинова киселина, процес, който е от съществено значение за неконтролируемия растеж на раковите клетки.
Експериментите върху мишки показват, че туморните тъкани реагират по различен начин на определени химикали в сравнение с нормалните тъкани, което допълнително потвърждава биохимичното припокриване между паразитите и раковите заболявания.
Въпреки че документът е разсекретен преди повече от десетилетие, той се появи наскоро онлайн, предизвиквайки възмущение в социалните мрежи, тъй като изследванията от Студената война, търсещи възможни лечения на рак, са стояли скрити в разузнавателните архиви в продължение на десетилетия.
Документът на ЦРУ се основава на статия от 1950 г., публикувана в съветското научно списание „Природа“ от професор В. В. Алпатов, изследовател, изучаващ биохимичното поведение на ендопаразитите, организми, които живеят вътре в тялото на гостоприемника (човек или животно).
Американските анализатори от разузнаването превеждат и анализират статията, тъй като тя се счита за потенциално подходяща за биомедицински и национални изследвания в областта на отбраната през ранните години на Студената война.
Според съветското изследване, обобщено в доклада на ЦРУ, една от най-поразителните прилики между паразитните червеи и раковите клетки е техният метаболизъм.
Паразитните червеи, които обитават човешкото черво, разчитат в голяма степен на анаеробния метаболизъм, което означава, че генерират енергия, без да се изискват големи количества кислород.
Туморните клетки се държат по същия начин, като често разчитат на променени метаболитни пътища, които им позволяват да оцелеят в бедна на кислород среда вътре в тялото.
Както паразитите, така и туморите натрупват големи запаси от гликоген, молекула, използвана от клетките като енергиен резерв. Това натрупване предполага, че и двата вида тъкани могат да работят при необичайни метаболитни условия в сравнение със здравите клетки.
Изследователите класифицират тези тъкани като „аероферментатор“, което означава, че могат да произвеждат енергия, дори когато кислородът е в малко количество, и също така могат да оцелеят в среда без кислород.
Тази метаболитна особеност може да помогне на туморите да оцелеят в тъкан, където кръвоснабдяването е ограничено, т.е. няма достатъчно кислород.
Съветските учени посочват и експериментални лекарства, които изглежда засягат паразити и тумори по подобен начин.
Един пример, цитиран в документа на ЦРУ, е Myracyl D, съединение, синтезирано през 1938 г. от германския химик H Mauss. Лекарството вече е показало ефективност срещу билхарзия, паразитно заболяване, причинено от кръвни метили. Според съветското изследване лекарството е демонстрирало активност и срещу злокачествени тумори.
Друго съединение, посочено в доклада, е Гуанозоло, молекула, подобна на гуанин, която пречи на производството на нуклеинови киселини, химическите градивни елементи на ДНК и РНК. При лабораторни тестове веществото потиска синтеза на нуклеинова киселина при определени микроорганизми, както и при злокачествени тумори, отглеждани в мишки. Тъй като раковите клетки изискват бърза репликация на ДНК, за да се размножават неконтролируемо, блокирането на този процес може да забави растежа на тумора.
Изследването също така изучава как туморите и паразитите реагират на химикал, известен като атебрин, като стига до извода, че туморните клетки и паразитите могат да притежават обърнати химически рецептори, което означава, че тяхната молекулярна структура взаимодейства с лекарства по различен начин в сравнение с нормалните тъкани.
Въз основа на тези открития съветските изследователи посочват няколко биологични характеристики, които могат да притежават и туморите, и паразитите. Те включват наличието на уникални антигени, участващи в производството на нуклеинова киселина, и променени ензимни системи в рамките на протоплазмата на клетката.
Учените теоретизират, че злокачественото заболяване може да възникне от химични промени във вътрешната среда на клетката, особено промени, засягащи ензимите и протеините, които ги носят.
