КОМЕНТАР
Умът, патките и държавата: защо силните общества се изграждат с разум, а не със сила
Умът, патките и държавата: защо силните общества се изграждат с разум, а не със сила.
Фразата „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“ е болезнено точна диагноза за състоянието на всяко общество, което е изгубило уважението си към знанието, образованието и интелекта. В текста на Станислав Стратиев, написан преди десетилетия, прозира не просто сатиричен поглед към българската действителност, а пророческо предупреждение за бъдещето на една държава, която заменя разума със сила, компетентността с връзки и морала с алчност.
Най-голямата трагедия за една нация настъпва тогава, когато умните хора престанат да бъдат двигател на обществото и започнат да бъдат негови слуги или жертви. Когато знанието не се цени, а се подиграва; когато образованието не носи престиж, а бедност; когато интелигентният човек е принуден да оцелява, вместо да създава — тогава държавата неизбежно започва да деградира. Именно това описва Стратиев чрез метафората за „патките“, които пасат ума: посредствеността, грубата сила и бездуховността започват да диктуват правилата.
Историята многократно е доказала, че силна държава не се изгражда с мускули, страх и показна власт, а с инвестиция в човешкия потенциал. Великите общества са онези, които разбират, че богатството не идва от заграбване, а от съзидание; не от временна сила, а от устойчиво знание. Държави като САЩ, Германия, Япония, Южна Корея са пример за това как успехът идва чрез подкрепа на науката, технологиите, предприемачеството и свободната мисъл. Там умът не пасе патки — там умът управлява икономиката, създава иновации и определя посоката на развитие.
Особено болезнен е въпросът за „изтичането на мозъци“, засегнат в текста. Когато най-образованите, най-способните и най-талантливите напускат родината си, това не е просто демографски проблем — това е присъда над бъдещето на държавата. Нито една страна не може да просперира, ако прогонва интелекта си и оставя управлението в ръцете на посредствени, корумпирани и некомпетентни хора. Когато умът заминава, остават само онези, които умеят да консумират, но не и да създават.
Критиката в текста е насочена не само към политиците или олигарсите, а към цялото общество, което допуска това обезценяване на интелекта. Защото деградацията започва тогава, когато народът сам избира удобното пред правилното, шумното пред умното и популизма пред компетентността. Демокрацията не гарантира просперитет сама по себе си — тя изисква зряло общество, което умее да разпознава стойностните лидери и да изисква отговорност от тях.
Днес, повече от всякога, думите на Стратиев звучат актуално. Светът навлиза в епоха на изкуствен интелект, дигитална икономика и глобална конкуренция, в която ще оцелеят не най-силните физически, а най-умните, най-образованите и най-адаптивните общества. Народ, който пренебрегва знанието, сам избира изостаналостта.
Следователно силна държава се става тогава, когато умът отново започне да царува. Когато учителят е уважаван повече от мутрата, когато ученият е по-ценен от олигарха, когато младият талант има причина да остане и да се развива в родината си. Ако не направим този избор навреме, предупреждението на Стратиев ще се превърне не в метафора, а в окончателна реалност.
Христо Кенаров
„БЪЛГАРИЯ Е НА И ЗА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Пенсионирка с рак проси на улицата, а украински богаташ с Макларън за милион, се шири в петзвезден хотел, който му го плащаме ние
“Това е баба Боряна.
Искам да ви запозная с нея. Тя е бивша учителка по икономика.
На днешен ден – без пенсия, без семейство и без дом.
Загубила е дъщеря си в автомобилна катастрофа.
Със здравето е зле – има рак. Живее на улицата.
И тук държавата я няма – никаква!
Разплака се, когато седнах до нея и я попитах как е! Но въпреки цялото нещастие, което я е сполетяло, накрая ми каза : “Ще кажа, че съм добре!” Учтива, възпитана, с мъка в сърцето жена.
Тя ме посреща, когато отивам на работа и когато се прибирам от работа.
Всеки ден ми пожелава хубав ден, с усмивка. Тя е там, на изхода на подлеза на “Тодор Каблешков”, в София, и ако имате път натам, не я подминавате, дайте й нещичко, било то и храна, тя ще ви поздрави с благо сърце.
В пътите, когато съм й купувала закуска с чай, ме е питала: “А ти имаш ли какво да ядеш, моето момиче?” Когато я попитах дали не може да бъде настанена в старчески дом, тя ми отвърна, че няма как, понеже няма с какво да си плаща таксата за него.
И тук, за съжаление, държавата също я няма! Държавата ни е във Франция, да подпира чужди катедрали, държавата ни е заета да си купува имоти на безценица, но не и да се грижи за бедните си хора, не и за тях.
