Connect with us

СВЯТ

Треска за въглища: Европа купува на всяка цена и отвсякъде

Published

on

Немислими досега въглищни региони по света се възползват от огромните маржове на печалби

Спокойното танзанийско пристанище Мтвара търгуваше основно с ядки кашу до края на миналата година. Сега обаче то е пълно с кораби, товарещи въглища, след като руската инвазия в Украйна предизвиква световна надпревара за набавяне на замърсяващото гориво, разказва Reuters.

Танзания традиционно изнася топлинни въглища само за съседни страни в Източна Африка; Изпращането им по-надалеч досега дори не се обсъждаше, тъй като това изисква транспортиране на материала с камиони на повече от 600 км от мините в югозападната част на страната до Мтвара, най-близкото пристанище в Индийския океан.

Парализиращата енергийна криза в Европа обаче промени всичко това.
Цените на топлинните въглища, използвани за производство на електричество, скочиха до рекордни нива в резултат на войната. Това се случи, след като Русия едностранно спря доставките на газа за много европейски страни заради западните санкции.
Купувачите в Европа и извън нея сега се надпреварват да плащат много за въглищата от често отдалечени мини на места като Танзания, Ботсвана и дори потенциално Мадагаскар. Възстановяващото се търсене на въглища, водено от правителствата, които се опитват да се откажат от руската енергия, като същевременно поддържат таван на цените на електроенергията, е в пряк сблъсък с климатичните планове за отказ от най-замърсяващото изкопаемо гориво.

Европейските играчи след началото на руската война отиват на всяко място, където има въглища“, каза Ризван Ахмед, управляващ директор на въгледобива Bluesky Minings в Дар ес Салам, Танзания. „Те предлагат да платят много добри цени.“

Търговецът на суровини Cargill отчете значително увеличение на доставките на въглища в Европа през последните месеци, каза Ян Дилеман, президент на подразделението за океански транспорт на компанията. Тя транспортира 9 милиона тона въглища в световен мащаб през периода юни – август в сравнение със 7 милиона годишно по-рано.

Европа се конкурира с други купувачи и алтернативата е по-скъпа“, каза Дилеман. „Европа трябва да намери въглища и ще видим много големи потоци към Европа от Колумбия, Южна Африка и дори по-далече.“

Въпреки че прозорецът на възможността е кратък, ако геополитическите ветрове се променят, някои страни с въглищни ресурси виждат маржове, които трябва да бъдат спечелени, като твърде добър шанс, за да ги пропуснат.
Топлинните въглища в австралийското пристанище Нюкасъл – глобален показател – се търгуваха за 429 долара за тон на 16 септември, малко под историческия връх от 483.50 долара през март и доста над 176 долара/тон по това време миналата година.

От Мтвара са тръгнали13 кораба, натоварени с въглища от ноември миналата година, когато стартира първата доставка на въглища, според служител на пристанището; последният кораб за насипни товари с капацитет 34 529 тона акостира миналата седмица, натовари се и отплава за Франция.
От края на юни 57 поръчки за товари – заявки за налични кораби – за превоз на танзанийски въглища са били наблюдавани на спот пазара в сравнение със само две през същия период на миналата година, според анализ на платформата за морски и стокови данни Shipfix.
Глобалният внос на топлинни въглища по море достигна 97.8 милиона тона през юли, най-високото ниво в историята и повишение с над 9% на годишна база, показва анализ на корабния брокер Braemar. Обемът е спаднал до 89 милиона тона през август, до голяма степен поради прекъсвания на износа от големия производител Австралия.

Последно „ура“ за въглищата?

Танзания очаква износът на въглища да се удвои тази година до около 696 773 тона, съобщиха от минната комисия на страната пред Reuters, докато производството се очаква да нарасне с 50% до около 1 364 707 тона.
Насочвайки се към значителни данъчни приходи от този скок на износа, правителството обмисля изграждането на железопътна линия, която да свърже въгледобивния регион Рувума с Мтвара, каза Яхя Семамба, действащ изпълнителен секретар на Комисията по минното дело, държавен орган.
Базираният в Танзания миньор Ruvuma Coal вече е изнесъл най-малко 400 000 тона въглища чрез търговец към страни, включително Холандия, Франция и Индия, от ноември, според данни за търговията, разгледани от Reuters.
Ruvuma Coal отказа да коментира темата.
Въглищните миньори се радват на безпрецедентни маржове на печалба в това, което някои смятат за последно „ура“ за една индустрия, изправена пред силен натиск да намали производството; с въглища от 75 долара за тон в края на 2020 г. мините имаха паричен марж от 15 долара/тон, каза Роб Уест, анализатор в консултантската компания Thunder Said Energy. Но тъй като цените достигнаха 400 долара/тон, паричният марж се увеличи до 235 долара/тон.
Търговците в Европа са готови да платят два пъти цената, посочена от азиатските купувачи, според някои ръководители на мини, като Ахмед от Bluesky, който каза, че компанията му в момента не изнася през Мтвара, но планира да го направи и е получил заявки от купувачи в Германия, Полша и Великобритания.