Документът на ЦРУ заключава, че продължаващите съветски изследвания върху туморните протеини и химията на раковите клетки се считат за особено важни. По време на ранната Студена война американското разузнаване внимателно наблюдава съветския напредък в медицината и биологията.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Архивите на WikiLeaks: Радев от „ангажиращ контакт на посолството“ до президент и управляващ.
Две дипломатически грами от WikiLeaks, изпратени от посолството на САЩ в София през 2009 г., разкриват не само оценките на Вашингтон за България, но и начина, по който в тях се открояват бъдещи ключови фигури от българския политически и военен елит. Сред тях е и Румен Радев – тогава командир на авиобаза „Граф Игнатиево“, описан като „един от най-ангажиращите контакти“ на американското посолство. Години по-късно той ще стане президент, а след последните избори – и управляващ фактор в страната.
За документите припомниха от Telegram канала М – демократизиране на информацията:
България през 2009 г.: съюзник с проблеми
Първата грама (09SOFIA259) очертава България като „силен и надежден съюзник“ на САЩ в областта на сигурността, включително чрез участие в мисии в Ирак, Афганистан и Косово. Този образ обаче е съпроводен с ясното уточнение, че страната има „още дълъг път“ по отношение на институционалния капацитет.
Описанието на вътрешната ситуация е рязко: правоохранителната и съдебната система са представени като обременени и широко корумпирани, а организираната престъпност не само не е изчезнала, а постепенно се легитимира чрез навлизане в законния бизнес. Това прави проследяването на незаконно придобити средства все по-трудно. Наркотрафикът е посочен като ключов фактор, който подхранва корупцията, а България е описана като уязвима транзитна точка за хероин от Афганистан към Европа и за химикали в обратната посока.
Паралелно с това страната остава и източник и транзитна зона за трафик на хора, включително на деца, като част от жертвите се експлоатират както в чужбина, така и вътре в страната, особено в туристически и гранични райони.
„Граф Игнатиево“ и ролята на Радев
В отбранителен план авиобаза „Граф Игнатиево“ е определена като обект с най-високо стратегическо значение за НАТО в България, тъй като разполага с единствената писта, отговаряща на стандартите на Алианса. Там редовно се провеждат съвместни учения, включително с участие на американски изтребители F-16.
Именно в този контекст е представен Румен Радев. Той е описан като „един от изгряващите кадри на българските въоръжени сили“ и „един от най-ангажиращите контакти на посолството“ – формулировка, която го поставя сред предпочитаните и активно работещи партньори в двустранното военно сътрудничество.
Кадровите решения и блокираните реформи
Втората грама (09SOFIA362), изпратена малко повече от месец по-късно, предлага значително по-критичен поглед към състоянието на българската армия и кадровата политика в нея. Назначаването на Симеон Симеонов за началник на отбраната е определено като доказателство за „липса на апетит за сериозна реформа“. Описанието му е директно: „класически, късоглед бюрократ“, който е потискал иновациите, не е успял да използва ефективно съвместните обучения със САЩ и е бил редовно критикуван за
слабо представяне.
Тази оценка се вписва в по-широка картина, в която редица назначения във висшето командване са представени като проблемни. Част от новите фигури са описани като лишени от компетентност и интегритет, а за други се споменават съмнения за участие в корупционни сделки, свързани с военни доставки. Според документа президентската институция и нейният апарат имат ключова роля в тези назначения и използват влиянието си, за да контролират посоката и темпото на реформите. Президент на България по това време е Георги Първанов.
Радев и Янев сред „реформаторите“
На този фон грамата все пак откроява малка група офицери като положителни изключения. Те са определени като „умни, енергични реформатори с международен опит“, но дори и тази оценка е съпроводена с песимизъм: способността им да променят системата ще бъде ограничена от „мъртвата тежест“, наложена от по-висшето ръководство.
Сред тези фигури е и Румен Радев, вече като заместник-командир на Военновъздушните сили. В същия контекст се появява и Стефан Янев, тогава директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната. И двамата са поставени в групата на кадри, от които може да се очаква сътрудничество и подкрепа за двустранните инициативи.