Тук сме ние, обикновените хора от народа, които помагаме с каквото и колкото можем! Затова нека помогнем на баба Боряна!!! Ще съм радостна, ако тази жена успее да изживее последните си години под покрив!!!
Единствената идея е, който може да й помогне, това е! Ако искате да помогнете, намерете я, отидете при нея и й помогнете!”
Добромира Велчева
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Министерството на тази жінка е забранило на туроператорите да продават самолетни билети за Русия.
Представяте ли си… Както казваха едно време хората, които не се подведоха по самоубийствения ентусиазъм на 89-та – нали за това скачахте…
Голям рев беше, че комунистите не пускали някои да пътуват на запад. После дойде промяната. Дойде отвън, разбира се, нямаме принос Станахме модерни. А според Петър Стоянов “модерните държави трябва да следват международните норми, дори с цената на отказ от националния си суверенитет”.
Добре, от националния си суверенитет се отказахме. После влязохме в клуба на богатите. А в клуба „крайъгълен камък“ беше свободата на придвижване. И ето, лека полека стигнахме до там, да ти казват къде можеш да пътуваш и къде не… И за какво си дадохме суверенитета тогава?
Времената са други, аз билет за Москва ще си намеря. Имам да взимам онези четири хиляди за десет месеца, че Владимир Владимирович вече не може да ми ги превежда по банка. Ама тези сталински методи в клуба нещо ми идват в повече.
„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше. А някои стават чудовища и без да се борят много усърдно. Голяма борба, няма що… След обяд горчица.
„Портретът на Дориан Грей“ като че е писан за Надежда. Избрах една от добрите и снимки, другите ги знаете.
**„Който се бори с чудовища, трябва да внимава самият да не стане чудовище“ – Фридрих Ницше.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПИСМО ДО МУТРАНА БОЙКО. НАИГРА ЛИ СЕ, БОЙКО? СЛЕД 3 ГОДИНИ ЗАГОВОРИ С ЧИЧО РУМЕН, ХРИСТО И АХМЕД, ПОБЕДИТЕЛ ЛИ СЕ ЧУВСТВАШ, БОЙКО? ЩОТО ИСТИНСКИЯ „МАНАСТИР“ БЕШЕ ПАРАКЛИСЧЕТО ЗАД „ДОНДУКОВ“ 2…
Е, Бойко, как си сега, Бойко? Наигра ли се, Бойко?
След 3 години заговори с чичо Румен, Христо и Ахмед, победител ли се чувстваш, Бойко?
Не ти харесваше да пишеш бюджети с Асен и Бате Данчо, затова сега няма да пишеш никакви бюджети, а твоя Влади ще си говори сам със стената, докато громи бюджетите на Чичо Румен пред празна зала.
Христо като по-умен от теб поне се сети да избяга някъде в Брюксел, за да се скрие и сега никой да не го пита за „сглобката“. Само че и четиримата знаем как стана тя, знаем и как приключи.
Всъщност, и петимата знаем.
Щото истинския „манастир“ беше параклисчето зад „Дондуков“ 2, където ни събра дедо поп, надянал расо с пагони на ВВС и калимявка със сърп и чук на чело.
А заради твоите простотии зорлем да се върнеш като премиер, никога няма да се видиш пак на власт, а единственото място, където може да се върнеш, е ареста. Само дето този път може да не е за 24 часа, а за малко повечко и както си трябва.
Ама те ти го писаха тука Веселина Томова и компания след Пазарджик: тогава ти светна червената лампа, но след нея обикновено следва да светне и синята.
Е, май наближава този момент със синята лампа, не мислиш ли?
От 20 години цакане на бридж белот с ужким твои богати приятели, които денем щавеше, а вечер им разправяше вицове и им се правеше на другар, сега май ти си ощавения.
Къде ти бяха гласовете от бизнеса в неделя бе, Бойко? Едрият капитал къде се скри, за гъби ли беше в неделя? А-а-а, той бил избягал при Радев… Много умно, и аз бих направил така. Кой нормален човек би те търпял след 20 години рекет, за да има да си „управляваш“ някоя и друга мома по ловните стопанства.
И не ми се отваряй с това колко си важен в чужбина.
Я кажи, Урсула обади ли ти се да те утеши нещо? Не? А-а-а, сърдита ти била… Не думай. И аз така чух, развалил си им бил купона на ЕНП след победата в Унгария над Орбан.
Лоша работа, Бойко, сега няма да ги събираш пак „на Варна“ в Евксиноград да им показваш Слънчевото бунгало. Но нищо, ти си голям международник и Бай Тръмп ще те закриля. Е, след 2 години ще го сменят с някой приятел на Сорос, който ще те погне пак като през 2020 година, но нищо, ти нали си голям тарикат, пак ще се измъкнеш, криейки се някъде в държавни почивни станции из страната.
Искрено твой,
Ортак по неволя ДП
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