По същия начин в Ботсуана, която е без излаз на море, продажбата на въглища на морския пазар беше немислима, като по-голямата част от износа отиваше към съседните Южна Африка, Намибия и Зимбабве.

По-рано логистиката щеше да ни убие. Но при сегашните цени можем да накараме това нещо да работи“, каза Морне дю Плеси, главен изпълнителен директор на базираната в Ботсвана въгледобивна компания Minergy.

Тя е изнесла две пратки от около 30 000 тона всяка от пристанището Уолфиш Бей в Намибия и е изпратила два влака с въглища за износ от пристанището Мапуто в Мозамбик.

Островната нация Мадагаскар, най-големият износител на ванилия в света, може да стане още един дебютант на глобалната въглищна сцена.

Текущите цени удобно подкрепят бизнес аргумента на въглекопачите в Мадагаскар да започнат да изнасят въглища за първи път в историята на страната“, каза принц Ниати, главен изпълнителен директор на една от компаниите, разработващи въглищен проект в страната.

Новите участници обаче ще трябва да се подготвят да се оттеглят или дори да спрат производството, ако пазарните условия станат неблагоприятни, добави Ниати.

„Въглищата бяха прегърнати“

Голямото търсене и ограничените доставки на въглища са преначертали търговските маршрути, увеличавайки глобалните „тонодни на дедуейт“ за изкопаемите горива до рекордни висини през юли, според изследване на Braemar, отнасящо се до измерване на нивата на корабоплаването по отношение на използването на флота и дължината на пътувания.

Вносът на топлинни въглища от Европейския съюз от Австралия, Южна Африка и Индонезия, които традиционно снабдяват азиатските пазари, е нараснал повече от 11 пъти през четирите месеца, след като Русия нахлу в Украйна, показват данни на индийската консултантска компания Coalmint.

Инвазията принуди държавите от ЕС да намалят зависимостта си от руския газ, което намали огромните доставки за региона. Забраната на Блока за внос на руски въглища допълнително увеличи натиска върху производителите на електроенергия да намерят алтернативни източници на горивото.

Русия обикновено осигурява около 70% от топлинните въглища в ЕС, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, докато обикновено доставя 40% от природния газ на Блока.
Европейските страни временно оставиха настрана екологичните цели, тъй като се стремят да натрупат гориво и да отворят отново консервираните въглищни централи, за да се подготвят за предстоящата трудна зима.

Силните стимули тласнаха производството на въглища с 25% над нивата отпреди година, въпреки множеството затваряния на заводи през последните три години“, казаха анализатори от Bank of America за Европа.

Настоящото нарастване на термичното изгаряне на въглища може да насочи страните към курс на сблъсък с амбициозните цели за намаляване на емисиите на CO2; в ЕС изгарянето на повече въглища ще увеличи емисиите на въглероден диоксид с 1.3% годишно, ако доставките на руски газ бъдат напълно спрени, според енергийния мозъчен тръст Ember.

Правителствата в Европа казват, че това е временна промяна на курса, въпреки че може да зависи от това колко дълго ще продължи енергийната криза. Германия отлага планираните спирания на някои въглищни централи, за да гарантира сигурността на електроснабдяването.
Minergy, ботсванската въгледобивна компания, смята, че пазарът на въглища ще остане силен поне до средата на 2023 г., ако не и повече. Надява се да удвои производствения си капацитет.

Негативният разказ около въглищата беше изоставен и въглищата бяха прегърнати като източник на енергия в енергийните кризи, произтичащи от войната“, каза компанията.

Ако публикацията ви е била интересна и полезна, не пропускайте да ни последвате в социалните мрежи.

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Published

on

By

  • Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Continue Reading

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Published

on

By

  • Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
  • Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Published

on

By

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.

Има разлика.

Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

Trending