„Четири от назначенията са особено добра новина, тъй като включват умни, енергични реформатори с международен опит, като например участие в програмите IMET: генерал-майор Румен Радев като заместник-командир на Военновъздушните сили, бригаден генерал Стефан Янев като директор на дирекция „Политика за сигурност и отбрана“ в Министерството на отбраната, генерал-майор Константин Попов като командир на ВВС и контраадмирал Пламен Манушев като командир на Военноморските сили.“
По-късното развитие на тези фигури придава допълнителна тежест на архивните оценки: Стефан Янев впоследствие ще заеме поста служебен министър-председател, а Румен Радев ще достигне до президентската институция и ще се превърне в централен политически фактор.
Какво показват архивите за системата
Заключението на втората грама е особено остро. В него се говори за „пропусната възможност“ за реформа и се отправят директни обвинения към президентската институция за „неконструктивно влияние“. Документът посочва, че тя не е оспорила съмнителни обществени поръчки и дори допуска, че може да се е възползвала от тях.
В същото време се подчертава, че въпреки проблемите, българските военни структури остават изпълнители на политически решения, което означава, че стратегическото сътрудничество със САЩ може да продължи независимо от кадровите слабости.
Румен РадевРазгледани заедно, двете грами представят България през 2009 г. в суров, неомекотен вид: съюзник на САЩ, но с дълбоки структурни проблеми, армия с потенциал, но задържана от вътрешни зависимости, и реформи, блокирани от кадрови и политически решения.
В този контекст Румен Радев се появява първо като „ангажиращ контакт“ и изгряващ военен кадър, а след това като част от ограничена група офицери, възприемани като носители на потенциал за промяна. Години по-късно неговият път ще го изведе от тези оценки в дипломатическите архиви до върха на държавата.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Край с “Магазин на хората”, земеделският министър закри инициативата
Служебният министър на земеделието разпореди закриване на инициативата „Магазин на хората“. Целта е намаляване на загубите за гражданите. Това се случи след като ръководството подаде оставка, а премиерът Андрей Гюров и Иван Христанов изнесоха данни за редица финансови несъответствия и нарушения.
„Трагично позорен е актът по създаването на „Магазин на хората“, свързан с фигура, санкционирана по „Магнитски“. Това е петно за Министерството на земеделието. Въпреки всичко дадохме шанс на дружеството, но резултатите са трагични. През първите три месеца заложените приходи са 1,48 милиона лева, реалното изпълнение е по-малко от 1/3 – 420 000 лева. Единственото, което изглежда устойчиво в цялата инициатива, са заплатите. Няколко души са получили 170 000 лева заплати за тримесечието. На 6 април поисках доклад за дейността, тогава беше отчетено 100% изпълнение на нормативите“, посочи министърът, цитиран от Нова телевизия.
Иван Христанов уточни, че по план за 2026 година „Магазин на хората“ трябва да отчете 37 млн. лева оборот, а за 2027 г. – 103 милиона. „След задълбочен анализ на всички финансови показатели, стигнахме до извода, че целият бизнес план е направен, за да бъдат оправдани 10 милиона лева, пари от данъците, за да влязат в дружеството. Не е работа на държавата да осъществява търговска дейност, нито да се меси в икономиката“, коментира министърът.
По думите му срещу него е подета „изпреварваща кампания по черен пиар“.
Тази сутрин Съветът на директорите на „Магазин за хората“ ЕАД подаде оставка. Мотивът е липсата на диалог, ясна управленска посока и подкрепа от страна на Министерството на земеделието и храните, твърди ръководството.
През август 2025 година правителството одобри създаването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Магазин за хората“ с цел осигуряване на достъпни български стоки.
Назначеният Съвет на директорите беше тричленен, като представители на държавата бяха включени Николай Петров и Олга Стоянова, а като независим член – Ивайло Маринов.
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
