КОМЕНТАР
Словоблудството като политика
В свят на нарастващо политическо словоблудство Брюксел все по-настървено бърза да дамгосва всеки неудобен с нови и нови етикети – от „путинисти“ до „тръмписти“.
Докато европейските лидери си разменят словесни куршуми и чертаят нови разделителни линии, реалността ги подминава. От Индия до Абу Даби решенията се вземат без тях, а натрупаните негативи около ръководството на Европейската комисия са сметка, която в крайна сметка ще платим всички ние.
Ще се събудим ли като „българисти“, или ще останем затворени зад поредната стена, хранени единствено със сладки приказки за светло европейско бъдеще?

Дълго време беше лесно. От зората на демокрацията привикнахме да се делим и да се назоваваме с всякакви определения, да не кажем направо прякори. Спомняме си началото – „кой не скача, е червен“. Днес, в уж по-зрели времена, отново сме активни в този вид словесно творчество. Ако някой не е „желаещ“, моментално бива обявен за путинист.
Политическата ситуация обаче не остави спокойни брюкселските езиковеди и им предостави още по-широко поле за развитие на терминологичното им въображение. Защото, както гласи един измислен от самите тях неписан закон, който не мисли и не говори „както трябва“, подлежи на санкции. Така към политическия речник беше добавен още един етикет. Ако не си путинист, значи си тръмпист. А някои дори заслужават двойна маркировка – с две звезди, не жълти като някога, а в руски и американски цветове, за да се отличават отдалеч от верноподаните евроатлантици.
Любопитното е, че този нов вид словооплюване изглежда е приоритет основно на брюкселската камарила и на нейните верни съподвижници по националните терени. От „другата страна“ цари почти пълно мълчание. Няма симптоми за симетричен езиков отпор. А по логиката на днешния политически речник би трябвало да е напълно справедливо да бъдат обозначени и „желаещите“, и техните чиновници в Брюксел – с не по-малко звучни названия. Например „лайнисти“, „калисти“, „рютисти“ или всякакъв друг подивял евродивеч, който тича напред-назад и си търси белята.
До Китай обаче все още не са стигнали творците на новата терминология. Въздържат се – това не е Тръмп, когото можеш да овикаш безнаказано. Никой не бърза да лепи етикета „сизипинист“. Когато Канада видя накъде върви политиката на Тръмп, без много шум отвори вратите си за Китай. Пекин, както винаги, действа пъргаво и започна да се настанява, изпреварвайки дори американските специални части. Как тогава да наречем канадския премиер – сизипинист? А финландският политик, считан за близък до Тръмп, който тръгна към Китай уж за търговски споразумения, а може би и за други поръчки – него как да го наречем?
Едно обаче трябва да си признаем – независимо какви се правим, напоследък всички в Европа бяхме закичени с общия термин „зеленисти“. Мърморим, виждаме какво се случва в Украйна, знаем къде отиват парите ни и какъв политически образ е Зеленски, но чинно си налягаме парцалите под брюкселските знамена. Да кажеш, че си антизеленист вече се приема като лош тон, едва ли не като обида към националното достойнство – колкото и да е останало от него.

Да мислиш за себе си като българист е подозрително. Ако още е останал някой такъв, той подлежи на съответните санкции като обществено неориентиран. Скоро към бойковистите и пеевистите ще се прибавят и радевистите. И отново, забравяйки, че сме нормални българи, ще продължим да си кюскаме главите за удоволствие на политическия елит.
Всички тези разсъждения могат да се приемат като наивистични, пейзажни или просто приказки. Но прави впечатление колко настойчиво се налагат термини, очертаващи разлома между Европейския съюз и САЩ. В медиите и по официални форуми американският президент се обсъжда с такава риторика, че понякога човек се чуди дали става дума за него или за Путин.
След създаването на т.нар. „борд“ от Тръмп последва колективен вой. Защото той за пореден път показа, че не възнамерява да чака брюкселските фантазии и решенията на ООН, а иска да действа сам. Болеше ги желаещите, че отново са подминати в решаването на глобален проблем. А че в Абу Даби преговорите вървят пак без тях, за това се мълчи.
Когато Урсула фон дер Лайен не успя да се утвърди като главнокомандващ на европейските сили, тя реши да удари САЩ по най-чувствителния начин – търговски. Тръгна по света да подписва споразумения на ръка, канена и неканена, и всяко подписване обявява за победа над „монопола на великите сили“. Приемат я любезно, но като на селския луд. В Индия дори подписаха споразумение, което вече няма тежест след решенията на БРИКС. Единственият резултат е натрупване на още негативи в отношенията със САЩ.

Нещата започват да замирисват зле. Да се опълчиш срещу държава, която е помогнала Европа да се изправи след война, да устои на Студената война и да живее десетилетия в сигурност, без дори капка свян, е повече от късогледство. Президентите си отиват, държавите остават. А когато настроиш обществото на такава държава срещу себе си, следващият президент също няма да поправи нещата.
Омразата е болест. Видяхме я между руснаци и украинци – братя по история. Болест, която трудно се лекува.
Какво ни остава? Или да започнем да градим нова желязна завеса – между Европа и САЩ – или да се готвим за още по-неприятно бъдеще, в което великите сили ще се договорят помежду си и ще ни оставят зад обща ограда. Без газ, без петрол, без оръжие – само със сладко брюкселско кафе и хубави приказки.
Вероятно отново ще тръгнат тракторите. След тях – хората. И никой няма да може да ги спре, защото и тези, които ще бъдат изпратени срещу тях, искат едно и също – да живеят нормално, като част от планетата, а не от лагери и блокове.

Както казва академик Георги Марков – златото на историята са поуките. Проблемът е, че Брюксел сякаш търси златото в друга форма. А историята е бездънно богата – стига да знаеш как да бръкнеш и какво да извадиш.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!

Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Тези, които се “бореха” с “чудовищата”, самите те станаха чудавища*
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.

Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.

„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
ПИСМО ДО МУТРАТА БОЙКО
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.

Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.

И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
